Няма да ти е лесно, но ще си струва. За децата всичко си струва. 
/Между другото, тук едва ли някой ще те посъветва да направиш аборт/
/Между другото, тук едва ли някой ще те посъветва да направиш аборт/
- Публикувана: 30 апр. 2009, 14:30 ч.
- Последно мнение: 7 май 2009, 19:57 ч.
моля ви, посъветвайте ме
Чудесно си го казала.
Моите деца не са с толкова малка разлика, но аз и сестра ми сме с разлика точно 1 година. Майка ми също ни е гледала сама, а по това време е била и студентка втора година. И представете си как по цял ден сама - първата година като студентка е родила мен, втората - сестра ми. Разбира се, че и е било трудно, но пък за нас със сестра ми тази разлика е много добра, защото на практика сме на една възраст и "на един акъл", така сме отраснали - като близначки, еднакво ни обличаха, заедно ни пуснаха на училище, заедно сме завършили. Трудното е първите 2 години, докато детето се научи да ходи и започне да се заиграва само.
За помощта мога да кажа само, че ми е много добре, когато майка ми помага, но когато беше за 4 месеца в чужбина и по цял ден бях сама с децата, много бързо се мобилизирах и си организирах времето да ми стига за всичко - готвене, чистене, пране, гладене, кърмене, разходки... Така, че липсата на помощ не е много основателна причина.
За помощта мога да кажа само, че ми е много добре, когато майка ми помага, но когато беше за 4 месеца в чужбина и по цял ден бях сама с децата, много бързо се мобилизирах и си организирах времето да ми стига за всичко - готвене, чистене, пране, гладене, кърмене, разходки... Така, че липсата на помощ не е много основателна причина.
аз като забременях се 4увствах много беспомоштна таткото запо4на да си ходи по разни каки и да се даржи така сякасш съм негова собственост сабрах си багажа и се прибрах в бг бяхме в япониа прибрах се с ясната идея да направя аборт а в япониа е забранено освен ако не е по лекарски при4ини като доидох тука ве4е беше късно бях в 4 месец сега си имам едно прекрасно моми4енце и всеки ден благодаря на БОГ 4е не направих аборт на моменти се 4увствам дори виновна за това което штях да направя пожелавам ти успех и да вземеш наи правилното решение застото в днешно време не е лесно никак
аз като забременях се 4увствах много беспомоштна таткото запо4на да си ходи по разни каки и да се даржи така сякасш съм негова собственост сабрах си багажа и се прибрах в бг бяхме в япониа прибрах се с ясната идея да направя аборт а в япониа е забранено освен ако не е по лекарски при4ини като доидох тука ве4е беше късно бях в 4 месец сега си имам едно прекрасно моми4енце и всеки ден благодаря на БОГ 4е не направих аборт на моменти се 4увствам дори виновна за това което штях да направя пожелавам ти успех и да вземеш наи правилното решение застото в днешно време не е лесно никак
А по темата-аз бих родила детето.
аз като забременях се 4увствах много беспомоштна таткото запо4на да си ходи по разни каки и да се даржи така сякасш съм негова собственост сабрах си багажа и се прибрах в бг бяхме в япониа прибрах се с ясната идея да направя аборт а в япониа е забранено освен ако не е по лекарски при4ини като доидох тука ве4е беше късно бях в 4 месец сега си имам едно прекрасно моми4енце и всеки ден благодаря на БОГ 4е не направих аборт на моменти се 4увствам дори виновна за това което штях да направя пожелавам ти успех и да вземеш наи правилното решение застото в днешно време не е лесно никак
А по темата-аз
Може би ще ти прозвуча рязко, но все пак ще си кажа.
Това, че детето ти не спи през нощта, не е повод за аборт. Била съм в същото положение като теб. Да, трудно е, но не и невъзможно.
Големият ми син е много трудно дете (меко казано), но се справих и продължавам да се справям. Даже ми се иска 3-то.
Не си търси причини и оправдания да махнеш бебето. 
Между другото не можеш да си представиш какво е чувството когато гушнеш двете деца заедно... не мога да го опиша, защото това трябва да се почувства. Аз съм сигурна, че решиш ли, ще се справиш прекрасно с отглеждането на породени дечица. Както са казали хората, "няма лесно в този живот, дори за да пръцнеш трябва да се напънеш" 
Кураж!
Това, че детето ти не спи през нощта, не е повод за аборт. Била съм в същото положение като теб. Да, трудно е, но не и невъзможно.
Големият ми син е много трудно дете (меко казано), но се справих и продължавам да се справям. Даже ми се иска 3-то.
Не си търси причини и оправдания да махнеш бебето. Между другото не можеш да си представиш какво е чувството когато гушнеш двете деца заедно... не мога да го опиша, защото това трябва да се почувства.
Аз съм сигурна, че решиш ли, ще се справиш прекрасно с отглеждането на породени дечица. Както са казали хората, "няма лесно в този живот, дори за да пръцнеш трябва да се напънеш" Кураж! 
Ако твърдо искаш да имаш поне още едно дете, не прави аборт - никога не трябва да се изключва опасността от един аборт, в смисъл, че може да нямаш след това друг шанс за второ дете. А за трудностите - какво да ти кажа - лесно е да се дават съвети на чужд гръб (засега съм само с 1 дете и не съм бременна, не правим опити), но освен да ти дам полушеговито кураж, че явно има нещо вярно в това, че по-голямото дете става по-зряло и отговорно и сякаш по-лесно по отношение на капризите си до преди раждането на по-малкото. Аз лично вярвам, че е така и ако ми се случи ще го задържа (то без да искаме няма как, де - ползваме презерватив, но да не казвам голяма дума, че и те си имат 1 % риск, не са метални все пак).
Трудно е...няма какво да се лъжем! 
Но не толкова много колкото си го представяш! И освен това е два пъти по-прекрасно! Аз обаче съм курназ,защото моите и двамата (2 год им е разликата) са сравнително кротки и лесни за гледане деца ...засега,де 
и имам баби и дядовци готови да помагат по всяко време 
! Ако бях с палаво детенце и без помощници сигурно щях да поизчакам с второто. 
Каквото и да решиш,вярвам,че ще е най-доброто за вас! 
Но не толкова много колкото си го представяш! И освен това е два пъти по-прекрасно! Аз обаче съм курназ,защото моите и двамата (2 год им е разликата) са сравнително кротки и лесни за гледане деца ...засега,де и имам баби и дядовци готови да помагат по всяко време ! Ако бях с палаво детенце и без помощници сигурно щях да поизчакам с второто. Каквото и да решиш,вярвам,че ще е най-доброто за вас! 