Нашия тати се обади че няма да се прибира тази седмица и ние с децата и мама си направихме една голяма разходка ,излязохме в 13:00 и се прибрахме в 20:30 часа.2 пъти ядохме в движение и веднъж сменяхме памперс в магазина/тук във всички големи магазини има тоалетни и във повечето тоалетни има специални маси /повивалници/ на които се сменят памперсите/, така че удобства има и не е проблем да сме цял ден на вън.Друг е въпроса как се чувствам сега ,като пребита съм, но то с 3 деца как да си, станах луда направо , само си мисля есента като се прибера от БГ ще бъда сама и как ще се оправям /сега мама е тук и помага/.
БАРБОРАНЧЕ радвам се че се сещаш за мен колкото и рядко да пиша

За водата дали да даваме или не аз мисля че всяко бебе си е индивидуално, аз давам , но и тя сама си иска,случвало ми се е да плаче давам мляко отказва, давам биберон отказва пробвам всичко и накрая дам вода и пие като невидяло напива се и се успокоява, така че всеки си решава ,въпреки че тук също не препоръчват вода до 6 месец, като ме питат даваш ли казвам НЕ
. 
Сега да ви се похваля вчера направихме първи опит за захранване с оризова каша, струва ми се че и хареса , много се смееше с отворена уста и аз така лесно я храних , но бяха само 2 лъжички.Днес направих втори опит с 4 лъжички но нещо и се мръщеше и плюеше, утре мисля да опитам пак с 5/6 лъжички но ще пробвам да приготвя кашата по рядка че да не би да ми е гъста и затова да плюе.Ако някой има идеи да казва.
Гледам някои пишат че ползват памперси 4 номер и ми стана интересно какви са тези памперси ,защото ние сме с 3 и те са от 7 до 13 кг /HUGGIES/ нали не сте над 13 кг.

ЕСПА благодаря за определението /кльоща/
Май исках и друго да пиша ,но не се сещам явно умората си казва думата а и все пак е 1:10 часа.Лек ден от мен и ще гледам скоро пак да пиша.
, че се постопля и ще ни трябва, за да отскачаме до Гърция.

. Ще прочета и ще видя дале ще мога да се справя, но като се знам какъв ужас съм като почна да пазя диета – винаги ми се хапва забраненото 
) и ето ме на.
, покрай раждането на детето така се изтормозихме, че... и още и още... така стигнах до мисълта да емигрираме. И без това винаги ми е било тясно тук. Не искам Борис и другите ми деца (искам поне още две) да стават жертви на предразсъдъци и откровена простащина. 

с

