BG-Мamma форумки в ЮАР - една весела компания!

Здравей mayancheva
И на мен ще ми бъде интересно да ни разкажеш за Ботсвана.
Ти как попадна там?Как е живота там?

RALTRIF ,съжалявам но не познавам жени с такива имена тук.

Камелот, а ти в коя част на ЮАР си?

Аз сьм в Кейптаун 
И аз не сьм чувала за жените, за които пита RALTRIF , но и не познавам много бьлгари тук.

Маянчева добре си ни дошла  Хич няма да е спам напиши всичко тук, защото и аз бих искала да знам впечатленията ти от Ботсуана, само хубави неща съм чувала за тази страна. Самуин малко късно, но да ти кажа че много ми хареса поста ти относно това къде е щастието. Много си права, че където ти е домът, сърцето и семейството, там ще бъдеш щастлив. Аз много обичам България, винаги ще се връщам там, но съм космополит по душа и светът е моят дом, не мога да се затворя в една панелка цял живот и да си пробивам път всеки ден през паркиралите на тротоара коли, искам да пътувам, да обиколя света, да опитам от всичко по-малко  Харесвам различните култури, обичаи, начин на живот и винаги съм знаела, че няма да живея постоянно в родината си, от малка съм си скитня и всеки спестен лев ми отиваше за пътешествия. Сега вече малко по-различно гледам на нещата заради децата и стремежа си да им осигуря стабилен дом и среда, но винаги съм отворена за предизвикателства.

Bibi2202, откакто сьм в Южна Африка , често си мисля точно за това - колко хубави места има по света, които си струва човек да посети и да види. И аз като теб доста сьм пьтешествала, но сега за пьрви пьт живея вече повече от година извьн Бьлгария. И тази година ми е като едно ярко петно сред сивотата на последните преживяни години. Аз сьщо много обичам Бьлгария, там са най-скьпите ми приятели, работата ми, която много обичах. Но ме смазваха стереотипното протичане на всеки ден;  намрьщените лица на хората по улиците, магазините, учрежденията, готови всеки момент да ти се накарат за нещо; усещането, че винаги си прецакан , каквото и да направиш... Африка много ми хареса и толкова много ми се иска да посетя повече Африкански дьржави, да се запозная с различни хора и техните обичаи и виждане за живота.

И на мен в началото ми харесваше тук но от известно време имам чувството че съм се закотвила на едно място. Все си мисля че в Европа човек имам повече възможност да пътува. Тук сме толкова далеч и не се виждам в близкото бъдеще да можем да си позволим да пътуваме извън ЮАР. На мен тук ежедневието почна да ми се вижда скучно и еднообразно. Винаги сам искала да имам работа покрай която може да се пътува, да се виждаш с хора. Омръзнало ми е да стоя по цял ден пред някакъв тъп компютър. Мисля си че в България бих имала повече възможност да пътувам и да се развивам професионално. Не знам кога тук ще имаме възможност да пътуваме в Европа или някаде другаде извън Африка с тукашните заплати и курса на ранда.

Така е, човек като се задьржи повече време на едно място, неизменно навлиза в някаква рутина и ежедневието му става монотонно. Просто за мен тук все още има много нови неща, различни от обичайния ми живот в Бьлгария, които са ми интересни. Разбира се , ако след доста години сьм все още тук,едва ли ще се чувствам по сьщия начин. Сигурно и тогава ще изпитвам необходимост от някаква промяна.

Мили мамита, благодаря за сърдечното посрещане!
Сега имам малко време да ви разкажа за моето семейство...
Общо взето нещата се развиха така че като завърших (профил детска психотерапия) поработвах по малко по специалността ама паричките не бяха много и започнах втора работа във една фирма за БГ хранителни добавки и козметика. Там имах една колежка която ме запозна с един нейн бивш колега с който според нея сме щяли да си паснеме. Аз не ги обичам много-много тея неща и доста го отлагах туй запознанство докато един ден те двамата не ме издебнаха  Представете си само - аз се прибирам от работа а те двамата седят пред входа на блока и ме чакат.Та-нямах избор - трябваше да се запозная с мъжа ми. Сега ми е смешно ама тогава ми беше малко неприятно щото тея нагласените работи. Както и да е... Вече сме 7 години заедно, от около 2 сме женени. От втората ни седмица след запознанството вече живеехме заедно и си ни беше много добре докато един ден той не ми каза че са го поканили да работи в Зимбабве за 3 месеца. Разбрахме се че ще сме със статут на нещо като разделени (мисля че тогава мъжът ми искаше да си остави вратичка за някоя и друга забежка) и че като се върне той ако още се обичаме, ще си я подкараме по старо му. Да ама не... Когато на 4-ия месец се оказа че договорът му продължава решихме аз да ида при него и пак да сме си заедно. Зарязах всичко в БГ и дохвърчах набързо в Зимбабве. На третата година от престоя ни там се оказа че съм бременна и след като изкарахме отпуската в БГ аз си останах там за да си родя там а той си беше в Зим. Малката ни сладурка се роди и аз започнах да се подготвям за пътуване и мъжа ми ме спря защото искали да го преместят в новия клон на фирмата в Ботсвана. И така след няколко месеца си дойдохме при таткото в Ботсвана.
Общо взето тука не е лошо ама е ужааааааасно скучно. Българките тука малко не ми харесват защото са доста префърцунени и големи позьорки. На мене такива не ми харесват. Естествено, има и изключения и всъщнос с тях се събираме за да се поразсеем малко. 
Ботсвана има само едно-единствено нещо да покаже - Окаванго. Наскоро даже бяхме в Маун и направихме кратка 3-дневна почивка там. Направихме панорамна обиколка със самолет, разходка с лодка... 
Това е засега от мене. Ще се радвам да пишете. Поздрави и прегръдки за всички!!!

Здравей!
Защо не пробваш да питаш в посолството. Все нещичко ще знаят , надявам се!

Ейййййй, не мога да се спра... Толкова съм щастлива че има с кого да си споделям... Мили мамита, не чакайте дълго а пишете. Може да обменяме опит, да си споделяме. Аз съм готова и ще отговарям винаги.   

mayancheva , ще се надявам да видя снимков материал за Окаванго, както и от разходката със самолет и лодка.
А малката сладуранка на колко години е?

Да те попитам нещо неприятно, а какво е нивото на престъпността там?

Момичета, като ви чета и още повече си затвържавам мнението, че това което ни прави щастливи или нещастни е вътре в нас самите.И най-вече всичко зависи от отношението ни към ставащото около нас.
Аз също обичам да пътувам, но от четригодишния си престой разбрах, че само обичам да пътувам, не и да емигранствам.

Камелот, а била ли си в други африкански страни?

samuin, за сьжаление не сьм била в други африкански дьржави. Само из Европа сьм пьтувала. А за Ботсвана сьм чувала, че няма такава престьпност като в Южна Африка, ще ми е интересно mayancheva да сподели своите наблюдения.
А за щастието сьм сьгласна, че зависи най-вече как вьзприемаме случващото се около нас. Понякога желанието ни да постигнем нещо, или да имаме нещо е толкова силно, че ни прави слепи за малките , дребни , ежедневни неща, които могат да ни накарат поне за миг да се почувстваме щастливи. А живота си вьрви  ден след ден , независимо от нашите желания и представи и независимо от това как се чувстваме.

Здравейте!

Извинявайте за нахлуването ми, ала моля ви да споделите впе4атленията си!

Предложиха на мъжът ми - тригодишен договор в Сандтън, той е в банковият сектор. Дотук - отли4но, ала като 4етем какво пишат и разказват на уебсайтите - ех-патс: американци и англи4ани, които живеят или са живели в Йо-берг, мнозина споделят мнение, 4е няма място за бели хора там   ! Нима е толкова сериозно и страшно?!?!

Какъв е животът ви там, какви са дет. градини? Работите ли и вие, или само мъжете ви? Карате ли или се стои предимно у дома и се носи навсякъде ли4но оръжие??

Извинете ме за идиотските (сигурно) въпроси, ала не мога да си представя, 4е вси4ко е толкова страшно и 4ерно..
Или може би - съм голям оптимист..

Благодаря ви!! 

Здравей jan08 
Като начало може да изчетеш тази тема (цялата), а на 1-ва страница има и линк към предишната.
После може да си направиш изводите.
Писали сме доста по всички въпроси, които задаваш.
Късмет! 

Момичета, искам да споделя, че съм бясна!  
По-миналата седмица Сиси беше болна от гнойна ангина. Нямаше как да оттървем антибиотика. В понеделник вече по-добре и реших да я пусна на училище. Само че имаше още няколко дози антибиотик, които трябваше да се дадат в определен час и понеже не вярвам, че учителките ще спазят часа, реших да ходя аз и да й го давам. Отидох първия ден и какво да видя??!?!? Значи, както валеше дъжд, децата бяха изведени на верандата да рисуват. До тук -добре. Обличам си детето дебело, защото знам, че не се отоплява. Обаче децата не бяха седнали на масички, а направо на тротоарните плочки!!!   Примирих се с доста неща в това училище, но това просто не мога да го понеса!   Бясна съм, ще говоря с директорката и ако това не се промени, ще търся друго училище! Как може такова безобразие - децата направо на плочките, без даже да им постелят нещо?!?!?! Не, че щях да одобря седенето на плочките, дори ако имаше постелка!
В резултат на това Сиси сега ми е със сополи и леко се закашля. Приятелката й също е болна, пресипнала е и не й се чува гласчето. Със сигурност има и други болни деца...
Съгласна съм, че организма на Сиси вероятно е отслабнал от употребата на антибиотик, но си мисля, че с това седене на плочките щеше да се разболее и без да е отслабнала от антибиотика. Сега пак се мъчим да се лекуваме , само се надявам да не й заберат сливиците, защото ако заберат толкова скоро, вече ще й ги извадят.  
Които ме познават, значт, че Сиси по принцип боледува рядко. На 2-3 месеца я пипне някоя настинка, я не. Не мога да се побера в кожата си! И аз се обвинявам, че я пуснах на училище, но в крайна сметка, тя трябва и да учи.
Споделих. Благодаря, че ме изчетохте. Олекна ми.