надявам се не сте ни забравили. Много промени в темичката ни - някой вече са извън БГ, други имат или чакат вторите си бебчета. Браво! Ронка, вас какво ви отвя в Франция, харесва ли ти там, адаптира ли се бързо? И на мен вече ми се иска да работим за второ бебе, но таткото иска още малко да изчакаме, а и казва, че правел само мъжки.
Ние сме добре, аз вече от година и половина работя във фирма-дистрибутор на испанския телеком Телефоника и Мовистар. Доволна съм, работя това, което съм искала. На фона на световната криза не можем да се оплачем, но винаги може по-добре. Мите беше миналата година няколко месеца в БГ при баба и дядо и от декември си е при нас. Тежко ни се отрази раздялата за това си казах повече няма да се разделяме и това лято ще чакаме гости и гледачи от БГ. При нас поне е морето. Даже питах майка, ако не живеехме на морето щеше ли да дойдеш за лятото да гледаш Мите?

Мите също много е порастнал, но си е останал все така палав и писклив. Ходи на ясла, гуардерия им викат тук. Отначало бях с големи резерви към тая гуардерия, много са различни от нашите в БГ, спят на едни скарички на земята, с дрехите, храната им е по-различна, от тази която готвим в къщи, но няма как трябва да се адаптира и да е сред връстниците си. И той се адаптира много бързо. Сега вече с удоволствие ходи сутрин, общува с всичски,с учителките, има си приятелчета. Предимно говори на испански, колкото и да му е беден речника, даже можем да броим до 10. От другата година започва училище, но то си е като нашата детска градина, но понеже е безплатно, т.е. плаща се от държавата и го водят училище.
Как е Яна на Бета, има ли си братче или сестриче. Много се радвам за Нани и Татко Кредор, честита ви втора рожба. Как е Лала и Пипи, още ли са във Варна. Виждам, че Рени, Ронката, Дю и Джорджи са редовни. Как съвместявате работата с детето. Сега оценявам помоща на майка ми, колко ми липсва и как искам да сме близо една до друга.

Е, момичета, пак ще пиша, надявам се по-често.
Поздрави на всички!
