Ах, прекрасно Създание!!!

Разговор с моят 2 год син."Мамо,всички хора са добри нали?"
аз; "да!"
той" а когато хората са нещо тъжни стават лоши и се карат ли,мамо?".......

без коментар
Децата знаят!

Аурата почти съм убедена всеки може да я види стига да махне тази бариера на "не мога","не съм на това ниво"....Как я видях ли?Когато един човек ме провокира и ме подтикна да си докажа,че няма невъзможни неща  .Да направиш всичко наопаки на онова на което са те учили цял живот ,да се разфокусираш вместо фокусираш.Не съм опитвала да"опипвам "аурата и да търся блокажи,защото на този етап тези думи ми звучат непонятно  .За мен Рейки така е навлязло в начина ми на живот,че отдавна почти не ползвам ръце,освен когато някой иска такъв контакт...всичко се случва мислено.

  КОгато беше съвсем бебе,през първите седмици-месеци,синът ми издаваше едни особени звуци,които ми приличаха на звуците,издавани от делфини.

  а пък нашия докато проговаряше имам чувството че мина през няколко езици, включително японски 

  каква интересна тема

Много жалко, че темата се е отклонила от хубавото си начало.
Иначе за кристални и индигови деца има огромна тема в Нашите деца. 
Какво са мудри? Къде мога да прочета, но на български?

ДеЩоВиди , защо да се е отклонила темата?  Прекрасните създания виждат аури, усещат енергията, могат да лекуват, могат да предвиждат събития и случки и т.н. стига да не бъдат вкарани в калъпи и лекувани ненужно. Ние точно това дискутираме...а проявлението е в много аспекти и не е отклонение и в това е чара на тези прекрасни създания, те са цяла вселена

 Синът ми винаги има усещане, как се чувствам.Когато съм разстроена, независимо как го изразявам, търси път към мене и ме успокоява, понякога по начин, който изобщо не е присъщ за възрастта му - няма още 6 години. През останалото време си се държи сякаш целият свят е негов и само ме действа.
  Веднъж му се ядосах, че ми е развалил нещо, на което държах и много пъти съм му казвала да не го пипа.
Грабнах си чашата с кафе и седнах на компютъра с гръб към него.
Той дойде и ми каза
  "Мамо, виж сега . Остави чашата с кафето. Вземи ме , гушни ме. Не се ядосвай. Случват се такива неща."
Моментално целият ми яд се изпари.

Амбер, изумителни са, наистина  Само да има човек сърце и ум да ги чуе, казват си всичко точно и ясно, с такава мъдрост понякога...

http://zashto-kak.hit.bg/spisak.htm

тук могат да се видят значения на някои мудри 

а иначе просто напиши думата в гугъл на български, за да попаднеш на инфото за теб 

Много хубава тема 

Децата наистина знаят много. Моят син е на две (утре ги прави) и почти не говори. Но разбира абсолютно всичко (когато не разбира ми е ясно, че се преструва). Много ми е чудно как се връзват двете неща.
Иначе той се появи при мен месец преди да забременея. Сега нямам време, довечера може да напиша, ако ви е интересно. Става дума за един сън, който още "преживявам" и осмислям.

А за зареяния поглед в нищото мога да добавя, че той пък се усмихва на "нещо". Освен това умира да играе с доста по-големи деца, които не му обръщат внимание и това ужасно го натъжава. Връща се при мен с едни тъжни очи и сякаш ме пита "защо не ме искат?". Не знам, плаши ме, че е толкова чувствителен, защото аз бях такова дете и много съм страдала от това.

 
 Светли,връзват се двете неща, и то много добре. Ако детето успява да комуникира и без думи,може да не чувства потребност да проговори.Кристалните деца и децата индиго например развиват речта си по-късно,за сметка на телепатични и други способности.
 П.П. На мен,а предполагам и на другите момичета,ще ми е интерсо да прочета историята за твоя сън и ще я чакам.  

 

Сега отворих да си чета дневника от бременността и ето направо копирам оттам:
С две думи, сънувах кучето ми. Това само по себе си не е странно, често го сънувам, въпреки че вече 7 години минаха, откакто ми го откраднаха  Този път обаче сънят беше... абе събудих се много разстроена. Първо бяхме с нашите в стария апартамент. Изведнъж Рони (кучето ми) се появи отникъде в стаята. Аз много му се зарадвах, макар че знаех, че е умряло (нямам идея откъде ми е хрумнало). Почнах да го гушкам. И изведнъж то ми каза, че е дошло да се сбогуваме. Че много рев съм изревала заради загубените ми бебета, но едно момченце вече 2 месеца ме чакало и сега дошло времето да си го взема     Аз се разплаках и не исках да си пусна кученцето, не ми хареса такава "размяна" - излизаше да си дам кучето срещу бебето. Ревях и не исках да го пусна. После то изчезна, а аз с родителите ми излязох в коридора и тръгнахме към горния етаж, където трябваше да е това момченце 
И се събудих. Не можах да си намеря място половин час. Никога не съм сънувала подобно нещо и не знам какво да мисля 
...
Три седмици след този сън забременях. Кажете сега, че е случайно. 
 
Има и още. Няколко месеца по-късно, вече в напреднала бременност, сънувах, че раждам. Нормално раждане. Бях в болницата, където после родих, мога и стаята да опиша, нямаше болка, но усещах всичко все едно че се случва наистина. Излизането на бебчето от тялото ми беше уникално, никога не съм го преживявала, но ако е това е просто чудо. Роди се момиченце, а аз казах, че ще я кръстя Божидара. На сутринта бях много объркана, защото знаех, че съм бременна с момче. Освен това щях да раждам секцио по мед.причини. В крайна сметка реших, че поне име имам за детето и сега се радвам на моя Божидар  . А това естествено раждане на момиченце още не си го обяснявам. Най-малкото защото дори да забременея пак никога няма да ми дадат да раждам нормално.

Много дълго стана, извинете за което.

Прекрасна тема 

Танче Много се радвам че имаш такава връзка с дъщеря си.Чудесно е.
Аз също вече съм виждала бъдещата си дъщеря при мен не беше в съня,а по време на медитация.Трябва да започвам вече да работя по въпроса,защото от доста време чака.

Знайте че децата винаги избират родителите си без значение дали са осиновени или биологични.
По нататък ще ви разкажа за няколко кристални деца.
Много хубава тема  

Като казах, че темата е е отклонила имах предвид, че е отишла в посока Кристални и Индигови деца, а за тях има вече много изписано в Нашите деца.  Стори ми се, че идеята на темата в началото е да се пише за изначалната мъдрост, която децата носят, за връзката им с разни неща и тн, за това на какво могат да ни научат и начините,които избират да го направят - независимо от това дали са кристални, индигови, със специални нужди и увреждания или просто някакви други деца... това за уточнение.

Мерси за линка за мудрите