И също толкова ме учудва, защо, след като има подобен дискомфорт, младото семейство не се изнесе да плаща наем, или не си купи собствено жилище, където ще се чувства у дома си.
Чак пък коментари и определения.
Много ми е интересно, поради какви причини, би било редно, вместо да се даде под наем собственото жилище, или да се продаде и да се похарчат парите за нещо смислено, се счита за редно да се преодставя безвъзмездно на някой наследник, който вместо благодарност, исипва един куп обиди и квалификации по адрес на дарителя и това се счита за съвсем в реда на нещата.
Е, да, понякога родителите не са съвсем тактични, понякога са досадни, понякога са всякакви, но при всички случаи, когато е налице подобна всеотдайност, която между другото е типичен БГ манталитет, няма как да разбера това недоволство и изобщо отношение.
Ако са толкова отворени, наследниците и желаят да се отнасят с тях като със зрели хора, нека демонстрират отговорност и сами си организират живота и съответно си платят за това, защото всички знаем, че безплатен обяд няма.
Отделен е въпросът с домашното възпитание, нахлуването в личното пространство и прочие, но това е съвсем отделна тема.