Хахаха, Гала тръгна да търси сладолед в хладилника и една кака й подвиква-Виж във фризера, виж във фризера 
- Публикувана: 6 юни 2009, 03:42 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 15:20 ч.
Споделете 109
...Едно време много мразех, когато всички си заминеха на село и почти нямаше с кого да си играя
Същата работа. Добре че пращаха няколко софиянчета "в провинцията".
Не свързвам "село" с "идилия". Лудост ме хваща от тишината, нощните пеперуди и грозните лаещи "дворни" кучета.
остават 4 дни до първия изпит на щерката и ме лазят мравки. От ония мравки, които се хранят с гореописаните кучета.
Отново имам цял час обедна почивка, който по стар обичай прекарвам тук
остават 4 дни до първия изпит на щерката и ме лазят мравки. От ония мравки, които се хранят с гореописаните кучета.
Отново имам цял час обедна почивка, който по стар обичай прекарвам тук
Селския туризам на гражданчена ми е харесвал. Носеха глезотии - футболна топка, магнетофон Кащан.
И са големи балъчета. С една глиста 20 санта можеш да им изкараш акъла.
Веднъж прецаках едно да ближе сол от буцата на овцете. Едно помириса роза,
поръсена с лют червен пипер.
В 10.30 видяхме мъже да пият бира от стъклени шишета под една тераса. Колегата вика, виж, хората вече поркат, ние още бачкаме.
И са големи балъчета. С една глиста 20 санта можеш да им изкараш акъла.
Веднъж прецаках едно да ближе сол от буцата на овцете. Едно помириса роза,
поръсена с лют червен пипер.
В 10.30 видяхме мъже да пият бира от стъклени шишета под една тераса. Колегата вика, виж, хората вече поркат, ние още бачкаме.
Никога не са ме пращали на село. 
Ицо му викаше на моето "асфалтно детство".
Имахме една върба, на която се катерехме, по 3ма човека на клон издържаше.
Около 5-6 човечета се качвахме, тя ни обгръщаше с листа.
Беше нещо като тайното ни място да си разказваме истории.
Дано не са я отрязали...
Ицо му викаше на моето "асфалтно детство".
Имахме една върба, на която се катерехме, по 3ма човека на клон издържаше.
Около 5-6 човечета се качвахме, тя ни обгръщаше с листа.
Беше нещо като тайното ни място да си разказваме истории.
Дано не са я отрязали...
От сутринта няколко души вече ме попитаха дали няма да сменям мъжа. 
Ще подкарам май пак с дънките и фанелките, че ше земат да ми пуснат некой лаф.
Относно селото-аз все по-сериозно се замислям и одобрявам идеята на мъжа ми за постоянен живот на село. Това го казвам като човек, живял 38 години в градове.
Ще подкарам май пак с дънките и фанелките, че ше земат да ми пуснат некой лаф.
Относно селото-аз все по-сериозно се замислям и одобрявам идеята на мъжа ми за постоянен живот на село. Това го казвам като човек, живял 38 години в градове.
Нямам село. Не ме влече селският живот. За мен това не е точно природа, а метан, насекоми и домашни животни накуп, никаква екология.
Летата ходех при баба по-в центъра-ходех на плаж-Евиния плаж и търгуващите полякини, играех на федербал между коли с децата на курортистите-само полячета, никви родни, ама ха.
Баба имаше заден двор и гледаха два реда домати. Какъв потрес и възмута всях като почнах да ги колтуча, а някои колтуци бяха си отгледали доматета.
ПП. Всъщност бях от онази рядка порода, която искаше да ходи на училище и си прочиташе учебниците предварително
Летата ходех при баба по-в центъра-ходех на плаж-Евиния плаж и търгуващите полякини, играех на федербал между коли с децата на курортистите-само полячета, никви родни, ама ха.
Баба имаше заден двор и гледаха два реда домати. Какъв потрес и възмута всях като почнах да ги колтуча, а някои колтуци бяха си отгледали доматета.
ПП. Всъщност бях от онази рядка порода, която искаше да ходи на училище и си прочиташе учебниците предварително
Ваканция ли е, навсякъде е хубаво.
По някое време ни из"селиха" (преносно и буквално), та аз ходех през ваканциите при дядовците си и бабите си в София и Бургас. Все съм била наопъки. Тоест, ние се оказахме на почетната длъжност "роднини от село".
Заради това сега никъде не ми е добре - селото като такова не ми е родно и не се чувствам добре там, обаче градът ми е шумен и мръсен... Няма оправия моето. Малките градове също са ми чужди.
Отивам на Марс.
Не, там е много студено и тъмно.
На Слънцето ще е идеално.
П.П. От личен и сравнително пресен опит казвам - на село може да се създадат градски условия. Зависи къде е селото, де.
По някое време ни из"селиха" (преносно и буквално), та аз ходех през ваканциите при дядовците си и бабите си в София и Бургас.
Все съм била наопъки. Тоест, ние се оказахме на почетната длъжност "роднини от село". Заради това сега никъде не ми е добре - селото като такова не ми е родно и не се чувствам добре там, обаче градът ми е шумен и мръсен... Няма оправия моето.
Малките градове също са ми чужди.Отивам на Марс.
Не, там е много студено и тъмно.
На Слънцето ще е идеално.
П.П. От личен и сравнително пресен опит казвам - на село може да се създадат градски условия. Зависи къде е селото, де.
Понеже си нямам село и все съм на гости. Та откак се помня ме поучават: "тук не е като на София....", ...не по потник.., ...не такава музика..., ...не това, не така ... пууууууу
Аз поучавам ли някого като дойде тук - не сърбай, не плюй, не окай...
Обичам обаче селските животни. Особено прасетата.
Преди години ме заведоха в село Овчевлак - прасетата бяха пуснати. По улиците се разхождаха. Кеф. А всяка къща имаше поне 2-3 прасета. Направо рай. ама и там ми забелязваха - не говори на прасетата, те не са като софийските ...
Аз поучавам ли някого като дойде тук - не сърбай, не плюй, не окай...
Обичам обаче селските животни. Особено прасетата.
Преди години ме заведоха в село Овчевлак - прасетата бяха пуснати. По улиците се разхождаха. Кеф. А всяка къща имаше поне 2-3 прасета. Направо рай. ама и там ми забелязваха - не говори на прасетата, те не са като софийските ...
Препоръчани теми