Насметох се.

От как родих, Денис стана по-капризен, нервен, истеричен на моменти.
Това което ме накара да потърся консултация с детски психолог беше не толкоз тръшкането му, колкото манията да си удря главата когато не стане на неговото и моето незнание как да реагирам в тези случаи. Ако го игнорирам той започва да се удря здравата и се страхувам да не се нарани, ако пък реагирам той възприема този модел на поведение трайно защото вижда, че има ефект и това е начин за манипулиране
Така. Да не навлизам в подробности. Леко съм шокирана, уплашена и объркана.
Най-общо налице е колебание дали състоянието на детето се дължи на неправилен модел на отглеждане съчетано с криза на възрастта и ревност към по-малкото братче или става дума за изоставане в психическото му развитие    
Основание за второто е това, че той не ползва още гърне, че не се храни сам и че речта му е неразбрана. А също и че не умее да се заиграва продължително време с играчки.
Беше направена и констатация че не може да общува с деца и хора въобще, независимо от опита ми да опровергая това твърдение.
Най-шокиращото за мен беше да науча, че бебетата не трябва да се целуват, защото това ги кара да се плашат и възприемат целувките като опит за физическо посегателство върху целостта им.
Значи през цялото време аз съм допускала една и съща грешка прегръщайки и целувайки детето си.
Другото шокиращо нещо беше, че детето трябва да има твърд режим, но пък да се храни през ноща!!!!!
Това по повод информацията че храня Ерик на поискване. Почувствах се обвинена, че отново правя грешка. Груба проява на грешка било храненето на поискване !/при Ерик/
Но също така груба грешка било че не съм хранила едно време Денис през ноща!  И съм мъчила детето и съм го държала гладно.
Кажете как хем да постигна режим, и въпреки това да го храня нощем ? Аз ли не разбрах....
Шокиращо беше да разбера и че малките бебета не плачели нощем. А моето плачело ! Кой ми бил казал, че малките бебета плачели ?!? Нямало такова нещо, а при моето това била проява на мъчение и  на нещо ненормално едва ли не.
И накрая също ми казаха че отивам от едната крайност в другата. Т.е. от режим при Денис до хранене на поискваме при Ерик, което е грешка.
Насметох се, обърках се, направо изпуших там.
Едва се удържах да не ревна...
За гърнето се опитах да кажа, че мисля че детето трябва само да стане готово. Защото тя ми казва че се слага от 7 месеца. И аз споделих че съм чела, че на тази възраст пишкането и акането са неосъзнати и се вършат механично и че има изследвания които сочат, че при толкова ранно поставяне на гърне по-късно детето започва да се изпуска.
Скараха ми се, т.е. направо ме овика и ми заяви че нямало такова нещо.
В резултат на което не посмях да кажа, че при децата на кърма е редно да се хранят на поискване защото кърмата се обработва по-бързо от стомахчето и то по-бързо огладнява, как да спазвам режим и да го държа гладно ?

Направо не знам на кой свят съм в момента.
Не трябвало да кърмя бебето пред него. Макар че и обясних че в началото съм мислила по този въпрос много и съм решила че така е по-добре защото пък ако се затворя в стая той съвсем ще се почувства изолиран и ще реши че правим нещо тайно от него.
И сега какво?
Постави ме в състояние да чувствам вина че съм родила още едно дете.
Дотам, че като се прибрахме не посмях да отида да погледна бебето в коша. А като му сменях пампреса преди малко, а той ми се смее с отворена уста, аз му шепна тихичко, за да не ме чуе Денис.
Трябва ли да се чувствам виновна и да правя по този начин паралел между децата си ?  Положението при Денис било вече много задълбочено и много тежко !