Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам. Щото знам, че хората имат нужда от това. Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват.. Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
- Публикувана: 30 май 2009, 20:09 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2009, 10:12 ч.
Защо хората ми разказват живота си?
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам 
Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение.
Винаги където отида човека с пробелема ме надушва , не ми тежи изслушвам и съвети искат ,а то това си е отговорност.Много хора са ми казвали ,че им действам положително и успокояващо .
Мъжът ми е изпадал в потрес как почти непознати хората ми споделят прекалено лични неща .
Нямам идея обаче защо .
минзухар наистина от форума не приличаш на човек на който бих споделила .
Мъжът ми е изпадал в потрес как почти непознати хората ми споделят прекалено лични неща .
Нямам идея обаче защо .
минзухар наистина от форума не приличаш на човек на който бих споделила .
И вие ли като мен бе-тц,тц...
Аз тази седмица затова изпуших..
И понеже ме ползват като кошче за душевни отпадъци,а аз не разтоварвам никъде и изключих всякакви лични мобилни тел.- направо избухнах и установих,че съм се променила страшно много и когато си казвах всичко директно на отсрещния ми беше по-добре
Ама нали изчетох сума ти книги за човешката психология и бля,бля...нещо се бъгнах
Аз тази седмица затова изпуших..
И понеже ме ползват като кошче за душевни отпадъци,а аз не разтоварвам никъде и изключих всякакви лични мобилни тел.- направо избухнах и установих,че съм се променила страшно много и когато си казвах всичко директно на отсрещния ми беше по-добре
Ама нали изчетох сума ти книги за човешката психология и бля,бля...нещо се бъгнах
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам. Щото знам, че хората имат нужда от това. Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват.. Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам
Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение.
Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия.
минзухар ,явно си нещо като отворена врата за хората по отношение на душевния им мир.
Какво значи това?
Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия.
Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..
Лавиния, какво казваш прави вълшебния въпрос?
Клонке, що не си...
Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..
Опитвам се понякога да ти кажа, но за сега без успех.
Хората споделят какво ли не. Много рядко отговорът е "добре, мерси". Хем те се почувстват по- добре, хем аз не трябва да говоря. Едни суперлативи наговорили веднъж така за мен и се чудя какво толкова съм направила/казала пред тази жена, и освен, че я бях попитала "вие как сте", за друго не се сетих:).
Клонке, що не си...
Впрочем, мислех, че мен ме преследват, за да ме впечатлят.
После осъзнах, че дори идиот разбира, че когато ми говори, аз слушам предимно собствените си мисли и само се усмихвам. Хубаво е да превърнеш монолога в диалог, без да изгубиш предимствата да си говориш сам. Предполагам при мен идват по тази причина.
За теб - нямам идея.
Имах такъв период, скъсаха се да ми споделят непровокирано. Бях в един от най-ужасяващите периоди в живота си и много ме натоварваха. Все едно ме надушваха, че ми е зле, и трябваше на всяка цена да ми споделят своето "зле".
В твоя случай - може би трябва да попиташ някой свой близък, който те познава добре. Може би просто изглеждаш топъл, отзивчив човек.
В твоя случай - може би трябва да попиташ някой свой близък, който те познава добре. Може би просто изглеждаш топъл, отзивчив човек.
Ами да ти кажа честно и на мен ми се е случвало.Не да ми споделят хоро,а аз да изпитвам желание да споделям на хора.който познавам от много скоро.До сега не съм се опитвала да си го обясня,може би нещо в излъчването на хората предразполага,не-знам.Във всеки случай може да ти се струва досадно,но трябва и да се чувстваш поласкана,не всеки може да буди доверие.
Имам приятелка, до която също като теб всякакви хора спират, и без видима причина споделят много лични истории, само след едно "добър ден", та дори и без него. Винаги ме е учудвала тази и способност, през годините често сме обсъждали тези случки, самата тя не знае с какво ,как , или защо предизвиква това.
минзухар ,има хора,които са отворена врата за контакт с отвъдното-виждат духове,контактуват с тях и могат да виждат неща от паралелни светове,каквито ние не можем да си представим.А има и хора,които са отворена врата за контакт със живите,така да се каже Ти си от втория тип и хората те усещат,надушват те.Всеки човек има вроден инстинкт да надушва душеприказчици като теб.
Ти си от втория тип и хората те усещат,надушват те.Всеки човек има вроден инстинкт да надушва душеприказчици като теб.
минзухар ,има хора,които са отворена врата за контакт с отвъдното-виждат духове,контактуват с тях и могат да виждат неща от паралелни светове,каквито ние не можем да си представим.А има и хора,които са отворена врата за контакт със живите,така да се каже
Не ми се мисли, който съчетава двата типа за какво става дума.
минзухар ,има хора,които са отворена врата за контакт с отвъдното-виждат духове...
А има и хора,които са отворена врата за контакт със живите,така да се каже
Ти си от втория тип
А има и хора,които са отворена врата за контакт със живите,така да се каже
Ти си от втория тип
Тя почна с живите, да ни предразположи за разкази с духове.
За съжаление в България не е много популярно да се ходи на психоаналитик, а хората имат нужда да споделят. Дори се счита за срамно да потърсиш такива услуги, но да седнеш на пейката до някой непознат и да му разкажеш как единственият ти син ти е довел за снаха чера и дебела циганка, да му покажеш разширените си вени и накрая да се оплачеш, че парите не ти стигат не е срамно, а олеква Според мен тези изобщо не подбират жертвите си, действат на случаен принцип и където мине.
Според мен тези изобщо не подбират жертвите си, действат на случаен принцип и където мине. 
Обикновено такива "жертви на съдбата" се лепят за хора, които изглеждат щастливи. Аз много се чудех преди, също като теб, защо все около мен има мрънкащи, недоволни от живота хора, всички се оплакват и изповядват като на свещеник. И веднъж една приятелка, забелязала този безспорен факт, се засмя весело и ми каза: "Миличка, лепят ти се, защото изглеждаш невероятно щастлива"! И всъщност това е истината.
Минзу, къде играеш роля- тук , или "на живо", я признай!
Серизно по темата- не знам защо. Знам само, че съм достатъчно зле, за да търпя да ме товари сульо и пульо с глупости/не, не са глупости,а проблеми- знам/. Аз не обичам да досаждам и споделям. Ма, то си ми е от зодията тва
Серизно по темата- не знам защо. Знам само, че съм достатъчно зле, за да търпя да ме товари сульо и пульо с глупости/не, не са глупости,а проблеми- знам/. Аз не обичам да досаждам и споделям. Ма, то си ми е от зодията тва
"Миличка, лепят ти се, защото изглеждаш невероятно щастлива"! И всъщност това е истината.
Оттеглям се, за да запазя останките от илюзиите си.
Ако Минзухар все пак сподели нещо за духовете, които, разбра се, са доста контактни също, викнете ме, ще се включа.
Клонке, следващия път нема да те прегръщам като те псувам. Айде легай си, моля те.
Ти ше кажеш, мацко. След по-малко от месец съм из вашиот регион, ще можеш на ми направиш реален психопрофил на по биричка. А може и аз за твоя живот доста да понауча
Минзу, къде играеш роля- тук , или "на живо", я признай!
Ти ше кажеш, мацко. След по-малко от месец съм из вашиот регион, ще можеш на ми направиш реален психопрофил на по биричка. А може и аз за твоя живот доста да понауча
Минзухар, според мен ти излъчваш положителна енергия и хората го усещат и споделят. Да си разкажеш мъката на непознат е по лесно, от колкото на близък човек. Радвай се, че създаваш доверие у хората и не злоупотребявай с това.
Аз много обичам да ми споделят и да задавам въпроси, хайде да се размени ме.
Аз много обичам да ми споделят и да задавам въпроси, хайде да се размени ме.
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам. Щото знам, че хората имат нужда от това. Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват.. Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
И на мен ми се е случвало, докато бях барманка.
Ти какво работиш?
Клонке, следващия път нема да те прегръщам като те псувам. Айде легай си, моля те.
И все пак, не забравяй, че да ти се лепят хора е първият симптом на урочасването и от първи тип/контакти с хора/ спонтанно може да преминеш към втори тип/контакти с духове/. Това в първа фаза. Във втора - обединяваш и двата типа. Тогава със сигурност урукито е прераснало във Вуду.
Държа да отбележа, че само аз предлагам научен подход към темата ти и гледам на нея с подобаваща сериозност.
И ако продължиш да ме приканваш да си легна, ще се обидя и ще се принудя да ти споделя, че имам проблеми. Хемороиди, които ме мъчат. Не мога да мигна. Освен това се боя, че това може да доведе до разширени вени. Баш сега, преди морето и преди срещата с поредния кандидат-любовник. Смазана съм от мъка, само ти ще ме разбереш.
Клонке, урОки се пише, не ме занимавай поне ти с проблемите си.
Мий хемороидите по няколко пъти дневно със студена вода и ги търкай с крем "Здраве".
Не можах да обърна гръб на проблем на непознат, отново.. 
cybercat, професията ми няма нищо общо, в службата не ми се случва.
Хапке, не можах да те схвана.
КАМ, тая зодия съм, да.
Мий хемороидите по няколко пъти дневно със студена вода и ги търкай с крем "Здраве".
Не можах да обърна гръб на проблем на непознат, отново.. cybercat, професията ми няма нищо общо, в службата не ми се случва.
Хапке, не можах да те схвана.
КАМ, тая зодия съм, да.
Клонке, урОки се пише, не ме занимавай поне ти с проблемите си.
Минзухар, много скоро ще разбереш, че всички в този форум страдат от твоите притеснения. Освен това ще се запознаеш с всички риби, ако не си посетила съответната тема.
А, и ще трябва да приемеш, че изглеждаш нормална.
Сигурна ли си, че не искаш да я заключат?
Плувай, рибо лунна!
Няма да ти кажа.
Няма да ти кажа.
Твоя воля, рей се свободно, пощипвай на воля...
Ако пък имаш роги, вири ги, вири
за минзухар отговорът не знам какъв е. за мен горе-долу имам идея. на пръв поглед съм доста вглъбена и респектираща въпреки възрастта си и леко гаменското си излъчване. когато обаче си разменят първите две думи с мен, хората виждат една нахилена тиква, обикновено питаща ги "имаш ли място, ето ти стол", "да ти наливам ли от това, или предпочиташ от другото" итн. това така ги изненадва, че се ошашкват и докато се усетят, вече ми пеят супер лични неща... казвали са ми, че при мен най-предразполагащ е гласа ми.
От как се помня ми се случва.
Да не си зодия риби?
Да не си зодия риби?
От как се помня ми се случва.
Да не си зодия риби?
Да не си зодия риби?
Понякога и от нея.
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам. Щото знам, че хората имат нужда от това. Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват.. Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
Сигурно внушаваш доверие, разбиране, съчувствие и в същото време не си човек, който веднага да изтича да каже какво е чул.
освен ако да дишаш и мигаш означава,че живееш 
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо. ...
Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
Аз мисля,че всеки си мисли,че се оплакват само на него,а аз все си мисля,че нацията ни си е оплакваща се като цяло ние така сме научени все да хленчим и да се оплакваме...и все да чакаме някои друг да сгреши вместо нас,че после да кажем,ако еди кои си не ми каза нямаше да го направя....Сигурна съм,че всички си давате сметка какви овце сме
Аз мисля,че всеки си мисли,че се оплакват само на него,а аз все си мисля,че нацията ни си е оплакваща се като цяло ние така сме научени все да хленчим и да се оплакваме...и все да чакаме някои друг да сгреши вместо нас,че после да кажем,ако еди кои си не ми каза нямаше да го направя....Сигурна съм,че всички си давате сметка какви овце сме
Изобщо не споделям това мнение, че хленченето е едва ли не национална черта.
Пък може би дори не си давам сметка, че съм овца.
Защо ли? Защото хората са тотално изперкали! Аз работя в магазин. В началото като започнах и като се заредиха едни бабички, едни майки на деца на 20 и кусур години да ми се оплакват и разказват , но аз слушах от приличие и добро възпитание. Сега ги надушвам от далеч и веднага ги парирам, че ако няма друго им желая приятен ден и че трябва да направя нещо спешно или вземам телефона да говоря. Иначе навремето привличах всички ексхибиционисти, дето можеш да се сетиш , но скоро не съм попадала . И аз съм зодия Риби
, но аз слушах от приличие и добро възпитание. Сега ги надушвам от далеч и веднага ги парирам, че ако няма друго им желая приятен ден и че трябва да направя нещо спешно или вземам телефона да говоря. Иначе навремето привличах всички ексхибиционисти, дето можеш да се сетиш , но скоро не съм попадала . И аз съм зодия Риби
fusta free , според мен не става въпрос за това всеки да ти реве "няма пари,няма работа...дрън-дрън."
На мен са ми споделяли лични неща...И понеже често ми се случва,съм питала приятелка...Каза,че имам топъл и внущаващ доверие и спокойствие глас...каквото и да значи това.
Ако става въпрос за по-неангажиращи хора,не се задълбочавам толкова ,съчувстваш на момента...
А ако са близки,не е ли точно подходящото място да споделят?
На мен са ми споделяли лични неща...И понеже често ми се случва,съм питала приятелка...Каза,че имам топъл и внущаващ доверие и спокойствие глас...каквото и да значи това.
Ако става въпрос за по-неангажиращи хора,не се задълбочавам толкова ,съчувстваш на момента...
А ако са близки,не е ли точно подходящото място да споделят?
Вида, звученето на гласа, усещането, че човекът наистина те слуша, а не оставя думите да минат покрай него.
И някаква хубава вибрация покрай тебе, дето кара хората да усетят, че си добър човек. Чувстват се защитени и не изпитват страх да споделят - хем , ще им олекне, хем няма да са застрашени. Тка казват хората обикновено в такива случаи.
Обаче като ти кажат наистина лични неща ни в клин. ни в ръкав... никакви обяснения защо го правят не стигат ...
И някаква хубава вибрация покрай тебе, дето кара хората да усетят, че си добър човек. Чувстват се защитени и не изпитват страх да споделят - хем , ще им олекне, хем няма да са застрашени. Тка казват хората обикновено в такива случаи.
Обаче като ти кажат наистина лични неща ни в клин. ни в ръкав... никакви обяснения защо го правят не стигат ...
На мен рядко ми споделят, става дума за близки хора. Непознати пък хич.
Но пред мъжа ми много хора са си изливали душата. Не в мое присъствие, де. Той общува много лесно с всякакъв тип хора, винаги знае какво да каже, как да предразположи човек, има позитивно излъчване, не се оплаква (дори да има за какво), спокоен, уравновесен. Хората усещат и споделят. Дори си спомням, че сиамската котка на едни познати беше доста зла, не ходеше при никой, освен при стопанката си, беше драскала много техни гости, но се настаняваше у мъжа ми спокойно и мъркаше. Мисля, че има връзка с неговото излъчване.
Все пак си мисля, че това споделяне е доста натоварващо и ангажиращо.
Но пред мъжа ми много хора са си изливали душата. Не в мое присъствие, де. Той общува много лесно с всякакъв тип хора, винаги знае какво да каже, как да предразположи човек, има позитивно излъчване, не се оплаква (дори да има за какво), спокоен, уравновесен. Хората усещат и споделят. Дори си спомням, че сиамската котка на едни познати беше доста зла, не ходеше при никой, освен при стопанката си, беше драскала много техни гости, но се настаняваше у мъжа ми спокойно и мъркаше. Мисля, че има връзка с неговото излъчване.
Все пак си мисля, че това споделяне е доста натоварващо и ангажиращо.
И аз винаги съм била от тези, на които всеки се чувства длъжен да разтовари душевните си терзания. Преди ме дразнеше, после се научих да се забавлявам и да ми е интересно. Не виждам нищо лошо в това - аз не съм от тези които говорят много и определено рядко споделят какво ги вълнува, може би затова хората около мен използват. Нали природата празно не търпи?
Ми аз пък какво да кажа, като хората като ме видят и се спукват да ми се хвалят. Колко били щастливи; колко пари имали; колко успехи; какви невероятни деца имат; колко нови коли ще си купят; в колко страни на почивка ще ходят; колко известни са с една издадена книга (за кото никой не е чувал); как строят завод; че и телефонните си номера ми дават, да им звъня, да им ходя на тости в най-прекрасните им домове. Кво му става на народа? Аз пък сигурно изглеждам много изпаднала, та искат така да ме зарадват със своите успехи и своя красив живот, та дано прихвана. А никой не ме пита дали и аз имам нещо, с което да се похваля! 
Аз пък сигурно изглеждам много изпаднала, та искат така да ме зарадват със своите успехи и своя красив живот, та дано прихвана. А никой не ме пита дали и аз имам нещо, с което да се похваля! 
... Аз пък сигурно изглеждам много изпаднала...
ми с 3 деца си изпаднала и още как...