Бременна и изоставена

Забравих да ти кажа, че можеш да разчиташ на мен, ако мога с нещо да помогна. ако искаш ми пиши Лични съобщения.

Хехе, как успя с едно пресилено изречение да обидиш и всички мъже, и всички свине... 

Хубаво е да се каже на родителите му, но не се знае какви са и те. Мария при теб явно са доби хора, щом се грижат за Вашите деца, но за нашите баба и дядо /негови родители/ не мога да кажа същото. Баща му беше свидетел на бласканиците му и моите писъци, изсумтяваше и казваше пак ли панаири съм правела аз. Майка му и тя знаеше за всичко, още повече имаше парлив опит с баща му, но... тя защитава сина си. Отгоре на всичко майка му ми казваше Внимавай и че и ти ще бъдеш майка, а аз и отговорих Внимавай ти, че имаш дъщеря, която 10 години живее с едно момче не е малка, още нямат деца, не се знае какво ще стане. Да е жива и здрава, но тази майка... много грозно. Сега ходи от време на време пита баща ми как сме, расте ли детето, сина й не я пускал да дойде. Кво питаш, ами ще расте ми. А като иска да дойде, оправдание глупаво сина ми не ме пуска. Ами като не те пуска поне купи нещо за детето и прати. Има толкова начина, но е нужно желание. А кой би отказал добрината, ако я дават не бих спряла възможността да познават детето си. Но...

Колко жалко е само всичко това. Всеки ден тук във форума се появяват нови момичета с проблеми. Като че ли мъжете са бременните и хормоните подгонват тях, а не нас. Толкова силно, че бягат като попарени от това, което им престои - да станат родители. А иначе преди това много силни - искам дете от теб, искам да ми бъдеш жена и т.н.
Интересно ми е дали сред Вас има някоя, която е видяла разкаянието в очите на мъжа. Дали все пак има поне един, който е осъзнал какво е загубил и е направил нещо по въпроса. Моля - споделете. Не че това променя нещата или ни върне потрошените нерви.

Права си, извинявам се на горките свине

Да добавя една много хубава приказка: На всяка свиня и идва Коледата. /малко да се посмеем/

Не знам на колко си години, но според мен ти се губят основни положения. Не може така да говориш на свекърва си. При всяко положение житейският й опит е по-голям от твоя, и ти й дължиш уважение по-напред, отколкото тя дължи на теб.

Знам, че някои ще кажат, че не са съгласни да ги унижават и затова не си мълчат. Има принципни моменти, в които и аз не бих премълчала. Твърде много разправии съм имала в живота си (с хора от по-старото поколение) и знам, че понякога от дума на дума все по-лошо става. Съжалявала съм понякога, че изобщо съм си отворила устата, понеже ми е коствало развалени отношения за дълго.

Затова понякога е по-добре да премълчаваш, отколкото да се правиш на отворена. Особено когато става дума само за "мерене на езика" и "поставяне на мястото"... Подобни приказки няма да настроят свекърва ти положително към теб. Онази приказка "Мълчанието е злато" изобщо не е случайна...

Както и да е, ти вече знаеш, че в разговорите между теб и майка му на БНД основната тема вече не е "кой е по-устат", а "как детето ми да си има баба"...


Аз още в началото разделих контактите ни с БНД от контактите ми с родителите му. Разбрахме се с тях, че влошените ни отношения с БНД нямат връзка с отношенията между тях и внучките им. Сега ходим заедно с тях на разходки, без изобщо БНД да участва в уговорките. Ако погледнете снимките под подписа ми, на 80% от тях е свекърва ми, която аз съм снимала по общите ни разходки...

Според мен твоята свекърва наистина се интересува от внучето си. Направи ти първата стъпка - можеш да й пратиш албумчета със снимки на детето, картичка и малко подаръче за 8 март, за първа пролет, рисунки (ако детето може да рисува). Oрганизирай "случайна" среща на детето с баба му, направи нещо...

Аз пак ще повторя, че както не бива родителят да ощетява детето заради лошите си отношения с другия родител, така и ние като майки не бива да пренасяме негативните си чувства спрямо БНД към неговите родители. Майката си е майка, тя винаги ще обича и защитава сина си, даже и когато греши, но нека разбере, че това не изключва възможността да обича и да се радва на внучето си.

Освен това си има елементарни житейски правила - първо по-младите дължат уважение на по-старите, и после е обратното. Така че не чакай тя да направи първата крачка, направи я ти - и то не една, а две-три и повече крачки. Резултатът си струва - детето ти ще има баба и дядо...

P.S. Върнах се назад и попрочетох историята ти. То бебчето ти е още малко... Прочетох и как БНД е плакал, като е идвал у вас... Мисля, че човекът е объркан, но в него има чувства към детето му.

Е, да обобщим... БНД е плакал, че детето му ще расте без баща. Майка му на БНД ходи при баща ти да пита как е внучето й. Сега си ти на ход да си направиш правилните заключения и да действаш...

Само да добавя, че вече мина времето, когато правилните заключения бяха тези, от които ТИ ще се почувстваш по-добре и отгоре на ситуацията. Вече правилните заключения са тези, които са в интерес на бъдещето на ДЕТЕТО ти - а именно да си има баща и баба и дядо, с които да е в контакт...

Мария не са малко годините ми цели 30. Но всичко е до хората. Права си, но ако имаш хора насреща. Колко пъти ги каних, колко пъти да им се моля. Другото, което е нямаме брак. Отначало си фантазираха сами за голяма сватба. Мен никой не ме питаше. Ами кой щеше да е булката. Видимо нещата не вървяха помежду ни. Веднъж в един конфликт беше дошла и майка ми, заявих че щом е така можем да отидем на квартира, а не да сме с тях. Баща му стоеше и ми каза ТИ МАЛОУМНА ЛИ СИ МА? Позволяше си чак да ме пита къде отиваш / с тон /, при положение че сина му знае къде отивам. Да не ти говоря пък за елементарни неща: въпросната жена нямаше чаршафи да ни даде, носих си от нас ОК. Купих си нови, купих си хавлии и т.н. Всеки път говореше как щяла да ни купи или пък как щели да поканят мойте родители на гости на барбекю, но така и не се случи. На именния ден на баща ми ми каза честити му от мое име - ами вдигни тел и му честити.Било и неудобно - от какво.  Всеки път ходеше на едно кафе и минаше покрай баща ми без да го поздрави. Да не ти говоря пък как ми събираше дрехите от простора и ги хвърляше в една стая с натории и боклуци. Веднъж си намерих дрехите на земята /беше ги метнала на възглавници и паднали/, вратата отворена, лято и прахоляци. Друг път си намерих пък прашките и чорапите на перваза на прозореца. Аз можех и сама да се справя, поне да не пипаше. Но си мълчах и търпеливо чаках да си стегнем нашата стая поне за детенце. Но... сина и каза не може. Дрехите ми бяха натъпкани в един малък шкаф до земята и аз с корема съм залягала като куче да си търся дрехите. Повтарях, говорих синковеца не. Една вечер се ядосах и седнах в кухнята и тя дойде. Оплаках и се, че искам да си стегнем стаята тва онова, а той не поема. Тогава стана разправията. Да не говорим пък как веднъж ми каза тя мъж с леща ли ще ми храни - прияде ми се, направих си за мен. Стана скандал с тази леща. Не смеех да си сготвя. Веднъж след време го направих, прибра се вечерта и се наяде и тя добре. Нали бяхме против лещата. Веднъж пък сина й ми вдигна скандал защо само с картофи съм готвела пилешките бутчета, а не с бира. А всеки ден от сутринта съм го питала какво иская за вечеря. Обясних му, че аз не обичам бира, а нямам време да готвя за 2 та отделно. Мама разбра за скандала и на следващия ден имаше такива бутчета. На мен съответно ми се каза - добре, че е майка.  И не само за това така правеше. Дори и да не мовеше нещо казваше да, не го свършва и после пак на моята глава.

Зарежи ги, не се коси насила хубост не става. Те не заслужават да си късаш нервите заради тях.  Бившият ми мъж веднъж ми каза, че синът ми след време "Щял да разбере", стана ми чудно как ще разбере защо за баща му баба му е по-важна от него, как ще разбере защо баща му не е изявил желание нито веднъж да види сестричката му. Веднъж даже я галеше по ръчичката и й каза "Миличка, ти си нямаш тати, но си имаш бати". На мъжа ми все другите му са виновни, че не ще да си гледа децата. Радвай се, че си се отървала от тези хора.

Каквото и повече да си говорим никоя от нас  не  е била на мястото на другата, за да знае какво е било. Отстрани лесно и ако друг беше на мое място или аз на мястото на другия може би положението би било същото.
Дори и цял описателен ферман да се изпише тук не могат да се правят заключения - никой не познава ответната страна - думите могат да се тълкуват много странно и всеки да ги пречупи от своята призма.

Това с чаршафите ми е познато, вече сме говорили за това, ако си спомняш. Категорично не мога да приема, че тя е длъжна да ти застеле леглото с нейните чаршафи и да ти обзаведе всичко. Все пак си на 30 години, а не на 16.

Останалото с манджите ми е познато Естествено, че мама готви най-добре и мама се грижи най-добре за сина си. И на мен първата ми реакция може би няма да е правилната, но веднъж четох някъде в една друга тема как една друга жена реагирала на подобно предизвикателство. Първо: признала очевидния факт, че синът й най-много харесва мамините манджи (че то какво обидно има в това, нищо всъщност), второ: благодарила й и даже подчертала колко е доволна от нейната помощ, понеже тя не успява да огрее навсякъде, колкото и да се опитва. Всичко това казано искрено... води до затопляне на отношенията...

Така, като те чета, не мисля, че отношенията ви са непоправимо увредени (прочети пост-скрипта на горния ми постинг). Да, ти може и никога да не събереш с този мъж, но това не пречи да поддържаш нормални отношения с него и майка му (баща му явно е грубиян) в интерес на детето.

Възпитанието изисква мъжете да поздравяват първи жените, а не обратното... По-младите поздравяват по-възрастните.

Впрочем според мен на нея й е било неудобно да поздравява баща ти, понеже не сте се оженили със сина й и един вид те като негови родители не са си изпълнили задължението...

Мария, според теб това са само идеални ситуации. Ако беше идеална моята история,  повярвай ми нямаше сега да съм тук и да си пиша с Вас. Възпитанието изисква и много други неща, които аз не получих. А относно задължението им за женитба - занимавахме се с организиране на сватби, всяка седмица сме били. Идеята за сватба беше символична, но... няма смисъл да обяснявам каквото и да било, имам странното усещане, че търсиш повод за заяждане. Мога и да греша, за което моля да бъда извинена.

Аз най-вероятно няма да видя разкаяние в очите му, обаче децата ми ще го видят в това съм сигурна.

Мария ,ще ме прощаваш,но ти май не разбираш каква точно е темата тук? .Хората тук споделят ,че са изоставени и искат подкрепа....,а не ти на всички да обясняваш как те са в грешка и че трябва да "простят" едва ли не ...и да се съберат отново с БНД/или техните баби и дядовци/.Моето мнение е...или ги подкрепяй и им кажи простичката ,но уверена дума НАПРЕД ...или замълчи.Не им давай акъли как да се събират,то ако имаше възможност те нямаше да пишат тук!С уважение!