Във входа има една баба, която се грижи за градинката/сама, докато другите гледат през терасите/ и винаги ми е приятно да я срещна - жената е над 80 год., но винаги ще ти се усмихне и ще ти каже нещо хубаво и позитивно. А тя самата е с ниска пенсия и с болен мъж на легло за когото се грижи....Мизерията е просто допълнителен фактор, а за възрастните и да тънат в пари, пак се чувстват бедни, защото не могат да изкарат и лев. Ясно е че злобните са били злобни и като млади, но са имали задръжки, а сега нямат. Добрите си остават добри, но също без задръжки. Дядо ми, Бог да го прости, беше купил килим от една жена, защото го е мъкнала до шестия етаж пеш и му е станало мъчно. Беше си добър и като по- млад, но можеше да му стане мъчно без да купи килима. /Дано да е на по- добро място сега!
/

така4е възраста едвали е оправдание били са си злобни преди и такива са си останали староста едвали ште ги направи добри