Re: КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 14 - таксите

Отдавна хвърлям само бегъл поглед на темите. Зачетох се и ми стана някак мъчно за всички родители, които ще изпаднат в заблуда покрай масовите атаки срещу частните училища. Надникнах и в темата за Увекинд и там същото.
Та ябълката на раздора са всъшност парите. Някой родители явно си търсят оправдание на собствената съвест, защо да не ги дават за обучение на детето си. Всеки преценява за себе си. . Работя от 18 годишна, учех и работех, гледах бебе и работех, нямам наследства или..., изкарваме ги с труд и вярвайте ми знаем със съпруга ми да ги ценим. Съжалявам за времето, което сме прекарали в ДУ, било е от невежество, не съм знаела от какво лишавам детето си. Знаейки настоящите плюсове и минуси на ДУ и ЧУ , ще се боря да останем в ЧУ.

Някой си, по последния въпрос може и да ти дам доста добри съвети, но е добре да съм запозната със ситуацията на място. Ако наистина търсиш съвет за тази ситиация, може и да помогна.

Определено за мен действителността в ЧУ се доближава много повече до нормалните порядки и до моя начин на живот и моята ценностна система. Дори и да ми откраднат нещо, няма тръгна да се млатя с крадците, а с чар все пак успявам да задействам по-тромавите органи на реда. Нямам оплаквания от тях! Но може би, защото и аз съм учила в елитни училища, където не се толерираше кражби, побоища..., а с дипломация - всичко се постига. Попадала съм в доста безумни ситуации  и съм се справяла. И не мисля, че най-добрият коз точно тогава е бил агресията!
И един съвет - не тормози детето си да свиква с агресията. Ако попадне после в АК или замине да учи като страхотна математичка някъде, не й причинявай това да гледат на нея като дивак или Бай Ганьо. Когато детето ми заговори с чужденци или се заиграе с деца на чужденци, винаги го вземат за англичанче, защото от малко говори страхотен англ. и няма нещо, с което да не се справя, но то винаги е казвало, че е българинче и живее в София. Вярвай ми - пада им ченето! А, да, дори превежда на децата от един на друг език, че някои нации не говорят добре англ., но да става добре игра, той помагаше със знанията си.
Хайде поне като интелигентни хора да възпитаме неагресивни деца, защото едва ли на дъщеря ти ще са й необходими точно тези просташки уроци по оцеляване там, накъдето е тръгнала.

Някой си аз вчера се замислих над изказването ти , как в частните училища учели на мутрите децата и пр. И се зачудих какво от това. Нали учат децата , а не самите мутри ? Децата са си деца без значение на мутри или интелектуалци. Разбира се не всички дружат помежду си. Групират си се по интереси на групички и си дружат .  Още от градината е така. Има деца , които водят с порше и такива , които водят с корса с 2 врати , а има и с родителибез кола , майка им ги води с колелото ... и какво?   Обуваме им пантофките , казваме си чао и упосле всичко зависи само от самите деца и възпитателките. Децата са си деца и се групират по техен си начин ... и тук вече е от значение колко са добри, спокойни , сигурни и ненатоварени с прекалено огромни групи, ниски заплати и пр. възпитателките. А също и материалната база да е на ниво.
Разликата е огромна. Едно е да се връткат 3 възпитателки и няколко помощнички, студенти практиканти и пр. и да дундуркат една група от 20 деца , като имат възможност да ги разпределят на двора    , в салона по физическо, на масите за рисуване и лепене или при конструкторите ...
Друго е една жена да стои и да се чуди как да ги спре да си дърпат играчките и да ги държи под око та да не смее да ги изакара на двора.
А за родителите е важно, когато преди и сед заниманията и изобщо винаги, когато има нужда има личен контакт с възпитателите, могат да получат фидбек от тях за детето и те да дадат такъв. Също да могат да изявят предпочитания, желания, които в известни рамки се спазват индивидуално за всяко дете.
Като казах, че на малкия не му е интересно с наличните играчки на другия ден получиха огромен кашон с конструктори и игри които преди нямаха.
Аз лично съм спокойна,  когато съм СИГУРНА , че никой не нагрубява детето, че му се обръща внимание , че е спокойно и че има приятели и че ходи с радост и интерес на градина.
А с кого игаре , ами с момиченцето на жената с поршето и с момченцето на една разведена мед. сестра с ужасно старо ауди.  Аз с какво го водя? с едно 5 годишно Кангу  Важно е , че са супер банда тримата и се наричат приятели    
Колата и парите не са от такова значение , каквот ое сигурността и спокойствието.
ОК?

ОК. А как я учиш да реагира тогава на агресията? Само да я гледа и да се учи, че някога може да срещне и още по-гадни работи?! Как оцелява? Аз уча детето си, не да оцелява като види насилие, а да прекрати това насилие, агресия без значение малко или голямо е. Без значение дали е счупен нос, дръпната плитка или нещо по-сериозно. А не само да гледа или да не гледа. И не да се прави на бабаит, а да има ефективни действия.

[/quote]
Защо пък амбициозност... не съм подготвяла дъщеря си специално за интервюто- не бих го определила като изпит. Както вече писах една част от въпросите са да се добие представа за общата култура на детето- как се казва, кога е родено( дъщеря ми така и не може да го запомни), къде живее, как се казва дет.й градина... друга част са по-скоро да стане ясно начина на възпитание от страна на родителите, кои са им приоритетите... има и логически задачки, за финна моторика- но тези неща ги учат в градината, а и дет. списания са добър учител- Бърборино например й е фаворит, на първия прочит прави само задачките (подобни на тези от интерво) и едва щом ги свърши иска да й чета разказчетата.
Защо трябва да са амбициозни родителите щом се занимават с детето си?!
Аз дори предпочетох да изляза от стаята и да ги оствая сами с психоложката, защото дъщеря ми на всеки зададен въпрос,на който не знаеше отговора или не беше сигурна поглеждаше към мен за помощ. Реших,че ще се представи добре, дори може би по-добре ако аз не съм в стаята.

Аз специално не уча дъщеря си на агресия. Тя избягва да играе с агресивни деца и най-често ако трябва да се защити, това го прави нейна приятелка   А тя самта избягва такива ситуации, просто се отдръпва.
И в дет. градина (държавна) не толерират агресивни поведения, ако детето все пак се провини- сяда на пейката да "мисли", след това трябва да каже до какъв извод е стигнало и да се извини.
Не мисля,че това означава да гледаш детето си в саксия, защото не виждам защо трябва да приема агресията като нещо нормално. Наистина ще се сблъска все някога, но ще се сблъска и с други неща, за които ще има ясна преценка, че това не е нормално и естествено.

Относно агресията - трудно ми е да разгранича "здравословната" от "нездравословната" агресия.  И не смея да разчитам, че децата ще успеят да го направят по-добре от мен.

Абсолютно 
Но това не означава да я набутваш в такива среди. 

Има опасност и от друго: Ако детето пребивава в среда, в която да обръгне на живота по-дълго от необходимото, да реши, че това е 'нормалната' среда и 'нормалното' поведение.

Все се сещам за примера с мой познат, който като премести детето си от едно /добро/ държавно училище, в друго /добро/ частно разбра, че в държавното всички деца псували. Как ли? Дъщеря му учудено казала: "Я, тук децата не псуват." Става дума за дете в 3-ти клас. Става дума за семейство, в което никой не псува. Бащата попита детето си: "Ама и ти ли псуваше." Отговор: "...ми да." ...

Иса, псувните сигурна са в графа "здравословна" агресия. 

Призма, накара ме да се замисля. А всичко що е агресия, също си го минавам за АГРЕСИЯ, без значение, малка, голяма, здравословна, нездравословна. Оттам насетне се различават действията. Но всяка агресия трябва да се стопира овреме!

Просто не мога да повярвам, че го казваш, а си баща на момиче!! Сещаш ли се, че има и други по-лоши неща от дръпната плитка и окървавен нос??
Преди време приятелките на едно момиче го бяха убили, защото й завидяли за нещо - е как според теб едно дете може да прецени доколко е опасна тази завист?? Страшно съм ядосана, поне 5 години се е налагало "да оцелявам", да не се впускам в подробности за ситуациите - не виждам положителния ефект и подготовката.  И да, точно по това време се научих да псувам и още ми е проблем да се отуча. 

От няколко дни на моя мъж все за тебе му говоря (заради СМГ-то и ЧУ) и за твоята "желязна" логика. Поне си измисли готин ник, с това Някой си, ми пада имиджа - все едно съм някаква забравана. 

Та в интелигентните семейства възпитанието на децата е общо дело и едва ли ще изненадаме мъжете си довечера, че сме "открили Америка" или пък те нас.