Seltakis, много си прав!
- Публикувана: 27 май 2009, 14:55 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2009, 16:15 ч.
Познавате ли скръндзи?
Така наречените "гащници" драпат и за скъпите коли, също. Както и за други съвсем незначителни и дребни неща, които водят до поддържането на стандарта, за който говориш и живеят на кредит.
Аватара ти е много интересен.... Ако ника и аватара са едно и също, направо можем да се запознаем.
Аватара ти е много интересен.... Ако ника и аватара са едно и също, направо можем да се запознаем.
Аз познавам една особа, която като си осважава стените с латекс, си прибира вестниците, с които е покрила и си ги пази за следващото освежаване.
Явно не чете много вестници
Погледни го обаче от друга гледна точка - може да е "зелена" и да мисли за опазването на околната среда, като пести хартията 
Аз пък винаги си чакам рестото
Ако ще да са 2 стотинки и продавачът да не смята за нужно да ми ги върне, седя си на челото на опашката и си чакам най-спокойно 
Скръндза съм си... Аз познавам една пословична скръндза - приятел на съпруга ми, с чиято пресметливост и сметкаджийство отдавна сме свикнали и се забавляваме . То си му идва отвътре. Иначе е доста добре материално, обикаля света, облича се стилно. Но принципът му е - шамар да е, аванта да е. Той и коктейлите и гостуванията ги подбира според почерпката, не ходи на всяка покана.
Преди години покани голяма компания приятели в ресторант за рождения си ден. Постави една бутилка някакъв алкохол на средата на масата и започна да поръчва - искаш не искаш, трябва да приемаш - салати, ордьоври, ракия към салатата, бяло вино с ордьовъра, червено вино към основното, кафе, десерт и коняк.... и т.н. - няма пиеш-не пиеш, искаш-не искаш. Поръчваше яко и си казахме, брей, как се отпусна този човек. Извика оркестъра да му свири на ушенце и лепи 5 и 10-левки по челата на музикантите. Накрая като дойде сметката, добави бакшишите за музикантите, раздели го на броя гости и каза: "Ето тая бутилка дето я донесох беше за рождения ми ден от мен, давайте сега да оправим сметката" .... и докато се опомним, ни събра парите за вечерята.
Скръндза, но със стил!
Това си е изкуство! 
Преди години покани голяма компания приятели в ресторант за рождения си ден. Постави една бутилка някакъв алкохол на средата на масата и започна да поръчва - искаш не искаш, трябва да приемаш - салати, ордьоври, ракия към салатата, бяло вино с ордьовъра, червено вино към основното, кафе, десерт и коняк.... и т.н. - няма пиеш-не пиеш, искаш-не искаш. Поръчваше яко и си казахме, брей, как се отпусна този човек. Извика оркестъра да му свири на ушенце и лепи 5 и 10-левки по челата на музикантите. Накрая като дойде сметката, добави бакшишите за музикантите, раздели го на броя гости и каза: "Ето тая бутилка дето я донесох беше за рождения ми ден от мен, давайте сега да оправим сметката" .... и докато се опомним, ни събра парите за вечерята.
Скръндза, но със стил!
Това си е изкуство! Ех, ще се спукам от смях. То бива, то може, ама това е върхът!
Аз незнам от каква порода съм 
Пръстите ми са широки когато става дума за детето/особено за забавления, атракциони и играчки/, за хойкане/никога не си правя сметката за бензин, разстояния и харчове/, за екскурзии, заведения, гостита, храна и богати трапези.
Към техниката афинитет нямам-телефона ми е 5 годишен, предния откара също толкова.
Други не съм имала-2 за 10 години
Единият ни ТВ е от сватбата/13 години верна служба/.
За дома купувам каквото ми хареса и не цената е първоопределяща, обаче за дрехи и обувки много пари не обичам да давам.
Вижда ми се безсмислено и преходно
.
И знам, че не съм особено права, но общо взето предпочитам да давам пари за спомени, отколкото за вещи.
За мъжа ми ако питате- търкулило се гърнето и си намерило похлупака.
Пръстите ми са широки когато става дума за детето/особено за забавления, атракциони и играчки/, за хойкане/никога не си правя сметката за бензин, разстояния и харчове/, за екскурзии, заведения, гостита, храна и богати трапези.
Към техниката афинитет нямам-телефона ми е 5 годишен, предния откара също толкова.
Други не съм имала-2 за 10 години
Единият ни ТВ е от сватбата/13 години верна служба/.
За дома купувам каквото ми хареса и не цената е първоопределяща, обаче за дрехи и обувки много пари не обичам да давам.
Вижда ми се безсмислено и преходно
.И знам, че не съм особено права, но общо взето предпочитам да давам пари за спомени, отколкото за вещи.
За мъжа ми ако питате- търкулило се гърнето и си намерило похлупака.
На мен ми е смешно да имаш пари и да живееш като мизерник, в мизерно жилище, да се обличаш в грозни, скъсани и овехтели дрехи (да излизаш пред хората така, не става дума в къщи как си ходиш когато си сам), да караш 30 годишна трошка, на кръчма да си поръчваш не което ти се иска, а което е най евтино и т.н. лишения, които на теб самия ти се отразяват зле.
Противоположното на това, което също ми е адски грозно е, да имаш съвсем нормални финансови възможности, да не се лишаваш абсолютно от никакви глезотии, но същевременно все да се оплакваш, че не ти стигат парите, да подаряваш унизително евтини боклуци като подаръци, да използваш безскрупулно хора, които са склонни да ти помогнат с каквото могат и да си мислиш, че това си е твое изконно право както и ти не само че не им дължиш благодарност ами и едва ли не поведението ти говори нещо от сорта Въпреки че имам по малко от теб, не ми лиспва самочувствие и наглост. Да не мислиш, че ще получиш моето уважение само защото имаш повече и си ми помогнал. При мен простака тия номера не минават. Айде у лево
Познавам и от двата вида.
И двата варианта са вид сметкаджийство, но вредно в единия случай за теб самия, а в другия - за околните и същевременно грозно и смешно.
Но има и практично и разумно сметкаджийство и то разбира се е положителна характеристика. Не понасям други хора да ми правят сметка на парите и за какво да си ги харча. Това е висша форма на нахалство, а толкова много хора за съжаление гледат в чуждата чиния и изказват непоискано мнение. Авторката на темата е типичен пример за такъв човек и ми е дори по неприятна от нейните "скръндзи".
Противоположното на това, което също ми е адски грозно е, да имаш съвсем нормални финансови възможности, да не се лишаваш абсолютно от никакви глезотии, но същевременно все да се оплакваш, че не ти стигат парите, да подаряваш унизително евтини боклуци като подаръци, да използваш безскрупулно хора, които са склонни да ти помогнат с каквото могат и да си мислиш, че това си е твое изконно право както и ти не само че не им дължиш благодарност ами и едва ли не поведението ти говори нещо от сорта Въпреки че имам по малко от теб, не ми лиспва самочувствие и наглост. Да не мислиш, че ще получиш моето уважение само защото имаш повече и си ми помогнал. При мен простака тия номера не минават. Айде у лево
Познавам и от двата вида.
И двата варианта са вид сметкаджийство, но вредно в единия случай за теб самия, а в другия - за околните и същевременно грозно и смешно.
Но има и практично и разумно сметкаджийство и то разбира се е положителна характеристика. Не понасям други хора да ми правят сметка на парите и за какво да си ги харча. Това е висша форма на нахалство, а толкова много хора за съжаление гледат в чуждата чиния и изказват непоискано мнение. Авторката на темата е типичен пример за такъв човек и ми е дори по неприятна от нейните "скръндзи".
И аз познавам една скръндза, която в студентските години ни молеше да ходим да се черпим за нейния РД.
Купихме подарък и седнахме на кръчма 4 приятелки. Започнахме да си поръчваме напитки и по нещо за хапване. И то не кой знае какво, по една пица или салата беше. Казвам "или", защото всеки си поръча по едно нещо.
Накрая дойде сметката и рожденичката каза " хм, аз имах намерение за по едно питие да ви събера само". Остави пари за напитките и за нейното си хапване и ...ние доплатихме. Смяаах. Защо не я почерпихме направо се чудя още
.
Купихме подарък и седнахме на кръчма 4 приятелки. Започнахме да си поръчваме напитки и по нещо за хапване. И то не кой знае какво, по една пица или салата беше. Казвам "или", защото всеки си поръча по едно нещо.
Накрая дойде сметката и рожденичката каза " хм, аз имах намерение за по едно питие да ви събера само". Остави пари за напитките и за нейното си хапване и ...ние доплатихме. Смяаах. Защо не я почерпихме направо се чудя още
. Ами карай, кой ти пречи?...Очевидно е че не си схванала разликата - дадох пример с колата не за да се дуя, колко е скъпа (според мен е евтина за класа си, но това е отделен въпрос), а за да разясня, че очевидно мога да си взема какъвто си искам телефон, но просто не ми пука за дребните неща в живота, до които драпат гащниците, за които съм скръндза. Просто ми е смешно как в очите на някои хора, като направиш някой лев, трябва да поддържаш "стандарт", очевидно проектиран най-вече в мечтите им. 
...ако не шляпнеш на масата некой телефон поне за два бона и се "сриваш" в очите им
...ако не шляпнеш на масата некой телефон поне за два бона и се "сриваш" в очите им Човек е голям, колкото са големи мечтите му. Един си мечтае за маркови дънки, друг за последен модел телефонче, трети за скъпа кола, четвърти за хубава къща, пети за олимпийското злато, шести да полети в космоса.... Градацията може да поеме в различни посоки, но все е към повече. И всеки, който тръгва от нулата и расте нагоре е нормално да мине подред всички тези фази. В случая ти си достигнал по висша фаза от онзи, който си събира парички за телефонче. Който може да си купи какъвто си иска телефон разбира се, че няма да му представляват интерес телефоните. Естествено е да се стремиш към това, което все още не можеш да имаш, но имаш надежда базирана на реални перспективи рано или късно да имаш колата примерно (ти вече я имаш, но сигурно искаш още по скъпа). В БГ мнозинството се праскат с дрехи и телефони, защото с друго не могат, такъв е стандартът. Тях просто ги е яд на всички, които имат повече и всячески ги оплюват, като примерно им се подиграят за по евтиния телефон, който имат. Насмешката им просто е маска за сълзите от завист, че можеш да си позволиш повече от тях. Така че... с право ти е весело, то си е за радост, нали така.
venush , ми защо наистина не я почерпихте, толко човека не могат да си поделят една сметка
А ти от де знаеш, че е скръндза. Може да не имала пари да плати момичето.
Да. Бивш колега, баща му член на Парламента (ингилизкия), ми искаше 1-2 лири на заем, като минаваха да събират за някоя кауза (пък и не ми ги връщаше). Всъщност, той беше много горд с цяла поредица скръндзаджийски прояви, ама ще стане скучно да ги описвам.
Май си допаднаха с жена му, защото той радостно се похвали, как като му отишла за пръв път на гости в квартирата, видяла зад къщата коприва и веднага я обрала и направила супа.
(Боже, домъчня ми за тоз чешит, ще взема да го гугъл-на.)
Май си допаднаха с жена му, защото той радостно се похвали, как като му отишла за пръв път на гости в квартирата, видяла зад къщата коприва и веднага я обрала и направила супа.
(Боже, домъчня ми за тоз чешит, ще взема да го гугъл-на.)
