Публикувана: 17 май 2009, 13:08 ч.
Последно мнение: 17 дек. 2010, 23:16 ч.

Бременна и изоставена

40 073
368
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са тенденциите в извънбрачните раждания в България?
Какви са възможностите за посочване на бащата в акта за раждане?
Какви могат да бъдат последствията, ако бащата не е посочен в акта за раждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са тенденциите в извънбрачните раждания в България?
  
  От 1991-1992 г. започва да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания в България. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18,5% през 1992 г. и достига 42,1% през 2001 г., а през 2007 г. е 50,2%. През 2008 г. броят на живородените извънбрачни деца е бил 39694 или 51,1%. За 65,1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, а за 17,8% от всички живородени деца бащата не е посочен.
- Какви са възможностите за посочване на бащата в акта за раждане?
  
  Посочването на бащата в акта за раждане е възможно, но ако майката не желае да го направи, бащата може да предяви иск за установяване на бащинство. В случай на спор съдът може да разпореди тестове, свидетели и други процедури, които могат да забавят процеса. Въпреки това по закон няма задължение майката да посочи бащата в акта за раждане, и това не може да се използва като основание за претенции от страна на бащата.
- Какви могат да бъдат последствията, ако бащата не е посочен в акта за раждане?
  
  Ако бащата не е посочен в акта за раждане, той няма законово основание да налага издръжка или да предявява иск за родителски права. Това обаче може да доведе до напрежение и спорове, които потенциално биха могли да забавят установяването на бащинство. Освен това могат да възникнат заплахи от страна на бащата, но те не могат да бъдат използвани като основание за претенции от негова страна.
- Какви са възможностите за пътуване на детето в чужбина, ако бащата не е посочен в акта за раждане?
- Какви са правата на бащата в случай на признаване на бащинство?

# 195 3 фев. 2010, 08:06 ч.

Мнения: 37

Майка му не знае за бремеността ми. Баща му е починал млад.
С брат му се разбираме много добре. Той и жена му са информирани. Имат 2 прекрасни деца (11г. и 6г.)
Брат му ме съветва да не оставям детето, защото съм щяла да се затрия и как не съм знаела какво значи да гледаш сама дете... как никой нямало да ме погледне, а иначе какво стахотно бъдеще съм имала...

С другия не искам да имам връзка, не съм имала. Беше инцидент. Нямам чувства към него. Никакви.

Вината, която изпитвам за това, което направих (и която той ми внушава) ме разяжда и затова ми е тежко. Точно това ме кара да го търся.
Моите чувства към него също се промениха в 1вата седмица когато той ме напусна, но аз винаги ще го обичам.

Благодаря Ви още веднъж за отговорите и съветите. Ще Ви пиша как се развиват нещата, пък може да е полезен на някой моя горчив опит. Днес съм на преглед и дано всичко да е наред.

# 196 3 фев. 2010, 09:27 ч.

Мнения: 912

Радостина51 ,да пишеш след прегледа ..да кажеш как вървят нещата

# 197 4 фев. 2010, 17:38 ч.

Мнения: 1

Много лоша история. Не си губи времето с този мъж. Колкото по рано си избиеш илюзиите от главата, че нещата между вас ще се оправят, толкова по добре. Относно бебето, ако има кой да ти помага в отглеждането, не се замисляй. Няма по хубаво нещо. Но сама ли си - нямаш идея за какво става дума. Каквото и да решиш, пожелавам ти успех. Но много добре помисли. После няма връщане на зад. Това може би ще е най - важното решение в живота ти.

# 198 4 фев. 2010, 19:32 ч.

Мнения: 403

Цитат на: LA в чт, 04 фев 2010, 17:38

За какво става дума?! За това че вече няма да бъде сама!!! Никога!!! Все пак Радостина51 е 30-годишна жена с работа и собствено жилище. Т.е има най -необходимото, за да се радва на едно бебче.
Извинявай ама аз също си отглеждам детето САМА. Да трудно е, но не е ужасяващо. Трудно ми е в момента, защото има много сняг и не мога да извеждам бебка с количката, но пък си имаме кенгуро и се носим - на пазар, да платиме сметките. Нямаме си татко и баби, но пък се оказа, че си имаме много приятели Hug

Получаваме помощ и подкрепа от хора от който не съм очаквала! Не казвам, че е лесно и че живота ми е песен, но пък като погледа в двете малки очички и забравям трудностите.

# 199 4 фев. 2010, 21:09 ч.

Мнения: 7 325

Убедих се че в този живот нямаш ли възможност да гледаш дете си е чиста лудост да родиш. Под възможност имам предвид пари и то не милиони а толкова колкото да се покриват нуждите ( без екстри ). Няма нищо по хубаво от децата, но гледката на майка дърпаща разплакано дете защото не може да му купи сладолед е втрещяваща ( поне за мен ). Имам един поотраснал син и съм имала много трудни моменти с него и сега втория ми съпруг иска да имаме още едно дете а аз нямам кураж. Казвам това не за да разубеждавам някой, а да отбележа че детето е огромна отговорност и ако ние възрастните можем да вечеряме с препечена филия намазана с лютеница детето не може.
Радостина51 лека бременост ти пожелавам и здраво бебче. Ако таткото не се върне значи не е бил подходящия за теб човек не съжалявай за него.

# 200 5 фев. 2010, 01:03 ч.

Мнения: 427

Цитат на: askim87 в вт, 26 май 2009, 18:41

bambi-24 Мила разбирам много добре как се чувстваш,аз когато казах на моя приятел неговата реакция беше...как да кажа ..."или го махни или продължавай без мен".
Наистина не знам как ще се оправя,реших че ще задържа детето,а той оттогава не се е обаждал.Както той сам каза,след време ще създаде свое семейство и няма да се сеща за нас Cry

.
Вероятно така е трябвало да стане.
Аз тук исках да помоля за съвет.
Със сестра му страшно много се разбираме,наскоро ми се обади да пием кафе,но аз и отказах понеже тя нищо не знае.
Обещах и друг път да и звънна,но да и кажа ли или да не и кажа всъщност защо се разделихме с брат и,адски ми е омотано в главата не знам какво да правя.
Според вас как да постъпя?

Съветвам те да и кажеш, а тя ще се погрижи сем-то му да научи. Peace

Това не означава ,че той ще се върне при теб, или че ще се разкае.
Но за теб е по-добре да ги осведомиш за бременноста,за решенията които си взела.
За това че ще родиш детето,
че то ще носи твоите или неговите имена.
Решението,дали ще го съдиш за бащинство и издръжка.
Дали ще позволиш контакти на него и сем-то му с детето.
Разбери и те какво мислят, виж как ще реагират,може ли заедно да решите.
Така след време /ако не поемат отговорност/,няма да могат да те обвиняват
че са пропуснали години от живота на детето.
И ще ти е по-лесно да отстояваш позициите си в бъдеще. Peace

# 201 9 фев. 2010, 20:20 ч.

Мнения: 36

Радостина 51 придържам се към думите и на другите мами. Давай напред. Колкото и на мен да ми е трудно с времето малко по-малко осъзнавам, че така е по-добре. Питаш се дали да му се обадиш, да го молиш и т.н. Не си струва. Аз предприех точно тази стъпка, въпреки че не заслужаваше, щом един мъж посяга на бременната от него жена и не си признава детето, заслужава ли НЕ НЕ НЕ...И така потъпках достойнството си в името да се оправят нещата и детето да си има баща. Но.... на по-добро не водеше. Той ме даряваше с безразличие, което ме убиваше и все още ме убива, но започва да се изпарява чувството. Затова дари го и ти твоя "хубавец" с такова безразличие, ако те потърси ок тогава си реши как да действаш, ако ли пък не радвай се че си се отървала. Дали сега или по-късно щеше да се случи. Знам че отстани е лесно и аз осъзнавах какво е но вътре те гризе нещо и то те кара да действаш. Въпреки хилядите съвети, които осъзнаваш пак е трудно да се пребориш. Но...бъди спокойна времето ще изпари това тягосно чувство и болка, които те обвземат сега. Мисли за деня, когато това ще е факт и ще си имаш едно прекрасно слънце. Както ме успокоява един приятел - Бъди истинска жена с финес, грижи се за себе си и бъди красива, усмихната. Това ще го побърка още повече, защото и ухажори ще си намериш въпреки, че си мама. Засега мисли за човечето, което е в теб. Той оня горе си знае работата, колкото и да драпаме....

# 202 9 фев. 2010, 21:33 ч.

Мнения: 36

Момичета позволявам си да Ви разкажа една история от живота, която на мен лично ми даде сили да вървя напред.
И колкото и травиално да звучи направи добро, за да ти се върне. Историята ми я разказаха родителите ми. Действието е през 80 те. 1 ви братовчед на баща ми очаква дете и незнайно защо се отрича от него под предтекст, че не е негово. Детето се ражда и го оставят за осиновяване, следва и развод. Всеки един поема по пътя си, но след години безделничене се събират отново. Тръгват да търсят детето, но е твърде късно. Не го откриват. При автомобилна катастрофа загива мъжа. Жената остава сама без дете и без мъж. Към днешна дата жената е омъжена. Съпруга и носи същото име, както и 1 вия и съпруг. Но не могат да имат деца и си осиновяват - момиченце. Момиче е било и изоставеното дете.
Та така. Нека се радваме на живота и децата си, а който е грешен да му мисли. Живота е рулетка - върти се ту хубав, ту лош. За нас днес е лош, но утре ще дойде и доброто.
Не мога да си обясня мисленето на тези мъже. Добре не понасят нас - ние сме лоши, зли и т.н. да чувстват каквото си искат, но децата, с какво може да им е криво едно дете. Сякаш и те са едно с майките си - може би имат обща лична карта или нещо друго. Да се спасяват, жалки са с греховете си към децата си.

# 203 10 фев. 2010, 08:47 ч.

Мнения: 37

Мили момичета,
Благодаря отново на всички за мненията и съветите. Не може да си представите колко кураж ми вдъхват.

И знаете ли, от 2 дни се чувствам много по-добре. В момента, в който разбрах, че той щял да се връща при жена си, нещо в мен се случи. Побърках се, уплаших се, но беше моментно състояние за 1 час. След това го приех и успокоих.
Очевидно винаги я е обичал много повече от мен (а тя го разиграва както си иска) ивинаги се е надявал да се съберат. Това обяснява много неща в нашата връзка: защо не ме запознаваше с години с неговите семейни приятели, никога не я нарече "бившата", а винаги е била "жена ми" и много други неща. Аз съм била глупачка да вярвам, че му трябва време и самата се изненадвах от моята търпеливост.

Сега съм добре. Бебето е добре и това е най-важно. Знам, че на 30 няма да остана сама до края на живота си и ще си намерим нов татко, с който да се грижим заедно за нашите деца. Само да сме живи и здрави.

Сега чакам с нетърпение да разбера дали е момче или момиче.

А пък "донора" все някой ден (дори след много години) ще писка да го види, дори от любопитство, но няма да му дам тази възможност. Абсолютно безразлична съм към него.

# 204 10 фев. 2010, 08:57 ч.

Мнения: 317

Радвам се за теб, Радостина 51 - Peace

само така
Открила си, че не бнд е в центъра на живота ти, а детето. Simple Smile

Леко бременеене. Хубавото тепърва предстои Hug

# 205 10 фев. 2010, 09:19 ч.

Мнения: 912

Радостина51 ,радвам се че вече си направила своя избор,да продължиш смело напред ...който както знаеш е най-правилния .Леко бременеене и от мен

# 206 10 фев. 2010, 11:44 ч.

Мнения: 37

успех и от мен Hug

и горе главата,ние сме силни и смели и можем да се справим newsm10

# 207 10 фев. 2010, 22:02 ч.

Мнения: 92

Радостина51, прочетох твоята история и се радвам за взетото от теб решение. Момичетата тук са прекрасни и мненията , които дават са реални и трезви, тъй като самите те са минали и минават по този път- да гледат и се радват на децата си без баща им до тях.
Аз самата съм в почти същата ситуация като твоята. Само че, бащата на детето е несемеен, без деца, на 35 години. Остави ме бременна преди Коледа, беше ужасно, тежко и непосилно. Сега, почти в края на бременността ми, почти 2 месеца по-късно, не ме е потърсил, не е питал за бебчето, как е, наред ли е всичко....нищо. Заплашил е ,че вземе детето, чакам да видя как ще се случи. За мене този мъж не съществува повече.
И аз като теб взех решение да съм спокойна, за да съм пълноценна като майка. На 34 години съм и започвам всичко отначало, с подкрепата на семейството ми, да ас живи и здрави. Прегръщам те, горе главата! Вярвам, че най-хубавато ни предстои.