Добри школи за подготовка на кандидат - гимназист

Е, да, и те са дали една прогноза, нищо чудно някои от 500-те деца извън класирането да са техни! С какъв акъл изобщо се дават числа? Хората като видят число, и дори най-невъзможното да е - хващат се! ЗвИздИтИ ли им го говорят? А за всеки пети пост в един момент се отказах, защото започнах аз да се изнервям. То не само чукча не-читател, ами и не-мислител. 

Ами днес, любопитна, отворих линка на мама Цоцоланка към "Информатора"; там са дали прогноза за момичета +0,25-0.3, за момчета - до 0.5. После има интересна статистика с действителното нарастване.
А т'ва за чукчите хич няма да го коментирам. Аз вярвам, че "спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се"

Никакви прогнози не могат да се дадат. Със същия успех мога и тото да си пусна. Важно е колко деца има в същия интервал, в който е нашето дете и колко места прави това, като се има предвид обичайната желаност на гимназиите. Не какъв е балът миналата година, пък какъв ще догодина. То е ясно, че в най-високите интервали ще са отличниците, затова се приема, че имат само шестици в удостоверението и нататък лесно се смята. Никакви балове не вършат работа, защото се изчисляват всяка година по различен начин. Все едно сравняваме ябълки с круши и очакваме да разберем колко струват сливите.

Предполагам, че прогнозите на това се базират - на сраняване на балове на деца с една и съща относителна позиция. Обаче май избягахме от темата на темата. Късмет на избиращите!

Ха, дано някой го прочете и запомни това с баловете в тази тема, че догодина да не пищи как детето не е класирано! Мен толкова ме беше страх и двата пъти аз да не объркам нещо, че сто пъти четох и ги препрочитах пустите заповеди и наредби, изчетох темите на старите седмокласници, и пак до последно се замислях дали правилно съм разбрала, и писах ли писах желания... И като гледах колко лежерно подхождаха познати-родители, направо им завидях на спокойствието!

Аз също не го одобрявам това с "груповия сеанс" в школата.
Докато чаках да записвам моя,дочух разговора на 3 девойки,които явно са били в една школа.Та едното,което е прието в Немската директно си каза,че така я посъветвала учителката от школата,1во Немския да сложела. Ама учи ли и се точно този език си личеше ,че не знае детето.

Andariel, понеже винаги даваш ценна информация, какво би препоръчала на майките на бъдещи седмокласници - да напишат всички паралелки в желаната гимнация и след това да минават към следващата гимназия, или?


Колкото до школите, ние за 6 клас се спряхме на Милениум по БЕЛ и на Междучасие по Мат, за 7 клас ще го мислим. В Милениум учителките по БЕЛ са от 91НЕГ, в Междучасие са от СМГ, за мен това е най-добрата комбинация, която съм открила засега. Можехме в Милениум да сме и по математика, а в Междучасие - по БЕЛ, но според мен вариантът, който избрахме, е най-добър. (поне за 6 клас)
За 7 клас мисля, че Весела Михайлова и Иван Симеонов от Междучасие са най-добри, или поне такива отзиви четох във форума.

Най-добра школа няма, най-добри учители в смисъла на универсален вариант, също. За да кажеш, че някой е най-добър, значи, че имаш база за сравнение с много други. А едва ли има родител, който да има такъв широк поглед над предлаганото в отделните школи. А дори и да има - субективно е. За един най-доброто е Х, за друг е У. А истината е, че успели деца има от много школи, в които са обучавани от известни или не чак толкова  в нет пространството имена. Един учител и корифей да е в областта си, ако отсрещната страна в лицето на детето няма потенциала и желанието да поеме онова, което й се предоставя, то нещата са загубена кауза. И в този смисъл най-важната част от цялата схема си остава детето -тоест Z. Ако то е старателно, имащо база от училище , на която да стъпи,  трудолюбиво, амбициозно, внимаващо по време на занятията и  питащо при неясноти, то  то ще успее, посещавайки която и да е сред спряганите като добри школи. Разбира се, в никакъв случай не омаловажавам фактора учител. Мен лично не ме блазнят  само  имена, а  това между учител и дете да  се получи спойка при работата, такава че детето с удоволствие да ходи на курс,  да има най-вече контрол над домашните му работи, както и  да  е налична обратна връзка с родителите.

Да сега отчитам като най-важна обратната връзка с учителите от школата, да знаеш дали детето внимава, дали си пише домашните и как се справя с тях и дали напредва. Това значи често да има родителски срещи или връзка по телефона с родителите.
И разбира се да ходи с удоволствие, ако е мотивирано - всичко е наред.
Да, никой не очакваше такова голямо покачване на бала тази година.
Но въпреки това държа на мнението, че е добре школата да търси обратна връзка с
клиентите си и след приключването на формално платената част.
Същото важи и за всички, които предлагат някаква услуга - хотели, магазини, туристически агенции.
Не боли устата да попиташ - "доволни ли сте?"

Аз не разчитам на това. Домашните се пишат под пряко наблюдение (и помощ) вкъщи, напредъкът се проверява чрез ходене на пробни изпити. Оценките там са най-добър критерий за това, учи ли детето стабилно, или не.
В нашия случай, след 4 месеца курс по мат и занимания вкъщи, дъщеря ми си покачи успеха от 3,35 на 6,00.
Ето такава е статистиката ни:
- януари пробен изпит ПЧМГ - 3,35;
- февруари тръгна на мат в Междучасие;
- март пробен изпит ПЧМГ - 4,15;  
- април пробен изпит ПЧМГ - 4,55;  
- май пробен изпит Междучасие - 5,00
- май приемен изпит ПЧМГ - 5,00 (и приеха дъщеря ми там)
- май класно математика в училище - 6,00 за блиц време (20 минути, вместо 45)
- юни изпит Света София - 6,00 (и я приеха и там)

Затова се записахме пак при същата учителка в Междучасие и за догодина. Между другото, нито й имам телефона, нито я познавам, видях я само първия път, за около минута. Но явно си върши работата жената.
Но основната част от успеха се дължи на заниманията вкъщи - нямаше и ден през тези 4 месеца, в който да не решаваме задачи поне по час. Не се ли занимава детето самостоятелно и методично, няма такъв учител, който да му налее знанията с фуния. Школата е само да ти покаже основните неща, "хватките", да ти даде добри задачи за упражнение и домашна работа; после усвояването на материала остава за самостоятелна работа.

За Милениум още нищо не мога да кажа, учителката по БЕЛ, която избрахме там, ни я препоръча наша позната с прието дете в АК, което е ходило при нея. Догодина ще дам отзив.

С това въобще не съм съгласна. Идеята е детето да работи предимно самостоятелно, особено в 7клас. Ти все пак говориш за дете в едва 5 клас. Нещата за 2 години много се променят. За предпочитане е самостоятелната работа , а не родителят  да контролира качеството на изпълнение на заданията, няма утре той да ходи на изпит . Контролът следва да  се свежда  до това, последният да е  сигурен, че детето  се подготвя старатателно и отива с домашно и да го побутва, ако евентуално не го прави. Помощта е вече  друго, тя е при нужда, а не под формата на перманентно висене над главата на детето. В противен случай се очаква от всеки родител да е наясно детайлно с материала, с  правилата за писане на различните видове преразкази и есета, с алгоритъма  за разписване на геометрични и текстови  задачи по математика, с  начините за създаване на минитези по литература,  с критериите за оценяване.. А колко са родителите, които са достаъчно вещи по всички тези точки едновременно, за да упражняват подобен контрол и да помогнат качествено, а не само да объркат детето? Именно учителите са тези, които са до болка запознати с формата и изискванията на изпитите и е необходима оценка от тяхна страна  на направеното като домашно, не от моя като родител.

И твърде  много се залага на пробните като най-точен  ориентир за знанията на детето.  Никой не отрича голямата им роля за това ученикът  да се запознае с формата, да се научи да си разпределя времето, да си създаде успешна стратегия за работа, да се проследи развитието му..Но пълен показател за знанията му не са, както и за евентуалното наличие на пропуски. Най-напред не са толкова чести във времето  и широкообхватни, че да  включат в себе си всичко. Най-прост пример: В  пробен за 7 клас  пускат във втори модул текстова задача за път и относително сложна геометрична . Детето ги решава, защото разбира точно този тип задачи. Получава високата оценка и родителят се упокоява, че нещата са наред. Ами не е съвсем така. В този изпит не може да се застъпи всичко. В него няма примерно задача за сплави - вид, който  затруднява детето. Няма и такава от тези  с допълнително построение, които са му пък  тъмна Индия. Как  ти като родител от този пробен ще разбереш за тези му пропуски , ако не по върнато, детайлно проверено домашно точно на този тип задачи? Или  точно на база действаща обратна връзка, при която учителят те информира, че детето тук, тук и тук се затруднава? И тогава   може да се наблегне на това и вкъщи допълнително или детето да остане на  консултация, каквито има в някои школи. За да няма човек  страхове, че утре на изпита ще има точно от тези задачи, които  са отсъствали в пробния и детето така и не е  усвоило.

Няма да пиша дълъг пост за да не претоварвам темата, Пенсионирана русалка, много точно казано. 

За писането на желанията - тъпо звучи, но зависи от детето и рецепта няма. С двете деца редихме желанията по съвсем различен начин, защото всяко от тях имаше различни предпочитания към училището, първия език и втория език. Като цяло се опитахме да направим комбинацията между желаност на език и желаност на гимназия, включително колко далеч и удобство при пътуване е всяко училище. Някои хора държат на немския примерно, и пишат трите гимназии с немски най-напред, после пишат двете с английски и т.н., независимо какъв е вторият език. Някои деца казват, че им е важен пъврият език, а вторият неособено, затова пишат всички паралелки от едно училище поред, а други например, държат и на втория език и могат да пишат паралелките разбъркано, защото им е все едно дали първият език ще е френски или испански, или немски, но държат вторият да е английски и пишат първо немски с английски, после френски с английски и испански с английски, и каквото остане нататък. Може самото училище да е важно като престижност и тогава всичко да се пише пак накуп. Или пък на детето да му е важно да пише първо СМГ-немски, после някоя от гимназиите с немски, после СМГ-английски...
Аз затова не си падам по груповите консултации, защото за едно дете може да е важно да му е немската гимназия на първо място, но на друго да му е някоя професионална гимназия, обаче родителите като чуят, че е най-добре първо да пишат немската гимназия, и върви, че обяснявай!

за мен пробните изпити, и то ако може да се ходи на две отделни места, са много добър ориентир как се развива детето, къде има пропуски, както и как се съизмерват трудностите на различните школи. Ако човек не го е страх от това какви оценки ще види на детето, задължително да го праща на пробните на СМГ, особено математиката. Изпитите са сравнително трудни, и ако тамм детето има над петица, значи на реалния изпит е много вероятно да вдигне с поне половин единица. Пробният по математикаа на СМГ е все едно човек да тича  с тежести на краката, и на реалния като му ги махнеш, направо започва да лети по пистата. За обратната връзка в школата не бих разчитала особено - човек трябва да си следи всеки път дали детето си е написало доомашното и с каква оценка или рецензия му го връщат. Това е достатъчен ориентир как се движи и няма нужда учителят да го казва.

Andariel, благодаря ти много за изчерпателния отговор! 
А в СМГ пробните изпити не са ли само за 4 и 7 клас?
Непременно ще се тестваме и на тях!

Моля, пак заповядай! Да, говоря за изпитите за седмокласниците.