Хайде да откажем цигарите завинаги!-2

 
      Тук съм, благодаря за вниманието Не ви изпускам, чета всички постинги.Не съм запалила.Не се понасям сама, за това гледам да не досаждам и на останалите

Досаждай,досаждай,без да се притесняваш-то за това е тая тема,да споделяш!Ние дето ги отказахме,знаеш ли колко" досадни" постинга имахме със краткото съдържание:Пуши ми се!...и хоп -винаги има някой след теб да ти каже:не пали! и да ти обясни защо да не го правиш.Досаждането може много да ти помогне тук-вярвай ми...а и се съмнявам,че някой ще се подразни от това.Тук всички сме минали/някои сега минават/,по тоя път.Така,че давай!Досаждай смело и хич да не се плашиш! 
Мими,а онзи ден се сетих за оная реплика,дето ти я казал някой си:"Не познавам прост човек,който да не пуши!"Та,казах я на майка ми-тя се пръсна от смях първо и после каза:"Ами то като се замислиш си е така.Някой умен да си видяла да хвърля по три лева всеки ден в коша и да се пръска с дезодорант "тютюн"и на всичкото отгоре да твърди,че това му доставя удоволствие...не само прост,ами и луд!"....И до това прозрение е стигнала 20-годишна тютюноманка,която дънеше по две кутии и отгоре дневно.Още казва:"Радвам се,че вече съм умна,а не проста като преди!" 

Добро утро.Вчера изпуших една цигара.Минавам автоматично в категория пушачи и простаци.
Но...ето сега си пия кафето и не усещам никаква необходимост от цигари.
Сега съжалявам,че така се изложих,дано да не се повтаря,обещах си го.

пепел_от_рози и това се случва в началото...поне на мен ми се е случвало. Важното е да не се отказваш,подминаваш това прегрешение и продължаваш напред. В никакъв случай не трябва да си казваш: "....е, сгреших,ще опитам друг път." Сега е момента. 

http://www.puls.bg/health/news/news_2132.html
Момичета,ето ви отговора на качването на килограми и желанието за ядене след спиране на цигарите....
Което в никакъв случай не трябва да ви стряска.Временно е,не се безпокойте! 

Додуники мерси за линка. Аз  трети ден съм на диета. Диетата я понасям по лесно като не пуша.Чак немога да повярвям че етака толкова време да се тровя да се мъча да пазя диети без резултат а сега просто всичко става от само себе си. Даже и да не съм яла пет часа не ми става така гадно както преди щото преди не ядях и изпушвах по сто цигари та чак ми ставаше лошо. Днеска кантара отчете -1 

nin4 как е при теб положението? Пиши, че често те мисля.
Викунче кото отидеш в Москва да донесеш по един бонбон нищо че съм на диета 

Браво Мимс, аз и като не пуша не ми понася диетата  Добре че имам и периоди през които не ми се хапва много,особено ако ме затрупа бачкане та бързо си  свалям каченото 

Мими,сърдечни поздравления от мен! Нали ви казах,че е по-лесно,когато не пушиш.Преди като пушех,наистина постоянно ми се ядеше,дори и да изпушвах по "100 цигари".Сега обаче,не разчитам на цигарите да се справят с апетита ми и някак си на психо ниво е при мен-просто ми е много по-лесно да си пазя диетата сега,докато не пуша,отколкото преди.А и моята диета е изключително нискокалорична /да не кажа,че почти нищо не ям,ако две ябълки и една марулена салата се счита за плюскане/.Та на фона на това хранене,ако "метна" и някоя друга цигара...направо си е равно на "самоубийство"  ...Качването на илограмите не идва от стреса и това,че сте отказали цигарите,а от плюскане!Стреса и отказа от пушене нямат калории,така,че...те не са виновни,виновна е нашата психика-както за пушенето,така и за качването на килограмите.Всичко е в нашите ръце -ето Мими вече е стигнала до това прозрение и е настроила психиката си в правилната посока!За,което мога само да я поздравя! 

Здравейте и от мен! Четох доста от първата тема и по-малко от тази, но в момента няма как да изчета всичко. Напоследък доста често си мисля да откажа пушенето, но пък как ще стане просто не знам. Срам ме е да го кажа, но в това отношение наистина се чувствам тъпо и безволево същество, което си кара по течението, мисли си че му е голям кеф като запали цигара и си пуши по кутия на ден, въпреки, че прекрасно съзнава, че освен болести и проблеми няма какво да очаква от цигарите, и въпреки, че вече адски му се свидят тия пари, дето отиват за тях. Твърдя, че цигарите са ми "сладки"- ами не мога да си изкривя душата - как да не запаля сутрин с кафето или след като похапна здраво...Не успях да спра дори докато бях бременна  ...вярно, намалих ги доста, но пак пушех патката с патка... Искам да спра - срамувам се от факта, че съм като наркоман - допуши ли ми се много не мога да мисля за друго, само това е в главата ми и съм готова и посреднощ да хукна до магазина само и само заветната кутия да си е при мен, да си знам аз, че ще си пуша колкото си искам...Оправдавам се със стреса вкъщи и на работа - вярно, на моменти си е сериозен, но не искам да бягам с цигарата  всеки път, когато нещо не е както ми е угодно.
Дано не съм ви досадила с толкова писане, но се опитах да ви опиша какъв безнадежден случай съм...
Ако имате идеи как мога да се преборя, ще ви бъда много благодарна!

И аз като Lib не мога и не мога издържах един ден до 6 следобяд скарахме се с мъжо и веднага до магазина за цигари
Отказвала съм ги веднъж преди 10 години за 1.5 години ама и тогава така налегнаха ме сериозни проблеми и пак за цигарките се хванах не че те ми ги решиха.
А като издържах оня ден без цигара ми беше толкова хубаво не ми хлопаше сърцето както обикновено.
Докога ще се мъча сама и аз не знам

Додуники благодаря ти мила за хубавите думи. Надявам се да сваля тая излишна мас по мене по скоро а и най-вече да не се връщам към стария навик цигарите.  
Викунчето и nin4  ми липсват нещо  
Lib какво да ти кажа мацко. Вземай се в ръце и спирай цигарите. Не е толкова сложно да знаеш от мен. Аз се борих с всички сили и аз като теб си мислих, че живота ми е празен без цигарите, че ако съм в стресова ситуация няма как да не запаля а като ми се допушеше и аз бягах като луда за заветната кутия и пуших сутринта с кафето по пет шест цигарки някой път с телефончето в ръка. Просто ми трябваха два три дена през които спрях да пуша и видях какво стана с организма ми. Изчезна сърцебиинето, виенето на свят, главоболието от препушването и може би и непрекъснатити бронхити, които правих зимата. Задъхвам се все по малко. Абе да ти изброявам ли още много ама много са плюсовете за отказване от цигарите. А на всичкото отгоре се чуствам по спокойна и се справям по добре със стреса /това чесно ти го говоря/. Имах по едно време и панинк атаки /тука в продължение на една година около мен се споминаха доста млади хора и то все от рак/ ужас направо бях си втълпила, че и мен ме е погнал ама си ги опъвах цигарките и на всяко дърпане това ми е в главата почна да ми става и фикс идея абе не е за говорене. Завие ми се свят разблъсква ми се сърцето и аз откачам от паника какво ми има. Да сега живея по спокойно необезпокоявана от болежките си та ако ще и наистина да ги има мога да кажа че вече съм друг човек. Има какво да се говори още нека и другите ти кажат за какво става на въпрос. Сега се боря с килограмите си /имам да свалям 10 кила/ и мога да кажа на всички аз го и написах по-горе, че ми е по лесно да пазя диета като не пуша.
Това е от мен. На всички много много  

Denigsда чуството да не пушиш е страхотно. Вярно е това със сърцебиенето. А аз навсичкото отгоре съм с пролапс на митралната клапа и ми бие сърцето та чак се вижда през блузата на моменти но и аз си пушех доскоро. Да като се скарам с мъжо или шефа и на мен ми идва една след друга да ги задърпам ама това е първите две три минути и после си викам абе майната ви нито мъжо се трови нито шефа аз ли ще си тровя организма заради вас и се въздържам. Само че постоянно ми се спи ей това време ужас е направо щото и не пия кафе май ще е за това.
Ще ви кажа и на двете ВИЕ МОЖЕТЕ. НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО. ХАЙДЕ СЕГА ВЗЕМЕТЕ ПО ЕДНА ЦИГАРКА И ЗАПАЛЕТЕ ПОМИСЛЕТЕ СИ КОЛКО ОТРОВА КАТРАН НИКОТИН И КАКВО ЛИ НЕ ПОПАДА В ДРОБОВЕТЕ ВИ СЪРЦЕТО И В ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ АКО ЩЕТЕ. СЛЕД КАТО СИ ГО ПОМИСЛИХ ТЕ СЛАДКА ЛИ ВИ Е ЦИГАРАТА МОМИЧЕТА 
Прочетете първата тема там Додуники беше пуснала много хубав материал за тютюнопушенето. Бяло дробче на пушач и т.н

Много ти благодаря, mimi_msm , постовете ти ми подействаха наистина окуражаващо. Откривам доста сходства между моята пристрастеност и твоята... Ето това все едно аз съм го писала:

Добре, но в крайна сметка как успя да не запалиш два дена? Замести ли ги с нещо, просто как го направи? За мен не е проблем и с ядене да ги замествам (нямам 50 кила и няма изгледи да ги стигна), ама какво ще е това, дето да го плюскам постоянно? Често съм си мислила, че ако успея един ден да не запаля, то вече кажи-речи ще съм успяла наполовина. Е, да, ама не. Сутрин с кафе или без кафе първо за цигара си мисля, дори банята е след това  . И естествено, това е само началото...

Libда нищо чудно същата си като мене. Ставам сутрин очите не отворени още залепям се в кухнята да правя кафе и като стане на терасата с цигарката. Картината ми е позната. Ами какво да ти кажа първо много четох за вредата от тютюнопушенето. Постовете на Додуники и Викунчето ми помогнаха много. Пак ще им благодаря  Изведнъж започнах да се осещам че ги намалям абе като пуша и почва да ми става гадно не ми е приятно, мисълта за болеста рак ми подейства допълнително /знаеш за какво говоря/ после си помислих как съм целувала детето с тая миризливата уста и си взех книгата на Алън Кар Не пуша вече. Там идеята е докато я четеш да пушиш но като я затвориш да не палиш повече. Толкова ми се проми мозъка със всичко, че сега чак се отвращавам от цигарите не да ми се пуши. Снощи ходих ме на ресторант егати накъдето се огледаш всичко живо пуши но не ми правеха впечатление изобщо. Легнах си една вечер като изпуших последната цигара малко преди да допрочета книгата и като легнах си казах, че НЯМА ДА ПУША ПОВЕЧЕ И ТАКА И СТАНА. Идеята е да не палиш ако запалиш отново си в кюпа към наркоманите но не палиш ли няма проблеми. Началото е трудно аз се подготвях много време ако имаш време прочети какво съм писала. Спирах ги почвах ги и накрая си мислих че няма шанс за мене. После се събудих Додуники и Викунчето ги бяха спряли без да се оплачат нито веднъж че им се пуши. След като изкарах един ден без цигари и видях разликата вече мерси да я повторя тая младежка глупост.
Знам, че всички можете момичета стискам ви палци.
Моето внимание сега е насочено към гладът, който непрестанно ме преследва  но не му се давам и на него а чуството че ми се пуши отдавна направи място на гладът