обиди от свеки, как трябва да се подходи и какво е подходящото време за сърдене

Това социологическо проучване ли е ?Иначе подобни тема разискваме с дни  и има доста.

С мама работа нямаш. Тя има право да не те харесва. Мъжа ти добре е постъпил, като не ти е казал, че иначе щеше да стане по-зле.
Като се замисля, ако свеки започне да ме плюе пред ММ и той няма да хукне да ме защитава. Въобще няма да влезе в какъвто и да е обяснителен режим. Най-много да каже "да да точно така е" и да приключи разговора.

.
Аз разбирам чудесно, че на '' мама'' работата и е да не ме харесва, ама ми се ще и на моя работата му да е да бъде  мъж

Ако някой ми рови в телефона, ще трябва много да се обяснява защо го е направил и в никакъв случай не бих позволила да ми се държи сметка за личната ми кореспонденция. Радвай се, че мъжът ти не се е усетил и не се гласи да натриваш носове. И повече не чети чужди съобщения, че е много долнопробно и унизително за теб самата. Не знам как ви гледат половинките ви, честно. Мен ме е гнус от хора, които проверяват и шпионират, а за това да вдигнеш скандал заради съобщение, което не е за теб, направо нямам думи. Но щом ви търпят, разигравайте си театрото, вдигайте скандали и натривайте носове, пълна цигания.

Мама е пълнолетна отдавна и нали разбираш, че няма как да ѝ се заповяда да те харесва?

Е, мъжът ти е достатъчно мъж да го знае и да не се опитва да се налага, но пък само истински мъж няма да промени отношението си към теб, независимо от приказките на мама.

Само че, явно това не ти е достатъчно- зорът е да се вдигне огромен скандал на свеки, да ѝ се постанови, че е длъжна да говори добре за теб и ако не го направи- да се скъсат всякакви отношения.

Майка ми също не харесва мъжът ми. И как реагирам? Никак. Всеки опит да ми дудне на главата свършва с излизане от стаята и тръшкане демонстративно на вратата. Не и е работа да ми се бърка и я игнорирам. Съпругът ти най-вероятно я игнорира. Няма да си направиш добра услуга да му се сърдиш. Не стига, че трябва да се чуди как да я накара да млъкне безуспешно, но и ти му правиш фасони. Между чука и наковалнята.

А ти какво искаш да направи твоя мъж? Да й обяснява, че не си такава, каквато тя мисли? Да се пробва да й променя мнението за теб? Недей. Това ще довлече повече проблеми между вас тримата.

Това, че не влиза в спорове с майка си изобщо не го прави по-малко мъж. Грешката му е, че ти се оправдава, а не те е запитал ти защо му ровиш в телефона.
Нямам близки отношения с родителите на мъжът ми и може да е имало отрицателни изказвания. Нито ми е казвал нито пък ще го критикувам той как е постъпил. Важно ми е отношението му към мен, всички други имат право на мнение, което не ме вълнува.

Късно е, либе, за китка...
Ти де беше, когато си избираше мъжа? След като се събрахте ли започна да му звъни по сто пъти на ден. Тези неща се виждат веднага при запознанство. Явно мъжът има силна (здрава или нездрава е друг въпрос) връзка с майка си. И какво значение има какво мисли и говори майка му за теб? Ти живееш с него, не с майка му. Или?

Не знам какво си говорят всеки час ,на мен ми е досадно да приказвам празни приказки,но ги пиша тук от скука.
Неписано правило  е да не се обсъждат  хората от семейството, да не се пренася  инфо от един на друг ,позволяват се похвали.
На  детето си мога да кажа всичко,но избягвам да го правя,защото ме оборва и няма полза.
Зависи и от възрастта ,до  30 да го кажем и  след това.След това спират всякакви  клюки.До  тогава все нещо се споделя.
Може да си мнителна и мама да си говори за себе си,изключая  хванатото от теб,което също  не  е от редните за нас неща,не си ровим ..може да се случи те да ми ровят нещо,като ми поправят компа ,поддържат.Та  да видят нещичко,но и в това се съмнявам да правят.Особено единия.
Та  яж,моли се и обичай ,друго не ти трябва.

Ако майка ми си позволи да коментира негативно съпругата ми (немислимо е да я "плюе"), ще ни гледа и нас, и внучката си през крив макарон с месеци. Въпреки че е много тежък характер, особено сега с възрастта, не си е позволявала подобно нещо и мисля, че знае много добре какво ще последва, ако го направи.

Трябва да се има предвид все пак, че съпругата ми няма за какво да бъде плюта. Какво да правите и колко да се сърдите зависи от това колко истина има в думите ѝ за Вас.

Майка ми никога не ми е звъняла системно на мобилен (а стационарен нямам от 10 години). В един момент (като бях на 24-25 мисля - тогава някъде вкараха тъпите безплатни минути може би...) се опита да прави нещо подобно и беше категорично отрязана. И до днес ако си позволи да звънне без спешен случай (веднъж на няколко месеца се случва средно), следва остра критика и аргументът "притесних се, много се притесних, щото по телевизията нЕкви хора Омрели и вие как сте" не минава. Научил съм я да ползва скайп и до съобщения там е ограничена комуникацията. Не знам на колко сте години със съпруга Ви, но ми се вижда прекомерна подобна привързаност. Тъщата е малко по-трудно да я отуча да ми звъни за глупости (и тя се притеснява, че ще Омрем), но имам сериозен напредък.

Колко да му се сърдите - ами не много. Такъв сте си го избрали. По-скоро вижте каква е причината за задочния конфликт със свекървата и гледайте да го разрешите (и вижте дали не е имала право за неща, които е казала). При подобна силна връзка ще е добре да се постараете да сте в добри отношения със свекървата. Или да го накарате него да порасне, но последното ми се вижда по-трудно.

Втрещих се. Ти сериозно ли смяташ, че е нормално да ровиш из телефона на мъжа си и да му държиш сметка за кореспонденцията му? Че и чак колко време да му се сърдиш?!
Боже мили. Първо, тя е майка му. Преди теб е в живота му и ако е била добър родител има още много хляб да изядеш, преди да станеш поне толкова важна, колкото нея. На твое място по-скоро бих се опитала да изгладя отношенията със свекървата, отколкото да питам колко време да се сърдя на мъжа ми, че не се е изрепчил на майка си.
Аз мисля, че по-скоро той има причина са ти натрие носа на теб, а не ти на него.

Честно, и моя син да ми доведе снаха, която му рови в телефона и му държи сметка как си говори с мен, и аз нямаше да подвивам колене от възхита.

не искам да си представя, че един ден синът ми може да постъпи по този начин с мен. бих се чувствала ужасно. е, не бих му звъняла по 10 пъти на ден да го питам глупости, но пък се надявам да си запазим добрите отношения когато межд нас има трети човек, т.е. да можем да си говорим като майка и син и да не се притеснявам, че всичко ще отиде при снахата и какво би последвало от това. смятам се за достатъчно нормален човек, който не би си позволил плюене, но пък да не мога да си изкажа мнението ако имам нещо за казване щото няма да си видя внуците, .... ясно ми е, че децата ни не са наша собственост и в един момент излитат, но намирам за много тъжно дистанцирането и състезанието между страните.

Щом бихте се чувствали ужасно - внимавайте с отношението си към сина си, семейството му и живота му. Ако се държите нормално, няма да има проблеми. Но хората с възрастта започват да гледат по друг начин на нещата. И на мен ми е малко тъжно, когато в безброй теми тук се съветват авторите да прекъснат всякакви връзки с прегрешили или не толкова прегрешили майка и баща. Според мен човек трябва да дава шанс на родителите си, но без да ги остави да му се качат на главата и да го задушават (което те не правят съзнателно, разбира се). Затова и винаги съм съветвал за умереност и за разбиране към възрастните родители с техните особености.

Но всичко си има граница и брат ми например е бил няколко пъти на нея и е трябвало да положа доста усилия да го успокоявам, за да не влоши драстично отношенията си с майка ни. За което тя си е изцяло виновна и съм ѝ го казвал и обяснявал много пъти, но дълбоко ригиден човек на години явно не може да се промени.

Който не е такъв родител, не мисля, че има от какво да се притеснява.... Въпреки че в този форум виждам понякога такива караници, които говорят за доста сериозна ригидност на човека в някаква точка на самоцелно търсене на конфликти.