Благодаря за подкрепата.Вече се оправяме и аз го карам тоя скапан вирус.
За сбирка съм за.
Иначе какво да споделя за игрите с Мона.Аз тази година съм доста по-свободна и имам време за нея.Чета и приказки и се учим на буквите по нейно желание.Интересува я как се пише Моника,но все още не може винаги да го напише сама,защото буквите "и" и "к" не ги е научила още съвсем добре.Не съм я учила да чете,но за момента не съм убедена че и тя се е заинтригувала по въпроса.Лятото купувах разни книжки с упражнения за тяхната възраст,където се повтарят разни пунктирани контури,както и чрез последователното свързане на цифри се получава дадена картинка,но с моя помощ.Доскоро бях установила че макар да знае песнички не желае да ги пее и си измисля свои текстове.Това лято научи около 10 стихотворения от една книжка,която четем вече повече от 2години,но отново,защото тя искаше.Та за момента я уча само ако тя е съгласна и и е интересно.Купувам списание "Бърборино", което и допада доста.
Взе да нервничи,чао засега.
Ние сме вече от два дни в София.Адаптацията тече горе -долу добре.Но се присеща за Ямбол и почва да плаче.И ТО ДОСТА
Аз знам , че е нормално, но мъжът ми се е отчаял.Вчера излязохме около квартала,беше доста влажно ,но реших да я раведря.Бърсахме пързалки,люляхме се.Беше повече от щастлива.Но на връщане пак рева много.Мисля , че много й липсват децата от детската градина.Спи със снимка на групичката.А тук не се очертава скоро да тръгне на градина.Дано свикне по-скоро 
.И още нещо.Кога трябва да регистрирам Йоана в някоя детска градина ?Изобщо какъв е реът, кога стават приемите?Ще съм благодарна за инфо
И ако има някой да живее в района(Слатина) не ка да свирка

Днес нещата са малко по-добре.Преди малко се върнахме от малка разходка и претърпяхме инцидент.Нападна ни куче.Беше кошмарно!Точно на една детска площадка близо до нас.Бяха две кучета със стопаните си.Гонеха се и Йоана каза ''Няма страшно ,мамо , те са домашни''.И в този момент едното се нахвърли върху нас.Йоана се разпищя, аз я грабнах и не смея да предприема нищо, понеже то обикаля и се нахвърля отгоре ми.Стопанката не може да го озапти, то бяга подире ни, детето пищи ,изобщо кошмар.И ви уверявям , че не съм се страхувала никога от кучета до днес.С нищо не предизвикахме реакцията му.Просто си вървяхме.Сега детето заспа и само ми повтаря , че не иска повече да излиза 
. Бързо да отшуми неприятната случка в съзнанието на Йоанка и в твоето
. Мен също ме е страх от кучета и се дразна като помоля някой да си го върже, а той отговори "То е домашно" 