Знам,че тя няма да е такава, каквато искам да бъде
- Публикувана: 14 юни 2009, 22:10 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2009, 16:12 ч.
Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?
Може би именно тук се крие причината за нейната неувереност.
на въпроса "как" еднозначен отговор няма-зависи от родителите и от конкретното дете...
лично аз се отнасям към детето си с любов,разбиране,доверие и много,много уважение.за да уважава и цени едно дете себе си,трябва да се чувства уважавано и ценено от родителите си на първо място(в ранна детска възраст).
няма как обаче едно по-затворено в себе си и отстъпчиво дете да бъде принудено да се държи по коренно противоположния начин...може да се постигне само известен напредък...
а и много зависи кой какво влага в това "да имаш самочувствие"...колкото хора,толкова и теории по въпроса...някои доста неверни за съжаление.
лично аз се отнасям към детето си с любов,разбиране,доверие и много,много уважение.за да уважава и цени едно дете себе си,трябва да се чувства уважавано и ценено от родителите си на първо място(в ранна детска възраст).
няма как обаче едно по-затворено в себе си и отстъпчиво дете да бъде принудено да се държи по коренно противоположния начин...може да се постигне само известен напредък...
а и много зависи кой какво влага в това "да имаш самочувствие"...колкото хора,толкова и теории по въпроса...някои доста неверни за съжаление.
няма как обаче едно по-затворено в себе си и отстъпчиво дете да бъде принудено да се държи по коренно противоположния начин...може да се постигне само известен напредък...
Не,не тя не е била винаги такава,напротив ,беше си доста самоуверено дете и много контактно,аз сгреших и тя стана такава,по затворена...
Дали няма да е подходящо да оставиш детето ти да играе в по-малка и по-постоянна компания от деца, така че да може да свикне с тях и да започне да създава приятелство? Така може би ще придобие и повече увереност. Уменията за комуникация не са 100% даденост и също има нужда да се научават и развиват...
В петък,преди да я взема от детската градина я наблюдавах,без тя да ме види,учителката беше събрала децата в кръг и им пееше,тя обаче стоеше също там,наблюдаваше и мълчеше,повечето от децата или си говореха пом/у си или пееха..
Не знам дали се заиграва с другите деца,когато е с мен много рядко,избира си или стои при мен,но детската градина е до нас,ще се опитам да разбера и там ли е така...
Откога ходи на градина?
При дъщеря ми промяната дойде след три-четири месеца в градината. А преди това беше на ясла...
В началото в ДГ по-скоро наблюдаваше. Казваше ми, че я е страх някое дете да не я удари. Обяснявах й, че неволно се случват такива неща, да се пази и т.н Да не играе с децата, които се бият. И ако някое нарочно я удря, да удари и тя. С времето си създаде приятелства, обособиха се групички. Само един път/доколкото знам/ е ударила друго дете. То я бутнало нарочно три пъти подред и накрая моята го шамаросала. Е, сега са приятели...
Относно самочувствието...Да, мисля, че сега дъщеря ми има такова. Винаги е знаела, че независимо дали слуша или не, ние я обичаме. Говорим й, че е хубава, добра, умна/не най/. Сега иска да ходи на балет - ами, опитвам се да й обясня, че от нея балерина няма да стане/хич не е гъвкава/, предлагам алтернативи.
Вече е достатъчно контактна без да е нахална. Търси деца, отива да се запознава с тях и не се затваря в себе си, ако я отхвърлят.
Но това е отскоро. Целенасочено се опитвах да й дам самочувствие, да я направя по-контактна. Ние с баща й сме доста интровертни, на моменти темерути. Тежи ми и не искам дъщеря ми да е такава.
При дъщеря ми промяната дойде след три-четири месеца в градината. А преди това беше на ясла...
В началото в ДГ по-скоро наблюдаваше. Казваше ми, че я е страх някое дете да не я удари. Обяснявах й, че неволно се случват такива неща, да се пази и т.н Да не играе с децата, които се бият. И ако някое нарочно я удря, да удари и тя. С времето си създаде приятелства, обособиха се групички. Само един път/доколкото знам/ е ударила друго дете. То я бутнало нарочно три пъти подред и накрая моята го шамаросала. Е, сега са приятели...
Относно самочувствието...Да, мисля, че сега дъщеря ми има такова. Винаги е знаела, че независимо дали слуша или не, ние я обичаме. Говорим й, че е хубава, добра, умна/не най/. Сега иска да ходи на балет - ами, опитвам се да й обясня, че от нея балерина няма да стане/хич не е гъвкава/, предлагам алтернативи.
Вече е достатъчно контактна без да е нахална. Търси деца, отива да се запознава с тях и не се затваря в себе си, ако я отхвърлят.
Но това е отскоро. Целенасочено се опитвах да й дам самочувствие, да я направя по-контактна. Ние с баща й сме доста интровертни, на моменти темерути. Тежи ми и не искам дъщеря ми да е такава.
Забелязала ли си откога е промяната, щом не винаги е била такава? Нещо явно я е предизвикало... Да не би появата на бебето да е била причината?
Ами сега започнах да забелязвам,промяната не е заради бебето,напротив много добре го възприема и доста ми помага.
Аз в началото се опитах да обясня,не исках да ставам досадна..
Та преди година започнахме да излизаме с една комшийка,нейното дете е по "отпуснато",дава му се всичко,не се наказва,свикнало е когато започне да пищи и да се тръшка,че ще стане на неговата...В началото моята дъщеря когато го чуеше да пищи отиваше и го удряше да спре или се развикваше да престане,аз започнах да правя забележки,да се карам,че така не трябва.В последствие започна и да и взима играчките от ръцете,стигало се е до там,че съм чувала майката как казва на дъщеря ми да се премести на др. стол ,защото нейният син пищи и иска този,аз отново не обръщах особено внимание,последствие започна да я блъска,последваха и ред др. нормални неща в отношенията м/у две деца,НО лошото във всичко това беше,че правех само аз забележки,че само аз бях строгата към дъщеря си,другата майка просто не реагираше.Така другото дете взе "преднина",знаеше,че ако се разпищи ще си получи каквото иска и Дея ще и се скарам.
В последствие с майката водихме разговор,в който аз и обясних,че така не може,не може тя да отнася всичко и др.Тя започна да го наказва,но той продължаваше да крещи,блъска,при което моята дъщеря започна и да се плаши,започна да се затваря,а аз само допринасях за това явно със моите забележки,което ми тежи...
Сигурно ще се зачудите защо чак сега след една година виждам нещата,ами наистина до тогава не бях видяла отстрани ситуациите и не се бях загледала добре в дъщеря си,видях че се отдръпна от др. деца,притеснява се да контактува с тях,стои настрани,може би именно заради това,че я е страх да не и направя отново забележка.
Последният път когато видях ясни нещата беше преди няколко месеца,когато видях бащата на другото дете как му дава шоколад и казва на стоящата ми дъщеря до него,че за нея няма и да бяга от там.Всичко чух,просто си взех детето и си тръгнах,не реагирах,явно не за първи път тя е получавала такова отношение когато сме излизали,но явно го е правел по прикрито,за да не се разбере.Тогава съзрях каква грешка съм направила,като съм се опитвала та уж да я науча ,всъщност съм и създала неувереност и съм я подтиснала.
Сега виждам всичко и много ме боли,знам че съм сгрешила,но не знам какво да направя да поправя нещата.
Чоки,ходи от един месец на детска градина и ходи с голямо желание,без проблем.
Винаги ми е било чудно някой като се изкаже: "не оставяйте детето да ви манипулира, пречупете го". Да, но не желая. Не искам да пречупвам нито характера му, нито волята му за нещо.
И пука ти,че ще порасне без самочувствие,без самоуважение,с намален потенциал за самореализация.....А после недоумяваш,защо ли от него не става нищо?
Безумие някакво!
Дея' това, което пишеш е доста странно... нещо откъм родителската част сте пропуснали... не ми се вижда подходящо нито твоето отношение, нито това на другите родители, за които пишеш. Как така с това дете се карат и удрят а вие цяла година ги карате да играят заедно? Ако децата не се разбират, не виждам защо ги мъчите да си общуват - ти можеш ли да се разбираш прекрасно с всички? Едва ли... Така е и с децата - защо е необходимо да се поддържа състоянието на конфликт? На тебе помага ли ти? На нея? Или на другото дете? Ако моето дете не харесва друго дете, ще гледам да не се засичаме с него по площадките за игра.
За случката със шоколада - има ли причина родителите на другото дете да са негативно настроени към теб и по този начин да го прехвърлят това отношение и на детето ти?
Както има грешка, така има и прошка! Не се самоунищожавай. Детето е още твърде малко и може да се поправи всичко. Необходимо е само малко време. Опитай се да измислиш някаква съвместна игра, която да развие някоя по-изявена страна на детето ти, нещо, което й е от по-голям интерес. Двете заедно да я играете и да може да усети обичта ти. Усмихвай се. Не пести похвалите си, когато ги заслужава.
За случката със шоколада - има ли причина родителите на другото дете да са негативно настроени към теб и по този начин да го прехвърлят това отношение и на детето ти?
Както има грешка, така има и прошка! Не се самоунищожавай. Детето е още твърде малко и може да се поправи всичко. Необходимо е само малко време. Опитай се да измислиш някаква съвместна игра, която да развие някоя по-изявена страна на детето ти, нещо, което й е от по-голям интерес. Двете заедно да я играете и да може да усети обичта ти. Усмихвай се. Не пести похвалите си, когато ги заслужава.
Дея`,опитвала ли си да каниш на гости някои нейни приятелчета?Не знам,дали имате такава възможност и то с малкото бебе,но,ако случайно имате направи го.Това може да я зарадва много,да я направи един вид по-популярна сред децата(нищо,че още са малки).Не е нужно приятелчета да са много 1-2-3 са достатъчни.Но задължително трябва да са от най-симпатичните за нея.
Едно е да си играят на площадка,съвсем е друго да й дойдат на гости.Това ще ги сближи и ще й даде самочувствие.
Едно е да си играят на площадка,съвсем е друго да й дойдат на гости.Това ще ги сближи и ще й даде самочувствие.
Темида, колко е голямо детето ти? Защото темата е поставена от майка на 3-годишно и въпросът е за ранната възраст.
На 5г. и половина. В ранната категория сме още....
И нашата дъщеря е от срамежливите, от около година, дори в писхологическия профил, който им правят в градината, пише-да се работи в посока самочуствието на детето, да осъзнае, че е ценно и да придобие самоувереност. Такава е обаче само в компания от деца, и то определени деца от нейната група. Проблема е в няколко госпожички, едната от които се изявява като лидер и командори другите да играят/или не играят с някое от децата. И Цвети, водена от желанието да им се хареса, направо беше готова да се прави на маймунка и много страдаше, когато я отхвърлят. Когато сменихме компанията тези неща започнаха да отшумяват и вече забелязвам промяна. Важното е да осъзнаят, че тяхното мнение и те са важни, независимо дали някой ги харесва или не, най-важното е те самите да се харесват.
Дъщеря ми е уверена само в компанията на деца,които познава,с непознати и трябва време да се отпусне и това зависи от човека,с някои веднага влиза в контакт,с други не желае и по никакъв начин не мога да я накарам.Иска ми се да е по-контактна,но това ще дойде с времето,ние с баща и като малки също сме били срамежливи(за разлика от сега).твърде рано е да говорим за самочувствие,тя ще го продобие с времето.Аз изградих някакво самочувствие едва на 25 г,въпреки че никога не са ме потискали по никакъв начин,а са ме стимулирали,просто си е характер.
Дея` ,мисля,че трябва да ограничите контактите с това дете,не заради самото дете,а заради отношението на родителите му към твоето.
Дея` ,мисля,че трябва да ограничите контактите с това дете,не заради самото дете,а заради отношението на родителите му към твоето.
А защо просто не оставите детето на спокойствие? Кой е казал, че непременно трябва да иска да играе с другите деца на площадката или с конкретно дете само, защото две майки са приятелки? Вие като отидете на някакво парти с всички хора ли общувате и успявате да се разберете? Не, и никой не очаква това от вас. Като цяло мисля, че твърде много се очаква от децата на такава малка възраст като общителност.
Ако изобщо детето се събира с друго дете, те трябва да се харесват и да са малко време заедно, а не по цял ден и да си омръзнат.
Съвет към майката - спри малко с възпитанието и оставИ детето да диша. Щом му харесва да играе покрай теб, нека да играе. Повече похвали и по-малко "не"-та и наказания.
Ако изобщо детето се събира с друго дете, те трябва да се харесват и да са малко време заедно, а не по цял ден и да си омръзнат.
Съвет към майката - спри малко с възпитанието и оставИ детето да диша. Щом му харесва да играе покрай теб, нека да играе. Повече похвали и по-малко "не"-та и наказания.
Темата ще ми е полезна.
Явно и аз имам доста пропуски като родител.Дъщеря ми е много миличка и добричка,но това в повечето случаи не и е от полза на детската площадка.Обиждат е и тя си мълчи, взимат и играчките от ръцете и тя не може да се справи.
Незная как да и помогна.Вече е почти на 5г. много си говорим двете, опитвам по всякакъв начин да и повдигна самочуствието, но сякаш не ми се получава.
Явно и аз имам доста пропуски като родител.Дъщеря ми е много миличка и добричка,но това в повечето случаи не и е от полза на детската площадка.Обиждат е и тя си мълчи, взимат и играчките от ръцете и тя не може да се справи.
Незная как да и помогна.Вече е почти на 5г. много си говорим двете, опитвам по всякакъв начин да и повдигна самочуствието, но сякаш не ми се получава.