Публикувана: 27 апр. 2009, 14:57 ч.
Последно мнение: 23 юни 2009, 18:02 ч.

Как се оправихте финансово след раздялата?

6 741
59
1

27 апр. 2009, 14:57 ч.

София
Мнения: 903

Здравейте.
Аз все още не съм разведена, но сигурно и това скоро ще стане. Та по тоя повод искам да ви питам как се оправяте финансово сами? Аз работя, имам сигурна държавна работа, но заплатата ми не е голяма. И си мисля, че ако реша да се разделим няма да мога да се оправя финансово - живея на квартира ( с много нисък наем, но все пак плащам наем), имам потребителски кредит. Общо взето като сметна, като платя тези неща и ще ми остават около 200лв. А знаете, че живота в София не е евтин, как ще се оправя с 200 лв. Сега моята заплата се харчи за около една седмица - през останалото време караме с неговата. Това е причината все още да не се решавам на раздяла - не искам да обричам детето на мизерия.
Очаквам от вас да споделите вие как сте се оправили с тоя проблем? На помощ от роднини ли сте разчитали или сте се справили сами? И ако сте се справили сами как - намерили сте си по-платена работа, или по някакъв друг начин. Приемам всякакви идеи за оптимизиране на бюджета и справяне с финансовите затруднения.
Благодаря предварително на всички, които ще се включат. bouquet

# 1 27 апр. 2009, 15:23 ч.

Мнения: 910

Аз определено не се справям сама, разчитам на помоща на майка ми и на приятеля ми.

# 2 27 апр. 2009, 15:58 ч.

Мнения: 2 011

Когато реших да се развеждам започнах да заделям парички ( тогава работата ми беше и на процент върху заплатата) Знаех, че ме чака сериозна работа! Развеждах се една година ( през това време се лишавах и заделях за черните дни).
Излязох на квартира, извиках една много близка приятелка да живее с мен защото не можех да съм сам сама с детенце - родителите ми са на 200км от мен и един лев не им поисках защото моята майка не беше сигурна че съм взела правилното решение.
Благодарна съм и на моята приятелка - с нея си деляхме текущите разходи - не и исках наем - просто много се радвах че тя беше до мен в трудните ми моменти!
После пък получих увеличение на заплатата.... Имах наистина нужда защото квартирата трябваше да се обзавежда - не можех да си позволя обзаведена а и имах някои мебели (мои)
Много ще ти е трудно ...ама много - ако си сама !
аз сега не съм - имам си приятел и повече от година живеем заедно - на скоро се преместихме в неговото жилище ...
И на двамата по сами щеше да ни е адски трудно - но сега се борим двама! Peace

Ще се моля за теб ! Hug

# 3 27 апр. 2009, 20:15 ч.

Е,справям се.Вече втори месец откакто се разделих със съпруга ми.Не работя,живея на квартира-в София/плащам 300лв/.Имам здравословни проблеми-инвалид съм и получавам 150лв.пенсия+детски и някаква помощ за лекарства-общо 200лв.Мъжа ми ми даде за двата месеца по 200лв...но започна да се държи така,все едно ако не е той...а и все трябва да му се моля...
Е,не съм съгласна-търся работа и ...ще се изправя и тогава той ще ми се моли...
Не казвам че е лесно,но ако има някъде такъв живот той няма да се падне на мен.-..Цял живот ми е било трудно...и не само съм оцеляла,но са ми останали и сили да се справя и с това.
Животът продължава.Поздравявам всички,които продължават да се борят с живота...дори сами:
http://vbox7.com/play:8166939c

# 4 27 апр. 2009, 22:21 ч.

Мнения: 2 175

Оправям се..
Имах късмет, че въпреки преместването от Вн в Сф, не загубих работата си и доходите си..
Друг е въпросът, че преди всичко си харчех за себе си и бях спестила някой лев..а сега не остава почти нищо..и все по-често завършвам месеца със заеми..
Абе..живи и здрави да сме, другото е бял кахър..

# 5 28 апр. 2009, 12:29 ч.

Варна
Мнения: 336

Ако можех да бъда по самостоятелна финансово, досега щяхме да сме се разделили с мъжа ми! Все още се чудя как ще се оправям когато остана сама Rolling Eyes

скоро и това ще разбера Confused

# 6 28 апр. 2009, 14:09 ч.

В същото положение като Бяло винце съм. Но май страхът ми е в повече - иначе си мисля че много хора с моето положение и фин. състояние биха били по-смели и по-категорични. Май от съжителството с БНД съм се разлигавила и съм забравила какво да бъдеш самостоятелен и независим. Е и аз скоро ще го разбера - не знам да се смея ли или да плача.

# 7 28 апр. 2009, 15:23 ч.

Мнения: 6 446

Аз съм още съвсем в началото на раздялата,но вече съм си начертала план.
В момента си работя старата работа и се опитвам да заделям.Живея в същия град,в който живеехме заедно,
но съм се ориентирала на друго място.Опитва се там да си намеря работа и квартира и братовчедка ми ще
дойде да живее с мен,за да не са ни толкова големи разходите.
Разчитам и на помощ от майка ми,но се надявам да се оправя.Не искам да я тормозя финансово.
Като ти опре до главата,нещата се оправят.
Понеже съм дете на разведени родители,да споделя и от там опит.
Майка ми беше така,без сигурна работа и в чуденето си роди още едно дете и търпя баща ми още 8 години. Confused

# 8 28 апр. 2009, 17:23 ч.

Мнения: 701

Трудно е сама, но не и невъзможно.

Преди година и половина сме се разделили, аз отидох при родителите ми. Там живее и сестра ми. Родителите ми са пенсионери, не мога да разчитам на тях финасово, но аз и не искам. Все пак и те пазаруват, майка ми готви, баща ми си ходи по село. Благодарна съм, че са живи и здрави. Със сестра ми си делим тока, аз си поемам интернета, Булсатком-а и плащам на родителите ми телефоните. Също основно пазарувам аз. Изплащам компютър, защото мъжа ми при раздялата не даде "неговия". Имам и още един кредит, но не голям. Справям се, не оставаме гладни, но за други екстри не мога и да мечтая. Преценявам всяка стотинка, пазарувам, където е изгодно, с една дума правя си сметката. Мъжът ми дава на детето понякога, но това са около 30-40 лв. на месец, понякога по-малко. /Нямам официален развод/ С тях си позволявам да купим някаква дреха за детето. /На 12 години е/
Моят съвет е да стесниш харчовете, колкото се може, да не вземаш пари назаем, когато не се налага. Защото после трябва да се връщат. Това е, човек се справя, когато трябва.

# 9 28 апр. 2009, 19:52 ч.

Мнения: 256

Слава Богу, че родителите ми са с мен, иначе просто нямаше да мога да се справя! Въпреки, че и сега не е леко, нещата вървят добре. Имам на кого да разчитам и не се оплаквам. Ако ги нямаше тях, определено нямаше да успея да се справя само с моята заплата. Ами то само сметката за тока и водата е малко повече от заплатата. Най-много от всичко мразя да съм зависима и да се чувствам длъжна (финансово) на някого, но в моя случай това е най-добрия вариант.

# 10 28 апр. 2009, 22:57 ч.

София
Мнения: 903

Благодаря ви, че споделихте, момичета. bouquet

Дадохте ми сили. Hug

Цитат на: Инчока в вт, 28 апр 2009, 19:52

Най-много от всичко мразя да съм зависима и да се чувствам длъжна (финансово) на някого, ....

И аз много го мразя това и поради тази причина не ми се иска да ставам зависима финансово от родителите си, въпреки че съм сигурна, че те ще ми помогнат без да ме задължават с нещо.

Толкова е трудно да се вземе такова важно решение, особено ако има и дете. Sad

Добре поне, че работата ми е сигурна(макар и за малко пари) и възможността да ме уволнят или съкратят е едно на ..... много.

Чакам още хора да се включат. Hug

# 11 30 апр. 2009, 14:14 ч.

Мнения: 1 507

След раздялата, се преместих при родителите ми. Не бих се справила без тях и най-важното е, че въпреки помощта им, не се чувствам задължена или притискана. Доста време бях задължавана да давам отчет за всяка стотинка, не разполагах с лични пари и т.н, така че сега се чувствам повече от свободна.
Все пак се надявам, че някой ден (при това не твърде далечен) ще имам силите и възможността да оцелявам сама и едновременно с това да се грижа добре за дъщеря ми. А на родителите ми... дано намеря начина да им покажа, че оценявам всичко bouquet

# 12 6 май 2009, 11:05 ч.

София
Мнения: 903

така като чета май няма как да се оправя сама. Аз иначе съм сигурна, че родителите ми няма да ми откажат финансова помощ, дори напротив няма да ме оставят без помощ дори и да искам. Проблема е, че мога да разчитам на тях само финансово ( защото живеят в чужбина), а на мен по-скоро ми се иска да ми помагат с детето, но... мисля, че все ще се справя някакси, ако се стигне до там. В момента мъжа ми уж казва, че е решил този път сериозно да пробваме да си оправим отношенията, пък ще видим. На мен много не ми се вярва, но...
Благодаря ви пак момичета. bouquet

# 13 6 май 2009, 12:47 ч.

Мнения: 256

Танче, мила, желая ти успех, каквото и да решиш! Пък, ако можеш да преглътнеш болката и да продължиш напред, ти стискам палци до края на дните ви да се обичате и никога вече да няма подобни катаклизми в отношенията ви! Дано е искрен...

# 14 6 май 2009, 15:30 ч.

Мнения: 187

Цитат на: лъвицата в пн, 27 апр 2009, 20:15

Мъжа ми ми даде за двата месеца по 200лв...но започна да се държи така,все едно ако не е той...а и все трябва да му се моля...

Моят този месец даде 200 лв., да видим другия как ще е, но няма да го оставя така, ако реши да спре да плаща, ще му досаждам - и на него и на родителите му, ако трябва и всеки месец, докато си ги плати, защото е длъжен.
Другото, което правя, е да си търся работа от вкъщи, разпращам си сивитата и не на последно място - спестявам, смятам да карам с моята заплата, а парите от него да ги спестявам, ако ми потрябват в бъдеще. Та така, мисля, че с малко късмет ще се справя. Grinning

Последна редакция: ср, 06 май 2009, 15:41 от Kerimich

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Дело за издръжка за дете

Бял и черен списък на бракоразводни адвокати

Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

Причина:

Причина: