Не съм Вили,но да кажа
Свет ходи на плуване понеделник и сряда, а вторник и четвъртък ходим на английски(там при децата на Вили) иии честно казано,деня ми стига.Лъчезара не ходи на ясла и я водя с мен,дори мисля ,че това и харесва.Събота и неделя не чистя,това е времето за семейството и гледаме да го използваме максимално
Свет ходи на плуване понеделник и сряда, а вторник и четвъртък ходим на английски(там при децата на Вили) иии честно казано,деня ми стига.Лъчезара не ходи на ясла и я водя с мен,дори мисля ,че това и харесва.Събота и неделя не чистя,това е времето за семейството и гледаме да го използваме максимално
Ако трябва да ходят на занимания явно не трябва да работя, а да бъда само майка на децата си.
големите влязоха вътре и седяха мирно 1 час, а малката не мръдна от мястото си до баща си за този час, нито прояви желание да влиза вътре с сестрите си, нито и се чу гласа. за разлика от нея наш Орлин не спря да тича по всички стълби и аз след него, да отваря и затваря врати, за 5 сек го изпуснах и спрял компютъра на хората, събори в магазина всички топки докато затварям вратата, иска и крещи да влиза при сестра си,тича в съблекалните и се намъква в шкафовете и т.н. и т.н. е кажете сега как се издържа на това? а като се съберат с сестра си и става страшно. значи аз цял ден се стремя да ги опазя живи и немогада свърша нищо. ако децата на мама Вили са като онези момичета от балета,нищо чудно и с 5 да се оправя сама. майка им сподели че в къщи си играели мирно и тихо и не я закачали. митя психически жената не е изперкала от рев и дандания и вечното тичане след тях. явно въпроса е в темперамента и характера на детето,а не до бройката. 
Ама,сигурно на теб не ти е смешно 
мисля че и затова сега така се разболях, т.е. разкашлях от преумора, стрес и недоспиване. толкоз съм уморена че не мога да се радвам с децата и само ме питат мамо защо не се усмихваш. ако трябваше да спринтирам като Вили да съм рухнала. ама то и затова трябва да се ражда на 20 , а не на 30 
а и липсата на помощ в нашето семейство отделно действаше много подтискащо. слава богу го преодолях след 100 години, а и децата си пораснаха, но защо трябваше така да се измъчим.
имат ели някакви идеи? 
