и сега какво да правя?

Какво стана снощи?

  Познавам младо семейство със същите почти проблеми -(излизаме заедно с майката с бебетата)... Мъжът й много трудно приема, че след раждането животът му се е обърнал на 180 градуса.... Ходенето за риба в събота, спането (ти твоя даже го оставяш да спи ) Тя му отстъпва...... Никой не им помага... Вчера й направи забележка , че не била сготвила.....
Добре, че сме няколко майки и като се съберем вечер семействата той гледа как нашите мъже грабват веднага бебоците да ги разнасят след работа, докато ние си поклюкарим по женски   Засега има ефект.... Ще видим докога. Тя също събира смелост да му казва нещата в очите, без да го унижава, разбира се..... Умно момче е , ще се оправи......

Споделям го на теб, дано ти помогне.....  Примерът от другите хора е нещо ценно. Опитай да се събирате с подобни

Е гати мъжете, дето им се е развалил рахата от собственото им дете  Мъж, който прави забележка на жена си, че не е сготвила... честно, ако не е форума, нямаше да знам, че има такива мъже

Ама на това мъж ли му викате?Що за човешко същество е това щом като за собствената си плът и кръв не се трогва и се държи така саможиво и незаинтересовано?!Много ми е интересно така ли се е държал и преди да се роди детето?

Ми не знам точно как е при авторката, макар че е споделила доста.... Но в случая с познатите ми до голяма степен жената го прави - "Ми той работи цял ден......"  Е, работи, но работи от 9 до 18.30 с едночасова обедна почивка.... Освен това работи при мъжа ми, та знам с какво време разполага, като няма работа ....
А тя не се замисля, че работи денонощно..... Вярно е, бебоците ни пораснаха, но .... всички знаете какво е.... Обичаме ги, не можем без децата си, но доста от нас имат нужда да "отдъхнат" поне за час, дори да гледат умно в една точка, просто да не са нащрек....

Всеки петък се карат, защото в събота той иска да ходи за риба цял ден.....   Кога ли ще я кача на колата да идем да видим каква риба лови....... ама не ми е работа да се меся.....

При майка ми и баща ми положението е същото  - с тази разлика , че тя горката тепърва започна да се осъзнава след толкова години......   Работеше детска учителка - прибере се след работа (независимо от смяната) и почва..... чисти , готви, помага на мен и сестра ми за уроците, пере (с обикновената пералня едно време) ....... Дойде си баща ми към 18 от работа (военен, на висок пост в тукашната бивша казарма....казвам го, за да стане ясно, че по цял ден пият кафета по канцелариите).... седне пред телевизора и чака да му сервират..... Едни чинии не беше мил в живота си....
Но....майка ми си е виновна...... Не ни даваше нищо да пипнем, нито на нас (две момичета), нито на него. Слава богу , че като отидохме студентки и съвсем ни налегна безпаричието, започнахме да правим всичко.........И още как!
Сега на стари години се опитва вече да се наложи над баща ми....ама с цената на какво - Старо куче колко учи? (да не казвам истинската поговорка)..... кавги и глупости.....
Компромиси - да, но уважение също......трябва.....

Наистина ако ме пита мъжа ми що, аджеба , не съм му сготвила....звучи ми също толкова тъпо колкото аз да го попитам защо е изкарал малко пари тоя месец .......

Не знам.....наистина ми е трудно да дам съвет на авторката , но си мисля, че прекалено много му отстъпва....... Може би те е страх, мила, да не се разделите....... Но пък може би той разчита точно на този твой страх..... знам ли....