Бременна и изоставена

kate-rina ,горе главата мила....много голяма прегръдка за теб и товоето детенце....
Да сте живи и здрави пък другото ще се нареди,кризата вече отминава..,така че стискай зъби и продължавай напред...предстоят ти само слънчеви дни.

кате-рина, ти нямаш ли контакт с него? Емайл, скайп, мобилен телефон?

Само искам да те успокоя, че раздялата с думите "винаги ще те обичам", макар и също неудовлетворителна, все пак е по-добра от раздяла с мръсни номера, скандали, побоища и пр.

Каквато и да е раздялата важни са фактите. Ние се сами. Един Господ знае кво им е в главите на Семките - мъже. Жалко е само, че каквито и да сме ние жените като хора, колкото и да сме виновни или невиновни пред тях, нима са виновни децата ни. Много е глупаво това. ОК не понасят нас, но нима ние сме децата им, че и от тях се отричат. Нима техните майки, ако са кофти личности то и синовете са такива и обратно. Защо трябва да изпозват децата си като средство да ни огорчат нашия живот, който ще е една голяма отговорност към децата ни. А в крайна сметка не осъзнават каква радост е това и какво изпускат и наино вярват, че живота ще ги дари с други деца и семейство с друга жена. Нима живота ще им даде 2 ри шанс, при положение, 1е всеки ден ставаме  свидетели как се молят хиляди хора за деца, дават купища пари за инвитро или пък неуспешни бременности. Не искам да бъда злонамерена, но ми се иска живота за тези мъже да им поднесе всичко онова, което да им натисне пружинките в съзнанието и да осъзнаят, какво да изгубили. Да потекат и техните сълзи, така както са текли и продължават да текат нашите. Да се събуди човешкото нищо повече не искам.

Момичета, понякога ми се иска силно всички да изкрещим имената на тези наши Семки, та да ни чуят всички онези момичета, които биха заели нашите места до тях. Всяка следваща тяхна половинка би могла да бъде и наш събеседник след време тук във форума. Те естествено  пред тях ще си измият ръцете с нас, че ние сме отнели децата им и не ги допускаме до тях. Убеждавам се в това, защото всеки път колкото и рядко да излизам сега в тази зима, виждайки общи приятели той на всички, които го питат за малкия обяснява как расте - един вид се грижи за него, а той не го е виждал, а за грижи да не говорим. А сега, когато дойде пролетта и тръгнем на разходки още повече ще се сблъсквам с това. Имат силата да се отрекат от децата си, а нямат смелостта да кажат истината.
Ако има някоя сред Вас от Ямбол моля да ми пише.
 

Благодаря за куража майчета, с вас съм по силна сега. Имам му и тел и емайл и скайп, просто не ми отговаря, сигурно е вече с друга то какво друго оббяснение да има. А цялото ми семейство го обичаше . Интересно ми е кои са тези майки на такива синове, как са ги възпитали, защо днешните мъже изгубиха смелоста да поемат отговорност, къде им е доблестта къде е честа им, как така с лека ръка оставят децата си на самотек. Изобщо даже смятам да му изстрия скайпа, днес му писах че съм ви намерила и че ще възпитам сина си да бъде силен, да бъде мъж и да обича и уважава един ден семейстово си, а когато дойде време да поеме отговорноста и тежеста върху плещите си.
На мама слънцето, малкото ми мъжле.
Да ви попитам нещо, неможе да не ви е направило впечатление че младите в днешно време НЕ уважават възрастните, не стават в автобуса не дават път било на тротоара или на улицата, че то откъде дойдоха всички тези катастрофи. За мен причината е една, родителите забравиха да възпитат децата си в уважение към по възрастните. Та оттам и нашия проблем, защо да поемат отговорност та те нямат смелост.......
Благодаря ви още веднъж, израстнах в наистина стабилно семейство. И всички тези терзания относно името на детето и т.н. много ме притеснявах сега като чета как други майки се терзаят, бих им казала недейте успокойте се само давайте цялата си любов и подкрепа на децата си. Това им е достатъно да се чувстват закрилени. Прегръщам ви всички.      

Да, kate-rina, и аз мисля така. Изглежда младите мъже не са възпитани да бъдат отговорни... Но е възможно липсата на отговорност да е не от липса на възпитание, а от лошо влияние и най-вече плъзгане по линията на най-малкото съпротивление...

Мария Разбира се че е така за съжаление  имах предвид разбираш ме като цяло от лични наблюдения, а то хора всякакви и като гледам колко майки са сами, неспират очите ми да се пълнят. Неразбирам защо така, кое е това което кара мъжа да зареже с лека ръда плът от плъта си и кръв от кръвта си. Какво за един нагон ли живеят, за какво живеят, как заспиват вечер като знаят че ... децата питат "ами тати" не съм първа младост и незнам вече, трудно ми е да го проумея, то и той не е първа ама явно това не се влияе от годините. Чувала съм че мъжете карат и те критическа ама то доста трудно явно я карат, щом с лека ръка си оставят семейството.
прегръщам ви    

Здравейте!
Бременна съм 5 мес. С приятеля ми,който познавам от 8 мес. искахме деца.И ето много бързо като по поръчка забременях.Не знам защо, но той се промени супер много,не разбирах защо.Стана агресивен.Как я карам досега откакто съм бременна не ми се пише.Имаше много ненужни избухвания,последваха негови агресивни изблици-беше ме блъскал няколко пъти с все сила ... аз колко пъти правих компромиси и се връщах но на св.Валентин случайно се загатна,че има други отношения. И то с мъж!?
Не можах да повярвам.Той изпадна в голяма ярост  и де опита да ме изкара,че аз съм си внушила-това е продължавало отпреди година дори.Много зле се почувтсвах-изобщо не очаквах такова нещо.Знам, че е живял в чужбина от одавна и е свикнал на друг живот но чак пък толкова .. държи се горделиво,надменно сякаш е повече човек защото е различен.Искал е семейство за пред хората може би.На мен ми каза че му е кофти, че нямал възможност от първия си брак да се грижи за детето си защото предната му жена го е зарязала малко след   раждането и повярвах и му съчувствах, в секса беше всичко ок дори много хубаво до в един момент, когато той просто загуби интерес и сякаш се държеше на дистанция.Но и надменно.Беше ми трудно да разбера всичко това.От последвалите ми съмнения и това,което установих той много се ядоса и аз просто се махнах от него.И грозното е че не може като голям мъж да седне да говорим за детето поне.Не знам какво да правя сега??Много зле се чувствам.Просто нямам думи.Такъв горделив човек не съм познавала.Мисля ,че дори от мъст няма да иска да погледне детето и не знам какви са ми опциите?Раждам си го и си носи моите имена?? Това ли е варианта? После той не може да има претенции никога  ?? Моля дайте ми съвет какво ставас признаването на детето защото темата за нашите отношения е изчерпана- сега мисля предимно за детето. Той ми заплаши , че ако си ида не го интересува после нищо  за детето.А как да стоя с него? Просто ей тъй ?? Това не е нормално да има такива условия  така не се гради семейство, какъвто и да е бил или каквото и да е правел преди  нямаше да има значение просто ако сега се държеше ок и поне този път знаеше какво иска от живота не да експериментирва илида очаква да приемам различното без дори да е бил искрен  при все ,че сме говорилина тия теми преди.

Nemesea ,едно блъскане било то силно или слабо...говори само по себе си ,че до тук нещата няма да спрат!След време пак ще се повторят и то в не добра полза за теб.Така ,че стягай си багажчето ,ако си още при него и му казвай сбогом на тоя Бо....к  .Да ходи при мъжките си половинки и да се прави на мъж там.
По въпроса коъто питаш...имената на детето:
1.Може да носи твоите имена.
2.Може да носи името на баща ти ,само че трябва да имаш нотариално заверен документ /който много бързо се издава/ от баща ти ,че той е съгласен детето да носи неговите имена.Като разбирасе това не му дава никакви права над него.
Ако припознае детето може да има претенции,но какви ще са те ...ще се решават в съда.
Ако не го припознае няма никакви претенции...защото той не се води баща на детето ти.
Аз с това знам ,ако някой знае нещо повече да ти помогне...така,че ти мила трябва да бъдеш силна..и да гледаш напред и с усмивка да очакваш детенцето ,което ще се появи след време.Затова бъди спокойна ,весела с времето всичко ще се нареди...една силна прегръдка за теб...
Леко бременеене 

Благодаря много за отговора-поне да знамдолу горе какво може да последва.Нито можах да се порадвам досега както трябва на бремеността,нито на мъж до мене да съм спокойна и да виждам щастие и в него,нито да  мечтая занапред с него , нито празника св. валентин празнувах- дори напротив-тогава разбрах тая грозна истина,нито сега мога да променя нещо за нас със него.Вечеи желание нямам.Просто не му вярвам.Ами за блъскането- да няколко пъти.После щеше да ми счупи пръстите с вратата.После ме душеше,после трошеше мебели и накрая аз съм била виновна да изпадал в тия състояния защото се интересувам къде ходи бащата на детето ми и какво прави а то явно нещо е правил - не трябва  да питаш,нито да  имаш мнение или да изискваш иначе към мен много изисквания ... без всякакви причини.Не се чувствам никак добре от тези идиотщини и не мога да се осъзная заради големите чувства които имах.Но и това става ...като си представя как бих живяла с него и ако това продължава детето ли да мисля или кое по-напред??Може дори да е по-добре да не го признае.За да няма контакт.Така е изманипулирал техните ,чесега нито мога да им обясня деликатната ситуация,нито ще ми вярват.За тях това не би било възможно-не биха приели това за отношенията с друг мъж.За тях още отсега съм набедена че си измислям и че съм ревнива.Каква простотия само и аз не мога да говоря с  всеки за да не се раздуха тази идиотщина и да настанат още по-грозни изпълнения. Благодаря за подкрепата.Само радостта за детето ме крепи и не само и че имам подкрепа макар не и от  бащата.Той е като обсебен от някакви мании за секс които не са общоприети и изобщо не знае в момента къде се намира.Дори иска да ме наказва сякаш за какво не знам.Пред очите ми са някакви моменти в които не разбирах какви са отношенията му с този мъж - просто начина на общуването им и лицемерните им игри- всеки път като съм ходила на работа са правели зад гърба ми секс и то в спалнята ни -  намирах разни странни неща .. помислих , че нещо се обърквам.Проверявах му телефона-той постоянно е бил само с него.Когато не е бил с мен  само с него е бил.С никой друг.А оня постоянно искаше да идва вкъщи за щяло нещяло и се държеше грозно.Постоянно се базикаха за секс пред мен сякаш става дума за други хора и аз не можех да се усетя.После взе да лъже,не искаше да ме взема когато отиваше да се види с този си приятел и аз не разбирах нищо. Просто не искам да си спомням.Благодаря ви!

Мила Nemesea     

Не мога и да ти опиша колко много "съм била в твоите обувки" -- един английски израз, на който не мога в момента да намеря български еквивалент.
Разбирам те и ти съчувствам безкрайно 

Не разбрах точно кои въпроси те вълнуват, много емоционално си написала всичко, за което безкрайно те разбирам. Ако ти се пише пак, повтори въпросите си.
Ако не, ти пожелавам от все сърце здраво детенце на финала, много сила и лично щастие!!! Не сме създадени, за да бъдем унижавани! Много сила ти желая отново 

Nemesea, аз те съветвам да говориш с родителите му и да им разкажеш, че нещата не вървят никак на добре - че постоянно скитосва с въпросния приятел (не е нужно да влизаш засега в детайли какво подозираш, по-добре ги остави сами да се усетят), че се държи агресивно към теб - блъскане на бременна, душене и трошене на мебели никой няма да пренебрегне с лека ръка, даже и родителите му. Оплачи се, че вместо да си стои в къщи и да ти помага да подготвите дома за идването на детето ви, той прекарва почти всичкото си време навън, а когато попиташ къде е бил, изпада в луда ярост...

Родителите обикновено си знаят стоката. Може да не знаят пълната истина, но все това-онова подозират. Ако теб те лъже въпросният човек и ти се усещаш, значи и тях лъже и те се усещат...

Така че информирай ги, без много емоции и без директни обвинения, за да не те изпревари той и така да те наклепа пред тях, че никога да не те погледнат... В крайна сметка е добре детето ти да има поне дядо и баба, нали?

Хм... като се позамисля малко... а минава ли ти през ума, че и предишната му жена може да пише в този форум, и че историята от нейната гледна точка сигурно изобщо не е, каквато ти е разправяна... И тя надали го е напуснала от хубаво... Вълкът козината си мени, нрава си - не...

Nemesea силно те    и аз като meridit  смятам че имало ли е едно блъскане след време ще има и второ а начина по който описваш е нямам думи, само ще ти кажа, махай се. Не ти трябва име на баща, то това баща ли е. Моя син си носи моите имена, макар че виждам че meridit е писла че може да носи имената на дядо си. Е да но моя татко отдавна почина, ако беше тука сигурно щеше да носи имената му.
Къде да проверя meridit  дали може да носи имената на друг член от семейството, като чичо или вуйчо, сега се замислям то ако можело да носи на моя татко, можеби да може и на чичо например.Ако знаеш   
Nemesea радвай се на спокойно бременеене това за тебе и детето сега е най важното 

kate-rina ,не знам да ти кажа дали става с имената на чичо или вуйчо ...но ще попитам и ще кажа .Аз по принцип исках да е с моите имена...но първото ми име много не става за презиме ,поне на мен много не ми хареса....и затова реших да носи имената на баща ми.

 Бъди силна и се радвай на детенцето си. А какво да ти кажа за създателя му, мъжете са свине, не очаквай нищо добро от тях.