ОКТОМВРИйка почивка планува,а бебенце в корема палува!

Много сте прави в разсъжденията си, за съжаление. Според мен въпреки че възпитанието е основополагащо, животът в странство променя несъмнено. Едно от нещата, които ме удивиха в първия момент в Испания, е колко са усмихнати и непринудени хората там и как не се оплакват непрекъснато за всичко. Хората от моето поколение, т.е. млади хора с няколко години професионален опит печелеха не повече от 1000-1200 евро, половината от които отиваха за наем на някоя дупка в Мадрид, но за езногодишния ми престой там не чух някой да се оплаква, че не получава достатъчно пари и че живее лошо. Докато ние тук все сме недоволни. И това недоволство прераства в агресия и цинизъм, които за съжаление са навсякъде около нас. Това е, което мен лично ме съсипва тук.  

Гинче, колкото и да се опитваме да създадем наш собствен "оазис", не можем да живеем изолирано от околния свят. Аз имам невероятни приятели и семейство, които ме правят истински щастлива и удовлетворена. Но това не променя реалността, в която живеем, липсата на правила, безцеремонността наоколо... Хайде спирам, че много мрачно взе да става.

First expectation, точно така е. Но ние с мъжа ми сме странни в разбиранията ни дори и на семействата ни. От всички роднини и повечето ни приятели, единствено ние не се оплакваме от нищо. Първо, че няма смисъл да товарим другите с нашите проблеми, и второ, че за липсата на пари са виновни единствено хората, които се оплакват от това - има толкова възможности, защо не правят нищо, за да имат пари? Но винаги е по-лесно да си вървиш в утъпканото коловозче, където ти е комфортно, да не полагаш усилия и да мрънкаш и да се оплакваш.
Но наистина, стига с темата, че можем да засегнем някой.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=210505

Вижте какво ми показаха мамите октомврийки 2008
мисля 4е е мн полезно за новите мами като мен 

О, да, в това отношение съм напълно съгласна с теб! Постоянното оплакване не води до нищо конструктивно!
 

ina_maria, определено е полезно, аз си го принтнах току-що, за да го разгледам на спокойствие в къщи.

Здравейте, хубав ден на всички.  
Гледам захванали сте болната тема за имиграцията   Аз съм човека с цяла тумба рода в чужбина и май на всички им е много по добре там където са, а не в бг:
Родители - Америка
Свекър и свекърва - Испания
Зълва - Палма де Майорка
Ние - Канада
Никой не иска да се прибира   В Бг работих 5 години като учителка и бях ужасена от неграмотността, простотията, диващината и безхаберието на учениците. Не исках да си представя, че и моите деца на 10 години ще се хилят мръснишки на стихотворението  'Я надуй, дядо, кавала' и други подобни. Затова дойдохме тук - не е рая на земята, но възпитанието е на ниво - ако не идат на училище, например, след 30 мин директорката звъни у нас да пита защо, има постоянен контакт  учител -родител... неща които само могат да се мечтаят в бг. Доста от нещата са добре уредени, а за децата има толкова празници, активитета, забавления, че събота и неделя се чудиш къде да идеш. Надявам се и в Бг скоро да се промени ситуацията.
Миркам , колежки сте със сестра ми ( Николета ) Май само на нея и харесва Бг  
Не се ядосвайте за глупости, живейте пълноценно, на всички с поводи и без поводи  

Миркам, Честита годишнина. да се обичате още дълги години, така както в онзи ден. Да те носи на ръце и да прави щастлива. Колко точно ви е годишнината?
Ние правим 4 години брак на 05.06. А иначе на 08.09 ще направим 11 години съвместен живот.
Момичета, много сте прави. Аз съм живяла малко в чужбина, но не знам защо не искам да ходя. Вярно, че тук е трудно, но и там не е по-лесно. Трябва ние да останем и да се опитаме да променим нещата. Не знам как, но само събирам боклуците от земята, дано някой се сети да не хвърля. Лошото е, че повечето хора мислят, че някой им е длъжен, че някой друг трябва да направи нещата. Но все някога това ще се промени, надявам се.
кака дора права си за учениците. Те все още са същите. но си мисля, че затова сме виновни и ние родителите. Кити е първа група в детската градина - аз купувам книжка, смъквам детски песнички и се учим в къщи. Тя си идва от градината и пее чалга песни, които аз не съм чувала, без цензура. Къде са родителите на това дете, защо си позволяват да слушат това пред него? Как аз да противодействам? Не съм против чалгата, но има цинизми пред дете....... Аз не и давам да ходи с пръстени и гримове на градина, но други деца ходят - как да обясня, че не е правилно и тя да го запомни. Подбирам другарчетата и, но до кога. нали ще порасне и тогава....... Господ да пази децата ни.

Коментирайки въпроса за имиграцията и живот в чужбина, би ми било много интересно, ако се включи и Ани. Ани, твоят съпруг е чужденец, нали? И живее в България? Ако е така, как се чувства той тук, как изглежда българската реалност през неговите очи?

Миркам, честита годишнина!
Захванали сте много болна за мен тема.
До преди няколко години и с танк не можеха да ме изкарат от Бг, обичах си страната и семейството и приятелите.
Сега много се промених. В смисъл изкарваме доста добри пари, имаме дом, имаме и други имоти, не сме зле финансово, имаме много приятели и семействата ни са тук. Но в момента в който изляза на улицата и съжалявам че съм тук, започвам да си мечтая1 за някоя силно социална държава, в която има възпитание, морал и хората са толерантни.
Главно заради децата. Непрекъснато учим нови  думички, коя от коя по-отвратителни, за да оцелееш на площадката, трябва да можеш да се защитаваш, същото е в градината и в училище. На улицата сме като на бойно поле, и става все по-зле. Та водещо ми е вече не парите, а спокойствието. Ако в Бг имаше работа в малките градове и села, отдавна да се бяхме преместили, макар че там простотията е същата.
Днес пресичам пешеходната на дондуков, и понеже ме боли корем, гръб, крака и ходя по-бавно, някакъв бакшиш на линията на трамвая се провикна, айде кво се туткаш върви по-бързо, много ми прикипя и се развиках насред пътя, даже спрях за да ме чуе по добре, ей как не ме сгази тоя идиот не знам.

Момичета,огромно ''Благодаря'' за честитките!Много сте мили.Нека всички прекрасни пожелания ви се връщат и нека винаги да бъдем обичани и глезени

First,след 7-мия месец,т.е от началото на 8-ми на мен специално ми беше вече тежко.Не че имах голям корем,но заради това ,че го носих високо ми беше много трудно да дишам и да си поемам дълбоко въздух.Не можех да се храня нормално,излязоха ми киселини и т.н.Последните месец и половина(защото родих по-рано,Слава Богу) за мен бяха кошмарни.Но ,разбира се,при всяка жена  и всяка бременност ,са строго индивидуални.Мои приятелки са споделяли,че са нямали такива проблеми.

Бубе,от 4 години сме заедно,от 2 сме женени.Млади и зеленки сме още .Както се казва,има още много хляб да изядем.

Доре,ти ме разби .Два-три пъти прочетох дали съм разбрала .Направо нямам думи-колко е малък света.Знаеш ли от колко много време не съм я виждала твоята сестричка.Дано всичко при тях да е добре,но така чувам(нали и моята сестра работи в тази фирма ).

Ани,я разкажи и на мен ми е интересно


Момичета,наистина ли толкова деградират следващите поколения. Чак ме плашите,как ще растат децата ми.?Ужас,дано да успея да ги възпитам добре,да имат глави на раменете си и да бъдат за пример.

Отивам да полегна,до после

Момичета, сърцето ме боли като ви чета.......
Защото се чувствам по същия начин! Миналата година със съпруга ми доста обмисляхме вариянта да емигрираме и бяхме решеили да видим какво е положението в началото на годината и да тръгваме на някъде, но януари забременях и нещата сякаш минаха в друга насока. Но все още много ни се върти това в главатите  .Аз съм по-нерешителната в случая, а и като не му дадох нужната подкрепа точно в този момент и така остана за сега! Дори бях започнала да уча испански.....

Момичета, нямам време да прочета всичко сега...

Спомням се, че бяхте обсъждали магнерич-а. Днес ми го изписаха, защото коремът ми бил твърд. Аз не усещам да имам контракции и нямам никакви оплаквания по принцип. Чудя се да го пия ли? И каква е разликата му с магнерот?

Mirkam, честита годишнина! Много щастие и любов ви желая!

Миркам, честито!
Мегс, не се тревожи - щом е за хубаво всичко ще е наред..
Мами, сега звънях в лабораторията - трябвало да звънна довечера, защото пробата ми била положителна и да говоря с вирусоложката. Направо ми се реве вече... Такава каръщина...

Иначе Иван е на 3 г и 3 месеца и не знае нито една лоша дума. Дори непознати за него думи г квалифицира като лоши и не ги употребява. Най-гадното нещо, което съм чула от устата му е Брато (незнам от къде го е чул, ама ми прозвуча много просташки). В ДГ го учат на същото, на което и у дома и детето благодари винаги, пожелава приятен ден и изобщо не смея да се зарадвам, че попадна в такава градина и на такива учителки - евала, че ги има... Т.е. след тези последни 6 месеца разбрах, че в тая държава все още има шанс... Има шанс обаче, ако нашето поколение се вземе в ръце и направи нещо, че да не развалим децата, които отглеждаме. На площадката през 2 блока редовно се люпят семки и се хвърлят обелките на земята и като направя забележка ми се обяснява как вечер имало отговорник, които да почисти. Е, не разбират ли тея хора, че децата гледат, че се плюе на земята и е наистина без значение дали някой почиства или не след като са си тръгнали... Учудват се, че не водя Иван там и не позволялам да общува с техните деца...Иначе на същите тези хора политиците са им виновни, че изкарват малко пари, държавата им е виновна, че е мръсно и ми се надсмиват, че винаги си търся правата - пиша жалби, сигнализирам институции и се радвам на малките победи, които постигам. Нямало било смисъл - нямало да променя света... Ами аз и не искам, просто смятам че е мое задължение да изисквам от хората да изпълняват прецизно задълженията, за които получават заплатите си и  ако всекиго прави ще обърнем мача...
За емиграция... не мисля. Тук постигнах много неща и годинките а ми в повече, че да тръгна от начало... Много познати избягаха, по-близките си признават, че и там не е лесно и че и нам проблемите са големи, макар от друго естество (канада, сащ, испания), други се правят на велики,че е супер във всяко отношение, но истината е, че всичко зависи от хората, които живеят в съответната държава и вината си е само в нас...

Миркам, честита годишнина! Винаги бъдете щастливи ,влюбени и всеотдайни един към друг


Рони, чакам с нетърпение и стискам плаци за прегледа . Да видим какво ще е бебо
Мегс, всичко ще е наред със сестричката ти
OnlyOne , дан осе включат момичетата , които са компетенттни.
 joya , съжалявам за неприятностите днес.Ама тия бакшиши не мога да ги трая
Доре, много хареса последното изречение.наистина трябва да ценим всеки ден, да го изживяваме пълноценно
Герчо, продължавма да стискам палци

Аз да докладвам. Взе хси много хубав розов панталон, бял панталон/лекичък за жегите / гащеризон/ от тез ис гол грън, шаренките п оврата и една много хубава туника и един топ. Прескочих си много лимита ,ама ще му мисля после. Аз съм с едни такива широки пръсти

Герчо.....направо не знам какво да ти кажа....пиши после като имаш повече инфо , че те мислим!!!

Джени, честити ти покупки да си ги носиш с радост

Онли оне, аз пиех магнерот като бях бременна с Ники, сега пък ми изписаха магнерич, та моето мнение е, че едното е по-стар продукт , а другото по-нов.но каква им е разликата