Бременна и изоставена

  • 40 061
  • 368
  •   1
Отговори
# 180
Здравейте,
Ето я и моята история. Много ми е тежко и незнам какво да правя.
Бременна съм в 3ти месец, а от 2 седмици бащата ми заяви, че бебето не е негово и не иска да го вижда...
Проблемът е, че му признах за една изневяра след куп манипулации и напрежение от негова страна: ако съм признаела всичко щяло да се нареди, само да съм искрена и той ще прости...
Да ама не.. Сега ме обижда, каза, че ме мрази, не иска да ме  вижда..

Имахме 9 годишна връзка и се обичахме безумно до преди 2 седмици...
Пропуснах да спомена, че той е разведен, с 10 годишна дъщеря от предишен брак, с която се разбирахме много добре. Тя живее с майка си.

Има ли шанс  да се върне? Твърди, че няма да има връзка с детето защото нямало да преживее бремеността и раждането както с дъщеря си. Не го интересувало това бебе и не иска да ме вижда. Опитвам се да си го върна, защото не искам детето ми да расте без баща...

Какво да правя? Вече и мисли за аборт ми минават, а толкова искам това дете... искам да е щастливо.

# 181
  • Мнения: 1 196
Радост, стегни се, не позволявай такива мисли да минават през главата ти   Hug
Ще се справиш и без него, няма по-хубаво нещо от появата на дете. А вярвай, един мъж не заслужава да се откажеш от това.
Виж колко много момичета писали тук продължават гордо напред, с бебче в ръце.

# 182
  • Мнения: 306
Скъпа Радостина, не е трябвало да му казваш за изневярата, ако щеш на шиш да те пече Naughty. На мъжете това им бърка в мозъка тотално. Колкото и да си е вярвал, че ще прости , това го вади от релси. И след 100години пак ще ти напомня Mr. Green.

Вярно е, че хората са различни, някой са по-разумни и практични, някой ще оценят истината и факта, че тях избираш все пак....

Ако можеш, говори пак с него, но със сериозни аргументи, без прекалено да се извиняваш и оправдаваш.Станалото-станало. Той сега е като " оса стръвница"- егото му е много засегнато. Ако се обичате наистина, ти ще намериш начин какво да му кажеш newsm78

# 183
Благодаря Ви, момичета за бързите отговори и за това, че ви има!
Дано да успея да го преживея.
Пропуснах да кажа, че сме зрели хора, аз на 30, той на 40 години и се предполага, че разсъждаваме разумно.
Тойй е страшно мнителен и ревнив. Бившата му жена го изостави заради друг и това му е болката на живота.

Чувствата му към мен ги няма вече или поне така казва, но е толкава категоричен, че чак ме мразел.
 Аз го обичам, нали нося неговото дете. Не искам то да расте без баща... не мога да си го представя.

Снощи отново се опитах да говоря с него. Едва не ме изгони. Защо иска още едно нещастно дете без баща? Вече има едно такова..
Не иска да погледне напред и все говори за другия, какъв бил разпитва... Нямал бъдеще с такава жена като мен, която го лъже, не можел да е с мен вече. И все повтаря, че не било негово детето.
Мисля си да направя тест за да му докажа, но се страхувам да не навредя на бебето. Толкова го обичам това мъниче в мен.

Освен това е разказал на повечето ни приятели, което май значи, че наистина е взел окончателно решение да не е с мен...
Дано да го преживея..
Моля помагайте, ако някой е бил в подобна ситуация. Ще се радвам на всеки съвет. Благодаря!

# 184
  • Мнения: 589
Тойй е страшно мнителен и ревнив. Бившата му жена го изостави заради друг и това му е болката на живота.
Е за к'во ти е тогава да си го връщаш?! Лудо момиче, вместо курбан да даде, че се е отървало от такъв чешит-иска да си го връща...
 Я си бременей спокойно, остави го на мира тоя комплексар, не се опитвай повече да говориш с него, щом те гони и плямпа наляво-надясно, че си му изневерявала. Когато дойде време да гушнеш съкровището си, ще осъзнаеш каква щастливка си ти и какъв нещастник е бащата, че от две деца с нито едното няма да може да опознае бащинството.Даже мен ако питаш, и за припознаване не го търси, запиши си детето на свое име.
 Айде, дано ти е лек часът!

# 185
  • Ispania
  • Мнения: 4 527
Проблемът е, че му признах за една изневяра след куп манипулации и напрежение от негова страна: ако съм признаела всичко щяло да се нареди, само да съм искрена и той ще прости...
Да ама не.. Сега ме обижда, каза, че ме мрази, не иска да ме  вижда..
На мен това ми зву4и като тьрсене на повод от негова страна за да те остави newsm78,защо му е толкова да си признаваш Thinking....

Нека си вьрви по пьтя/остави го.Не можеш да накараш някого да те оби4а на сила.Щом не те иска остави го да е щастлив САМ.ТИ оба4е няма да си сама Wink,ще имаш едно прекрасно малко бебе за което да се грижиш ,което ще ти дава сили да продьлжиш напред.
Какво по хубаво от това да си майка Wink....като баща му не го иска,негов проблем....ТИ ще бьдеш ЩАСТЛИВА.
Това с говоренето на ляво и на дясно,4е ве4е няма да е с теб е 4иста проба на комплексарство.
Бьди много щастлива в този живот Hug,сама си направи да си щастлива ...и ако можеш Thinking,както ти е писала olimpiia ,не го тьрси даже за припознаване.

# 186
  • Мнения: 306
Виж сега, той в момента не знае къде е, толкова е засегнато егото му. ОК, даже ми се струва повечко от нормалното за 40г мъж. На тази възраст трябва да си попреживял разни работи и да умееш да си по-мъдър и благороден, ако мога така да кажа. На него му е болна тема явно,
но

това което е важно за теб е, че искаш много детето. От тук нататък не знаеш как могат да се променят нещата след като му поразмине. Вие с детето така или иначе ще сте факт, ако той размисли-знае къде да ви намери. Искам да кажа, че времето може би ще работи за теб. Не виждам накъде могат да се влошат отношенията ви, могат само да се оправят.( Днес съм голям оптимист Mr. Green) Стига ти да го искаш, че ревността и мнителността могат да вгорчат живота на човек.
Цял живот да си "под лупа" не е лесно......

# 187
Благодаря Ви, мили хора! Ще се опитам през останалото време от бремеността да се справя.

Знам, че като се роди ще бъда най-щастлива на света. Дай боже всичко да е наред!

# 188
  • Мнения: 403
Благодаря Ви, момичета за бързите отговори и за това, че ви има!
Дано да успея да го преживея.
Пропуснах да кажа, че сме зрели хора, аз на 30, той на 40 години и се предполага, че разсъждаваме разумно.
Тойй е страшно мнителен и ревнив. Бившата му жена го изостави заради друг и това му е болката на живота.

Чувствата му към мен ги няма вече или поне така казва, но е толкава категоричен, че чак ме мразел.
 Аз го обичам, нали нося неговото дете. Не искам то да расте без баща... не мога да си го представя.

Снощи отново се опитах да говоря с него. Едва не ме изгони. Защо иска още едно нещастно дете без баща? Вече има едно такова..
Не иска да погледне напред и все говори за другия, какъв бил разпитва... Нямал бъдеще с такава жена като мен, която го лъже, не можел да е с мен вече. И все повтаря, че не било негово детето.
Мисля си да направя тест за да му докажа, но се страхувам да не навредя на бебето. Толкова го обичам това мъниче в мен.

Освен това е разказал на повечето ни приятели, което май значи, че наистина е взел окончателно решение да не е с мен...
Дано да го преживея..
Моля помагайте, ако някой е бил в подобна ситуация. Ще се радвам на всеки съвет. Благодаря!


Тъй като пишеш като гост не мога да ти пиша на ЛС. Моля те ако имаш възможност свържи се с мен на лични. Имам чувството, че говорим за един и същи "татко" Joy Шегувам се разбира се. И да... не го търси за бащаинство...ще сгрешиш. Аз моя го търсих, ама той реши да се направи на интересен и не си даде името. Така че бебка си е на мое име. Горе главата...ще се справиш!

# 189
  • Мнения: 1 588
Бременна съм в 3ти месец, а от 2 седмици бащата ми заяви, че бебето не е негово и не иска да го вижда...
Проблемът е, че му признах за една изневяра...
Имахме 9 годишна връзка и се обичахме безумно до преди 2 седмици...

Поставям се на негово място (а и съм била там). Най-трудно се прощава предателството от страна на най-близкия човек - мъж или жена.

Не ти вярвам, че си го обичала безумно. Ако беше така, нямаше да му изневериш.

На негово място и аз нямаше да вярвам, че детето е от мен.

По-добре прочети в другите теми каква болка са изпитали мамите, когато са били предавани от изневерилите съпрузи, за да знаеш какво си му причинила. Когато започнеш да го разбираш по-добре, може би ще намериш общ език с него и точните думи, които да му кажеш... Успех! (заради детето...)

# 190
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 462
 Радостина, зарежи го!  Peace Няма какво да го мислиш. Едно, че ти си го предала, второ явно не те обича чак толкова за да се държи така. Важното е, че ти ще си имаш най-ценното от него, което ще ти носи най-сладката радост!  Grinning
 Пиша ти това защото и аз съм от предадените, при това от тези, които са се опитали да простят - еми не можах, прекалено много боли, загубих доверие и край! Просто има такива хора, като мен и приятеля ти, които колкото и да искат не могат да простят. На него му се е случило веднъж вече и е наясно, че не може да забрави и подмине, аз също съм наясно, че независимо колко обичам някого ако ми изневери не мога да простя. Разбери го и го остави.
 Освен това се държи гадно.

# 191
  • Мнения: 37
Благодаря на Мария и Не съм. 
Знам, че няма да прости, защото съм го наранила и предала точно в този момент. Разбирам защо ме мрази..
Самата аз се упреквам, имам големи угризения.

Обичам го и направих големи компромиси с живота си за да сме заедно (с кариера и възможности). Зарязах всичко за да съм при него и да имаме семейство. А какво стана... какво направих... Осъзнавам, че сама съм си виновна и не минава ден без да се обвинявам.

Точно за това продължавам да го търся и да му се моля и извинявам. Стъпквам достойнството си и самоуваженоето си и търпя такива обиди и физическо отблъскване в името на това да върна бащата на детето си.
Винаги съм мислила, че мога да простя и изневяра и липса на чувства и рутина и всичко (без физическо насилие) в името на децата си. Дори сме го обсъждали, защото аз не разбирам защо са се развели с бившата си жена.

Мислите ли, че като мине време (а на него му трябват години) може да се успокои и да разсъждава нормално? Няма да се съберем и не очаквам това (въпреки, че надеждата умира последна), но поне да не ме обижда и да обича детето. Не мога да повярвам, че то ще живее без баща.

А може би е решил да се върне при другото си семейство?

Не искам да спирам да го търся. Не че не мога, но просто не искам- искам да направя всичко по силите ми за да си го върна, да поправя някак случилото се (ако е възможно) и съм готова на всичко. Искам да знам, че съм опитала да спася връзката ни в името на това същество.

Той обаче е човек, който колкото повече търся, толкова повече се прави на важен и не си вдига телефона.

И за това незнам как да постъпя за да не сгреша още повече и да го ядосам.

Благодаря още веднъж на всички, които ми отговориха. Дори на тези, които ме осъждат (заслужавам го, знам) , но тя съдбата вече ми го връща. Само аз си знам какво чувствам.

# 192
  • Мнения: 317
Стъпквам достойнството си и самоуваженоето си и търпя такива обиди и физическо отблъскване в името на това да върна бащата на детето си.
Той обаче е човек, който колкото повече търся, толкова повече се прави на важен и не си вдига телефона.

Ти сама си го написала. И докъде мислиш да стигнеш в този ред?
Сгрешила си, разкаяла си се - о.к., безгрешни хора няма.
Той не може да ти прости - о.к., всеки сам си знае какви компромиси може да направи и кое не може да преглътне.
Кому е нужно всичко това, което причиняваш и на двамата ви?
Според мен това ти поведение само налива масло в огъня.
И след мен да върви някой да хленчи непрекъснато - ще ми писне.
Дай му време. Само времето ще покаже дали може да преглътне случилото се. Насила хубост не става.
Всъщност нищо не прочетох за това от преди колко време е, и колко е продължила тази "изневяра"? newsm78

# 193
  • Мнения: 912
Радостина51 ,мен ако питаш....бягай от него.... Naughty ...защо ти е да спасяваш такава връзка  Thinking...вие за да сте стигнали до там значи много неща куцат в тази връзка  Thinking...връзвай си обувките и върви напред !!!Не се обръщай даже назад...такива "мъжльовци" даже не трябва да се устояват с поглед ,пък камо ли да им звънниш по сто пъти, за да спашиш тази така наречена връзка.....Не мога да си представя човек който толкова много да те обича пък да се държи по този начин и да прави сплетни зад гърба ти...Но ти се радвай  Naughty щом си в устата на хората значи си ЖИВА !!!Върви напред и изобщо не се обръщай назад да го търсиш този чорап...има толкова много на пазара и все ще намериш най удобния и този който да те топли в зимните студени дни!! Леко бременеене ,само усмихнати дни да имаш ти желая Hug

Редактирам...
Какво значи "неможеш да повярваш ,че то ще живее без баща"
ами колко такива дечица има  Naughty...нали тук всички сме такива....да не би да си гледаме децата по зле отколкото ако имаха баща  Naughty....хайде моляти се ...стига  Stop...продължавай напред и мисли позитивно на нещата   Peace

# 194
  • Мнения: 1 588
По себе си виждам, че колкото повече време минава, толкова повече болката утихва, особено ако няма и нови поводи за ядове. Но и тръпката изчезва, и вероятността да се съберете - намалява.

Твоето доказателство, че той е бащата, се крие в действията ти. Ако друг беше бащата, защо да не се събереш с него, да свиеш семейно гнездо и всичко да се нареди? Единствената причина това да не е възможно, е ако този, с когото си изневерила, е женен. Всички тези мисли минават и през главата на бившия ти приятел... и затова те е разпитвал...

В една връзка най-важното е доверието. Той не ти вярва, и има защо. Колкото повече криеш, толкова повече доверието се стопява.

Спомням си, че и аз на времето, след като се разделихме с БНД заради негова връзка с друга жена, не исках да го видя. Не съм го мразила чак, но ме дразнеше. Измъчвах се защо съм му имала доверие, след като той не го заслужава. Виждахме се заради децата, колкото и да ми беше неприятно да го виждам.

С времето обаче ми мина, сега се срещаме пак заради децата, но като добри познати - разхождаме се с децата, бъбрим. В много добри отношения сме и с родителите му.

Неговите родители знаят ли за бременността ти?

Общи условия

Активация на акаунт