Публикувана: 27 апр. 2009, 14:55 ч.
Последно мнение: 28 юли 2009, 07:56 ч.

защо не искам да осиновя цигане............

28 347
244
1

1
...
5
6
7
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо някои хора не желаят да осиновят дете с доказан български произход?
Какви са различните гледни точки, мнения и проблеми, свързани с осиновяването на деца от различен етнически произход?
Какви са предизвикателствата при осиновяването на деца от различен етнически произход?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо някои хора не желаят да осиновят дете с доказан български произход?
  
  Някои хора не желаят да осиновяват дете с доказан български произход поради различни причини. Някои се притесняват от потенциалната дискриминация, пред която може да се изправи детето в обществото, докато други са загрижени за реакциите на семейството и съседите. Освен това има хора, които имат предпочитания към деца от определен произход и се страхуват от предизвикателствата, които могат да възникнат при осиновяването на дете от различен етнически произход.
- Какви са различните гледни точки, мнения и проблеми, свързани с осиновяването на деца от различен етнически произход?
  
  Различните гледни точки относно осиновяването на деца с различен етнически произход включват загриженост за потенциалната дискриминация, пред която може да се изправи детето в обществото. Някои хора изразяват готовност да осиновяват деца независимо от техния произход, докато други се притесняват от реакциите на семейството и съседите. Освен това има и хора, които имат предпочитания към деца от определен произход поради опасения относно възможните предизвикателства, които могат да възникнат при осиновяването на дете с различен етнически произход. Мненията относно дискриминацията на осиновени деца с различен етнически произход варират. Някои хора изразяват загриженост относно възможната дискриминация, която детето може да изпита в обществото, докато други се притесняват за реакциите на семейството и съседите. Освен това има и хора, които изразяват готовност да осиновяват деца независимо от техния произход, като се стремят да преодолеят потенциалните предизвикателства. Мненията варират. Някои хора имат опасения и страхове относно потенциалните предизвикателства, които могат да възникнат при осиновяване на деца от различен етнически произход. Други споделят лични истории и опит, подчертаващи важността на приемането и любовта към детето, независимо от неговия произход. Важно е да се признае, че предразсъдъците и стереотипите играят роля при формирането на общественото мнение. Мненията сочат, че предразсъдъците и комплексите играят важна роля при формирането на възгледите на хората относно осиновяването на деца от различен етнически произход. Те могат да представляват предизвикателство за осиновителите, които трябва да се справят с тях и да ги преодолеят в процеса на осиновяване и отглеждане на детето. Различните гледни точки включват убеждението, че етническият произход не определя качествата на детето, както и мнения за влиянието на средата и възпитанието върху развитието на детето. Също така се обсъждат потенциалните привилегии, свързани с определени етнически групи. Форумът представя различни мнения относно осиновяването на деца от различен произход. Някои участници споделят лични преживявания и изразяват увереност в своя избор, като подчертават, че произходът на детето не е важен, а по-скоро как ще го възпитат. Други изразяват опасения и страхове поради различни предразсъдъци и потенциални негативни реакции от обществото. Въпреки това има и участници, които подчертават важността на уважението към избора на другите и приемането на различия.
- Какви са предизвикателствата при осиновяването на деца от различен етнически произход?
  
  Предизвикателствата при осиновяването на деца от различен етнически произход включват потенциална дискриминация, пред която детето може да се изправи в обществото, както и справяне със собствените предразсъдъци, страхове и комплекси. Освен това осиноввателите трябва да се адаптират към новата си семейна роля и да възпитават дете, което може да се сблъска с предразсъдъци и дискриминация в обществото.
- Какво означава да си различен?
- Какво означава "ром"?

# 75 30 апр. 2009, 00:22 ч.

Мнения: 295

Не съм расист, не изпитвам неприязън към циганите, но самата аз не бих осиновила циганче. Не се оправдавам с обществото. Мисля, че задръжките са вътре в мен и са подобни на тези защо не бих осиновила и дете с увреждания. Самата аз не се чувствам готова за това. И също като Fussi не мисля, че е редно да се прави морална оценка на тези, които искат или не искат циганче у дома.
Макар и рядко да се вясвам тук, често в постовете си съм споменавала - за да е успешно едно осиновяване, то най-напред трябва да си преболедувал собственото безплодие. А след това да приемеш детето такова, каквото е. Ако не можеш, ако ти е трудно с определени неща (ако щете, ги наречете предразсъдъци) да се пребориш, тогава има много голяма вероятност осиновяването да не е успешно. Има хора, които са по-отворени, по-широко скроени, по-смели, които са готови да гледат циганче или дете с увреждания. Но има и такива, които ги е страх, които се съмняват дали ще се справят. Това обаче не ги прави по-малко годни за осиновители.

# 76 30 апр. 2009, 09:53 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: eli_Pd в ср, 29 апр 2009, 22:13

Знам колко надарени в страшно много отношения са циганските деца

И без това разводнихме темата, ще ми се да оборя това твърдение - големия изобщо не е надарен в тази част, която се предполага - толкова фалшиво пее, а танцува като робот - хеви-метъл. За сметка на това малкото, дето се предполага, че е чисто българче върти дупе като първа чалгаджийка (за срам на майка си, която не слуша чалга Mr. Green

). Така че няма такова нещо като надарен заради произхода си - децата са различни - едните имат едни дарби, другите - други, независимо от етноса Hug

.

Седя, чета и почвам да разбирам. Ще ми се да се обърна към кандидатите в очакване. Не към тези, които имат изисквания, към всички. Забравила съм отдавна как съм се чувствала, когато взех решението за осиновяването. Забравила съм и какво изпитах, когато видяхме детето, май помня само първите му месеци у дома... Иска ми се да ви кажа - изобщо не е толкова страшно и трагично да гледаш дете родено от друга жена, това е само в главите ни. Наистина отначало е тежко, но после нещата се нареждат.

А за митът за неуспешното осиновяване... моето мнение е, че човек разбира какъв родител ще бъде чак когато стане родител. Едни стават за родители, други не и това няма нищо общо с етноса на детето или други физически белези. Съществуват и биологични майки, които не приемат децата си и ги неглижират. Ние, осиновителите не сме с нищо по-различни от биологичните родители. И ако искате доказателство - моля, посетете подфорум осиновени и се запознайте с историите на някои от осиновените деца, чиито родители не са били най-добрите такива, независимо, че не съм виждала до сега там да пише осиновено циганче.

# 77 30 апр. 2009, 10:12 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: eli_Pd в чт, 30 апр 2009, 00:07

Та ромче (май) не искам, защото поради глупавите ми предразсъдъци смятам, че няма да мога да съм от полза за детенцето ми, когато то се сблъска с хорските такива (предразсъдъци). Т.е. децата не са виновни, че са "циганета" - виновна съм аз, че вътрешно ги деля на такива и инакви. Как ще мога да възпитам детето си в тая прословута "етническа толерантност", като аз я нямам?

Може ли да кажа нещо? Wink

Често чета подобни съмнения. Как ще предпазя детето ми от...
Стоп!
Няма да правя анализ на дълбоките подсъзнателни процеси, които подтикват хората около нас да уловят собствените ни колебания и съмнения, и съответно да прозрат истината за нас и децата ни, както и да я коментират.

Искам да споделя нещо като човек, който не предполага, а разполага. Wink

Защо смятате, че ако детето ви дори и с по-тъмен тен, с по-специфични черти, би навело хората на мисълта за произхода си?
Погледнете около себе си. Българите около вас, как изглеждат? Нима няма всякакви форми, цветове, черти?
Странното е, че видимите ромски белези, някак са видими само, ако човек е расъл и в такава среда. Иначе, често стават просто... екзотични.

Тези, които ме познават, знаят че съм бяла и светла като скандинавка. Видимо различна от децата ми.
Случвало се е хора да се питат гласно или не, на кого приличат... но никой до ден днешен, не е проявил и мисъл, камо ли действие спрямо тях, говорещо за етническа нетолерантност.
Ако е имало някакви леки сътресения във връзка с произхода им, то те са били от хора, знаещи:
Първо: че са осиновени
Второ: че са от такъв произход

А знаят от мен, разбира се.
Поради това, все казвам - истината дължим само на децата си. Тези факти са лична наша история и не виждам причина, да бъдат разказвани без основателен повод навсякъде и пред всеки. Всяка майка може да прецени кога, как и колко, както и пред кого. Това включва и споделянето в Интернет. Наша задача е да се погрижим за сигурността на децата си, докато станат по-крепки и способни да реагират сами и със самочувствие.
Когато децата ми станат големи, ще се наложи сами да понесат отговорността с кого, как и защо ще споделят историята си.

Но няма реална причина, целия свят да бъде уведомен, а светът приема за истина това, което му поднасяме ние.
Нямам предвид да лъжем.
Просто, ако се отнасяме към детето си като към "различно", то и околните ще го правят.

Но как се възпитава в толерантност към другите? Тук си много права, Ели. Първо е нужно да възпитаме в себе си това отношение. Иначе децата ни биха уловили всеки фалш.
Възпитанието не е това, което говорим на децата си, а това което показваме с действията си. Simple Smile

# 78 30 апр. 2009, 10:29 ч.

Мнения: 3 634

Да кажа на тези, които ще осиновяват...
Хората непрекъснато сравняват деца и родители независимо дали имат общо ДНК. Аз родих синът ми и постоянно досадници ме разпитват защо не прилича на мен или баща си. Понякога имам чувстовото, че го казват само да се намираме на приказка. Мисълта ми е, че аз не обръщам внимание на тези реплики защото знам, че е наш. Не им обръщайте и вие! Wink

Задушаваме се от собствените си предразсъдъци!

# 79 30 апр. 2009, 10:37 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 30 апр 2009, 10:29

Аз родих синът ми и постоянно досадници ме разпитват защо не прилича на мен или баща си.

Офф: Обикновено отговарям на такъв въпрос с широка усмивка: Нямам представа! Laughing

И обикновено отсреща... също се разсмиват! Wink

# 80 30 апр. 2009, 11:01 ч.

Мнения: 1 669

Цитат на: ДарЗаМен в чт, 30 апр 2009, 10:37

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 30 апр 2009, 10:29

Аз родих синът ми и постоянно досадници ме разпитват защо не прилича на мен или баща си.

Офф: Обикновено отговарям на такъв въпрос с широка усмивка: Нямам представа! Laughing

И обикновено отсреща... също се разсмиват! Wink

А при нас парадоксалното е, че малката ТОЛКОВА прилича на баща си, че често се шегуваме, че ако беше биологично дете със сигурност би одрало моята кожа и грам нямаше да прилича на баща си. На заинтригуваните ще пратя снимки на мейл. Wink

# 81 30 апр. 2009, 11:20 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Когато ходех по градинките само със сина си, всички непознаващи ни се скъсваха да изтъкват на кого е одрал кожата - на мен, на свекърва ми, на баща си.

Когато започнах да се появявам с две деца, очевидно различни по тен, цвят на коса и очи и т.н. често усещам изучаващи ме погледи. Веднъж даже ме питаха: "Твоите деца защо са толкова различни?" И аз, разбира се, казах истината: "Ами от различни бащи са." А една баба, с чието внуче често си играехме миналото лято, като видя майка ми въздъхна радостно: "Все се чудех на кого прилича Бени, сега ми стана ясно."

Всичко това споделям, за да изтъкна, че всички приемаха и приемат напълно нормално децата ми, независимо колко си приличаме или се различаваме външно. Аз съм просто майката на Иван и Албена.

Разбирам обаче всички, които като видят дете от ромски произход в дом, им се струва, че чертите са очевадни и всички веднага ще го разберат... и ще трябва постоянно да се борят с предразсъдъци и т.н. Лично съм го преживяла и с двете си деца (особено с второто - мургавата красавица). Вглеждах се в очите на всички хора, на които представях децата си, попивах всеки коментар и се питах какво точно означава, дали са се досетили... дали ще ни приемат... Колкото повече се заздравяваше невидимата връзка майка-дете, толкова повече тези страхове отшумяваха. Сега мога да кажа, че въобще не съществуват и си имам две деца, които за мен са най прекрасните на света. Но това си е моята уникална история история как станах майка.
Всеки пишещ тук си има своята и правото сам да си я гради, според собствените си усещания за света.

Моите деца не се чувстват с нищо по-различни от приятелчетата, с които си играят. Ще дойде ден, когато ще им разкажа какво знам за произхода им (и какво не знам), ако поискат да търсят, ще положа всички усилия да съм им от полза.

# 82 30 апр. 2009, 14:56 ч.

София
Мнения: 1 324

... искам, ... не искам...

Ние осиновихме по стария закон, когато се обикаляше от град на град, от дом на дом за да се регистрираш на място. В молбите пишехме: дете от мъжки пол, от български произход, над 2,5 год. Веднъж, чакайки пред един директорски кабинет видяхме две щъпуркащи много мургави близначки, нищо не си казахме с мъжът ми, просто ги гледахме. Когато директора ни прие и двамата в един глас изграчихме: "близначките за осиновяване ли са". Оказа се, че са осиновени от чужденци и след два дни заминават /което означава, че са имали вече 3 отказа от български семейства/. Та така... искам, ... не искам. По-късно подписах два отказа за абсолютно здрави деца от български произход, отговарящи точно на изискването ни в молбите. След това осиновихме момиченце на 4 месеца.
Искам да кажа, че при мен произхода и "конкретните изисквания" не играят роля. И аз не знам какво искам и защо. Просто някои деца ми разбъркват червата и ми пробождат сърцето, други не. Много често си мисля за тези две кукли от цигански произход. Ако ги бяхме срещнали няколко месеца по-рано, сега щях да имам близначки.

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 15:01 от кльомба

# 83 30 апр. 2009, 21:50 ч.

Мнения: 4 990

Ами не би ли било добре, вместо задължителните посещения от социалните в жилището ми да има и посещение в дом.Колко от кандидатите изобщо са виждали децата, които са изоставени. Дали и други като Клъомба биха харесали мургави близначки - може би ще са повече, е така си мисля, не твърдя със сигурност.

# 84 3 май 2009, 11:49 ч.

Здравейте мили мами , първо искам да благодаря на matakosmata за темата защото ние сме точно в момент на проучване от социалните и силно ме интересува темата .Аз бих осиновила дете от друг етнос но не искам да осиновя дете от ромски произход .може да ме наречете разистка може и да сам такава незнам не сам сигорна ,но знам че искам детето да не е черничко различно по цвят на кожата от мен и съпругами (и двамата сме белички), аз знам че то няма да прилича на нас и не целя това но искам поне да не е толкова различно от нас .аз самата не мога да спра де ги деля а как бих могла да го възпитам по друг начин знам че не трябва да ги деля и да съдя всичките деца заради самата им нация но и немога да се преборя с себе си и да осиновя такова дете .децата са прекрасни и аз много ги харесвам независимо от цвета на кожата но просто това е моето решение самото осиновяване ти дава шанс да си избереш дете и след като не мога сама да си родя имам правото да си избера детето на което ще стана мама

темите тук много ми помагат и ми дават отговори на толкова въпроси благодаря ви за това.
в момента в главата ми е каша и ако не сам се изразила правилно ме извинете не искам да нараня никой.

# 85 3 май 2009, 12:10 ч.

Ами ние пък и двамата сме чернички, а детето ни русичко. То ако вземе да ни дели, леле мале! Mr. Green

Една моя приятелка се скара с майка си, защото не искаше тя да се женела за "циганин" - мургав мъж с две висши образования и съответно пълен портфейл. Хора всякакви. newsm78

В Българиия сме един чист етнос - всички бели и синеоки. Rolling Eyes

# 86 3 май 2009, 15:20 ч.

Мнения: 1 669

Ха, ха, лельо Пенке, разкрих те... Mr. Green

# 87 3 май 2009, 15:52 ч.

Мнения: 955

От един форум на чакащи осиновители в Холандия:

"Мислехме за Боливия, защото говорим испански и ни привлича Латинска Америка. Но избрахме България, защото ще бъде по-лесно да отиваме там с детето и защото децата от България най-често са от ромски произход. Четохме много за тази общност и имаме много топло чувство за тях. Съчувстваме им за лошата социална позиция и липсващите шансове в областта на зравеопазването, образованието и работата."

Без коментар.

# 88 3 май 2009, 16:32 ч.

София
Мнения: 1 430

според мен всичко опира до предразсъдък
никой май няма нищо против етноса, но ако не личи Много Wink

т.е ако е беличко, не мургаво цигане, май повечето кандисват-и всичко е заради обкръжението и какво ще кажат другите-на първо място таткото, който трудно приема дете от такъв произход
майките са по-лесни-веднъж да видят черните очички и край-сърцата бързо се предават
по-трудно е да убедят половинките, после бабите и дядовците и т.н-а какво ще каже родата
казвам го не като осиновител, а като човек работещ в системата на домовете-всичко опира до предразсъдъци
няма да забравя как един кандидат татко ме попита дали ухото на едрия, рус, синеок, очевидно с чист български произход 8м бузанчо ще си остане такова клепнало #Crazy

та това му беше зора на човека-дали малкия ще е с клепнало ушенце Sick

# 89 3 май 2009, 17:11 ч.

космополитно
Мнения: 942

Цитат на: galia2007 в нд, 03 май 2009, 16:32

според мен всичко опира до предразсъдък
никой май няма нищо против етноса, но ако не личи Много Wink

т.е ако е беличко, не мургаво цигане, май повечето кандисва-и всичко е заради обкръжението.....

И според мен това е същността на реалността: "Красиви и здрави циганета, но нежелани!"...
Затова дискусии в подобна наосока, пък било те провокативно или не зададени са необходими и полезни- за онея, които навлизат или вече са в ситуацията на осиновяване... Надявам се сходни на тази теми да провокират човек да се вгледа в себе си; да разпознае и разбере своите страхове и да преподреди приоритетите си....
За мен предизвикателството бе да проумея какво ме ТРЕВОЖИ да осиновя цигане?- То комай единствения граничещ с ужас страх бе и е, че етническия произход би довел до отхвърляне на детето и до нараняването му с казани нахалост думи и пр...
Напр. лутах се"Трябва ли един ден половинката му да знае и какво би казала?".... и др. подобни (нелепи или основателни за българската реалност размисли-притеснения)...

Препоръчани теми

Вярвате ли в "Има госопд и всичко се връща на този свят"?

Нещата не вървят на добре с мъжа ми...или аз така си мисля само?

Колко лесно и бързо мога да осиновя циганче?

10
Осиновители

Сваляли ли са ви жени (които харесват жени)?

Причина:

Причина: