Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 8

Да, Деси точно казано  
Затягането ми е най трудно.Тънкообидчив е, и не може да разбере, защо не може нещо.Вече започвам да го възпитавам така както възпитавах каката.Но той е във фаза на изпуснато поведение  

Свикнал е все на него да му се обяснява, и му е най трудно, когато трябва той да обясни нещо.Защото все не ми дава сърце като пита, да не му отговоря.Една от задачите ми беше да спра да му обяснявам всичко, а да отговарям на въпроса със вЪпрос.Уча се още как да го правя  

Miss Blondy~Redhat , ще ти отговоря вместо Деси, ако позволиш.Стериотипите се лекуват с игнориране.Правиш се, че не виждаш как си кълчи ръцете, или прави изкарващи те от нерви движения.Това е във всички учебници, по всички методики, и доказано най ефективния метод при аутистите.Четох вчера даже статистики точно по този въпрос.При моето дете обаче точно този метод не работи  .При него работи именно обясняване и подсещане да не го прави, и обясняване защо.Работи безотказно шляпване на провинената ръка.Ръката до преди една година изследваше мъжкото достойнство, отскоро изследва устната кухина  .Пляскам провинената ръка, и питам знаеш ли защо.Ако не се сети, му обяснявам.Но това само за моето дете работи - доколкото знам.При всички други - игнориране.

За другото ти питане.Задаваш въпрос - изчакваш.Много е важно да изчакаш (14 сек. е оптималното време) мозъка да преработи информацията.Когато ти отговори по различен от вокализиране метод - се правиш, че не разбираш.Казваш, че не разбираш.Докога да се правиш на ударен е труден въпрос.ТряБва сама да усетиш границата, и чак тогава да отговориш.

Сега се сещам, че на въпроса ти биха могли да отговорят и mina.e и ellis .Те току що изразиха желание да ни помогнат.Така и ние ще разберем, че има смисъл да ползваме услугите им.

Moмичета, да си призная, отворих темата със свито сърце. Но останах приятно изненадана от развоя на събитията тук. Благодаря на всички ви, че съумяхте (и аз в това число) да си протегнете ръце. Важно е за всички ни!
Състоя ли се срещата в София днес? Моля някой да разкаже. Дано има и снимков матетиал, за да ви се порадваме, всички ние от провинцията, които не успяхме да присъстваме.
Следващият уикенд ще бъда в София, ще се радвам да се видя с вас.
Деска, Катина, от сърце се радвам на напредъка на вашите дечица.   Аз обаче мисля, че игнорирането на стериотипните движения не помага и на Мими. Тя отново е върнала грозните физиономии (тикове или незнам как да ги нарека), които прави с лице, придружени със стягане на цялото тяло.   Когато игнорирам, може да го прави до безкрай, даже не ме забелязва. Когато и направя забележка, спира на мига, но след малко всичко се повтаря. Идея нямам какво да правя...

Аз също мога да кажа, че когато се правя, че нищо не забелязвам, няма ефект, както при Катина и при Марианка.  Съвсем наскоро се появи нещо като "тик" - стериотип, отключен от една драскотина вътре в носа, и си прави гримаса с носа. Но това продължава и след като мина раничката. Помага единствено, когато му направя забележка и го заплаша или стимулирам с нещо - например, ако не правиш така, ще отидем на разходка и примерно ще караш тротинетка, или ако правиш така, ще си стоим у нас, и няма да ти дам  да си играеш на компютъра. Интересното е, че и в двата варианта помага, просто подбирам кое мога да приложа в случая. Това го прави основно, когато скучае, или когато е ядосан за нещо, и иска да привлече вниманието ми. Има и нещо друго, когато за пръв път преди 3 години се обърнахме към специалистите, с които и сега продължаваме да работим, ми казаха, че стериотипите ще се менят, въпроса е да са по-приемливи за околните, на нас също ни се случва, когато сме притеснени или скучаем, да си потъркваме напр.носа, или да си придъпваме блузата, или да си въртим кичур коса, нали. Просто това е техния начин да реагират на стреса или на скуката. Оказаха се прави. Минахме и през изключително неприятното "издухване" на носа, но слава богу и това отмина.

Според мен тиковете и самостимулациите на децата са различни неща.
Специално за Стимс(самостимулиращите поведения)мисля,че най-много помага повишаване на очния контакт и включването на родителя в "сензорните игри".
Ние почти преборихме пробягванията от стена до стена на Хубавицата.Т.е "модифицирахме" стремежa и към шеметно бягане с разперени ръце.Купиха и едно малко транполинче,на което тя започва да подскача,когато забележим "неспокойствието".Но това и поведение вече е различно-тя ни гледа,усмихва ни се.Позволява и на малкото братче да се включва.
А тиковете с обръщането на погледа нагоре са странно появяващи се.Определено се влияят от емоционалното и състояние.Като ,че ли иска да се скрие от нас,когато сме изискващи нещо,или много близо в личното и пространство.
При нея се върна "возенето" след училище в двойната детска количка.Нека да бъда по-точна.Количката е спортен тип,с дълбоки седалки и предлазполага онова характерно "сгушване"(за което сте чували,като вътрешноутробно за детето).След 1-2 пресечки возене и тя става по-спокойна и комуникативна.Аз деликатно изчаквам да излезем от обсега на училището,за да не влиза в периферията на съучениците и.Децата са будни,открити и задават много правилни въпроси в тази възраст.
Например при Хубавицата те забелязват-бързината и интонацията на речта и;лесното и и взривоопасно ядосване;първоначалното отрицание на дадена задача,както и "лошите думи".С тях ще е голяма битката и мнго ядовете в 1-клас догодина.
След седмица ще се съберат училището,училищният дистрикт(той координира средствата и предлаганите спец.услуги) и майката за да решат по какъв индивидуален план ще се обучава детето.Тя ще се обучава в държавното училище,в което се намира и special education департмента.Ако не му достигат ресурсите спрямо нуждите на детето ,то ще ги получава частично и в помощно училище.Ако не се справя по този начин ще има възможност да учи и в помощно училище,което се заплаща също от данъкоплатците.
Разбира се,че има и частни градини,училища,дневни центрове,Монтесори и т.н.Според финансовите възможности на родителите,но винаги се започва от предлаганите възможности на пъблик скула; или Програмата за Ранната Интервенция(точно там се "прехващат" ранните симптоми на А-ма и преди 2 годишна възраст).
А не може ли в някой от центровете за деца с А-м да се поканят за презентация ДАН доктори от съседните  страни.В листата на ДАН-ове имаше и от Македония.Дори и да се чака може пък да се съгласят за разширяване на терапиите си на наша територия.Така повече родители ще имат по-пълна и качествена информация. 

Стереотипите и при нас се повлияват на този етап само от напомняне. Дори само като го зивикам по име, в момент в който прави нещо от стереотипите си или не върви изправен и петите не опират земята, извиквам със строг тон името и той се сеща за какво, застава изправен и започва да кръстосва лява ръка, десен крак, дясна ръка, ляв крак, даже често го повтарям, като леко маршируваме. Целта е да се изправи стойката и да се уреголира походката, като се започне от стъпването на цял крак и уреголираното кръстосано движение на ръцете с кръката. За това помага много и гимнастиката на мозъка. Днес терапевтката каза, че осморките му с дясна ръка са вече брилянтни, но върху лява има много работа и ни е дала домашно в тази посока.
На плуването днес свалихме плавниците за първи път, аз адски се притеснявах и бях готова да скоча с терньора във водата, само да забележа, че нещо не е наред, но той като че ли не забеляза промяната, треньора му каза "Ела тук, вдигни единия крак, свали плавника, сега другия.", той се подчини и като тръгна без плавници, заради това че се налага да рита по- силно, движенията ми се видяха и на ръце, и крака още по- урегулирани. И по- ефективно ми се видя плуването така, като се включват активно всички крайници.
За кръвния тест съм почти на стъпка да се откажа.
Веселче, имаш ли някакво инфо за това, след като се направи кръвен тест на детето и се изготви хранителен режим от диетолози- специалисти на база на него, със списък от разрешени и забранени храни, чувала ли си нещо за доказан резултат, вследствие на това?
Защото колкото повече мисля и наблюдавам, все повече се убеждавам, че каквото обича да яде сега, това ще си яде, каквито и списъци да ми изготвят с хранителен режим за него, та дали си заслужава....а аз отдавна съм изхвърлила от разрешените му храни всичко от семейството на чипсове и зрънчо, като сме ги заместили с козунаци и меденки.
А тази вечер на площадката имаше три много слънчеви момченца, двете с една годима по- малки от него, но като него за втори клас и едно 4 годишно- много отракано. И се заговорихме, едното се оказа, че му е адаш, Марти правеше пясъчни кули и първи заговори адаша си, не чух какво, но като видях, че става разговор, се доближих и така, помолих момченцето да си играят, после дойдоха и другите 2, казах им да го гледат в очите, като му обясняват правилата на игра и адаша му непрекъснато му хващаше главата с две ръце, за да му вижда очите. Играхме ( защото и аз участвах) на игри с думи- първа и последна буква, децата много бързо реагираха и ги помолих да изчакват на всеки трети отговор, за да отговори и той. После решиха да играят на неговата игра в пясъка и го извикаха да ходят за вода в кофичките и лейката, и аз ги придружих до фонтана, естествено..и се получи игра, някакво взаимодействие...та, тази вечер господинчото направи нещо като игра с деца на детската площадка

Катина, благодаря за предложението да се включа. С най-голямо удоволствие, но не, за да покажа какъв специалист съм, а за да споделя като родител и човек който вече 7 години се занимава само с това. Доколкото разбирам тук говорите за стереотипно поведение. Четох изказването на майка - Мариянчето. Много точно сте забелязали-стереотипното поведение според всичко, което аз знам за него се проявява точно когато детето не е ангажирано с нищо, когато е ядосано, когато е превъзбудено, когато е уплашено. Според ДАН докторката, която лекува Борис то се дължи на бактерии и гъбички в гастро-интестиналния тракт. Ако те успеят да се овладеят медикаментозно промяната е смайваща.  Според психолозите от различни програми за деца от аутистичния спектър каквито аз съм посещавала в САЩ като например СОН РАЙС това поведение има защитна цел. Детето по този начин се предпазва от стреса. То прави стериотипните движения, за да се успокои. Тези движения са нещо познато, повтарящо се, неизменно. Точно това, от което има нужда едно дете от спектъра когато е притеснено, а когато няма какво да прави - просто му е приятно. Ако вие опитате например да се поклащате ритмично в продължение на няколко минути, нещо което много аутистични деца правят ще видите колко е приятно и успокояващо - като един вид медитация. Аз съм забелязала, че това поведение се прекратява, в момента, в който детето бъде ангажирано с някаква дейност или игра. Същото съветвам да правят родителите когато децата им изучават гениталиите си. Децата много често имат такова поведение след като бъдат навън някъде където средата е много шумна, много цветна, с много хора, нещо което натоварва някои от аутистичните деца. Затова е много важно режима на такива деца, както и средата да бъдат  структурирани.

Катина, благодаря за споделения опит /както и на останалите момичета/ относно стереотипите. Аз самата доста преди да прочета за "игнорирането" като метод, бях интуитивно налучкала, че коркото повече й правех забележки на Лора при зацикляне в стереотип, толкова повече тя се вкопчваше в него, сякаш с говоренето си й заострях вниманието и й давах допълнителен стимул... Но подобно на теб и аз не бих казала, че само с игнориране съм постигнала чудодейни резултати - т.е. понякога пренебрегвайки стереотипните й движения, след известно време Лора сама преставаше да ги прави, като че ли губейки интерес след като не можеше да провокира чрез тях някаква реакция /поне такова усещане имах/... В други случаи обаче, колкото и продължително и търпеливо да съм игнорирала, тя си е продължаваше със стереотипа до степен едва ли не на достигане на някакво авто-хипнотично състояние, та тогава вече няма как човек да не се намеси... Така... - сигурно прави впечатление, че говоря в минало време... и това е така, защото от доста време /повече от година, можеби и две/ Лора не е имала никакви стереотипни движения от познатите характерни /като пляскане или въртене на ръце, или пък почукване с някакъв предмет, гримасничене, извиване на очи или друго каквото може да се сетите/..., но последните 3-4 месеца проявява "общо стереотипно поведение", ако мога така да го определя и то се свежда до извършване с неизменна ритуалност на всички ежедневни дейности - по точно определен начин, в строга последователност и с прецизност, при това толкова мудно, че ми е трудно да ви опиша просто...   Не знам дали "стереотипност" е точното определение, но тъкмо за това говоря, че се виждам в чудо как да се справя - с игнориране не става, щото оставя ли я на вътрешния й ритъм, Лора съвсем се отплесва и така едно просто действие, което примерно обичайно отнема 2-3мин. на нас може да ни "изяде" 20-30 ; с подканяне също няма особен резултат, щото пак докато сама не реши да премине към следващата "фаза от ритуала" аз по никакъв начин не мога да я принудя, но поне я подсещам та да не се отнася съвсем; И сигурно е излишно да го казвам, но тя  не допуска прескачане на някоя от фазите на ритуала и дори да я пришпоря с по-остър тон и дори физическо подбутване, тя се дърпа упорито и докато не извърши нещата така както си ги е наумила, мирясване няма... Не се впускам в описване на конкретни ситуации, че темата сама ще я привърша, но надявам се можете да си представите колко трудно се изтърпява, защото това не са някакви отделни единични случки, ами практически част по част Лора е "структурирала" ежедневието по свой си модел, който не допуска да бъде пречупен и го следва в супер мудния си ритъм... Апропо, на моменти се радвам че нямам разрешително за пистолет, щото ако имам в себе си огнестрелно оръжие и както моята щерка ме докарва до "транс" с тия си изпълнения на моменти.., напарво бих се превърнала в живото въплъщение на емблематичния израз "луд с картечница" /това разбирасе казано колкото да внеса малко хумор в иначе не-веселия пейзаж/

Това е което ми е най-голямото изпитание в момента и наистина ще се радвам да чуя практически идеи, особено от специалистите, които ни се представиха..,стига разбира се да са склонни да споделят опит тук безвъзмездно
/така да се каже/...

Мина,съгласна съм с теб.При мен Хубавицата като ,че ли си зарежда "батериите" с тези пробягвания.Пробвали сме с майката да ги ограничим.Това автоматично води до категорично игнориране на нещата,които изискваме.Например-да тръгне при логопеда.Определено и помагат следучилищните спортове-кънките(тя е невероятна на лед),фудбола.А от миналата седмица започна и кану-каяк.Не беше много възхитена-заради принудителното седене в лодката,но пък изглежда,че ритмиката на загребванията имат някакъв терапевтичен ефект.Тя е в лодка с майка си,разбира се.
Исках да те попитам за хранителните алергии(или непоносимости).Считаш ли,че до 7-8годишна възраст те вече не са се проявили при деца с А-м?
Радвам се,че Форумът ни взима такъв толерантен обрат.Искренно. 
Кезая,ще се поровя във Форумите за мнения за тези хранителни тестове и съответната диета.Много се радвам за Марти и плуването. И синхрон и сензорна стимулация.Да не говорим ,че възпитава и дисциплина.Макар,че с плавници си по-бърз(и се усеща вибрацията на водата по-осезателно)Мое лично мнение.

Виждам, че във форума говорите за диети. Борис е на диета от 5 години. Диетата на децата от аутистичния спектър вече приета , както в САЩ, така и в Европа е без глутен и казеин. Не защото децата са алергични или са нетолерантни към тези вещества, а защото те им вредят. Глутена и казеина са белтъци. Глутена е белтък в зърнените култури, а казеина е белтък в млечните храни.  Почти всеки родител на аутистично дете е забелязал, че със стомаха на неговото дете, сякаш нещо не е наред - и то не е. Всички изследвания, които аз съм виждала на такива деца недвусмислено сочат, че те имат стомашни проблеми. Това са или бактерии, или гъбички или, нещо което ДАН докторите наричат аутистичен гастрит. Голяма част от тези деца в някакъв етап от живота си са имали запек или разстройство или са показвали, че стомаха ги боли. Голяма част от тях ако се загледате в изпражненията им ще забележите неразградена храна, или особен цвят, консистенция или мирис, изобщо нещо различно от на другите хора. Те просто не усвоянат правилно храната, не извличат от нея необходимите витамини и минерали, не разграждат някои храни до полезни вещества, а до вредни. Извинявам се за лирическото отклонение, и за това , че ви занимавм с фекалии, но това е много важно, за да успея да ви обясня необходимостта от диетата. И тук стигаме до казеина и глутена. Преди десетина години когато статистиката на децата от аутистичния спектър в САЩ вече безмилостно е нарастнала, някои хора започват да си задават въпроси на какво се дължи това?  Очевидно не е на промяна в генотипа, тъй като за толкова кратко време това не може да стане. Хората, които си задават тези въпроси са родители на деца от спектъра, техни близки или приятели. Някои от тях са лекари по образование и започват да си задават по-професионални въпроси. Така се образува организацията на ДАН докторите, болшинството, от които са родители на аутистични деца. Това са хората ,при които аз съм видяла дестки излекувани деца. На повечето ДАН конференции, които аз посещавам има поне по няколко такива. На тези ДАН доктори им прави впечатление, че при аутистичните деца има някои закономерности, които те започват да изследват. Стигат до извода, че децата се чустват по добре когато не ядят определени храни. Започват проучвания на тази тема и се обединяват около идеята, че това са млечните и зърнените храни. Един от добрите лабораторни учени в САЩ успява да разработи тест, който доказва това твърдение. След много проучвания се оказва, че тези деца не преработват глутена и казеина до полезни за организма съставки, а ги превръщат във вещества подобни на морфините, които са наречени казоморфин и глиадоморфин. Хранейки се с такива храни аутистичните деца на практика си произвеждат сами морфиноподобните вещества, и тъй, като при тях освен стомаха още много системи не работят както трябва една от тях наречена кръвно-мозъчна бариера, която спира токсините отиващи до мозъка. При нашите деца за съжаление кръвно-мозъчната бариера е пропусклива и мозъка се токсикира директно, както от глиадо и казоморфина, така и от други вещества. От тук следват и някои от странностите на нашите деца. Например както някои от вас с право са забелязали някои от аутистичните деца са с много висок праг на болка. Те се удрят жестоко, а изглежда сякаш нищо кой знае какво не се е случило. Те на практика се обезболяват сами напр.изпивайки една чаша мляко или изяждайки една филия хляб. Задължително в менюто на деца, които не са на диета млечните или зърнените храни или и двата вида заемат централно място. Някои от тях ядат само това. Има разработен тест в една лаборатория в САЩ, както вече казах, който мери нивото на тези вещества. Аз съм го правила няколко пъти на Борис, а за да се убедя напълно и на себе си. Ако някой има въпроси относно това, аз съм на разположение. Мили майки сами си помислете ако едно дете е постоянно под наркоза как ли се чувства то?

Ето малко инфо за биофитбека:
Той е изцяло безвреден и приятен. За трайни ефекти са необходими 15-20 тренинга по около 45 минути.

Какво е Невротренинг?

С помощта на електроди, които се поставят на главата, се регистрира мозъчната активност. Тя се проявява на монитора на терапевта под формата на диаграми.

Терапевтът избира индивидуална програма за трениране. Дете вижда тази програма под формата на компютърна игра.
Играта се управлява само от мисълта, без мишка или клавиатура.
Целта на една от игрите например е да управляваш виртуална кола. За да се постигне това, мозъкът на клиента трябва да генерира желаната мозъчна активност. При минимално разсейване колата спира или се отклонява от пътя. Тренирането трайно спомага за достигане на оптимално ниво на мозъчното функциониране.


История на невротренинга


Невротренингът възниква през 1958 г. и е свързан с изследванията на проф. Б. Щерман в американския космически център NASA.

През 1972 г. проф. Б. Щерман издава научна статия за приложението на невротренинга при лечение на епилепсия. Той установява спад на пристъпите при изследваните лица с 60 %.

Развитието в сферата на компютрите и новите технологии е причина методът да се развива с бързи темпове.  Днес той се предлага по цял свят в неврологични и психиатрични болници, педагогически кабинети в училища, частни практики и др.  

В България вече съществуват специализирани кабинети, които притежават лиценз към Българска асоциация по биофидбек за провеждане на сеанси за невротренинг.

Прилага се при:
- проблеми в психическо развитие
- аутизъм
- аспергер
- церебрална парализа
- емоционални проблеми
- агресия
- дискалкулия, дислексия
- епилепсии
- заекване
- хиперактивност
и дг.

Биофидбек-методът е интернационално етаблиран метод в медицината, клиничната психология и психотерапията. Дълги изследвания и наблюдения са доказали неговата значимост и успеваемост. В САЩ Биофидбек-методът се използва в работата с хора още от 70-те години. С негова помощ се повлияват положително както много болести, така и проблеми на здрави хора, примерно: често забравяне, неустойчивост на стрес, недостиг на концентрация и други. Процедурите с апарата се отразяват благотворно на хиперактивни и на деца с аутизъм. За да имат ефект, те трябва да се проведат между 10 и 15 пъти.
Използва се и при тренинг на мениджъри и почти винаги, когато им казвали да се концентрират, уреда измервал огромно напрежение вместо концентрация. Което означава, че по принцип хората не можем да различаваме добре състоянията, в които се намираме, та какво остава за деца с разстройство на периферната нервна система. Та така мотивираните възрастни виждали на екран, че вследствие на това, че тв вместо да се концентрират, се напрягат, мисълта им вместо да изкачва на монитора топка по наклон, тя започва да пада и човека опитва да я изкачи и след като успее всъщност, разбира и се научава как по- бързо да успее да концентрира, вместо да се стресира. Подобен е и методът при работата с деца, само че с игри - като му се каже на детето да се чувства весело, за да се усмихне човечето на неговия монитор, ако то се насили и се напрегне, вместо да се успокои, човечето става тъжно и детето трябва да намери верните чувства в себе си. Как успяват да мотивират дете с аутизъм или хиперактивност, или- още по- добре - и двете заедно- с награди - винаги имал нещо, което детето обича и че се постига успокояване и концентрация, без да се използват медикаменти със задължителните странични ефекти и при това резултатът бил траен, но вероятно доста време след тренинга, родителят ще трябва да контролира емоциите на детето като го кара да си спомни как се е чувствало тогаво, когато да речем е успяло, без да докосва мишката, човечето да се усмихне.

Моята практика показва, че когато детето е мотивирано, увеличава нивото на концентрацията си с около 3 пъти в рамките на един курс от 15 процедури. След почивка от около 2 седмици, терапията продължава и се увеличава с толкова процедури, колкото прецени биофитбектерапевта.
 Трябва да се изкара поне половонгодишен курс, за д аима траен ефект, като след почивка от месец, да се продължи до пълното извличане на концентрацията на детето.

Госпожица Цолова,
майка на Мартин

Здравейте момичета.Да се включа и аз в темата.Дълго време и аз като повечето майки на деца с А-м съм си мислила че най-големият ни проблем е говоренето.Да ама Не.Сега когато се появи реч излезнаха на яве други проблеми:Коментирането на висок тон на недостатъците на други хора например ако види някой дебел човек крещи с цяло гърло-Мамо този човек е дебел и започва да се смее неконтрулируемо или Мамо защо този чичко носи женски телефон,ще му викам женчо и т.н.Та въпроса ми е вие как се справяте в такива ситуации,защото метода с обесненията явно не работи. Имам и един друг въпрос.Ясно е че диетата е важна,но дали не трябва да се води от диетолог?В смисъл тези храни от който ние ги лишаваме трябва да бъдат заменени с други а също и да се вземат витамини и т.н.Това според мен си е цяла наука.Кой ще ни каже какво да вземаме?

titi, и аз известно време се заблуждавах, че проблемът е в говоренето. Но не - проблемът е поведенчески!   Мария още наваксва с говора, изостава спрямо връстниците си, но въпреки това и при нас я има тази невъздържаност и спонтанност в коментарите. "Мамо, виж циганин!", съпроводено с твърде висок глас и сочене с пръст.   Надявам се с времето да овладеем и това, но за сега не го считам за особено голям проблем, сравнявайки го с другите дефицити, които има.
За диетата съм чувала, че може да помогне при много малки дечица. Примерно, ако се започне около 2-годишна възраст. Отдавна я подминахме тази възраст и се опасявам, че в нашият случай не би помогнала. Все пак ще е добре да чуя мнението на майките, които успяват да я приложат.

titi_s,

Проблемът с коментрите на висок глас за хората, което не е прието да се прави, винаги е съществувал при нас, проблем с говоренето не сме имали никога и винаги сме коментирали всичко, което ни мине през главата на висок глас. До около 4 годинки го отдавах на това, че е дете и не ме притесняваше особено, но след това и особено след като го диагностицирахме, е доста голям проблем. До нас живее едно мулатче и винаги, когато марти го види, отива до него, завираше се в лицето му и го питаше "Ти негър ли си?", детето всеки път отговаряше, че не е. И аз всеки път обяснявах, че не се питат така и коментират хората. Сега, когато разбирането му е вече доста добро, но контрола слаб, след среща с детето го попотах "Я, ми кажи, ако всеки път някой идва и те пита така ти какъв си, ще ти харесва ли?", той каза "Не", но не бях сигурна, че е схванал точно, обаче от тогава не го е правил, а ме пита само мене, което е доста по- приемливо. Ние не можем да променим напълно и изкореним първичните им натури, но целта е с много обяснение и похвати, все пак да докараме нещи по- приелмливо като поведение. Преди ме питаше пред хората "Защо на тази жена й е голяма главата?"..такива лични и грозни коментари и аз всеки път обяснявах, че е грозно и никой никога не бива да говори така пред хората за тях. След изкарания курс по son rise терапията разбрах, че пък е вредно, като им забраняваме разни неща, които им идват естествено и забраните само утежняват положението, затова когато нещо е неприемливо и трябва да го забраним, казваме "Това нещо не може да се прави тук, а може да се прави - там- еди къде си." И започнах да му казвам за коментарите пред хората "В никакъв случай, дори не си ги помисляй да говориш за хората- познати и непознати пред тях, може, но когато останем сами и ти ще ми кажеш каквото си мислиш, а аз ще ти кажа дали трябва така да мислиш." Сега ме пита пак пред хората, обаче някяк започва да ги вижда по- в дълбочина "Защо този човек е лош?", аз пред човек казвам, че е гледал филмче, а  на него продължавам отново "Това, че ти изглежда лош, не значи, че е така и дори и така да е, може да ми го кажеш, само след като си е тръгнал."
Много време отнема и търпение, но най- важното е - НИЩО ДА НЕ ИМ СЕ ЗАБРАНЯВА, А ЗА ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО НЕ БИВА, ДА СЕ ДАВА АЛТЕРНАТИВА- КЪДЕ МОЖЕ. Абсолютната забрана е страшна и води до други по- лоши последствия. То и на нас някой да ни забранява нещо, ще ни се иска напук да го направим, кой е той, че да ни забранява

Аз за това, че диетата трябва да бъе изготвена от диетолог, съм убедена. Изледването на кръвта, за което все още не съм убедена, че ще направя, защото е скъпо, а не съм сигурна, че ще успея да го накарам да спазва хранителния режим. Бълграска е фирмата, която взема проба от кръвта на детето за изследване, кръвта се изпраща в Холандия, където я изследват и на база резултатите, лекари- диетолози изготвят списък със разрешениет и забранени храни за детето, въз основа на който се изготвя хтранителния режим. Това изобщо не го подлагам на съмнение, това, което ме приетснява е дали има смисъл, след като съм почти убедена, че всичките меса и колбаси, кроасани, козунак, меденки, целувки, шоколад, които обича сега, ще продължи да иска и да си яде. Ако се окаже например, че в списъка със забранението му храни не фигурира риба, пилешко, колбаси, а фигурира прясно мляко или нещо друго, което той не яде, не се сещам сега, абсурд е да го накарам, ще стане страшно..та, единствено затова се чудя- дали има смисъл да давам толкова пари, за да разполагам с хранителния му режим, подходящ за него, който няма да спазваме.
А освен това от лабораторията в Холандия ми отговориха, че тъй като той е растящ и не е изградена още напълно имунната му система, резултатите от кръвната проба след 1 година, ще са различни от тези сега- т. е. списъка с разрешени и забранени храни, след една година ще е различен, то не е все едно на себе си да го направя и да знам, че дори и тази година да не мога да спазвам диетата, след време все ще стане.

при нас диетата си свърши работата - т.е. детето ми си реши проблема със запека, стана по-концентрирано и спокойно и след близо 8-9 месеца почна и да спи добре през нощта.  Аз я модифицирах - моя син така или иначе не яде много неща тестени, но като яде не му влияе, та сме отрязали само млякото. Реакцията при нас на мляко е страшна. Никой неможе да го търпи като го "нахраним" с нещо млечно......Захар и сладко не съм забелязала да му влияе, консеравнтите по принцип ги избягвам, затова не ми прави впечатление за реакция. Или може би на тях реакцията е по-бавна от колкото с млякото. Така, че ние сме мноооого време вече на безмлечна диета и мисля, че детето страхотно напредва. Дали е от диетата само - как да кажа...ние и сума ти и терапии правим....
За коментарите - и за "умишленото" ръсене на такива не ми се говори - там сме патологичен случай...при нас в репертуара са включени и много нецензурни думи, които идея нямам откъде научава и заплахи за насилие.....

И при нас е така.Мляко изобщо не яде,но за сметка на това обича много сирене.Не яде никакви зеленчуци,а от плодовете само ябълки.Ядем кибапчета и пържени картофи,кроасани и напоследък вафла Мура заради рекламата по телевизора.Общо взето това ни е хранителния репертоар.Много пъти сме се опитвали да му дадем някой друг плод или домат.Абсурд той домат и чушка суров не е вкусвал.Много сме зле и със зъбите.И там ще е голям проблем.Напоследък от ходенето на пръсти взе да се оплаква че го болят краката.Много се притеснявам да не сме скъсили ахилеса.