Бременна и изоставена

vvidi, аз тази година ще стана на 47 години. Може би по-скоро съм почти от поколението на майка ти и баща ти (и на родителите на твоя БНД), и в същото време някои от проблемите ми са като твоите... Вярвам, че с годините съм се научила да разрешавам проблемите по по-различен начин от този, който ти прилагаш сега.

Да, спомням си, по-напред беше писала, че БНД и семейството му са се занимавали с организиране на сватби. Сега казваш, че те искали да ви направят голяма сватба... Дотук аз тях ги разбирам (има си хас синът им да не направи запомняща се сватба, като това му е и бизнесът), но теб не те разбирам, като казваш, че не си искала да бъдеш булка на такава сватба...

Не съм искала да се заяждам, само исках да ти кажа, че нещата, които ти приемаш като ясни и категорични, отстрани погледнати и то погледнати от ъгъла на твоя разказ, не са такива.

Другото, което исках да ти кажа, е че за отношенията ви все още има надежда, според мен поне - отношения в полза на детето... От думите ти виждам, че по някакъв начин и БНД, и майка му са в някаква степен емоционално ангажирани с детето, и макар това да не е във формата, която ти искаш, все пак е някаква основа и начало. И друг път съм казвала, той ако беше идеален, ти още щеше да си с него (евентуално). Но той не е идеален, така че се задоволи с това, което е и виж какво най-добро ТИ можеш да направиш с НЕГО при така сложилата се ситуация - в полза на детето.

Сещам се за историята на една мама в този под-форум, която се разделила с бащата малко след раждането на бебето. И двамата били горди, и двамата мислили, че другият е крив... Сега, след няколко години, тя е опитала не знам колко начина да накара бащата да се заинтересува от детето си - поне да го види на снимка, но той не ще да чуе нито за нея, нито за детето, все едно не съществуват изобщо. Прекаленото самолюбие и гордост не един детски живот са съсипали... А по онова време, докато те все още, макар и рядко са си говорили, е трябвало да се разберат, че заради детето и двамата ще поддържат някакъв контакт, само и само на детето да не му липсват баща му, баба му и дядо му... Ей това елементарно нещо трябва да се напомня на всяка новодошла тук - да се разбере с бащата, че макар да са се разделили, двамата ще поддържат добри отношения ЗАРАДИ детето...

merydit, ти ще ме прощаваш, но ти не си разбрала какво пиша аз. Не съм препоръчала на vvidi да се събере с БНД, а да поддържа добри отношения с него заради детето. "Добри отношения" в никой случай не значи да живее с него.

Не знам що си мислиш, че твоите думи "Напред, ще се справиш и сама!" единствено трябва да присъстват в една такава тема тук... Да, всяка новодошла мама тук ще се справи някак си... но има неща, с които не може да се справи. Двама родители, макар и разделени, се грижат по-добре за едно дете, отколкото един, който от обида не иска и да чуе, че другият съществува...

merydit благодаря, че намери точните думи вместо мен.
Мария Ок на добрите отношения, но да имаш хора насреща си. Имам чувството, че гледаш само през своята призма. Живота е шарен и не всичко е така както ти го виждаш.

vvidi благодаря, че намери точните думи вместо мен. И аз това исках да ти кажа. Мир!

Мария,какви двама родители ?!Та тук повечето ,както и моето дете не са припознати от БНД ,защото не само са СВИНЕ /както каза strahovitata/...ами даже точна дума нямам за такива хора...а те хора ли са или лигльовци които само се правят на мъже докато не им опре яйцето ...?!Хайде моля ти се..много добре чета всичко ,това че ти сега искаш да ми преиначиш думите ...давай....,не обичам да споря..но да знаеш не обичам и да губя! Радвам се ,че децата ти са обичани от бабата и дядото...,но не си мисли ,че всички са такива...погледни малко в страни...хората са различни .Както има добри ,така има и лоши ,така че примири се и си гледай живота ,радвай се на хората около теб.vvidi много добре го е казала. /Имам чувството, че гледаш само през своята призма. Живота е шарен и не всичко е така както ти го виждаш. /
С най-добри чувства към всички тук!

Мария,не всички дядо и баба са еднакви.На моята дъщеря,бабата и  дядото (от бащина линия) не са проявили интерес да я видят.Нито той е понечил да се обади,както отсече преди много време "ще имам друго семейство вас ще ви забравя" явно така и стана.При мен няма как и да стане дума за двама родители...

Да казах и,но нещата не се промениха дори не знам дали им е казала нещо...обясни ми,само че не знае какво да каже и не може да си обясни защо той постъпва така....но това беше единичен разговор много отдавна.Повече ни стен ни вопъл нито от нея нито от него....и така вече 4 месеца се радвам на малкото си съкровище и всяка една нейна усмивка е само за мен,колкото и тъжно да звучи...

           И при мен е същото положението с БНД. Но изобщо не ми пука.БНД отдавна има друго семейство и дете ,но аз съм сигурна че един ден ще иска да види и МОЕТО.Само че решението затова дали да се срещне с осеменителя-ще вземе детето.А то иска да го види само един път,за да му зададе своите въпроси.
     аским-аз не вярвах че реакцията ще бъде различна,но имах надежда да е . Бях сигурна ,че след разговора ти със сестра му нищо няма да се промени.Но пък важното е че си опитала,за да не съжаляваш един ден,че не си го направила.
 Сега приоритета ти е детенце.Да ти е живо и здраво,много сили на теб-ще са ти нужни.Много воля и късмет.
И горе главата,незнаеш вашето щастие зад кой ъгъл е.Дай боже само да ви намери.
Говоря от личен опит. 

Мила vvidi, хич и не си губи времето в надежди да се събужда човешкото, там където може и никога да не се събуди. Важното е ти и бебето да сте добре 


Да си кажа честно, аз такова нещо не съм видяла. Плюс си разсъждавам, че ако един човек на първо място е достатъчно възпитан и отговорен той никога няма да допусне да се случат нещата, за които четем тук. Разводи и раздели е имало, има и ще има. Но това не означава, че те трябва да преминават в поступване, показване на колко сме силни, отричане от децата (това е връхххххта) и изобщо разни екстри в зависимост постоянното или временното "пси-ха-хо" състояние на този, който прави горните.

В тази връзка все ми се струва, че разкаяние може да има, само тогава, когато емоционално малко или много сме попрекалили в момент на афект. Когато, обаче горните прояви овкусяват и зареждат ежедневно живота на даден индивид, не виждам изобщо как разкаяние би могло да дойде.

Сигурно и затова подобни случаи се броят на пръсти 


Тук си абсолютно права  Никога не е възможен обективизъм в подобни случаи, най-малкото по простата причина, че много от детайлите не е възможно да се споделят, опишат и прочие. Да не говорим пък за "субективната призма", която винаги напомня за себе си 

Извън цитатите -- събирай силите си за вас с детенцето. Ще ти трябват много. А относно отговорностите на другите: - не се товари излишно. Ще напиша моят пример. Пътят към детето ми е напълно свободен за лицата, които по някакъв начин имат отговорност към нея. Съдействам и не спирам. Всичко зависи вече от лицата дали ще поемат този път или не. Отговорност там аз нямам. Само те 

Познати и за мен думи на "Семка". То така се създава друго семейство. Горките момичета. Тежко им на тези дето ще се излъжат. Щом веднъж отсичат така и се отричат от децата си знае ли човек утре кво ще им дойде на акала. И какво семейство ще създаде??? Така или иначе рано или късно момичето ще разбере какво е сторил и всеки нормален човек би си задал въпроса защо го е направил и толкова ли не му пука за детето, дали и с моето в бъдеще няма да постъпи така. А пък и няма нищо лошо нека си намерят жени, то така се намира сродна душа - хоп троп. Както казваше майката на моя: Той е хубав ще си намери друга жена. Много умна приказака - хубав отвън, а вътре??? Те ако бяха хубави и  за търпене и ние щяхме да ги търпим.

Пътят към детето ми е напълно свободен за лицата, които по някакъв начин имат отговорност към нея. Съдействам и не спирам. Всичко зависи вече от лицата дали ще поемат този път или не. Отговорност там аз нямам. Само те 
[/quote]

Аз също не бих спряла никой от тях стига да има отношение. Но те са такъв тип хора, че си казват: да ние ще ходим у тях мястото им е тук, тя трябва да дойде. Патриахат. Разбиранията им са доста морално остарели. Аз се молих достатъчно и опитах, но... сега си давам сметка, че това не е помогнало. Поне опитах, за да не съжалявам след време. 
А толкова ме дразни факта как обяснява на всеки общ познат как расте детето му. И сега като видя някой ми говори като че ли сме заедно. И като споделя, че ни е изоставил те се чудят, защото са го питали за детето и той казвал, че е добре и расте.

Не разбрах съвсем vvidi, това за детето, в смисъл те искат да водиш детето при тях, за да го видят? Това ли те притеснява?

А, за това, че БНД се хвали за детето ми се струва, че е по-скоро в твой интерес. Според мен в някаква степен все пак той се вълнува от детето. Не се дразни. Разбирам те, че неприятен за теб е факта, че той се опитва да се покаже пред обществото като баща, какъвто не е, но надали някой ще му повярва в това. Някъде по-напред беше споменала града...в този тип големина градове всичко се знае (е, или почти всичко), опитай се да не се натоварваш излишно. Знам, че е по-лесно като съвет, но все пак.

А и сега като прочетох втори път това, което си написала за него, ми се струва, че ако отговаря на въпросите за детето с това, че е добре и расте, може би изпитва някакво чувство за вина. Не може да каже истината, а можеше да е съвсем безскрупулен в това отношение 
Не знам...все пак ти си го познавш най-добре!

А, виж тук не съм много съгласна.  Защото при нас за влошаване на отношенията ни с БНД,много важна роля изигра сегашната му женичка.Тя се събра с него много след нашата раздяла,но се постара и то успешно да го откъсне от нас, и най-вече от детето.Сега са сем-во с деца,но едва ли си задава въпроса -Дали ще постъпи и с нея така?И до днес успява да го държи далеч от нас,но за мен той е най-виновен.Щом се е оставил на някаква п**ка да го води за носа,аз мога само да се радвам ,че съм се оттървала от боклук като него.И накрая може той да бъде зарязан.

 А, виж тук не съм много съгласна.  Защото при нас за влошаване на отношенията ни с БНД,много важна роля изигра сегашната му женичка.Тя се събра с него много след нашата раздяла,но се постара и то успешно да го откъсне от нас, и най-вече от детето.Сега са сем-во с деца,но едва ли си задава въпроса -Дали ще постъпи и с нея така?И до днес успява да го държи далеч от нас,но за мен той е най-виновен.Щом се е оставил на някаква п**ка да го води за носа,аз мога само да се радвам ,че съм се оттървала от боклук като него.И накрая може той да бъде зарязан.
[/quote]

Съгласна съм с теб Saidah. Търкулнало се къпачето, намерило си тенджерката. Да не мислиш, че му е хубаво пък много много и на него. Ок живее с нея, но не се знае как. Може и на него от време на време да му светва бушона, но нали знаеш приказката че мъжа е като едно куче трябва да го водиш на каишка и от време на време да го пускаш да се разхожда.
То пък и тва не е работа цял един живот да манипулираш - говоря за въпросната му сега жена. Поне на мен ми се струва налудничаво. Да споделяш живота си с някой, в непрекъснати действия към него. Всяка от нас, ако беше манипулаторка можеше да не се стига до това сега да сме сами. Но това аз го тълкувам като изсипване на "кофа с помия" върху самите нас. Да понасяш, да се правиш на луд, да театралничиш и после да си легнеш с този човек. Ами не мога да го възприема. Или се приемаме такива каквито сме или настрана. Живота си е живот, за театрите си има друга сцена.

Зукини искаше да го водя, но аз не исках да се връщам в тази къща. Да живея с родителите му и с това, че не веднъж ме е блъскал и удрял, докато бях бременна. Бях готова да приема само, ако бяхме настрани от семейството му. Освен че ние не се разбирахме  и те спъваха отношенията ни. Та ние живяхме заедно само 5 месеца. Всяка една от Вас знае, че началото е кофти. Хиляди пъти му повтарях да се изнесем на квартира да си гледаме живота заедно, да пробваме отделно заедно с детето. Не и не. Мама и кака са много важни няма как. За кака се купуват подаръци за 100 лв и оригинални парфюми за поводите й, а за моите нищо.
Като се роди детето дойде да го види. Вместо да ме прегарне, целуне аз колко време съм се мъчила той пита ще си идваш ли. Как при такова отношение да заведа детето си там. То няма отношение. Да не говорим, че не беше купил нищо - къде да го водя. Ами като си иска детето звънни кажи искам да се върнете, от какво има нужда. Отговора ми беше не. И каза тогава няма да го призная. И не веднъж, когато сме имали скандали с него повтаряше само това няма да ти призная детето, махай се, заминавай си, ако искаш в дом майка и дете го давай, от глад ще умреш щото си некадърна. Как да се върна след като това беше хиляди пъти коментирано и хиляди пъти ми се казваше, че той не иска мен, но да си поеме отговорността към детето затова един вид ще прибере и мен. Ами съжалявам, ама и аз си имам семейство и не съм от улицата, че току виж се пръкна той та да ме подслони и аз да му робувам в знак на благодарност.
Опитах да пресъздам максимално точно нещата, но си мисля, че останаха много незакрити скоби.