Колко е важно да бъдеш посредствен...

Посредствения няма амбицията да бъде какъвто и да било, камо ли известен. Той не е нито лош, нито добър. Сив и безличен, незапомнящ се, несъществуващ. 
Така го виждам аз и в тоя ред на мисли, човекът който има амбицията, жеанието да се отличи, но го прави нескопосано, не е в никакъв случай посредствен, а по скоро търсещ и откриващ. Ако разбере, че това не е неговото амплоа и продължи да търси, то той заслужава адмирации, а не упреци.

Посредствен какво значи? По средата на нещо. Аз така простичко го разбирам. А да си в "златната среда" не е чак толкова лошо.
Аз съм посредствена в много отношения, даже май в долната част на средата се намирам. Но за мен това е без значение. Аз не държа точно там да летя. В други отношения обаче може и да съм ненадмината. Не знам. 
Хайде пък сега - важното е да сме щастливи.

Че и най- посредствения посредствен не заслужава упреци. Всеки има право е да е такъв какъвто е. Професиите правещи хората известни, все пак, са професии като останалите и сред техните представители има същото количество посредствени хора. Може да се е наложило като правило изтъкнат специалист да значи известен ни от медиите, но повечето специалисти от професии, които не се упражняват на сцена, ценят времето си и го използват за самоусъвършенстване, а не за изяви по медиите.

Мадам Х Хората, за които говорите вероятно са отгледани зле, все още не могат да го надраснат и не смеят да бъдат себе си.  Рано или късно всички от този тип схващат, че не могат да са в хора и си намират мястото другаде.

Последното го написах по повод твоите думи, Бояна Ламбер:


До колкото разбрах, ги категоризираш в посредствените.

Уточних, че не виждам повод да упрекваме когото и да е.  Опитах се да кажа, че известността и привличането на внимание са станали мерило за изключителност и хора, чиято професия не е публична искат да блеснат само по показател известност или внимание насочено към тях. Това ги оставя посредствени в професията, но вероятно ги прави изключителни в умението им да привличат внимание. Т.е. ти си напълно права. Просто не успях да го формулирам ясно. 

При вас не може ли да е добра? Или да си замълча, ако двете съвпадат.
\Някой разбира ли какво казвам? Щото аз - не\.
Това е една чисто теоретична тема. И можем да дъвчем до припадък разни схващания по въпроса, без някое от тях да покрива фактите напълно. Което и правим, и което, по принцип, не е лошо - както се казва, дъвка за ума.
Само че възможностите на конкретно тази тема за мен стигат до там. До дъвката за ума.
Klonka, аз друго бях разбрала от това, което беше написала, хубаво е, че бях сгрешила - че се бях хванала за главата как човек може да изтърси това, което си мислех, че беше написала.
В заключение - човек може да е скромен и смирен и без да се смята за средностатистически.
Защото статистиката, средна или не, винаги е външна на човека, не е мярка спрямо него самия.
Дреме ми каква съм според статистиката. Тя не може да ме опише като човек, каквито и общочовешки параметри да приложи.
И не виждам защо трябва да преценявам хората по някаква утвърдена скала.
Всеки човек е многопластов, или поне такъв би трябвало да бъде. Може би посредствеността идва точно от липсата на пластове, защото аз не мога да нарека "посредствен" един човек, който е едновременно и простак, и наивен, и до болка чувствителен, и гениален инженер, и мързел в събота вечер, и четящ н'ам си кой модерен в момента автор и умеещ да оцени една добра комедия.
Когато човек сам се набута в някакъв - външен - калъп, веднага става еднопластов. И в него няма нищо интересно.
И пак не е "средностатистически" - защото калъпи много, средната статистика е една.