обиди от свеки, как трябва да се подходи и какво е подходящото време за сърдене

И защо, ако смея да попитам?
Защото отношенията ви са толкова изкривени, че не можеш да изтърпиш мнение, различно от твоето?

Или дотолкова не смееш да погледнеш жена си през очите на майка си, за да не би да си признаеш, че може наистина нещо да не е перфектно?

Колко ли велик се чувстваш,  да сплашиш възрастната жена, че няма да ви види с месеци, ако си каже чистосърдечно мнението пред теб?

Може пък да е имало защо да те плюе и да е нямало нужда да те защитава.
Ако искаш да имаш мъж, а не "мъж", не му пипай телефона.

Абсолютна грешка е, че си показала, че си прочела разговора - това води до излишни пререкания с мъжа ти (на майка му и е все тая). Защо трябва да си затормозваш ежедневието с напрежение между вас? Добре, видяла си по някакъв повод, много важно. Като покажеш, че си видяла, много ясно, че трябва да реагираш, става скандал и за какво - че преди 6 месеца майка му изтърсила нещо си

Аз имам друг въпрос (знам, знам че не ви допадат моите въпроси) - Вие търсихте в телефона на мъжа Ви чат с някое младо девойче ли? И ако да - защо въобще сте отворили друг чат? Или решихте, че изневярата може да почака - по-важно е да видите какво свекървата е споделила със СИНА СИ?

Да не се гоним, че да не се хванем. Този проблем се среща често - хората търсят разни неща, без да са готови да ги открият.

Но да речем, че всеки прави грешки - в такава ситуация сърденето е неуместно - може би един честен разговор би бил на място. Едно честно извинение, към съпруга, че му е нарушено личното пространство и едно честно обяснение, как се чувства жената. От там нататък - каквото стане.

мерси на всички за отговорите. явно съм прекалила : (

Много хора се борят със зъби и нокти за правото си да обиждат, като го наричат "мнение, различно от твоето". Всеки може да си има мнение, различно от моето, но трябва да контролира изказването на това мнение, ако то ще обиди мен и хората, които обичам, защото ще отстраня въпросния токсичен изказвач на мнения от живота си много бързо.
Още повече, ако мнението е изказано с цел да ме накара  да си преосмисля връзката от гледна точка на майка си, която не е задължително да е правилна. Такава майка, дето още не си е отбила отрочето на възраст 20+ кой знае какви ценни мнения дава.

А авторката да внимава в опитите си да отбие мъжа си от мама,/защото папка ли, спинка ли ежедневно си е патология/, да не се подхлъзне и да влезе в нейния образ, за да се доказва. Нали така. Отнасяй се с него като с възрастен човек, който може да взима решения. В момента се бориш с майка му коя да му е повече майка. Ти си му съпруга- там си гледай нещата.

С 200 бих избягала от такъв, ако в началото знаех какъв е. Не заради друго, а защото е нон-стоп на телефона с майка си и явно всичко си споделя с нея. Кой знае какви ги сипе срещу теб. В твоя случай явно нещата доста са загрубели щом тя си позволява да злослови  срещу теб и той мълчи. Според мен проблемът е, че не те е защитил.

Няма значение как си разбрала - дали си ровила в телефона или не. Повечето ровят и все нещо се намира, ама изневяра да беше май по-лесно се преживява, отколкото силната връзка на мъжа с майка му....Ако не беше ровила нямаше да разбереш. Защото има такива свекърви, които ти се усмихват, много любезни винаги, а зад гърба ти точат ножовете и нареждат ли нареждат. Защото те си знаят, ще говорят непрекъснато лошо за теб, мъжът в един момент ще повярва.

Майка му си има право на мнение (лошо или не, не е длъжна да те харесва), но право на мъжа ти е да не си мълчи, а да те защити. Много пъти се чудех защо бившият се връща начумерен, сърдит след посещение или разговор с майка си. А то - аз съм била причината - онази все се оплаквала, все му говорела срещу мен, все недоволна, не му натотвено както тя готвила, не му сгънати дрехите както тя правила, банално откъдето да го погледнеш. Реших този проблем окончателно. Явно с властни свекърви е така - почне ли снахата да й изземва позициите и да дърпа към своето семейство и свекървата не може да го понесе. За такива безумни неща е правила панаири и забележки, сега чак ми е жал за нея като си спомня.

Интересното е, че моята майка навремето същото се опита да го прави с мъжа ми, но аз винаги заставах на негова страна и не й позволих да говори обиди срещу него. Мен лично ме дразнеше не толкова връзката с майка му, а двучасовите ежедневни телефонни разговори с нея и очевидното му несправяне с житейските ситуации та да прибягва всеки ден до съветите й. Още повече че той й споделяше неща, които касаят само нас двамата, а тя няма място в тях, ама никакво, нито пък той има право да й ги споделя.

Изпуснала си положението с такъв, особено ако смята майка си за авторитет. Не се натискай да й се харесаш, все ти ще си кривата, на такива угодия няма. При такава здрава връзка "майка-син" и обиди, снахата винаги остава губеща страна.

Тъкмо си мислех – еха, каква хитра тактика, и ти си го написал. 
Ако мъж иска жена му да не попадне на компрометиращи чатове с други девойки, това е начинът – държи на видно място чат с майка си, в който има негативни изказвания за жена му и... Може да е спокоен, че стигне ли до него, жена му ще яхне метлата и ще забави да рови нататък. 

Как ли пък бих ровила в телефона на ММ,  да чета какво си е писал с майка си... И то подробно да чета, че и 4 месеца назад да връщам хронологията..  Ужас.. 
Иначе моята свекърва не беше очарована от мен в началото и с право. Аз млада, неопитна домакиня - не правех всичко като хората и тя ме плюеше пред други хора. След един скандал с ММ, тя спря. А и с времето се доказах, сега ме пита за разни рецепти. 😂

Всеки си има отношения с родителите си и не виждам нито повод, нито начин новопристигнали хора да разберат тези отношения, да не говорим да се месят в тях. Ако жената се държи добре с теб не виждам защо ще и се сърдиш, че и със задна дата за нещо, което е казала на сина си в личен разговор. Същото важи и за него. За какво да те защитава? Това си е било нейното мнение, а той си има навици как да реагира, което не  означава непременно, че е съгласен с нея. А можеше даже той да ѝ се оплаче от теб, защото се е ядосал, какво толкова. Пак казвам, те са си близки хора, говорят си каквото си говорят и то си е между тях.
Чудесно, че ако тя има забележки към теб не ти ги казва, а и че той не ти препредава, че мама му не те харесва. Какво повече можеш да искаш, не знам. Не рови повече в телефона му и забрави за това. А че се чува често с нея е чудесно, вероятно е човек способен на близки отношения с друг човек, и то на трайни такива. Ако и ти си способна можете да имате такива и помежду си.

И вече е казано достатъчно, но да се потреса и аз, че жена рови в телефона на мъжа си, за да хване чатовете му не с коя да е друга жена, а с майка му (липсва ми емотикона, който се е хванал за главата).

Точно така.

Също "мнение" не е критика, още по-малко плюене. Всеки има право да има каквото си иска мнение и да го изказва по възпитан и културен начин. Дори в случая на майка си бих направил компромис с непоискано мнение (каквото по принцип културен човек би трябвало да запази за себе си). Но налагането на мнение, намилането, желанието да стане на твоето и подобни неща - с това не бива да се прави компромис. Тъжно за родителите или не, най-близкият семеен кръг на човек стават половинката му и децата му и родителите остават на по-заден план. Също така обикновено с възрастта и излизането от активния живот все повече техните знания, възгледи и умения да преценяват и да се справят със сложни житейски ситуации стават по-малки отколкото на млад човек на 25г. примерно, да не говорим на 30+, когато е разцветът на силите, знанията и уменията.

Милото ми детенце вече знае някои неща по-добре от татко си, въпреки че е толкова мъничко - нерядко се случва тя да ме поправи като редим пъзел и да премести грешно поставено парченце на правилното място. Какво остава след 10 или след 20 години... В някакъв момент ако човек наистина си обича децата, е редно да приеме, че са го задминали в способностите си да преценяват и да ги остави да се оправят сами с живота, а и на него да помагат, ако имат желание и предложат (както аз предлагам доста често помощ на родителите си, но те са големи инати и отказват в 9 от 10 случая).

Нормално е в едно семейство партньорът да е най-близкият човек, не маминка. Тя би трябвало да дойде някъде след децата. Също един уважаващ себе си мъж би трябвало да защити най-скъпия си човек пред всички, включително майка си. Ако приоритетите са разбъркани, не бих бил оптимист за подобна връзка.

И да се съдереш от сърдене, ползата ще е точно никаква.Имаш си мамино детенце, такова и ще си остане...нито ще се научи да казва "Не" на мама, нито ще те защити, нито ще й противоречи.
Решението ясно-или се примиряваш и си го търпиш, или в даден момент ти избиват бушоните и кой откъде е.

Как "кое е подходящото време за сърдене"?
Човек или се сърди, или не се сърди. Като ти е минало, можеш ли да се сърдиш нарочно? А иначе свекърва ти е изключително деликатен човек. Евала... Можеше да е къде по лошо. Сега има някаква нова мода, свекърви и снахи да се чепкат във фейса. Друго си е всички приятели, колеги и познати да разберат, че са в кофти отношения. Тъй че, твоята поне се е оказала съобразителна да безпокои мъжа ти по тези въпроси само във вайбъра.

Е добре де , кореспонденция между майка и син не е ли конфиденциална информация. Знаем , че майките не престават да са загрижени за порасналите си синове , независимо на колко години са. Ако майката е имала някакви коментари , тя ги е споделила , защото и е тежало нещо. Очевидно е ,че това не е рефлектирало върху отношенията в двойката. Авторката не пише , че го е подучвала , или настройвала. Може жената да е споделила свои мисли , опасения и така нататък , особено когато са близки със сина си. Или слага катинара , независимо какво чувства и иска да каже. Друг вариант- още по-лош-нищо не казва , наблюдава някакви упадъчни процеси, и ги насърчава.
Авторката да се замисли , както са казали и по-горе , каква точно е критиката и има ли тя основание , или не.Да анализира негативното мнение.И кое го е провокирало.  Най-добре  е било да не се издава , че рови в чужди разговори, пък и да се сърди, и на мен ми се струва в повече.
Аз и друг път съм споделяла , защото малко ми и тежи , че се "изцепих" преди време пред сина ми . Беше след дълги наблюдения и повече от месец стискане на зъби , че не харесвам една от приятелките му. Е , не издържах , казах му и какво не и харесвам , и защо. Не ме е питал , естествено , нито мнението ми му повлия на отношенията. Те се разделиха доста по-късно и по по-различни причини. Но не се сдържах. Сегашната много я харесвам. То ми и личи , де. Какво лошо да кажа , като всеки път това момиче ме изненадва с още нещо хубаво.