Ако сте имали спонтанен аборт, в коя седмица загубихте бебчето?

Стопанка, съжалявам!
Насочиха ли те към генетични изследвания? Моят случай е аналогичен, след кюретажа и направените изследвания, се оказа, че имам тромбофилия и явно тя е причина за случилото се.
С настоящата бременност съм на постоянна терапия от самото начало, но засега всичко се развива както трябва.

Пожелавам ти достатъчно кураж, за да преминеш през това препятствие и скоро да си щастлива отново!

Тайга, Роза, благодаря ви!

Утре ми е срещата с докторката и ще говорим за причини и изследвания. Фактът, че вече имаме едно момиченце, не насочва по-скоро към вирус или инфекция. Или греша?

За жалост промени в организма се случват.
Докато изследванията не излязат можем само да гадаем на какво се дължи станалото.

Може случайно да се получила някаква генетична аномалия. А може и при теб или съпруга ти да има такава  и при първата бременност да сте извадили късмет просто... Всичко може да, без да има изследвания черно на бяло може само да гадаеме.

Аз имам успешна бременност, а след това е неуспешната - тоест това не е критерий, за жалост.
Да, можете да проверите вирус и бактерии като евентуални причинители, но лично моят съвет е - ако имаш възможност, не се отказвай от генетичните изследвания. Обикновено ги препоръчват след 2-3 аборта, но аз не можех да си представя, че евентуално отново ще ми се случи същото, преди да търся причината.

А тромбофилията - основен виновник за подобни развръзки, далеч не се проявява при всяка бременност. Има жени, които са носители на тази мутация и никога не разбират, износват нормално, раждат здрави деца. Други, като мен, изтеглят късата пръчка. Освен това, тромбофилията може да бъде вродена или придобита. Добрата новина е, че с правилно подбрана терапия, успеваемостта при следваща бременност е много висока.

Щях да забравя - аз пожелах и цитогенетичен анализ на плода, за да изключим хромозомни аномалии. Предполагам, че при теб вече е късно да заявиш подобно желание.
Имах направен и плацентарен анализ, който всъщност най-ясно индикира, че нещо точно с плацентата не е наред и е добре да се установи какво точно.

Настоявай за максимално изчерпателна информация. Не ги оставяй да те утешават с "медицински инцидент", "случва се понякога" и т.н.

Знам какво означава предизвикано раждане в голям месец. Дай си почивка на тялото и ума, оставай достатъчно време сама, не се насилвай да се връщаш веднага към стария си начин на живот. По друг начин казано - потъгувай.
Ако имаш нужда да почетеш и да знаеш, че не си сама, можеш да погледнеш тук - На мен по някакъв странен начин успя малко да ми помогне.

И още една тема засягам, за последно - обещавам. Не знам къде са правили кюретажа ти, но ако е било в държавна болница, там често не обясняват, че след изгубена бременност в толкова голяма седмица, тялото още известно време е в пълен хормонален дисбаланс. Понякога, всъщност нерядко,  се случва да се появи кърма или коластра след предизвикано раждане. На мен ми изписаха таблетки, ако ти се наложи - поинтересувай се.

Желая ти успех и знам, че ще се справиш.

Тайга, блгодаря ти!
Не съм в България, според мен оттам идва и проблема. Тук всичко е: природата си знае работата. Въпреки чее ходех на частно и имах серклаж, не ми беше направена микробиология. Дори след кюртажа не искаха да ми дадат антибиотик. Струва ми се, че ме изтърваха с някаква инфекция. Кърмата ми тръгна. Първия ден след раждането пих два достинекса. Все още имам кърма, сега ще пиуя пак, за да я спра.

С голяма болка в сърцето се записвам в темичката. Преди 2 дни преживях отново ужаса, да загубиш бебче. Първи път, изтичане на водите в 17 г.с. Втори и най тежък, раждане в 36 г.с. и завършване със загубата на нашето момиченце, 3 дни след раждането. Трети път, спиране на сърдечна дейност в 10 г.с. Всичките от ин витро, след направени генетични и имунологични изследвания. Ще ми се пръсне сърцето от това , че нищо не съм в състояние да направя, нищо не зависи от мен и се чувствам абсолютно безсилна. 10 години борба и съм там от където тръгнах, само че съм с 10 години по възрастна, разбито психическо състояние а за финанси да не говорим. Опитвах се да се откажа, но не мога. Чувствам се като комарджия, който след всяко завъртане на ролетката се надява да е неговия удар. Съжалявам за всички момичета преживяли загуба на бебче и се моля един ден нашите ангелчета да се върнат при нас.

Много съжалявам за всичко, което си преживяла.
В тези случаи нищо не може да се каже, защото всички утешителни думи звучат като изтъркани клишета и не носят утеха. Всъщност, в тези моменти нищо не носи утеха.
Пожелавам ти колкото се може по-скоро да си стъпиш на краката, да събереш сили, за да продължиш напред и от там нататък всичките сълзи да са само от щастие! Нека в най-скоро време бъдеш най-щастливият човек на света, гушнала детенцето си! 

Благодаря ти Зимна роза за пожеланията  , борбата продължава и дано бог дари всяка една от нас с така мечтаната рожба. Ние сме се родили жени и имаме пълното право да станем майки. Радвам се, че ви има и мога да споделя с вас, защото само преживелите това могат да разберат колко много боли

angelche75 миличка,  толкова много си преживяла! Много съжалявам!!! Дано скоро успеете!

И аз се записвам в тази тема, за моя огромна жалост. Януари 2015 в 8+6г.с получихме лошите новини, че сърчицето на нашето първо бебе е спряло.

Май 2015 - аборт в 6+2г.с. - все още не знам причината, но се надявам лекарите да се разровят и да ни помогнат да разберем защо!

lilé    и аз за съжаление имам 2 мисед аборта в 8+6 г.с и двата пъти по едно и също време,скоро започвам нашият 6 инвитро опит,направени са ми генетични,имунологични,биопсия,микробиология,цитонамазка и всичко е о.к,но...резултатът е мисед аборт.Имам хашимото,от това и наднормено  тегло ,над 25кг отгоре,на 38г съм и незнам какво да си мисля къде ли е причината? Много борба.Много мъка чета и преживявам тук,но ми се иска да дам кураж на всички,не трябва да се предаваме!Смятам,че ни се случва на нас силните жени,защото ще намерим сили да продължим!

aldita, от все съре ти пожелавам този път да успеете  !
Знам колко боли. И аз качих 25 к.г, но предполагам по други причини. При нас все още никакви изследвания не са правени. Все пак се надявам да ни ги направят. Ако не се открие причина, поне няма да се самообвинявам и търся причината в мен или в това какво съм или не съм направила. Прегръщам те и дано скоро се сбъдне най-искрената ни мечта!

Момичета, не чакайте само лекарите да ви назначат изследвания. Някои просто не считат за нужно да го правят. Искате си ги и вие. 

Момичета, чела съм няколко пъти темичката ви, не съм писала, но сега след 4ти опит икси неуспешен пак почнах да се ровя из сайта. Тук съм получавала много съпричастност и разбиране. Имам много близки виртуални приателки. Приципно имам друго потребителско име, но след загубата, която преживях не пиша временно с / от него. 
Аз имам една загуба в 6гс.седмица първо икси 2011г.
След него, след 2 месеца забременях с дъщеря ми - тя е на 3г без 1 м.
В края на 2013г, решихме да имаме 2ро дете. Набързо си поисках отложената заповед от фонда и август 2014г бремеността беше на лице. Такава бременност надали някоя жена някога е имала - нямах  нито едно неразположение, страхотен прилив на енергия, на моменти забравях, че съм бременна. И така до 19гс., когато прокървих (от преумора явно покрай малката, от това че я вдигах). Задържахме бремеността за 13 дни лежане в болница. Кървенето спря, но ми останаха силни контракции. Почувствах се по-добре за 2-3 сед. Успокоена и вече вкъщи с нова надежда напред, не съм усетила как ми изтичат водите (може би докато съм  ходила до тоалетна, а и все си ходех с превръзка заради обилна секреция). Това се случва в 24 гс. Приеха ме в МД София и ми предизвикаха раждане. Оревах болницата да намеря накой лекар, който да ме задържи 3 седмици до 27гс, но всеки ми каза, че рискувам здравето си, заради инфекция. Родих мъртвото си момченче след 3 дълги дни на тотален ад. Никога няма да го забравя - много красиво и нежно - 750 гр. Сега си имам и ангелче на небето.
Дадох си сили и кураж да продължа заради дъщеря си и наистина тя ме спаси от тежка депресия.
Изминалия месец се подложих на 4то иски да си върна детенцето, но е неуспешно. За съжаление болката от загубата ми пак се върна. Просто осъзнавам, че много избързах, трабва да минат 6-8 месеца,а аз го направих в 5тия месец Но само това ме крепеше. Сега ще чакам заповедтта си от фонда и на есен пак.
Прегръщам ви - много е тежка загубата, в която и седмица да се случи, но всяко изпитание ни се праща отгоре с цел. Вече мисля филосовски, защото ще се побъркам трайно.
Ангелче 75, не са ли направили опит да спасят бебенцето ти в 36та сед? Когато лежах за задържане, лекарката ме успокояваше, че успея ли да добутам до 27г.с има шансове да оцелее и то без здравословни последствия. Ако ти се разказва и споделя, разкажи. Съжалявам много за болката ти, много ти съчувствам. Но, не спирай да вярваш!

itsi_bitsi, много съжалявам мила за това което си преживяла, но повярвай ми това е било най доброто решение да предизвикат раждане след изтичане на водите. При мене се получи същото, не съм разбрала кога са започнали да изтичат води, тъй като слагах утрогестан, и вследствие на това беше навлязла инфекция при бебчето. Обясниха ми, че мехура е бил спукан високо горе и само е сълзял, затова не съм усетила. Роди се в много тежко състояние, със стрептококова инфекция и завоалирани дробчета, не успя изобщо да поеме въздух. Мъчиха я 3 дни но не се подобри, започнаха да изникват се повече усложнения и накрая казаха, че няма спасение и трябва да изключат системите . Дори не я видях, беше преместена в друга болница, само знам от близките си, че е била много красива и е била родена за ангел. Прегръщам ви всички , много е мъчно, много боли, много тежък път трябва да извървим, но ако не се предадем, все един ден бог ще ни дари с това за което се борим. Успех мили момичета