направо им го изтупах без да се церемоня много много.Те си ме знаят че съм такава.Бях на 21 години
- Публикувана: 27 апр. 2009, 22:42 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2009, 23:39 ч.
Как казахте на близките си че сте бременна?Как го приеха те?На колко години бяхт
. 
Ами ние казахме по различно време на близките си.
В момента в който аз излязох от банята с положителния тест в ръка и ми звънна баба ми, за да ми каже че прабаба ми е починала. И се почувствах мн кофти. Незнаех как да реагирам. Веднага след това се видяхме с майка, която вече знаеше за прабаба ми и като и казах и тя беше мн объркана, но се зарадва. на свекъра каза мъжът ми. Аз не писъствах на разговора, но е било нещо от сорта:
"-Тате, ще ставаш дядо.
-Искра пак ли е бременна. /само едно пояснение - Искра е етървата/
-Ами не, не е Искра.
-Еми хубаво, стават и такива работи."
Баща ми разбра доста по-късно. реакцията му беше горе-долу като на свекъра.
Всички други много се зарадваха като им казах, и половината от тях бяха мн изненадани.
Иначе им съобщихме на най-близките точно преди коледните празници, а за нас беше като подарък.
На 22 съм, скоро ще правя 23 години и вече сме в 6-тия месец. Чакаме бебо с нетърпение.
В момента в който аз излязох от банята с положителния тест в ръка и ми звънна баба ми, за да ми каже че прабаба ми е починала. И се почувствах мн кофти. Незнаех как да реагирам. Веднага след това се видяхме с майка, която вече знаеше за прабаба ми и като и казах и тя беше мн объркана, но се зарадва. на свекъра каза мъжът ми. Аз не писъствах на разговора, но е било нещо от сорта:
"-Тате, ще ставаш дядо.
-Искра пак ли е бременна. /само едно пояснение - Искра е етървата/
-Ами не, не е Искра.
-Еми хубаво, стават и такива работи."
Баща ми разбра доста по-късно. реакцията му беше горе-долу като на свекъра.
Всички други много се зарадваха като им казах, и половината от тях бяха мн изненадани.
Иначе им съобщихме на най-близките точно преди коледните празници, а за нас беше като подарък.
На 22 съм, скоро ще правя 23 години и вече сме в 6-тия месец. Чакаме бебо с нетърпение.
Първия път бях на 21 и не го о4акваха (нашите) , а за втората брем. - вси4ки сякаш с облек4ение се зарадваха. Ние няколко пъти се е слу4вало да казваме 4е не искаме второ. Майка ми оба4е все викаше "Как ще я оставите така сами4ка". Разбира се няма голямо зна4ение кои какво казва, защото изборът си беше наш 
Неговите родители знаят 4е синът им е малко 
и не му се връзват много . Те затова не са му повярвали първо 
Неговите родители знаят 4е синът им е малко и не му се връзват много . Те затова не са му повярвали първо
Казвах го директно и няколко пъти преди да си направя тест.... и всеки път чувах "Абе трай си бе, кой те пита, има време, не се знае!" Всъщност няколко месеца преди това видях един положителен тест и всички се радваха, но за кратко... Сега познах същите усещания и придърпвания и затова бях така сигурна, но пък другите явно ги беше страх да се радват вече 
Та, така... Няколко дни имаше спорове докато кръвните тестове не започнаха да растат и то с доста и накрая ми повярваха 
На 22 бях.. и още съм 
Та, така... Няколко дни имаше спорове докато кръвните тестове не започнаха да растат и то с доста и накрая ми повярваха На 22 бях.. и още съм