Доста форуми изчетох, но никъде не отрких подобна темичка, може и да съм пропуснала нещо... Наистина ли всички свекърви са вещици, заслужаващи нашето презрение? Аз моята си я имам вече 4 години, да ми е жива и здрава душицата златна, пожелавам на всички момичета такава свекърва. Единственото което мога да кажа за нея - прекрасен човек!!! Като всички си има своите кусури, моменти на мрънкания и оплаквания, забележки, недоволства, но кой ги няма.... Цветята се поливали не знам си по какъв начин, манджата се готви еди как си... бели кахъри са това според мен и не мисля, че го прави с цел да ме обиди, просто всеки си има своите навици и привички и тези на другия му се струват странни. Приемам я такава каквато е, благодаря и за обичта, за това, че е направила от съпруга ми това, което е той днес и се прекланям пред добротата й!!!
- Публикувана: 11 май 2009, 03:55 ч.
- Последно мнение: 12 май 2009, 04:12 ч.
Защо обичаме свекървите си
Това,което си написала,и аз бих го написала ....... преди три години и половина.Моята беше точно такава и много добре се разбирахме.И досега нямаме пререкания за това как се поливат цветята или как се е сготвило яденето.Всичко се промени след като се появи детето.Не знам имаш ли дете,но се надявам мнението ти да си остане същото и след него и да продължите да се разбирате.
Мислих, мислих, мислих какво да напиша, ама ....... айде ще помисля още и като измисля с какво да я похваля /относно отношението й към мен и детето/, ще го напиша.
Иначе съм далеч от мисълта да я нарека вещица и да я презирам.
4 години не са много време - хората се променят - особенно като остаряват и усещат, че стават зависими.
Иначе съм далеч от мисълта да я нарека вещица и да я презирам.
4 години не са много време - хората се променят - особенно като остаряват и усещат, че стават зависими.
Какво да кажа за мойта свекърва?- ами прекрасен човек. Още като се заженихме преди 3 год., жената в прав текст ми каза, "уважавай ме и аз ще те уважавам", до ден днешен е така. Съобразявам с нея и тя много се съобразява с мене, тежки спречквания не сме имали, даже леките са рядкост. Относно детето, ами гледа го много добре жената, когато е там, учи го на много неща, постоянно се занимава с него - без да го глези / за което се радвам/ . Помага ни за много неща, без да се меси "натрапчиво". Пожелавам и аз на всички момичета такива свекърви 
Имаше подобна тема, обаче замина поради слаба активност 
Най-важното за любовта и разбирателството между снаха и свекърва е, да са в отделни къщи. А нормални хора винаги намират начин да се разбират, тези при които има сблъсъци за мен излизат от тази категория. Не мога кажа защо обичам моята свекърва, както не мога да кажа и защо обичам който и да е друг. Не знам за да обичаш някого трябват ли ти причини.
Най-важното за любовта и разбирателството между снаха и свекърва е, да са в отделни къщи. А нормални хора винаги намират начин да се разбират, тези при които има сблъсъци за мен излизат от тази категория. Не мога кажа защо обичам моята свекърва, както не мога да кажа и защо обичам който и да е друг. Не знам за да обичаш някого трябват ли ти причини.
Аз също много се разбирам със свекърва си. Живеем заедно вече 8 години. До сега не сме се скарали нито веднъж. Имало е моменти ,когато не сме били на кеф и тогава просто не си досаждаме взаимно. Никога не ми е направила забележка за каквото и да било. Ако нещо не съм свършила, тя просто го хваща и го свършва , и обратното. В домакинството взаимно се допълваме. Свеки е част от нашето семейство. Никога не се е опитвала да застава между мен и мъжа ми. Винаги ни е подкрепяла и с мен винаги се е държала като със собствено дете. До сега не съм усетила да изпитва онази свекървенска ревност към любимия син, може би защото е достатъчно интелигентна и мъдра, за да е осъзнала, че двата вида обич нямат нищо общо. Мога да пиша още много, но ...няма смисъл. Дай Боже всекиму свекърва като моята!
Не бих казала чак че я обичам, тъй като не мога да обикна много лесно някого.
Много ми е приятно да контактувам с нея. И мога да разчитам за всичко.
Помагала ми е много, особено след раждането, и то не само за детето, а за собственото ми здраве.
По всякакъв начин се опитва да помогне, и бих казала, че аз се отнасям към нея много по-добре от колкото синът и.
Към другите хора може да не е много добра, но към нашето семейство е страхотна.
Понякога ме дразни, но е нормално. С нея имаме уговорка да си казваме всичко, и аз лично я спазвам, мисля че и тя. Била съм много рязка към нея, когато нещо е сгафила, тя също ми е казвала, ако нещо не и харесва.
Четейки хилядите теми тук, мога да кажа, че се радвам че имам такава свекърва!
Много ми е приятно да контактувам с нея. И мога да разчитам за всичко.
Помагала ми е много, особено след раждането, и то не само за детето, а за собственото ми здраве.
По всякакъв начин се опитва да помогне, и бих казала, че аз се отнасям към нея много по-добре от колкото синът и.
Към другите хора може да не е много добра, но към нашето семейство е страхотна.
Понякога ме дразни, но е нормално. С нея имаме уговорка да си казваме всичко, и аз лично я спазвам, мисля че и тя. Била съм много рязка към нея, когато нещо е сгафила, тя също ми е казвала, ако нещо не и харесва.
Четейки хилядите теми тук, мога да кажа, че се радвам че имам такава свекърва!
Имаше подобна тема, обаче замина поради слаба активност
Подозирам, че и тази тема я очаква същата участ.
Най-важното за любовта и разбирателството между снаха и свекърва е, да са в отделни къщи.
Именно.
MikiSt още нямате деца,нали?
Аз уважавам майката на съпруга ми. Не мога да кажа, че я обичам, но винаги съм се старала да погледна и от нейния ъгъл и да я разбера. Особен чешит е, но и аз съм такава. Не само аз се съобразявам с нея, а и тя с мен, защото съм труден характер и понякога аз самата не мога да се търпя, какво остава за тези около мен. Свикнахме една с друга и се приемаме такива, каквито сме, с всичките ни човешки недостатъци.
П.П. Живеем отделно.