Осиновители или приемни родители?

  • 12 621
  • 125
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 121
Привет момичета!
Маймуна ако според теб 3 години, като доброволен приемен родител е достатъчен опит, мога да споделя, че при нас никой не се меси. Виждам социалният работник 1-2 пъти в годината и то като ги потърся аз. Според мен по-добрия вариант е осиновяването, стига да имаш възможност.

# 31
  • Мнения: 1 477
И моето виждане е, че участието на социалните е различно за всеки случай и всяко дете.
Има разлики и във всеки град, заради различното тълкуване на закона. Наскоро ми се наложи да се обадя в друг отдел да се посъветвам по много важен въпрос и се обадих в Стара Загора. Сетих се, че съм чувала най-много добри отзиви за тяхната приемна грижа. Това, което ми дадоха те като информация се различаваше коренно от това, което ми даваха като информация социалните тук. Все пак съм склонна да се доверя на техния опит, най-малкото защото тук аз съм единствения утвърден приемен родител с настанено дете, а в Стара Загора приемните семейства с настанени деца са доста повече.

# 32
  • Мнения: 6 243
Stillness, ако въпросът не е прекалено личен, би ли споделила с какво нашата практика тук е по-различна. Просто ми е интересно.

Иначе - да се похваля - отложихме нашата Мери от първи клас. Преди няколко дни бяхме на комисия, сега чакаме решението, но ще е утвърдително.

# 33
  • Мнения: 1 477
Има разлика в свижданията с БР. Подробности ще ти дам на лични.

# 34
  • Мнения: 955
Според мен по-добрия вариант е осиновяването, стига да имаш възможност.
Точно това се питам, наистина ли е по-добър вариант? С осиновяване имам опит, с приемени деца само от познати. Какви са според вас разликите (не законовите, а като преживяване и всекидневие, за вас и за децата)?

# 35
  • Мнения: 121
В преживяванията, чувствата и емоциите няма никаква разлика. Ти по цял ден не мислиш дали си осиновител или приемен родител. Единствената разлика може да е в  момента на раздялата, но при нас е дългосрочно и се надявам след 18 тя да реши да остане вкъщи, защото тогава ще бъде само нейно решение.
Момичета, приемни мами, писах в другата тема, но никой не ми отговори. Някой от вас ще праща ли детето си на лагер в Банкя, само за приемни деца е? Моля ви пишете, че тя много иска да отиде, а аз се чудя какво да направя.

# 36
  • Мнения: 13 512
Според мен по-добрия вариант е осиновяването, стига да имаш възможност.
Точно това се питам, наистина ли е по-добър вариант? С осиновяване имам опит, с приемени деца само от познати. Какви са според вас разликите (не законовите, а като преживяване и всекидневие, за вас и за децата)?

зависи от твоята нагласа. В моя случай разлика няма, защото сигурно ще остане до 18 години  . Засега е настанена за 4.

# 37
  • Мнения: 6 243
Нашата е настанена до 18 годишна възраст, с практически нулев шанс да се реинтгира в биологичното семейство.

Стилнес, от теб чувам за такъв лагер  newsm78

# 38
  • Мнения: 13 512
silviacv е писала за лагера. Но моята дъщеря няма да иска да отиде с непознати , самичка.

# 39
  • Мнения: 1 477
Моят е още малък за лагери. Simple Smile

Разлики в ежедневието почти няма. Възможно е в различните градове да е различно. Тук аз от време на време го водя в Закрила на детето да го видят, от време на време те ми идват на посещения. Ако има проблеми с детето, с приемните родители или с биологичните родители, срещите най-вероятно ще са по-чести. Ако детето почти няма шансове да се реинтегрира в биологичното си семейство и няма проблеми, то тогава срещите могат и да са изключително редки. Няма как социлните да спрат напълно да ти се бъркат, защото тяхната работа е все пак да наблюдават как се развива детето, добре ли е, справя ли се приемното семейство и т.н.
При нас, понеже се очаква детето след време да се реинтегрира в биологичното си семейство, от време на време ми се налага да обяснявам, че има и мама Х. Като цяло обаче, ежедневието ми не е по-различно от това на осиновителите и дори забравям, че той не е съвсем мой.

# 40
  • Мнения: 6 243
Сега прочетох за лагера - благодаря Монда и Силвия!
Нашите социални не са ни го предлагали като вариант, а се чувахме тази седмица по тел. Може би не е за всички градове. Така или иначе, нашето момиче пак почна да реагира болезнено на разделите и засега е по-добре да не я пращаме никъде съвсем сама, че току-виж се уплашила, че сме я оставили. Чат-пат гостува на баба и дядо за уикендите, но тогава е или с едното, или и с двете ни други деца и не се притеснява.

# 41
  • Мнения: 301
Нашето момче е настанено също до 18 години, така че и за нас няма разлика! Просто не са му сменени имената, но той е на почти 8!

# 42
  • София
  • Мнения: 76
Записвам се да следя темата....ще потърся повече информация за приемните семейства.

# 43
  • Мнения: 2 123
Аз лично приемам по-позитивно приемната грижа. Това дава посока на тази връзка и най-тежкият момент (според мен) в осиновяването е предварително решен. Не бих приела терзанието да кажа или не, на каква възраст и т.н. Това би било огромно бреме и няма да мога да се насладя пълноценно на отношенията си с детето.


Фър, извинявай.... ама отдавна ме гложди тоя въпрос  Embarassed Мога ли да те попитам нещо лично, извинявай ако е грубо...

След като приемаш за терзание "да кажа или не, на каква възраст и т.н.", не се ли терзаеш, като приемна майка ще трябва един ден да се разделиш с детето. А и което мен най-много би ме тормозило е дали детето няма да се пита "защо не ме осиновиха, защо не ме приеха напълно наравно със своите..."
Ако приемете да се грижите за бебе - момента с казването така или иначе ще се състои

И как ще стане това " да се насладя пълноценно на отношенията си с детето", ако в бъдеще стои опцията за раздяла...

Питам те, без да искам да се заяждам, наистина ми е интересно  Hug

# 44
  • Мнения: 13 512
А и което мен най-много би ме тормозило е дали детето няма да се пита "защо не ме осиновиха, защо не ме приеха напълно наравно със своите..."
защото нчма начин да бъдат осиновени. Това са деца, чиито родители не са се отказали от тях, но не могат да ги отглеждат и са ги оставили в институция.

Общи условия

Активация на акаунт