Хаванският клуб се събира

  • 10 720
  • 304
  •   1
Отговори
# 15
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
- Логопединда съвсем е изкукала - установи доня Василиндра. -  Ябълки и круши!
Ох, не беше круши...
- Секс! - светна й по едно време.- Секс беше!
Знаеше тя какво е туй, знаеше. Като карането на колело (без седалка), не се забравя никога. Донята се огледа - да не би Рижата да души наоколо и извади от изсъхналата пазва стара, пожълтяла фотография.

- Ох, на баба щурчето! - целуна тя Депио по шапката.
После алчно се огледа. Къде ли го е скрила, проклетницата му с проклетница? Дали не го е заточила на Света Елена, че само тя да си го ползва със здраве?

# 16
  • Мнения: 516
Мис Флоресита потри доволно треперещи ръце. Отдавна знаеше слабостта на Игуанио Полисео към нея и смяташе най-безсрамно да се възползва от това, за да се добере до бъчвата. Наплиска се с морска вода и извади тежкото оръжие - безценния флакон Шанел 5. Ароматизира стратегическите места, нахлузи прозрачната фуста и завъртя задник на път към избата. Всъщност въртенето се получаваше много добре, заради сутрешно-обедните коктейли с джин, които успя да изкрънка от уморения барман. Внимавайки да не залита повече от необходимото, Флоресита въодушевено надникна в избата. Имаше мъж, имаше и ром. Това беше напълно достатъчно, за да не и пука за дюканските палачинки на Небесната. Ухили се сластно на Игуанио и дори не видя, как на лицето му се изписа ужас.

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 15:28 от Дона Флор и нейните двама мъже

# 17
  • Варна
  • Мнения: 1 306
- Боже, Мадре де Дио! Горкият атакуван отвсякъде Полисео!  - Дали здравите морални устои или нуждата от интрига накараха Дафодилия да пристъпи към коварната завръзка на историята не е ясно още,  но тя вдигна стария телефон върху мильото в хасиендата и набра номера на Маммасита Игуанита.....

# 18
  • Мнения: 1 437
Ще приседна кротко на бара-помисли си дона Десс Де`Счет и бързичко ще гъврътна 2-3романа екс пък да става каквото ще.

# 19
  • Мнения: 3 447
Тъй, тъй, тъъъй... Партито набираше сила, гостите прииждаха, Кукумберия я няма още, както и Джонидепио, но ще дойдат, къде ще ходят.
Доня Дона погледна с леко безпокойство нарастващия брой здраво наливащи се гости и се сети за тайния си запас - буре с кехлибарен ром отлежаваше в мазето й още от времето на капитан Флинт и разнасяще наоколо ухание на меласа, знойни мулати и топли нощи.
- Я да отида да го нагледам, на кака буренцето то - промърмори сластно тя и заслиза по скърцащите стълби със скърцащите си крака. Открехна вратата на мазето и зяпна.
Някой бе похитил многоуважаемия дон Игуанио Полисео и го бе завързал за бурето. На всичкото отгоре разпасаната Флоресита, пачаврата ниедна, се кълчотеше безсрамно пред него, разголвайки остеопорозата си чак до радикулита. Горкият полицейски началник блещеше очи, размахваше връзка ключове и крещеше несвързано "доживот ебан" или "доживотен бан" (донята леко недочуваше). Накрая, изтощен, простена "Mamma mia!" и загуби съзнание.

# 20
  • Мнения: 4 585
Дон Волф дес Делиорманос мит Дълъг Никос, приключи с личната хигиена, сложи си цяла шепа аф тър шеф де Ним Торна до. Беше готов. А, не. Донът отвори пак бръсначът и внимателно разпра две басти от дънкения гащеризон. Наду се, наду шкембето - не му стискаше. Така може да се яде и пие доволно. И ако някоя пияна доня, такова, реши да мушне ръка - няма проблем.
На тръгване донската майчица му подаде подаръкът за Ламята с подтекст
по добре червените, нежели златната. Донът ги пусна в пазвата на тениската, зад логото на БТК.

# 21
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 708
"Тази година боят май ще е за Дон Падре Игуанио" - мъдро се размисли Елфиния. То и без това Депио вече не ставаше годините не прощават никому , а само снимката му будеше заспалите пеперуди под панкреаса.


# 22
  • Мнения: 274
Диего Армандо Марадона, с неизменната пура в уста,  седеше на терасата на пансиона , в който от месеци насам се лекуваше от някои свои особенни навици и се чудеше каква е цялата тази шумотевица. Дали да се присъедини към фиестата на старите чанти или да отпраши за Варадеро и да забие нещо свежо.

# 23
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Дон Лабър най напред се запъти към нелегалната работилница носеща мелодичното има "Ле Доня Де Цигаре Мадре" от където се снабди с така лилеяните от неговия приятел "Улман Петит" пури. Той дълго съзерцава как млади кубинки завиват листата върху вътрешната част на бедрото по стара пазена в тайна до момента технология. След това се разходи по главната улица, вдиша от морския въздух пропит  от аромата на водорасли, ром, тютюн и грехове , раздаде дребни монети на мотаещите се по ъглите деца и се запъти към хотела.
Преди да се качи в стаята мина през бара да се освежи с едно мохито и забеляза една жена леко угрижена над чаша ром. Сякаш някъде я беше виждал. Нещо общо имаха. Замисли се, взе чашата си от бара и се приближи. В този миг му просветна и той започна разговора:
- проблеми с Деесето-то ли има колежке?


# 24
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ех, дипломатически куфарчета... Колко секс и мъжка сила струят от бързите прищраквания при отваряне и затваряне, колко секс...
Фрау се втренчи (ортопедични сандали-да, памперси-може, но не и очила  Crossing Arms), винаги се определяше като корава (напоследък след като е убедена, че корегата държи здраво, защото иначе Р-то не го докарваше и се губеше ефекта), но старите мутри си бяха стари мутри, въпреки че от преносно изненадващо се бяха пренесли в прякото значение на израза.
Ром, пура.
Напоследък се хващаше, че все повече се отплесва (благодарение на математиката, поне ограждаше ненужното в скоби, ма кой ли отбира). Дано спрат тая музика най-после. Според Фрау единственият приемлив поток от звуци трябваше да бъде собственият й глас-винаги права, винаги забавна.

Карибието криеше своите опасности-мъже, захар, змии и прилепи-вампири. Все пак мисълта, че нещо я смята за мезе, било то и дърто, стопли плътта й (което си беше събитие за ознаменуване). Всички наоколо упорито отказваха да повярват, че идва глобалното застудяване, а тя най-добре го усещаше.
Докато квакаха и кудкудякаха се обади Хер (жив и здрав да й е-сенилен, но безобиден), резервирал пътешествие до Антарктида-да се разхладяла в тази жега.
Фрау впери поглед напред, можеше и Атлантида да е, но явно за там има време. Побутна с език горния кастанет и се приготви да каже: "Много съм корава".

# 25
  • Мнения: 1 437
Доня Десс`Де Счет изненадано и  стреснато погледна към заговорилия я дон. В първия момент леко замъгленото и съзнание реши , че  шефа я е изненадал в най-неподходящия за една дама момент. Но бързо се окопити/ беше изпила само 2 рома все пак/:
-Ах проблем с вноса на пури от Китай колега, нищо сериозно

# 26
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 708
Хо, хо, хо. Очертаваше се интрига. Доня Дона е всеизвестна с организирането на вакханалийски запои, на които винаги има за всекиму по нещо. Тази година Елфиния ще е на щрек и когато започне масовият бой, ще внимава, да не остане с празни ръце и ненацелувани устни.
Направи бърза равносметка:
Дон Волфио (непретенциозен, харесва всякакви, стига да са от женски род и порядъчно мъзгясали, готов да се жертва в името на доброто самочувствие на всяка доня)
Дон Лабър (прекалено целеустремен, "не съм от тук и идвам за малко", просто иска да прекара една незабравима командировка). А после кой ще бърши сополивите лица на съкрушените прелъстени и изоставени сеньори
Дон Армандо - ??? Хм, до кога ли ще тича след младите фусти. Ако търси стил и финес, може да го открие само при бабийеросите. А и с неговите възможности все ще се облажим с отлежали маркови ром и високоградусен коняк. Ай котьоу  Money
Дон Селтакис - Хм и той се губи нейде.
Започна да търси конспирация в липсата не тези двамата и се заоглежда за следи от Доня Еллист и Доня Кампарита.
Дон Падре щеше здраво да ни го изкара през носищата, но не той а по-скоро преданата му свита от Джедаи дегизирани като Зорро, които само дебнат някой за да го баннат здраво и да му отмъкнат питието, мъжлето и все що открият под фустата.

Ясно, доньовците както винаги са твърде недостатъчни от където и да ги погледнеш. Очертава се прекрасна вечер с любимите мутри на старите бойни бабийероси.

# 27
  • Мнения: 2 716
Знатолина се облече и се понесе. От 4 пресечки вляво, две в дясно и още 2 в обратна посока надушваше буренцето на Дона Дона. Безпогрешният и нюх никога не я бе подвеждал. Някакъв странен тип дъвчеше замислено пура на отсрещната тераса и я изгледа, все едно е луда.
Ароматът на залез, обилно полят с мохито хвана здраво дона дьо ла Спам за бъка и с бързи уверени крачки я потътри към хасиендата на сладострастието.

# 28
  • Мнения: 3 447
Дон Волф безпогрешно разпозна мъзгата в шарещия поглед на доня Елфиния. Прокашля се, намести шапка, бръкна в джоба си, да провери дали чоризото му е още там, захапа пура и с небрежна походка се запъти към нея.

# 29
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 708
"Каррамбас"- изивка Елфиния след като завистливо изгледа стегнатите меса върху задните части на Доня Спам.
"Няма ли кой да сложи фейс контрол и да иска лични карти" изхрипа тя след като Дон Волфио отдавна не я бройкаше и за комшийка, а с насълзени от желание очи зяпаше забравилата да се облече луда млада. "Аферим, машаллах!" - изстена той, въпрки, че гърдите й му идваха малко малки.

Общи условия

Активация на акаунт