Ах, прекрасно Създание!!!

Моята племенница най-редовно го прави това, много и се карат, но тя продължава. И аз и правех забележки, но ще взема да се правя, че не я виждам. Да се 'ваксинира' само детето, поне докато аз я гледам.
  При нас режима за сън е голям проблем (на година и три месеца е дъщеричката ми) . От бебе бодува през нощта и спи през деня. Има периоди, в които просто заспива по-късно, към 1 -2. Само пролетта си беше оправила режима и си заспиваше и събуждаше в нормални часове. Естествено това не е хубаво, защото си проспиваме времето за разходки, няма как да се радваме на дневната светлина, да ни пече слънцето. Пък и по-нататък, като тръгне на ясла, градина, ще се наложи да става рано и да спи следобед. Но аз не се опитвам да я приспивам против волята и, то няма и как да стане... Това, което правя, е да се опитвам да я задържа будна, когато иска да спи следобеден сън, който при нея е вечерен. Така като заспи по-късно може и да си спи после цяла нощ. Но и това не винаги работи. Надеждата ми е на пралет, като сме по цял ден навън, пак да си оправи режима и така да си остане, нали вече е по-голяма...
 Май се получава така, че понякога трябва не да следваме детето, а лекичко да го побутнем в някоя посока. За негово добро. Но знаеш ли, виждала съм как майка накланя количката така, че детето да не може да стане и го дондурка в нея, за да заспи. Детето плаче, но тя упорито се опива да го приспи, защото му бил дошъл часът за спане. Е, явно не беше. Това вече е друго нещо и изобщо не го приемам...
 Понякога ежедневието наистина не ни позволява да следваме децата си. Например, както ти си написала, когато бързаме за някъде. Случвало ми се е наистина да трябва да бързам, да трябва да излезем, а дъщеря ми да не ми давя да я преоблека и при опититве ми да го направя да се инати. Тогава се опитвам да обърна нещата на игра и някак си успявам да я облека, понякога не съвсем доброволно, но няма как... Много е важно в такива моменти да не се изнервяш, защото детето го усеща и се изнервя и то.
 И така - слушай си детенцето, следвай неговия ритъм, а когато се налага то да слуша теб - намери вашия начин.   За разглезването - мисля, че майчинският инстинкт ще ти покаже къде е границата.

  Аз си мисля, че имат някакъв радар, с който засичат кога наистина бързаме много или кога бихме се изнервли най-много 
Ние днес го доказахме за пореден път  Ама хич ме няма по сдържането, колкото и да се опитвам по мекия начин... той губи доста време... и накрая пак я мятам като чувал и отлитам с метлата 
Явно и тя ме усеща и ми прави на пук

  Абсолютно усещат, даже ни четат мислите мен ако питаш     Има и добри моменти, точно когато съм загубила надежда за консенсус, точно тогава меликодушно ми се прави така да се каже реверанс и ми се дава даже предимство.
  Иначе, аз работех докато беше бебе и беше ад. Точно, когато имах сложна задача, изискваща концентрация той се развилняваше 

Ооо да... Определено усещат кога концетрираш цялото си внимание в нещо различно от тях 
Като беше бебе реагираше с всевъзможни щуротии за да ми привлече вниманието, а сега просто не ми дава да сядам на компютъра. Другите действия и нас повече могата да се свършат, но компютъра вече почти е забранен 

Защо замря темичката!!! Толкова е хубава! Кипя от енергия и искам да науча повече за това, което сетивата на обикновения човек не може да го види. Тук напротив, има такива, които усещат нещо по-различно... Не съм от тях, но искам да се уча от тях.
Замислям  се сега - дали има разлика в "паранормалното" и естественото развитие на човека. Или двете са свързани, а обикновените хора, със стандартни възприятия не могат да го определят?!
Спрямо дъщеричката ми - от снощи реших да я слушам и да правя това, което тя иска... Получава се!!! Така дава предимство и в моята работа, въпроса е, че въпреки, че не може да говори още, аз я питам, търся отговора като я наблюдавам и я слушам, заболява ме устата, но когато поискам нещо тихо и твърдо, то тя ми го дава!
Дано този "експеримент" най-вече с мен самата се получи и стане моя същност - началото на промяната, която искам!!!

 
  Всеки човек може да го определи, стига за миг да спре и да послуша сърцето си. Децата не са обремени от нашите страхове и условности, които понякога ни карат да вървим по утъпкани вече пътища и не забелязваме пътеки, които могат да изведат към целта или на още по прекрасно място.
Началото е винаги, когато забележиш,че детето ти е  малко прекрасно създание .

Данина, може би тази тема ще ти бъде още по-интересна

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=455899.0;topicseen

 

Здравейте мили момичета   
Одавна търся подобна тема ,незнам как съм я пропуснала.Но пък и неслучайно я откривам точно сега,когато имам нужда от малко подкрепа ,и най-вече да изясня нещата за себе си.
Това ,което ме терзае в момента е , бъдещето на сина ми.От миналата седмица тръгна на детска градина ,първите дни беше добре,но сега вече плаче и не иска да се отделя от мен .В течение на съжителството ни ,установих ,че е по-добре да се вслушвам в това ,което детето се опитва да ми каже  и да ми казва,да го уважавам като личност,защото в противен случай започва да вика ,напълно осъзнавайки го "Аз съм човек".Но баща му е на друго мнение .Според него ,това ще отмине много скоро ,той ще свикне и така ще се чувства по-добре,по-самостоятелен.Само ,че аз съм на друго мнение .Аз приемам детската градина ,точно като претопяване на личноста,да му насадят стандартните разбирания и т.н .Предварително се извинявам ,не искам да засегна някого ,може би виждам и така нещата ,защото самата аз не съм посещавала детска градина.Но пък от друга страна ,реших да опитам ,може пък да му хареса ,защо трябва да го възпирам ,само заради моето мнение .Но детенце плаче и не иска ,на четвъртия ден ,за втори път го оставих да плаче .Такива кошмари имах , някакъв глас в съня ми ме питаше къде е детето ми ,нямам ли си дете.Събудих се ,с  чувството ,че съм лоша майка.
Сега ,незнам какво да правя ,баща му сериозно е решил ,че утре той ще го заведе на детска .Изразих и подкрепих с доводи несъгласието си .Обсъдихме ,защо за него е важно да ходи ,въпреки ,че останах с убеждението ,че е под натиска на другите ,които все казват "ще свикне".Ярост ме обзема ,като чуя тези слова.
Въпроса не опира и до финансите .Не се налага да работя,чувствам ,че именно майката е тази ,която трябва да си отгледа и възпита детето.Но понякога се обърквам , допускам възможноста и да греша.Въпреки ,че вътрешното ми усещане ,интуицията ми не ме е лъгала никога.

Данина, тъкмо дочитам книгата, много ми хареса! Чета много езотерична литератута, общо взето се припокриват нещата в повечето книги, но тази конкретно ми даде наистина много по-широк поглед, както и ми подсказа неща, в които искам да задълбая по-дълбоко и които досега съм подминавала някакси. Ще ти бъда благодарна, ако пуснеш линк към филма, ще ми е интересно да го изгледам. А иначе подкрепям Били-сан за линка към другата тема, невероятни неща се пишат там и на мен тя ми даде много, но последните теми малко отплеснаха в по-материална посока, та горещо препоръчвам да започнеш да четеш темите от първата и да вървиш към последните.

Bili-san, благодаря за линка! В същност до голяма част става въпрос за дъщеря ми - как, какво, защо (не се обърнах към майките в Нашите деца, защото там има малко, които биха ме разбрали или поне така си мисля)..., но май първо трябва да си отговоря на други въпроси и разширя познанията и мирогледа си  
Благодаря още веднъж, ще разгледам посочената тема с удоволствие  
kambanka 2304, книгата наистина ми преобърна целият ми свят! Аз обаче съм по-склонна да мисля, че там има повече истина отколкото това, което сме знаели до сега...
Ето линк към филма http://nanoset.net/torrent/11/5/81852, който до голяма част се препокрива с книгата, но си заслужава да се изгледа !

Извинявам се за спама!

  Днес Светослав стана трудно сутринта и се наложи да побързаме за градината. Въпреки това, той не пропусна да се любува на чистия още сняг, и ме предупреди на всяка цена да пазя " чистия блестящ сняг " 
   
 

Оставих моята госпожица вчера да се зарие в снега и да му се радва на воля. И аз имах силен импулс, но се спрях- и тогава разбрах, че доста съм се самоограничила- макар да говорим за без граници.....Да сме като децата......свободни...и радостни.....

samuin, и аз бях в такова положение. Предпочетох да си остана с детето. Не съжалявам нито за секунда. Аз съм на мнение, че детето ми има нужда от мен, да ме усеща, да чувства енергията ми...
За това и преустановихме детската градина. В началото се дразнех на възмущенията "ама защо, градината е най-хубаво за детето", но сега вече спрях. За щастие обаче, имах пълната подкрепа на мъжа ми в това отношение.
Решила съм да следвам желанията на детето, да го оставям да ме води в голяма част от нещата и за сега поне не съжалявам.

veni9 , това е прекрасно нещо 
Аз съм на градини от бебе почти и определено се усещат дефицитите на моменти. Брат ми не е ходил нито ден и е най-уравновесеният човек , когото познавам. Аз се занимавам с Рейки и други системи за лечение но много често той ми дава повече от всички системи. Незаменимо е това да следвате децата си. Аз още нямам дете но дай Боже и това да стане си обещавам да го следвам. Спокойствието и стабилността на близките и дома не могат да ги заменят градините и яслите.

humanis, там е работата, че аз не съм много уравновесен човек. Е, в никакъв случай не съм  другата крайност, но имам още какво да постигна. Синът ми също, той даже е по - сприхав, по - особен характер, но се опитвам да му покажа и по - спокойната и приятна страна на нещата  .