Различният първи юни

Искрено се надявам в това да не си права. Това означава , че добрите и честните родители са виновни с гена си за състоянието на децата си...Не мога да го приема. За това , че съпруга ми е безкрайно добър , дори понякога в ущърб на себе си и семейството си- затова детето ни не говори до 4г. възраст...??!!! Не мога да го приема. Прекалено е. Някак....не мога.Наказан, за това, че е добър...???

излиза, че общуването с аутистично дете е като ходенето с плътна превръзка на очите в тъмна стая......

как да не ви се възхити човек на търпението и куража да го правите всеки ден?

Веднъж и аз така казах на една майка, а тя ме погледна многозначително и аз самата я изпреварих в отговора "Като ти дойде до главата, намираш и начин, и сили, и издръжливост!"

една от вас   И според мен е така както е написала Kezaja, но само ще добавя, че такива деца се раждат при такива родители, защото именно тези родители имат знанията, уменията, разбирането да обичат и отгледат с нежност и търпение едно такова дете (но това си е лична моя теория и няма как да я докажа с факти).
Иначе за гените въобще не съм склонна да вярвам, защото имам познати, на които едното дете е с "аутистичен спектър", а другото се развива напълно "нормално", дори в някои отношения е много по-напреднало от връстниците си (например в речта).

Passiflora ме е поизпреварила! И аз това тръгнах да пиша!
една от вас, може би е по-добре да не питаш и да не знаеш защо! Ох, малко грубичко звучи сякаш... но може би ще се почувстваш по-добре, ако престанеш да се питаш непрекъснато "Защо на мен? Защо моето дете?". Има неща, които не трябва да знаем. Прочетх предния ти постинг по темата... Може би всичко се случва за да усетиш тази радост, която описваш... Иначе дали би я усетила? Никой не знае предполагам, но положителната нагласа страшно много помага.

Моето момченце също има проблем. От съвсем друго естество е и до сега, слава богу, не се е проявил, но един ден може да се окаже като бомба със закъснител... и буквално да го изгубим...

Отначало ме беше ужасно страх. През главата ми минаваха какви ли не сценарии. Само аз си знам какъв ужас изпитвах. Съпругът ми също. Но го прескочихме това. Двамата си имаме малко по-различна представа за нещата от стандартната, може би това помогна... Престанах да се чудя непрекъснато защо и как! Престанах да се самообвинявам (проблема ни е доказано наследствен, при това от моя страна идва). Престанах да го приемам като наказание, защото знам че не е. Благословия си е! Нищо, че е трудно и страшно...

Мога да кажа само, че съм благодарна за това, което ни се случва и за опита и щастието което получавам... Иначе... може би нямаше да го оценя...

За мен да имаш различно дете е по-скоро благословия и неоценим опит, а не наказание...  

ivonska, не, не е заболяване, и не е генетично. И за психологичен аспект е трудно да се говори.
Това не е някаква психоза - връзките между двете полукълба в мозъка по принцип са на някакви определени места. При децата с а-м се предполага, че са на други.
Примерно имаш център на речта и той е свързан със центъра който отговаря за вестибуларния ти апарат по един какъв си начин. При децата с А-м не е на същото място.
Друга теория е че други зони в мозъка са заели местата на различните центрове...което пак води до връзки в мозъка на различни места.
Истината - Никой не знае.
Това което се знае, е че не е психоза, не е психиатрично, не е заболяване и т.н. Не са открити никакви разлики между хората в норма и тези в спектъра. Най-точно да се каже е "начин на мислене".

Това което се случва със високофунционалните аутисти които пораснат - научават се и да общуват, на някои дори и не им личи по никакъв начин...  Просто са малко по затворени. И честни. Странни... Като деца определено имат много проблеми, защото тепърва трябва да се научат да разбират "Нашия" свят и да го толерират. Като пораснат един човек с Аспергер примерно определя другите като "странни".

Passiflora, ако изследваш дете аутист за тежки метали то ще покаже отрицателен резултат. Теорията, е че тези метали са складирани в мозъка и немогат да напуснат организма му и затова не се засичат....

Моето дете примерно не е ваксинирано. Другите ми 2 деца са и нямат проблеми. Което не изключва ваксините да са помогнали на голяма част от проблема при много деца... Но никой няма как да докаже. Нито да опровергае.


това е характерно за всички не само за аутистите. "огромен стрес" е нещо което на всеки ще обърка живота...

Никой не знае как се е появил. Първите описания на Аутизма са от 1747  година. Официално е разпознат като Аутизъм 1938  от Др. Аспергер. Той наричал пациентите си "малки професори"... ставало е дума за деца без проблем в речта. Канер няколко години по-късно пък изследва друга група деца с подобни симптоми, но които не говорят.

Навремето се е мислело, че е заболяване, днес се знае, че е "друг начин на съществуване".
Първия факт с който се сблъскване след диагнозата е че "не се лекува" а е за цял живот...т.е. детето ни винаги ще мисли различно. С много терапии основно в ранна детска възраст по-голямата част от децата с ASD  могат да се научат да се социализират, да говорят, да пишат, свирят и рисуват, да намират приятели и т.н и т.н. както и да приемат обществено приетите норми на поведение.  Но не и да мислят като нас. Голяма част от децата с а-м имат някакви "свръх заложби", ако се уцели каква е и да се развие обикновено открива неподозиран талант. Обаче колко майки биха мислили примерно за уроци по пиано, когато всяка секунда те прекарват за да си обучават децата, и всеки спестен лев за още и още часове прекарани със специалисти....

1 на 150 е средно за света. Аутистите са навсякъде - не само в определени страни. В силиконовата долина има повече примерно, но "порасли" аутисти - просто защото се местят там  в компютърните фирми. Начина по който те мислят е много ценен за уменията им да програмират. А и в тази професия не са ти необходими социални умения...

така е. знам.
и все пак....

има хора, и хора.
има такива, които ще оставят детето /не визирам само физическо оставяне някъде/ и такива, които ще вървят стъпка по стъпка всеки ден до него.
има такива, които ще мрънкат и за най-малкото нещо и такива, които ще се усмихват, независимо колко им е тежко.
не всеки човек с увреждане или родител на дете с увреждане е силен, борбен и симпатичен.
сред тези, които познавам лично, обаче, повечето са такива. за щастие.

Всъщност се оказва точно така, има хора и хора.

Моят Криси също има проблеми от аутистичния спектър. Стоматоложката, която посещавам, има дете на същата възраст. С нея често обсъждаме проблемите на децата. Когато стана ясно, че Криси не се развива в норма и когато ни поставиха диагнозата, тя с болка ми сподели, че нейни близки приятели имат момченце-аутист. Момченцето е изпратено при баба и дядо на село. За неговото развитие не се полагат никакви специални грижи, то просто се отглежда там - нахранено, облечено,прибрано под покрив. Също ми каза, че родителите са интелигентни и образовани хора, с добро материално положение. Имат и дъщеря. Нея си я гледат, но не желаят да си обременяват живота с грижи по другото дете
Тъжно е, много е тъжно, но има и такива хора.

  Галя, това е много по-лошо от неразбирането на обществото.

Мен това акъла не ми го побира! Просто дори не мога да си го представя... Но за жалост или не - хора всякакви... Понякога е много по-лесно да се направиш, че проблем няма... В случая - няма дете, няма проблем... 

Родителите се научават да бъдат каквито трябва - никой не идва на този свят смирен и съвършен...

Що се касае до гените - примерите са много - не е задължително генетичното предразположение (каквото и да е) да засегне всички деца в едно семейство. По принцип.

desi, първо да ти благодаря за изключително полезната информация, която предоставяш с всяка твоя публикация!  
Но за тежките метали не е точно така както си писала. Тежките метали се натрупват в костната система и косата (поне според токсиколога, с който се консултирахме), за това и се прави изследване като се взема кичур от косата. Може да се направи и изследване чрез кръв и урина, но това изследване би показало резултати, които са от близък период от време (примерно до месец). На племенницата ми и на още няколко деца с проблеми в поведението им е направено такова изследване и почти всички имат натрупване на тежки метали и то многократно превишаване над нормата. Като някои метали не се срещат свободно дори в природата. Но пак токсикологът обясни, че някои не се срещат свободно в природата, но може да се получи в следствие от разпада на клетките.

За това ми се искаше да събера информация от други родители, които са правили такова изследване. Защото много от тежките метали удрят точно в мозъка. И поне за мен изглежда да е много логично една от причините да е точно натрупването на тежки метали. Всички знаем в колко замърсена среда живеем и какви храни консумираме: пръскани, консервирани, обработвани с какво ли не, като се прибавят и генно-модифицираните...   За това си обяснявам и този "бум" на аутисти през последните 30 години (мисля, че точно ти го беше писала в някоя от по-предните страници).

О, аз не се питам защо и не съжалвам, че го имам. Той ме дарява с ...безкрайно много неща. Просто ми е трудно да допусна, че доброто в хората би се наказвало по този начин. Не искам да знам защо....искам да знам как е станало,за да мога да го предотварят. ако мога за в бъдеще. И колкото повече знам и чета, толкова по-трудно става. Но те по-мъдри от мен са го казали. Знанието носи печал. А и на човек не му е вродено да се справя. В началото и аз не се справях. Но се научаваш.

една от вас 

Една от вас - съветвам те да хвърлиш всичките си усилия, концентрирай  всичките си мисли  върху това, което е на дневен ред, а именно как да помогнеш на детето си.Как е станало вече не те интересува - то просто е станало.Съпруга ти не е виновен, нито ти - няма виновни - виновни ще бъдете само, ако сега не хвърлите усилия да преборите проблема.И изобщо не ми изпадай в паника - не можеш да си я позволиш, защото ако го направиш - ще се удавиш и ще завлечеш детето си с теб.Това не са празни приказки