Кога ще пуснете детето си на училище- на 6 или 7 години ?

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.

Това  е нормативната уредба, така че няма да имам проблем ако реша че искам да я запиша на 6г и 9м, би трябвало и директорката на деткста градина да не ми прави проблем за предучилищна, защото решението е единствено на родител или настойник! Т.е. не би трябвало да ме задължават да кара 3та група в ДГ. Директорката преди беше правила проблем, сега да видим, Ако реша да предучилищна мога да занимавам Инспектората, закрилата на детето....хммм да видим.

Вярно ли е, че не се заплаща такса за преулищна група...това го пише пак в нормативната уредба  дали важи и за детските градини?

За предучилищна в ДГ се плаща таксата за ДГ. За предучилищна в училище няма такса. Децата са до обяд. За да запишеш детето в първи клас трябва да има удостоверение за подготвителен клас (или както там му е наименованието).
Директорката може да не прехвърли детето в предучилищната група, ако няма място в групата.

Бях в същата дилема. Най-накрая се реших и я пуснах на 6г и 6м в първи клас.
Проблеми няма, дори се радва, че е ученичка. Справя се с материала. В началото бях притеснена, но учителката й ме успокои, че в класа има още 5-6 деца на нейната възраст.

И аз съм на същото мнение 
Със синът ми този проблем го нямам, защото той е роден началото на септември и сега на есен става на 6г. точно и тръгва предучилищна.
С малката ще го имам този проблем, но засега не ми е на дневен ред 
Мисля, че по добрия вариант е да пуснеш детенцето на 6,9 отколкото на почти 8 , но все пак ти решаваш това е твоето дете и ти знаеш най- добре 

И аз много мислих по въпроса и в крайна сметка реших синът ми да тръгне на училище на 6г6месеца. Той е роден през март и този септември ще бъде първокласник. Със сигурност ще е по-зрял година по-късно, но иначе сега според мен е готов. Освен това той върви от началото с предишния набор, което всъщност беше определящото при нас. Не искам да го деля от приятелите му. Спомням си бъдещите първокласници в нашата детска градина от миналата година. Така се получи, че бяха на 7г и 8-9 месеца - бяха направо огромни децата!

Май на авторката проблемът й не е в това кое е по-добре за детето, а кое й е по-удобно на нея, защото е бременна. Сори, ама на мен така ми изглежда.
Иначе, всяко дете да си върви с набора. Такъв му бил късметът.

Благодаря ви за мненията   
Принципно мисля, че майката трябва да си усети детенцето, но пишете още как сте избрали възраста

Andariel, не мога да се съглася с теб- защото най-малкият ми довод е моето удобство, а и представи си да размъквам 1годишно дете насам натам (дано  живот и здраве)...По-скоро ме вълнува "старта" на детето, ако си майка мисля, че ще ме разбереш просто не знам кое ще бъде по-добро- да тръгне по-малка и да се бори или да изчакаме примерно 8 години...където няма да и коства такова усилие, но пък за сметка на това, дали ще и бъде интересно ...дали ще е мотивирана да полага повече усилия, което междувременно е задължително в бъдещото й ежедневието ?  От друга страна едно по-голямо дете би се справило може би по-добре в една враждебна среда, докато едно по-малко...по-трудно...а и влиза напълно в друга среда. А ако я оставя от 8 години в първи клас, после ако желае да учи (дано) в университет, ако има подготвителна година...колко годишна ще завърши...от друга страна з акакво да бърза, ако няма да повлияе на мотивацията и

Принципно -най-сериозният ми въпрос е , ЩЕ БЪДЕ ли мотивирана да полага повече услия ако тръгне по-голяма на училище?

А това, че всяко дете си върви с набора- е огромна отживелица- не можеш да сравняваш едно момчнце декември с момиченце януари, нали....особено някои диви момченца (да са живи и здрави, просто по-късно съзряват някои...като в това число има и момиченца де ) Нали

Аз имам опита и на 6-годишна първокласничка( която е вече студентка де )  и на 7-годишен първокласник. Определено след дъщеря ми нямах никакви мераци да пускам сина ми по-рано на училище.
Мами, не става всъщност въпрос дали ще се справят с материала и как ще се чувстват в първи клас. Децата се справят на интелектуално ниво прекрасно! Проблемите идват когато по-големите от тях започнат с бясна скорост да навлизат година по-рано в пубертета... То са терзания, то са "Аз защо съм по-различна" Да не обяснявам пък за момента в 12 клас преди абитуриентската, когато месеци наред са се втурнали по прощални сбирки, а някои хора нямат навършени 18 и съответно изискването е придружител и без алкохол 

Или, попиши малко по-подробно, моля

Аз съм с 1вокласничка и бебе.
Алекс не го размъквам насам-натам. Всичко е регламентирано у нас Сутрин мъж ми и каката хранят бебето. След това тръгват към у-ще. Следобед аз и Алекс отиваме да приберем каката.

Ами какво да попиша - девойката я виждате на снимката заедно с бодрата смяна след нея.
Така се случи, че тя кара няколко години подред предучилищна група ( има си майка-учителка ) и когато си направих устата да си влезе с набора всички колеги скочиха, че им давала съвети как да си провеждат заниманията и че е крайно време това дете да отиде на училище. 
В началото беше лесно и щастливо и училището беше песен. Тя всъщност никога не е имала някакви проблеми от учебен характер поради факта, че е тръгнала по-рано. Проблемите са от чисто психологическо естество. И определено ме обвинява и досега, че съм я пуснала по-рано на училище. Неща от рода на "Съучениците ми са вече на 19, а аз нямам още 18 навършени..." или "От единайсетокласниците има хора по-големи от мен". Може да ни изглежда смешно отстрани, но тя си го преживяваше.
Ами проблемът със смяната на личната карта при навършване на 18... Тя ги навърши в средата на април и не се знаеше дали на абитуриентската й няма да има нужда от документ, че е пълнолетна 
Но всъщност най-трудният период беше пубертета. Чисто физически останалите момичета започнаха да навлизат в него година-година и половина по-рано. То бяха разговори, то бяха успокояваници. Но това няма как да ви го опиша, защото всяко дете е толкова различно през този период. Само че съм убедена, че всички майки на подранили ученици трябва да се подготвят психически, че това ще им се случи и отсега да си подготвят списък с аргументи. Един от неприетите от девойката аргументи беше, че с течение на времето тези разлики във възрастта ще се стопят. И е права да не го приема, защото те се стопяват когато станат на по 18-19 и нагоре, но животът на децата ни се случва и когато са на 11 и на 14 и съвсем не им е лесно да се справят. Ако пък и ние сме им осигурили допълнителни предизвикателства става още по-екстремно.
Е, аз реших да не минавам през това втори път и Богдан си тръгна на 7.

Няма какво да се чудиш - детето си тръгва с набора. В класовете на децата ми има деца, родени в началото на годината и не виждам някаква особена разлика в истереса към материала. Дори някои продължават да са доста незрели като поведение и не показват кой знае какви резултати в клас.

Моята дъщеричка сега е в първи клас,пуснах я от 6 год.
и изобщо не съжалявам,поне за сега.

то цза сравняване на момиченцата и момченцата....чак до 20-30 години няма сравнение
не знам също според мен би било хубаво детето да си върви с набора - така да се каже, защото в повечето случаи това ще са същите деца, с които е било детето в градината, ще са си му приятелите, ще му е по-приятно на детето.
Аз винаги съм била най-малка в класа си....да ти кажа не ми е било зле..... тръгнала съм на 6 години и 3 месеца...

За това колко ще е мотивирано и кое ще му е по-лесно....все пак в училище ще се учат нови  нови неща, дали ще тръгне на 6-7-8 години - детето ако е любознателно ще му е достатъчно интересно, ако ли не....възръстта няма да реши проблема......
но така или иначе за 12 години в училище и още 5 университет...все ще има моменти на спад в интереса и обратното, моменти когато попива всичко с огромно желание

Средата в училище не е задължително да бъде враждебна, зависи какво училище ще избереш. Ние предпочетохме близкото квартално, където децата общо взето са познати, играят в квартала, ходят си на гости, близо до дома и до този на баба му и дядо му, защото те се занимаваха с вземането и воденето в първи клас. За три години не се е върнал набит или дори ударен. Имаме в І клас един откраднат телефон, но си беше изцяло по негова вина, това може пък да случи на всеки и винаги.
Дали ще бъде мотивирано? Ами това въобще не зависи от възрастта, нито е константа някаква. Синът ми, писах, е най- малкият, с най- високия успех и с достатъчно приятели, без каквито и да било проблеми с дефицит на внимание, разсеяност или уморяемост. Когато има дълга лятна ваканция винаги по средата вече му се ходи отново на училище. Зависи от класа, от класната /много важни фактори в основното училище/- това е важното, а не дали детето е на 7 навършени години в І клас или ще ги навърши след 4 месеца /смешно е, разликата от 4-6 месеца е нищо/. Несериозно е да се говори дори за "големи" и "малки" при разлика от няколко месеца.
Да "наборът" важи за казармата, слава Богу такава вече няма, не за училище.   Както разбра и моето дете е момче, това няма особено значение. Другото "шестгодишно" в класа им е момиче, с някой ден по- голямо от сина, то също се правя отлично. Следващата "отличника" в класа пък е родена през декември /то голяма разлика, голямо нещо  /. "Разликите във възрастта" не се "стопяват", защото такива няма, особено когато става въпрос за няколко месеца. То децата, родени в една година, могат да са и с по- голяма възрастова разлика, от деца, родени в две поредни години.
Когато синът беше в ІІІ и ІV група му предложих да мине с децата, които са му в т.нар. "набор"- ужаси се направо, с "бебетата" и още една година повече в градината- никога не се е двоумил. Искаше си с неговите деца и учителки до края, а след това- на училище.


И да не са същите деца, то ще са деца, минали през същия материал и емоции. Нищо страшно. И аз нямах навършени седем, нито за миг не съм жалила, нито за мен, нито за сина ми.
За материала- първи клас, дори до трети /понеже опитът ми свършва засега до там/ за мен и сина е изключително лесен. Ходи на състезания, има награди, което е обективен показател някакъв. Не е гений изобщо, обожава да прави и говори глупости, но с училището се справя с лекота.
Мога да ти препоръчам в подготвителната да наблегнете на четенето /на 6 години, и независимо колко месеца, едно нормално дете може и нормално да се научи да чете, не говоря само за познаване на букви и думи, за четене говоря, на простички изречения и кратък текст/. Причината- в училище от гадното /за всички, независимо дали са 6, на 7 или на 8 години/ деца писане на ченгели и букви, без което обаче не може, бързо се преминава на четене на текст и в края на годината- на диктовки. Зор видяха не 6-годишните, а децата, които не се занимават достатъчно вкъщи. В нашата градина в подготвителната група повечето деца вече четяха, макар и не гладко, това си беше по програма, надписваха имената си на картички, някои се опитваха да пишат и кратки пожелания. Когато е на игра е приятно и полезно.