Сега гледате ли новините...?

Гледам новините чат-пат. И се чудя аз ли одъртях или Клюкарникът се превърна в тийн форум. А, Гил?

В последния месец почти не гледаме новини-толкова негативизъм,айде няма нужда!Иначе явно доста набори сме във форума.И аз си спомних емблемата на училището,престилката,добре,че отпаднаха-голяма глупост.Приятелката ми е ужасно слаба и помня как класната и се караше,че си слага панталон под престилката Спомням си и Пинко-мн. го харесвах,а СТУДИО Х,ми беше страшно понк.Моето детство въпреки,че е било прекрасно с мн. игри,е и ще е мн. различно от това на дъщеря ми.Условията са мн. различни,което е и плюс и минус.Нашите са правили една единствена грешка и то чак като тийнейджърка-не ме пускаха много късно вечер,но си мисля,че и аз ще бъда такава.

В последния месец почти не гледаме новини-толкова негативизъм,айде няма нужда!Иначе явно доста набори сме във форума.И аз си спомних емблемата на училището,престилката,добре,че отпаднаха-голяма глупост.Приятелката ми е ужасно слаба и помня как класната и се караше,че си слага панталон под престилката Спомням си и Пинко-мн. го харесвах,а СТУДИО Х,ми беше страшно понк.Моето детство въпреки,че е било прекрасно с мн. игри,е и ще е мн. различно от това на дъщеря ми.Условията са мн. различни,което е и плюс и минус.Нашите са правили една единствена грешка и то чак като тийнейджърка-не ме пускаха много късно вечер,но си мисля,че и аз ще бъда такава.

Е-е-е, усмихнах се! Аз пък си мислех, че Ида 121 е мое откритие и само на мен ми стои толкова хубаво! 

наистина ме накара да се усмихна................май всички това ползвахме?Имаше и един деодорант Импулс............помните ли го?

Това е поредната носталгична към детството тема  Ето това показва, че стареем, при това безкомпромисно 

Определено нямам неща от моето детство, които да съм правила, но бих забранила на моето дете. Ако детето ми има моето прекрасно детство, интелект и разум, няма да имам никакви притеснения за него 

Ау, мерси за темичката Това червило Ида си го криех в помещението между етажите и като тръгвах на даскало си го вземах.А за дезодорантите Импулс се сещам, че трябваше с брат ми да се пръскаме отвън, пред входната врата, че баща ни не ги понасяше!
Само за новините се улавям, че заприличах на нашите!
Мойта е в 4 ти клас и не й забранявам късите панталонки(защото поли не носим), гланца или светло червило.Също излиза със съученици, но аз знам къде са.Държим връзка по тел.По добре така, отколкото, навремето като ни се забраняваха разни неща, пак да си ги вършим незнайно от родит. тяло!

Цялата ми стена в стаята беше в плакати и издраскана с надписи Нирвана, Металика, текстове на песни и разни крилати фази за живота и смъртта  Един ден, ако дъщеря ми окипази така жилището ми, не знам какво ще я направя.
Сещам се, че майка ми казваше "Ще видиш един ден, като  ти се падне едно такова диво дете като теб, какво ми е било!"
Като гледам, историята се повтаря, аз вървя по пътя на майка ми, дъщеря ми по моя... Единственото, което няма да е същото, са безгрижните игри  навън до късно вечер.

Верно плакатите

И аз окепазявах редовно стените и се чудих какво толкова им пречи на нашите

 Помните ли клинчетата и ластичните поли?

А как се дразних, като ми забраняваха  да слушам силно музика...

Гледам новините рядко. Още по-рядко гледам останалите ТВ предавания. Преди 5 години се откачихме от кабелната. Сложихме си една антенка, хващаме БТВ, БНТ1 и Нова. Стигат ми. Като се има предвид колко време гледам ТВ общо...

А иначе в темата за забравените жестове сме си припомнили доста неща.

Лепим отсега плакати по стените над леглото на сина - МакКуин, Сали, Матю, снимки на Ауди (засега това са предпочитанията).

Гледам новини, да. Май основно това гледам.
И ние сме с антенка, ама хващаме 6 прогами. Предостатъчни са ми.

Всичко което сте изброили е и в моите спомени-червилото Ида,престилките,спомням си и едни блузи с ламе  като по малки лексикони,събиране на салфетки,играех на ластик докато свърша 8-ми клас.
В нашата махала имаше много деца на моята възраст и вечер стояхме на една пейка до към 11 часа и чоплехме слънчоглед който купувахме от една стара циганка а рано напролет ходехме да чупим клони на сливи и ядяхме мъничките сливки като старателно премахвахме още меката костилка която горчи....Като се стъмнеше се започваха едни викове през терасите "Тонииии,Антония,Тониии,Антония...",от другия балкон друг вика "Митее,Митошкоо,Митее,Митошкооо..." следва (със строг глас)"Яно,веднага се прибирай!" и така,като се приберат повечето другите сами си тръгвахме.Понякога си говорехме (надвиквахме)през терасите...Летните лагери са онзи незабравим спомен,престоя при баба на село,там също имаше много деца.Вечер се събирахме на улицата а през деня си намирах работа из двора.Обичах да поливам доматите и да се калям във вадите (това удоволствие бе доставено и на моите деца),да ровя из ягодите и търся узряла.Не можех да ги изчакам и скришно ги ядях полуозрели.Баба имаше бяла череша която винаги е била с много червеи,аз се качвах на къщата на зайците отгоре и с часове си играех да отварям всяка черешка,да изчистя червея и да я изям.Чаках кокошките да снесат, събирах яйцата и се пълнех с едни мънички гадинчици които ходят по тях.
Берях и ядях мънички краставички без да ги мия и баба редовно ми се караше да ги оставя да пораснат.

Това което съм мразела а го повтарям е да пратя децата на море с баща им.Понякога имам нужда да остана сама и това ми действа много добре а те все ме молят да ходя с тях.Аз навремето се чувствах много кофти без майка защото тя беше по щедра към нас а при на е обратно,мъжа ми нищо не им отказва,аз съм тази която всявам ред.
Друго май няма,децата ни са живяли сравнително малко в България и затова не мога да направя съпоставка.

Днешните деца искат много бързо да пораснат.Аз чак към 16-тата си година ходих на кафе в по луксозна за времето си сладкарница и с приятелка,специално приготвили се за това.Иначе ходехме да си купуваме пасти и боза.По едно време беше модерно да пием бебешки пюрета от кайсии.Надпреварвахме се кой повече бурканчета е изпил  Баба като ми дадеше пари си купувах едно кашонче от 30 бурканчета,струваше 5.20лв

Помним , помним ...много добре!
Аз като бях малка мразех новините но най - мразех "Всяка неделя" с Кеворк Кеворкян - викаха ме да гледам Пинко Розовата Пантера - любимата ми част от това "тъпо" предаване. А сега друго мога да  не гледам,  но новините са задължителни вечер!

А кларковете ( с различни по цвят връзки - електрикови по възможност) и навитите, като за наводнение парени дънки??? И прическите - отгоре два пръста стърчаща коса, отзад опашле  , бретон на една страна  .
С приятелка взимахме тайно червилцето от чантата на майка ми (химическо, ярко червено), Баща ми, като ни видеше все ни караше да го трием. После цяла седмица с мустаци ходехме по улиците. Лексикони попълвахме, на ръбче и ластик играехме, картички и салфетки събирахме, пишехме си с руски приятелчета. Спомени, спомени............
По същество: винаги съм твърдяла, че моето дете няма да го ограничавам в нищо, но сега се усещам че вървя по пътя на родителите ми.

Ех, ееех, ако щете вярвайте, но до миналата година си пазих ластичното клинче купено ми от мама от Кореком когато съм била в 5 или 6 клас, тоест преди около 18 години. Толкова го мечтах тогава това клинче, че сърце не ми даваше да го хвърля...

Относно досадните предавания мисля, че всичко сте казали  Днес и аз не гледам телевизия, особено пък новини - нервите ми не са това, което бяха едно време и не искам да ги тормозя излишно