Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 юли 2004, 13:28 ч.

Насметох се.

  • 7 010
  • 67
  •   1
Отговори
# 45
  • Бургас
  • Мнения: 2 314
Цитат на: geminarius
Цитат на: Krassi

... обръщай му повече внимание и винаги му казвай че той е големият батко и ти имаш нужда от неговата помощ.

Aз съм твърдо против такъв модел на възпитание. Не може да натоварваш психиката на едно двегодишно дете (че и по-голямо дори) с това да ти помага и да го караш да си мисли, че е длъжно!
В какво да помага - да чисти, да пере, да гледа бебето ли?  Shocked
И друг път съм скачала срещу приказки от рода на "мамина отмяна" - за мен това е робско мислене... Много пъти съм го чувала от майки, напр. на някоя й се роди момиченце и веднага околните ахват, чя ще си има някого, който да й помага. В какво?!  Close  За това ли раждаме деца, да има после кой на нас да ни прави кефа ли?  Imp
Не е редно, не е правилно. Това не само, че няма да направи детето съпричастно, а и може да го отблъсне!
Едно е да се каже "ти си големият батко, давай му пример", ама да го нагърбваш да ти помага... ми то дори да не опира до физическа работа, фактът, че детето знае, че ти разчиташ на него, би могло да го шашардиса!  Cry


Абсолютно съм съгласна!

# 46
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: geminarius
Цитат на: Krassi

... обръщай му повече внимание и винаги му казвай че той е големият батко и ти имаш нужда от неговата помощ.

Aз съм твърдо против такъв модел на възпитание. Не може да натоварваш психиката на едно двегодишно дете (че и по-голямо дори) с това да ти помага и да го караш да си мисли, че е длъжно!
В какво да помага - да чисти, да пере, да гледа бебето ли?  Shocked
И друг път съм скачала срещу приказки от рода на "мамина отмяна" - за мен това е робско мислене... Много пъти съм го чувала от майки, напр. на някоя й се роди момиченце и веднага околните ахват, чя ще си има някого, който да й помага. В какво?!  Close  За това ли раждаме деца, да има после кой на нас да ни прави кефа ли?  Imp
Не е редно, не е правилно. Това не само, че няма да направи детето съпричастно, а и може да го отблъсне!
Едно е да се каже "ти си големият батко, давай му пример", ама да го нагърбваш да ти помага... ми то дори да не опира до физическа работа, фактът, че детето знае, че ти разчиташ на него, би могло да го шашардиса!  Cry


не мисля че става въпрос за каквото и да било насилие в случая. по-скоро целта е Денис да бъде приобщен и да не се чуства изолиран. така че...СПОКО ЧОВЕЧЕ:)

# 47
  • Мнения: 1 909
Цитат на: Reza
не мисля че става въпрос за каквото и да било насилие в случая. по-скоро целта е Денис да бъде приобщен и да не се чуства изолиран. така че...СПОКО ЧОВЕЧЕ:)

Къде видя да пиша, че става въпрос за насилие?  Shocked
Денис със сигурност няма да се приобщи, ако изблиците му на нервност са породени от ревността му към Ерик. Според мен точно обратния ефект ще има това приобщаване. На Денис трябва да му стане ясно, че никой не иска да му вземе мястото, а досега все той се е нагаждал към бебето. Оттам и тая агресия - не може да се справи със ситуацията.
На него му се играе и пищи, но му се прави забележка, защото бебето спи. Е, нормално е да  намрази това ново същество, което му разваля идилийката.

Една майка в дира беше дала много добър съвет:
За да решиш въпроса с ревността измислете с таткото някаква рутинна занимавка вечер, само половни час може да е, ма да е само за мъже, майки и бебета не се допускат. Така ще се почувства много важен и голям и най-вече мъж и може да се справи с ревността по-лесно. Той има нужда от нечие стопроцентово внимание, мама е по-заета с бебето, сега е времето да изгради по-силна връзка с бащата.

Денис има нужда от съмишленик в цялата ситуация. Но на първо време той  трябва да се успокои, а това ще стане, когато всичко стане познато за него. Едва когато той постигне някакъв вътрешен комфорт, ще може да бъде съпричастен и към бебето. А не отново от него да се изисква ТОЙ да се приспособява към среда и хора.

# 48
  • Букурещ
  • Мнения: 7 567
Цитат на: geminarius
Цитат на: Reza
не мисля че става въпрос за каквото и да било насилие в случая. по-скоро целта е Денис да бъде приобщен и да не се чуства изолиран. така че...СПОКО ЧОВЕЧЕ:)

Къде видя да пиша, че става въпрос за насилие?  Shocked
Денис със сигурност няма да се приобщи, ако изблиците му на нервност са породени от ревността му към Ерик. Според мен точно обратния ефект ще има това приобщаване. На Денис трябва да му стане ясно, че никой не иска да му вземе мястото, а досега все той се е нагаждал към бебето. Оттам и тая агресия - не може да се справи със ситуацията.
На него му се играе и пищи, но му се прави забележка, защото бебето спи. Е, нормално е да  намрази това ново същество, което му разваля идилийката.

Една майка в дира беше дала много добър съвет:
За да решиш въпроса с ревността измислете с таткото някаква рутинна занимавка вечер, само половни час може да е, ма да е само за мъже, майки и бебета не се допускат. Така ще се почувства много важен и голям и най-вече мъж и може да се справи с ревността по-лесно. Той има нужда от нечие стопроцентово внимание, мама е по-заета с бебето, сега е времето да изгради по-силна връзка с бащата.

Денис има нужда от съмишленик в цялата ситуация. Но на първо време той  трябва да се успокои, а това ще стане, когато всичко стане познато за него. Едва когато той постигне някакъв вътрешен комфорт, ще може да бъде съпричастен и към бебето. А не отново от него да се изисква ТОЙ да се приспособява към среда и хора.


А какво препоръчват в Швейцария по този въпрос?
Тамошните специалисти - статии, публикации и т.н.

# 49
  • Мнения: 4 242
Додо ама че са те объркали тия психари! Ако вземем да слушаме всички трябва да полудеем Rolling Eyes  В крайна сметка гледай си децата и се води по чувствата си мила, така е най правилно, ти си ги познаваш най-добре. Винаги има ревност при появата на второ дете в семейството, но с времето нещата си идват на мястото.
 А я помисли навремето как са растнали децата като са били по 4-5 - като баща ми например?Да знаеш как треперят един над друг и се обичат безкрайно  Laughing

# 50
  • Мнения: 713
Додо-додо, ти не си наясно със самата себе си. Привърженичка си на това и това, обаче правиш това и това. Никой няма право да те упреква за това как си храниш децата и т н. Ти си им майка и правиш, което е най-добро за тях и за вас. Ако си нервна и неуверена и реагираш различно, детенце ще получава различни сигнали от тебе за едни и същи неща, и ще се обърква.
Не би трябвало да се криеш като кърмиш, та това да не е нещо срамно бе да и се не види и ненормалната жена дето ги приказва такива. Ако може Денис да е до тебе и някак да споделя момента ще е по-добре отколкото да му се създава представата, че храненето на братчето му е нещо, което е тайно и срамно едва ли не и той трябва да е изолиран от вас двамата през това време. Е ми той ще го мрази това хранене тогава щом го отделя от мама и щом мама е изцяло на разположение на Ерик.
И все пак за тебе и двете са твои и са ти мили, защо пък малкото да страда и да е по-настрана и да си спестяваш ласките за него сакън да не види по-големия. Ето казваш, че то вече плаче като се отдалечите, търси контакт и иска да вижда и слуша мама и татко. То пък много ли е хубаво за неговото развитие да ограничаваш контакта с него?
Пълни глупости са и останалите и приказки на дофторката за забавено развитие. Всичко е толкова индивидуално при децата. Айнщайн е проговорил на 8 години. Айде сега.
Вече писах за моята приятелка със същия проблем. Спомням си, че тя казваше - третирах го като голям човек. При тях разликата му децата е 18 мес. и нямаше кой да и помага през деня. Мисля си, че не трябва деца да се третират като възрастни, защото те не боравят със същите категори. По-простичко и да е ясно - бебето е вече тук и двете са много обичани и двете ще получават внимание, Денис да си има специални моменти с вас, за да се убеди, че вашата любов и внимание не са се изпарили с пристигането на бебето.
Няма да е лесно.
И още нещо си мислех, в крайна сметка дали детето си удря главата от ревност към бебето или е друга причината, или е ревност и още нещо?

# 51
  • Sofia
  • Мнения: 4 097
Цитат на: anan
Додо-додо, ти не си наясно със самата себе си. Привърженичка си на това и това, обаче правиш това и това. Никой няма право да те упреква за това как си храниш децата и т н. Ти си им майка и правиш, което е най-добро за тях и за вас. Ако си нервна и неуверена и реагираш различно, детенце ще получава различни сигнали от тебе за едни и същи неща, и ще се обърква.
Не би трябвало да се криеш като кърмиш, та това да не е нещо срамно бе да и се не види и ненормалната жена дето ги приказва такива. Ако може Денис да е до тебе и някак да споделя момента ще е по-добре отколкото да му се създава представата, че храненето на братчето му е нещо, което е тайно и срамно едва ли не и той трябва да е изолиран от вас двамата през това време. Е ми той ще го мрази това хранене тогава щом го отделя от мама и щом мама е изцяло на разположение на Ерик.
И все пак за тебе и двете са твои и са ти мили, защо пък малкото да страда и да е по-настрана и да си спестяваш ласките за него сакън да не види по-големия. Ето казваш, че то вече плаче като се отдалечите, търси контакт и иска да вижда и слуша мама и татко. То пък много ли е хубаво за неговото развитие да ограничаваш контакта с него?
Пълни глупости са и останалите и приказки на дофторката за забавено развитие. Всичко е толкова индивидуално при децата. Айнщайн е проговорил на 8 години. Айде сега.
Вече писах за моята приятелка със същия проблем. Спомням си, че тя казваше - третирах го като голям човек. При тях разликата му децата е 18 мес. и нямаше кой да и помага през деня. Мисля си, че не трябва деца да се третират като възрастни, защото те не боравят със същите категори. По-простичко и да е ясно - бебето е вече тук и двете са много обичани и двете ще получават внимание, Денис да си има специални моменти с вас, за да се убеди, че вашата любов и внимание не са се изпарили с пристигането на бебето.
Няма да е лесно.
И още нещо си мислех, в крайна сметка дали детето си удря главата от ревност към бебето или е друга причината, или е ревност и още нещо?


По принцип аз съм много импулсивен човек, но това което забелязах още когато Денис беше сам е, че спрямо него имам нерви-въжета. Сега и с малкото е така.
Неща които биха ме вбесили, направени от децата/ верно че Ерик засега само мрънкоти и реве, доста изнервящо обаче/ не са в състояние да ме ядосат. Отчитам ги и търся начин да преуставновя дразнещото им поведение без да мога да се нервирам.
Така, че не съм нервна. Не е това причината.
А пък за това на какво съм привърженик и аз и всички останали, знаеш, че в повечето случаи няма общо с реалната действителност която поставяйки ни в дадена ситуация налага определен модел на поведение, което не ни се нрави напълно, но нямаме избор.
Така и с режима. Факт е, че мен по ми е удобно когато детето е на режим. Както изтъкнах, тогава аз си ризчитам времето.
Но ! Когато детето е на кърма си давам сметка, че моите предпочитания са едно, но те са неприложими. И гледам аз да се нагодя. Ясно ми е, че кърмата бързо се усвоява, че аз не знам колко изсуква детето и понеже  съм не искам детето да гладува само защото съм фанатичен привърженик на режима - правя компромис и го храня на поискване. С тайната надеждичка че той сам ще уставони режим. Е, ако пък не го устатови - жив и здрав да е. Това е най-важното.
Т.е. разковничето може би е, че аз съм привърженик на нещо, но не до степан на фанатизъм. И съм склонна да правя компромис когато виждам, че нещата не могат да станат по моя начин и за това има съвсем обективни причини.

А кажи ми обаче как да обясня всичко това на онази психоложка? Та тя още при първите ми обяснения почва да прави гримаса - един вид няма кво да ми обясняваш, работата ми е ясна...... Shocked Детето ТРЯБВА да е на режим и няма какво повече да го коментираме.
Та тя ми каза  дори, НАРЕДИ МИ да го преустановявам веднага този начин на хранене ! Това е груба грешка и аз веднага трябва да спра да я допускам Shocked

Кофти ми е да се дистанцирам от малкото, мислиш ли че ми е кеф ?Cry
Не ми е, сърцето ми се къса. Но разчитам съвсем скоро Денис да се е адаптирал до толкова, че вече да не страда толкова когато гушкам бебока. Наистина на това разчитам. Разчитам също, че бебето скоро ще почне да влиза в контакт, да се смее и той да почне да оБщуваи да си играе с него. Мисля, че това ще му помогне да го възприеме.

А за удрянето на главата. Това което каза госпожата и което и аз мисля - той го прави за да намери израз на емоциите си, които не може да контролира. Ясно е, че в момента не му е лесно. Братчето му го кара да се чувства не сигурен и детрониран. От там той е по-раздразнителен и капризен във всяко едно отношение. По-гневен е и когато се ядоса търси начин да излее тази своя ярост и как го прави ? - блъска си главата или пък почва да крещи силно или пък да хвърля квото му е пред очите...
Въпроса е как аз да се държа в тези случаи?

# 52
  • Мнения: 713
Додо, ми нали за това ти казах, че никой не може да те упреква защото ти си знаеш децата и правиш най-доброто. Най-малко пък човек, който дори не иска да те изслуша за да добие представа за нещата ами лепва етикети веднага. Не ми се ядосвай. Още повече, че аз съм за това детето да се изчака да си направи режим само, което в повечето случаи става.

Не реагираш по никакъв начин и изчакваш да мине как да го кажа на български не знам, тук му викат тантрум/toddler tantrums. Това препоръчват тук психолозите, нито наказания, нито обсъждане и успокоение, то те и не чуват нищо в такъв момент, нито да се опитваш да го спреш.
Тук виж намерих нещо набързо и ако имаш време и желание потърси за тантрумите и ревността
http://uk.pampers.com/en_GB/content.do?type=104&contentId=715

By Linda Jonides RN, CPNP  
 

My 9-month-old bangs his head on the side of the cot and on the wall when I carry him, and he hits his head with the remote control. These aren't hard bumps. Should I worry?
 

While often alarming to parents, head banging is quite common and normal in children (though children with developmental problems also behave this way). In normal children, repetitive head banging is harmless in the short- and long-term. The banging is part of a child's effort to master movement as he gradually gains control of his body. It often seems to comfort the child and usually stops or diminishes as the child becomes more mobile, around 2 to 3 years of age - though some form of banging may last through adolescence. You shouldn't restrain your baby or make him stop, but you can minimise the noise and impact on his head. For example, pull the cot away from the wall and securely fasten a padded cot bumper all the way round the cot. Good luck!  

Все пак и аз мисля като други мами тук, че е по-добре да го заведеш на друг консултант. Някой, който ще те изслуша, а не така да има готов отговор в ръкава да те побърква.  Защото  не можеш да кажеш ами във форума така и така ме посъветваха по въпроса, точно пък за този проблем. Не е като кърменето, за което по-може да се дават съвети и си има разни хватки, а и резултатът идва бързо - сито дете и наддаващо.

# 53
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
geminarius, ..... ти колко деца имаш?

аз нямам опит в ситуации подобни на тази, в която е Додо, но чета, че доста майки тук имат и ако прочетеш  какво са написали те...ще видиш, че подобна схема, на включване на голямото дете като помощник помага...

да не забравяме, че тук до голяма степен има значение характера на конкретното дете, което нито ти, нито аз познаваме....та...нека не правим заключения, а само предложения.....

# 54
  • София
  • Мнения: 6 146
Цитат на: Reza
подобна схема, на включване на голямото дете като помощник помага...


Аз също мога да потвърдя това.
Още при първото посещение на педиатърката ни у нас, след раждането на Мони ни каза да включваме каката в заниманията около бебето. Така тя се чувства важна, голяма, нужна. Явно децата приемат това не като допълнителна отговорност и тежест, а като признание, че са нужни и необходими.
Вярно е, че Ади тогава беше по-голяма (4 г.), но беше страшно щастлива, че може да ми помага. Молех я да ми помага дори и за неща, които без нейната помощ биха станали много по-лесно, но тя беше щастлива от факта, че се включва наравно с мен в грижите - да ми донесе шишето, да подаде памперса, кремчето и т.н., като всеки път получаваше похвала от рода на "Какво бих правила без теб!", "Най-добрата кака на света", "Без теб нямаше да мога..." и т.н.
Това наистина смятам, че я накара да се почувства важна, голяма, значеща и т.н.
Иначе ревност е имало естествено, по-скоро притеснение и несигурност в първите дни, но с течение на времето, виждайки, че отношението към нея не е променено (даже напротив, май точно тогава я поразлигавихме малко повече), че имаме нужда от нея и че всъщност раждането на брат й не означава, че тя не ни е нужна, а напротив - тогава постепенно се успокои.

И сега се проявяват признаци на ревност или по-скоро на съперничество, но аз приемам това за неща напълно естествено (при спорове за играчки например)

Всяко детенце, обаче, си е различно и всяко приема дадени ситуации различно и реагира по свой собствен начин.

За съжаление, не съм специалист и не мога да дам някакъв съвет, а само мога да споделя моя опит.

# 55
  • Букурещ
  • Мнения: 7 567
Цитат на: Reza
geminarius, ..... ти колко деца имаш?



да, и още не получих отговор на въпроса си, зададен по-горе.

# 56
  • Бургас
  • Мнения: 2 314
Цитат на: Reza
geminarius, ..... ти колко деца имаш?

аз нямам опит в ситуации подобни на тази, в която е Додо, но чета, че доста майки тук имат и ако прочетеш  какво са написали те...ще видиш, че подобна схема, на включване на голямото дете като помощник помага...

да не забравяме, че тук до голяма степен има значение характера на конкретното дете, което нито ти, нито аз познаваме....та...нека не правим заключения, а само предложения.....


Понеже аз подкрепих по-горе geminarius - да си кажа мотивите Wink  - включването на детето да помага би било чудесно, но само ако стане внимателно, под формата на игра, ако то прояви желание и по този начин се чуства важно, значимо и необходимо. Но детето трябва да даде сигнал, че е готово за това. Ако проявява агресия към по-малкото, ако прави нервни кризи в негово присъствие - не мисля, че е удачно. Против съм друго ( изключвам Денис в случая - абсолютно принципно положение разглеждам) - да се насилва детето на всяка цена да участва в отглеждането на по-малкото братче или сестриче, да му се вменява това като отговорност, да го чуства като тежест - на това съм била свидетел и ефекта е много отрицателен Sad

Първия вариант обаче е перфектен Grinning

# 57
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Мамче, е затова казах, че никой тук не говори за насилие....
мисля, че е пределно ясно за какво става дума...Simple Smile

едва ли Додо ще гони Денис с тояжка да носи чисти и хвърля мръсни памперси....

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 2 314
Цитат на: Reza
Мамче, е затова казах, че никой тук не говори за насилие....
мисля, че е пределно ясно за какво става дума...Simple Smile

едва ли Додо ще гони Денис с тояжка да носи чисти и хвърля мръсни памперси....


Разбира се - просто ми се струваше редно да дообясня Wink

# 59
  • Мнения: 182
И на мен тази психоложка нещо ми изглежда съмнителна. Навсякъде има и калпави "специалисти". Ако искаш, за успокоение отиди и при друг психолог, е рискуваш той да ти пробута други глупости, да се косиш и за тях, ама пък ако помогне... Иначе за удрянето на главата, доста случаи знам, хем децата дори нямат братче или сестриче, та и за ревност не може да се говори. Предполагам се израства...но, за твое успокоение отиди и при друг психолог, ако подочуеш че е добър.

Общи условия

Активация на акаунт