Публикувана: 14 юни 2009, 22:10 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2009, 16:12 ч.

Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

11 582
171
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е важно за развитието на самочувствието при децата в ранна възраст и по-големите деца?
Как да възпитаме децата да имат самочувствие и необходимо ли е то в ранна възраст?
Какви са някои начини за насърчаване на самочувствието при децата, особено в ранна възраст, и какви фактори могат да допринесат за повишаване на самочувствието им?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е важно за развитието на самочувствието при децата в ранна възраст и по-големите деца?
  
  В ранна възраст е важно децата да се чувстват обичани, ценени и уважавани. Освен това, от съществено значение е да им се предоставят възможности за развитие на умения и знания, както и насърчаване на независимостта и вземането на решения. За да се развие самочувствие при децата, от съществено значение е те да се чувстват уважавани, ценени и обичани. Освен това те трябва да бъдат насърчавани да развиват умения и знания, да се научат как да отстояват правата си и им се предоставят възможности за независимост и вземане на решения. За да се развие добро самочувствие при децата, те трябва да имат реалистична оценка за своите качества и възможности, която не се влияе от външни фактори. Това може да бъде постигнато чрез време, опит и разочарование. Освен това е важно децата да имат възможност да изразяват чувствата си и да бъдат разбрани и приети от родителите си.
- Как да възпитаме децата да имат самочувствие и необходимо ли е то в ранна възраст?
  
  Самочувствието играе решаваща роля в развитието на детето, дори от ранна възраст. За да насърчите самочувствието у детето, осигурете обич, подкрепа и насърчавайте развитието на умения и знания. Уважавайте го, насърчавайте чувството му за стойност и го учете да отстоява правата си чрез самостоятелност и вземане на решения.
- Какви са някои начини за насърчаване на самочувствието при децата, особено в ранна възраст, и какви фактори могат да допринесат за повишаване на самочувствието им?
  
  За да насърчите самочувствието при децата, осигурете любов, защита, уважение и насърчете развитието на умения и знания. В ранна детска възраст ги насърчавайте да се чувстват обичани, ценени и уважавани. Осигурете възможности за развитие на умения и знания, както и насърчаване на независимост и вземане на решения. В по-късна детска възраст използвайте основателни похвали с умереност, изразявайте подкрепа и показвайте винаги наличие на помощ. Насърчавайте децата да споделят проблемите си.
- Как мога да науча дъщеря си да се защитава и да се справя с конфликти на детската площадка?
- Как мога да подкрепя дъщеря си да се справи с обидите, конфликтите и тормоза на детската площадка?

# 135 21 юни 2009, 10:58 ч.

Мнения: 5 940

Признавам, не съм чела цялата тема, но искам да споделя някои мои наблюдения.
Понякога се бърка самочувствие с нахалност, желание за налагане . Свързвам самочувствието със самоудовлетворението, спокоен и ведър човек по моя преценка има всичко, което му е необходимо, за да живее или да се опита да изживее живот, съобразен с неговите желания и потребности.
В ранна възраст - по-малко забрани, повече говорене, неналожени изкуствено режими, предполагам, че вършат работа. Поне при нас се оказа, че с този тип родителско поведение детето расте изключително спокойно, неагресивно, нетръшкащо се. Това комбинирано с една перманентна веселост. Само, че като че ли има и нещо друго -той е убеден, че абсолютно всичко може да направи сам, дори и доста рискови за него дейности. Макар да си повтаря "тука опасно, само мама и тате могат". После обаче си продължава да мърмори "Иво голям, може сам" . Специфика на възрастта или резултат на нашето поощряване?
Друго - досега често възгласи "браво" от мен, от съпруга ми, от цялата рода като направи нещо впечатляващо за възрастта му. Трябва ли? Защото какво наблюдавам -опитва се в момента да кара колело с педали, завърта успешно един път и си виква сам на себе си "бравооо", търси одобрителни погледи и после приключва дотам.

Последна редакция: нд, 21 юни 2009, 11:04 от valerie

# 136 21 юни 2009, 11:37 ч.

София
Мнения: 13 753

Цитат на: simplyaven в нд, 21 юни 2009, 04:44

Ваче, много пъти е имало спорове кое е режим и кое не е. аз има предвид наложени режими, които не са съобразени с нуждите на беебто, а с удобството на майката. ще ти дам пример: майка, която заяви, че не е давала нощем мляко на двете си деца, защото е искала да си спи. има разлика с режим, какъвто и моето дете си има, но който е следван от мен, а не наложен. това имах предвид.

Да, и аз за този режим говоря Wink

Моята щерка е хранена под час, пропускано е нощно хранене. Това е от раждането й. Затова го казах, ама не бях сигурна, че визираш тази част от режима. Единственото изключение приемам за недоносени бебета, за бебета с ниско тегло и т.н. Когато наистина е необходимо да наваксат. Аз съм от родителите, които не се съобразяват 100% с детето. Има неща, за които гледам себе си. Разбира се като казвам това нямам предвид, че ще оставя детето гладно и жадно. Но опредлено известна доза егоизъм си е полезна. Сега, нямам спомен обаче при това нощно хранене какво се случваше... май тя не се будеше.. абе не помня, ама не съм седяла с ревящото бебе на ръце запъната като магаре, че няма да го храня Rolling Eyes

Може бо моето бебе е било такова поддаващо се на режим. Rolling Eyes

Ама ако оставим храната настрана, в по-късна въраст е имало моменти когато тя е трябвалод а се съобразява с нас. Т.е. аз обгрижвам себе си в момента. Дори това, че не можехме да отлепим в събота след тежката работна седмица я накара тя да започне сама да закусва. Качваше се на сто, вадеше си от хладилника разни неща и си хапваше. Това на 2-3 г. Wink

Това не касае според мен уважението. майката не бива да се превръща в роб. Виж по отношение на храненето сега изобщо не налагам, но и не се съобразявам с капризи. Капризът не включва това, че тя не обича чушки например. Съобразявам се. Мъжът ми много се дразни, че тя рядко яде месо. Аз не се дразня.. ако иска да яде! Wink

Слагам на масата, съобразявайки се с някои нейни хранителни навици и това е. Ако мрънка или капризничи става гладна и толкоз. Grinning

За спането също се съобразявам. Не спи у нас следобед. Ляга си късно. Знам, че това й се отразява и се старя вечер да ляга по-рано, обаче тя се върти, върти и не спи. Ами не мога да я набия и да спи.. Rolling Eyes

Но в детската градина ми се оплакват за това. Аз казах, че аз на 6 г. ходех на училище и не спях. Помня колко беше гадно да ни карат с братята ми да спим едва ли не до 11-12 г. възраст. Сега се съобразявам с детето.

Цитат

какви играчки аз искам - ето тези неща карат едно дете да се чувства някак не на място в един явно чужд свят. по-ясно нещо не успявам да го напиша. твърде много мисли ми се въртят в главата.

Искам да кометирам това за света.. Всяко семейство си е отделен свят. Колкото по-открити са хората, толкова повече се приобщават към света им. За мен в таз работа са повече водещи чувствата и изразяването им. Т.е. ако аз умея да показвам всичките си чувства и тя умее нещата ще са открити. Според мен скритите неща те карат да се чувстваш неуверен. Съдя по себе си. Аз съм неуверена тогава когато ми се налага да размишлявам защо някой реагира по даден начин. Ако той си каже аз мога да го разбера и да поговорим. И аз не знам дали успявам да се изрзая. Липсата на комуникация (в това вкл. изкразяването на чувства) скапва този семеен свят и отношенията. Wink

Последна редакция: нд, 21 юни 2009, 12:21 от Vache

# 137 22 юни 2009, 16:47 ч.

Мнения: 3 929

Смятам, че за самочувствие при 3-годишно дете трудно може да се говори. Ако става въпрос за това да е нахално, или "отракано", или по-смело, по-решително, по-самоуверено - виж, това вече е съвсем друг въпрос.
Ето, синът ми например е от "пробивните" деца, които не се срамуват да си поискат. Не съм го възпитавала да е такъв, той просто си стана такъв. Но и той страда, и той е чувствителен, и той си изживява нещата по свой си начин.
Радвам се, че е такъв.
Когато направи нещо хубаво и добро, не пропускам да го похваля. Когато постъпи лошо, го порицавам. Децата търсят нашета оценка, нашето одобрение или неодобрение.
Силно се надявам, когато порастне, да има нужното самочувствие, но самочувствие съобразно постиженията му, а не излишно.

# 138 22 юни 2009, 16:56 ч.

Мнения: 2 755

zuki , не може да научиш дете с уроци да бъде нахакано и пробивно. Ако си го има заложено ще си бъде. Ако не, ще трябва малко да почака животът да го научи. Зависи си от човека. Някои колкото и да ги млати животът си остават свити и пасивни. Мен все ме учеха да съм нахална. Нищо не постигнаха освен, че ме изнервяха насилвайки ме да правя нещо, което просто не ми идва от вътре. Дала съм нещо примерно и не са ми го върнали. Майка ми много държеше да си прибирам вещите. Ама аз не можеш и не можех да си го поискам. Но тя не спираше да ми натяква. Направо ми идеше да я #2gunfire

С времето се понаучих. Но явно генетично си ми е проблем да искам каквото и да било, даже собствените си неща. Tired

# 139 23 юни 2009, 08:25 ч.

Мнения: 4 362

По принцип гледам да чета всеки пост много внимателно.
И от всичко написано до тук и с наблюденията тези седмици в/у дъщеря ми се уверих,че всичко е наред.Явно понякога ние майките не знаем какво искаме,да е нахално,но не много,да е "будно",но не много,да е спокойно и мирно дете,но не много защото иначе според нас има проблем.Не знам защо съм решила,че след като не иска да общува със всички,след като е по срамежлива и притеснителна е проблем,но тогава така го виждах.
Всъщност се убедих от всичко написано,че на децата им е нужна свобода,за да се оформят като личности,а ние сме тези които трябва да ги дооформим,а не изцяло ние да градим,а само да насочваме.

Всичко ми е полезно не само като родител в ситуацията,а изцяло,благодаря

# 140 23 юни 2009, 08:48 ч.

София
Мнения: 13 753

Дея...

Понякога толкова много и все различни мнения отрезвяват и те карат да видиш неща, за които не си се сещал дори Grinning

# 141 23 юни 2009, 08:57 ч.

Мнения: 7 431

Цитат на: Дея` в вт, 23 юни 2009, 08:25

Явно понякога ние майките не знаем какво искаме,да е нахално,но не много,да е "будно",но не много,да е спокойно и мирно дете,но не много защото

Интересен извод! Rolling Eyes

Каквото и да правим ние майките,каквото и да искаме от децата си,никога не трябва да забравяме,че детето е Отделен ,Различен,Друг индивид.Никога не можем да му влезем в главата ,да променим мозъка или в душата ,да променим чувствата му.
Ще му въздействаме ,но и ще се стараем да го приемаме такова ,каквото е!
Защото в край на краищата това е истинската ОБИЧ!
А ако постоянно сме недоволни от него,то ще се почувства НЕобичано и в един момент ще се отдръпне от нас.
А няма нищо по-лошо от това да изгубиш контакт със своето чедо!
Simple Smile

# 142 23 юни 2009, 13:02 ч.

Мнения: 7

На детето постоянно трябва да бъде показвано, че неговите действия и думи влияят върху нашите души.
Така то привиква да гледа на хората душевно

# 143 23 юни 2009, 14:39 ч.

Мнения: 3 929

Цитат на: NikiFin в пн, 22 юни 2009, 16:56

zuki , не може да научиш дете с уроци да бъде нахакано и пробивно. Ако си го има заложено ще си бъде. Ако не, ще трябва малко да почака животът да го научи. Зависи си от човека.

Именно това съм писала и аз, че не съм възпитавала сина си да бъде такъв, а той просто стана такъв. Вероятно не си ме разбрала правилно, исках да кажа, че сигурно авторката на темата под самочувствие има предвид нещо друго, но не точно самочувствие, не и в тази възраст.

# 144 23 юни 2009, 14:51 ч.

Мнения: 2 755

Цитат на: zuki в вт, 23 юни 2009, 14:39

Цитат на: NikiFin в пн, 22 юни 2009, 16:56

Да де, едно и също казваме. Аз си казах мнението просто, не знам защо реши, че е било в отговор на твоето.

# 145 23 юни 2009, 14:55 ч.

Според мен, ако ми позволите да се включа - най-лошото е,когато човек проектира себе си, своето поведение върху детето си, когато иска да се види като прекопиран върху своето дете. Ако има майки с огромно самочувствие, сигурно е важно за тях и децата им да имат такова и то от най-ранна детска възраст.
За мен това е странно.

# 146 23 юни 2009, 15:57 ч.

Мнения: 3

Аз сега завършвам училище и съм виждала какви ли не постъпки от малчугани,затова съм ЗА децата да се възпитават на самоуважение, уважение към останалите, но в пределна норма, за да не се оставят да са тъпкани и обиждани от свои нагли връстници! Вие сте хората, които трябва да обясните на дечицата,колко жесток може да бъде света, който ги заобикаля...давайте им много обич,но не прекалявайте, бъдете милосърдни и строги, защото от поколение на поколение децата стават все по-глезени, алчни, невъзпитани...

# 147 23 юни 2009, 16:10 ч.

Мнения: 4 362

Цитат на: Fei4ka23 в вт, 23 юни 2009, 14:55

Не е точно самочувствие ,а за съвсем друго става дума,не за това самочувствие при големите хора,а самоуважение,за този вид самочувствие питам
И да,не знам дали имам огромно самочувствие,но определено искам моята дъщеря да има САМОУВАЖЕНИЕ,нормално е да се опитам да я науча,за са самоуважава,за да не я бият,за да може да се защити,независимо на 3,5 или 15 години.
И това няма нищо общо със моето или на баща и самочувствието,и да ,смятам че всеки човек поне малко трябва да има малка доза самочувствие,което от ранна възраст започва със самоуважението.

# 148 23 юни 2009, 16:23 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Дея` в вт, 23 юни 2009, 16:10

Цитат на: Fei4ka23 в вт, 23 юни 2009, 14:55

Напълно съм съгласна с теб Дея'

# 149 23 юни 2009, 16:25 ч.

Мнения: 2 755

Ако от бой те е страх, по добре я научи да бъде незабележима, да не дразни и да не предизвиква агресия. Щото ако предизвиква агресия, колкото и да иска и да може да се бие, все ще се намери по силен да я натупа добре. Ако връстниците и не могат, ще се оплачат на по големи каки и батковци или на родителите си и пак ще се намери кой да я набие. Почне ли с бой да се разпорежда става опасно положението. Обаче ако примерно без причина някой я обиди или удари много ще се изкефя ако така го цапардоса, че оня повече да не се сети да се заяжда с нея.
Говоря ти от личен опит. Никога не съм могла да се бия, защото не съм агресивна по природа, а и не съм физически силна. Но пък имам невероятна дарба да дразня и да предизвиквам агресия. Та като дете доста ми се е налагало да се бия, най вече при самозащита. Почти никога не съм нападала аз, освен ако съвсем не ми прикипи и пак тогава предпочитам да хвърля с нещо отколкото с ръка да ударя (така веднъж без да искам метнах едно дървено само по сестра ми и без да искам и разбих главата). И като ме бият ако е възможно гледам да избягам. Тогава не съзнавах как дразня дразня хората. Искам да кажа, че ги дразнех умишлено понякога, но не съзнавах, че чак толкова много ги дразня, че да си заслужа боя. Сега осъзнавам много неща. И пак правя глупости де, то си е генетично и явно оправия няма ooooh!

Препоръчани теми

Как да науча сина си да се защитава?

Агресивни деца, как да постъпя вече...

Обезопасяване на тераса

Не се защитава

Причина:

Причина: