Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Ох,сложно е,не знам тук в Бургаска област да има,ще се разровя и определено ми се върти тази мисъл в главата...
За съжаление,виждам че повечето наистина са коренно различни от детето ми и както казва моят мъж "Сега като си я възпитала така,ще я пращаш в Германия,тук не разбра ли,че трябва да е нахална и да може да се защитава за да оцелее,не може да я учиш да е добронамерена,а всички останали да ги учат на обратното..."
В нашата детска градина не мога да я пращам от време на време,ако я няма повече от 10 дни  искат да и правя изследвания пълни,както при записване...

krotan ,решила съм да дам време на себе си и на нея,всичко в тази тема ми беше много полезно,ще прекарвам повече време с нея,ще гледам повече да говорим ,да я запиша на танци и се надявам с времето нещата да се подобрят...

Благодаря отново на всички   

Дея сигурно станах досадна, но според мен градината много ще ти помогне.Тя е идеалното място за социализиране на децата.Нека самото дете се огледа и самопрецени наблюдавайки свои връсници.Аз научих много за детето си от това как коментира деца от групата,ситуации.Естествено след многобройни "хитри "въпросчета, защото не беше от тези дето като се върнат и всичко си разказват.Връщаше се и от вратата директно си влизаше в стаята и пускаше тв.Та като си легнехме да го приспивам и лекичко го подпитвах.По начина по който се изразява проличава отношението му към всичко, с което се сблъсква в градината- да общува,да учи думички за тържество,да спазва режим,да поделя играчките,да е търпелив към по различните.Всичко това детето го изразява неподправено.Достатъчно е само да го слушаш внимателно малкото слънчице.
Естествено формула няма, но дано съм успяла да те успокоя малко.Успех.

Дея, бих ти препоръчал това: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=26834
както и книгите на д-р Фицхю Додсън: http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%94 … D1%81%D1%8A%D0%BD

Дея`
Признавам стигнах до темата ти шпионирайки те.Отдавна не си писала в Априлската ,а и спомена за проблем с каката и реших да видя кога последно си влизала тук.
Прочетох за проблема който имате с Дея и реших да споделя през какво минахме с Вики.Аз също като теб допуснах грешка ,която считам ,че е поправима и постигнахме успех.Когато Вики тръгна на градина аз работех,водеше я баба и ,и тя я вземаше.Аз тръгвах рано ,прибирах се късно -уморена ,оставаше ни много малко време,но бях спокойна ,че е с баба си ,която е и педагог.Не ,че не съм се интересувала от дете то си ,но това което научавах от баба и се оказа пречупено от погледа на един добре възпитан и притеснителен човек.Когато Вики тръгна на градина започна да се напишква на обед ,учителките винаги я хвалеха и казваха,че никога не прави бели,изобщо много стриктно и изпълнително дете.В един момент аз смених работата и имах възможност да поема повечето грижи ,тогава разбрах доста неща.Че тя е много притеснителна ,че не смее да иска и да помоли за нещо което и е нужно,дори общуването и игрите с децата не са били освободени.Тогава разбрах,че детето ми е подтиснато и има нужда не от възпитание ,а от увереност.Говорих с госпожите,че тя ще става от леглото до тоалетна когато пожелае ,че няма да и се натрапва да яде неща които не иска.Сутрин вървяхме пеш и си говорехме,че как ще бъде спокойна,че никой няма право да и вика да и посяга и ако това се случи ,тя ще ми каже и аз ще говоря с госпожата.Така с времето учителките започнаха да ми казват ,че тя се променя,че вече е по-общителна.Но признавам си имахме доста разговори и спорове с госпожите и ,но аз твърдо държах на мнението си и я подкрепях и защитавах за най-дребното,това което майка ми не е правила от възпитание.Вики отказваше друг да я води на градина освен аз ,дори баща и.Така постепенно ,но упорито постигнахме успех и Вики стана по общителна и спокойна.И все пак остана възпитана и не прекаляваше .Най-големия ни напредък беше сега последно преди да ги изпишат от градината няколко пъти ми се оплакаха ,че не слушала.Моя отговор беше ,че съм очаквала да чуя оплаквания да се успокоя ,че детето ми съвсем нормално и естествено е направило беля или не е слушало като другите.И Вики е освободена и непослушна в къщи ,но за навън трябваше да и помогна и аз.
Моето мнение е ,че наистина си направила грешка като си я възпитавала прекалено,но това е поправимо.Според мен отписването от градина е крачка назад ,не се отказвай .Можеш да и помогнеш да върне увереността  си и пред децата,не лишавай нея и себе си от ползите от градината.Говори с учителките ,те също могат да помогнат да преодолее стеснителността и винаги след градина говорете как е минал деня.Като начало можеш да не я водиш всеки ден ,през ден през два.Щом е ходила месец с желание значи сега има проблем и той може да не е само в теб,в децата ,а и в учителките.Сигурна съм ,че ще се справите и ще се похвалиш със снимки от първия празник в градината-това са незабравими моменти-извоювай ги.
Дано не станах досадна.Дано съм помогнала малко

Моето самочувствие в детството идваше от усещането, че родителите ми ме обичат и подкрепят. Опитвам се да предам същото на сина ми като го превеждам през всяка житейска ситуация по модела на нашето семейство. Търпеливо обяснявам кое, как и защо, а той ме гледа сякаш разбира. Подлагам го на леки конфронтации и съм до него, за да обясня чувствата и реакциите, които може да изпита. Когато изгради своите модели на поведение ще може да се справя и без мен. 

Дея, от няколко дни се опитвам да формулирам какво да ти напиша, най-накрая постът на дена_клв ми помогна. Ние имаме подобен проблем с Иво - той винаги е бил, как да кажа - прекалено кротък. Баща му щеше да вдигне празник, когато веднъж Иво се изкатери на върха на една катерушка  Той ходи на градина от април и наскоро баща му, който го взима от детската, ми предаде един разговор с учителката, накратко - че Иво бил най-послушното дете в групата и ако били всички деца като него и т.н., представяш си, предполагам. Само дето вместо да се зарадваме, ние се притеснихме. На мен не ми се струва нормално да има дете, което да не прави никакви пакости, да не се затича, да не  бутне друго дете, макар и неволно. На другия ден аз отидох да взема Иво, говорих със същата учителка и картинката ми се изясни. Децата от време на време го нападат, щипят го и го бутат, вземат му играчките. А той, понеже е "кротък и послушен", научен е да не удря и да не взима чужди неща, си стои кротко, докато го нападат, дава всичко, което държи и не отговаря на атаката. Това като резултат води до отдръпване от групата и затваряне в себе си, именно това "кротко и послушно поведение" на свито уплашено животинче.
Моят начин за решение на ситуацията е да му дам защитна реакция, която да му помогне да реши проблема. Тъй като не мога да си представя да си уча детето да бие другите деца, а и това просто не е в природата му, му повтарям всеки ден когато се сетя и колкото пъти се сетя, че когато някой му прави нещо, каквото и да е, което Иво не харесва, да вика с всички сили "Не! Не така!" и да тича веднага да се оплаче на най-близкия възрастен - на учителката в градината, на мен, на баща си. За щастие той възприема бързо и вече виждам резултати. Въпросът не е в самочувствието, то се гради бавно и с години. Важно е обаче да я научиш на начин да се справи със ситуацията - дали да бяга бързо или да опердаши детето - това ще си решиш ти, важното е да я научиш да се защитава.

Аз затова питах дали е ИЗЯСНЕНО с думи   Не знам.. нямам опит с второ дете и нямам и идея как бих реагирала, но мисля, че трябва да поговориш с нея. Децата понякога се страхуват или срамуват да кажат някои неща.. може да има проблем тя с бебето някакъв, който за възрастен да е смешен, но за нея да е голям. В същото време да не иска да го сподели, за да не се разсърдите, разочаровате или кой знае какво. Затова поговори.. тя може да го гушка и да му пее, бебе е все пак, интересно й е. Ама това не изключва проблем. Изяснете го с думи. Ти си я познаваш най-добре. Знаеш какво и как да й кажеш, но накарай не я да говори. Колкото и да й обясняваш твоята позиция, докато тя не каже на глас своята няма да се получи.
Ако искаш иди на психолог, но не заради нея, а заради себе си. Аз така отидох. Моето дете е много особено, совенравно, диво, неподчиняващо се на никакви правила. Виждах и може би още виждам как се провалям като родител. Затова посетих специалисти, като предварително уточних, че най-вероятно на детето нищо му няма, но аз имам проблем. В нашата градина има психолог, понеже има увредени дечица. Психоложката много харесва Саша и Саша харесва психоложката. Контактуват си често ей така от интерес. Срещала съм се с нея специално, защото тя наблюдава детето. Много неща ми казва жената и много ми помогна да осмисля ЗАЩО детето реагира по даден начин. А всъщност това е разковничето. И на челна стойка да застанеш, не разбереш ли дадена реакция от какво е предизвикана не може да се справиш. А децата не правят нищо без причина, както и ние възрастните. Може да не е очевидна причината, но я има  

Редактирам, защото после дочетох...

Дея, търси проблема в новото попълнение според мен. Все пак не съм нито психолог, нито подобен специалист.. нооо..
Шамара няма нищо общо според мен.. Те не ме искаш, ти ме оставяш... това е казано... а кое е недоизказано... Постави се в нейната кожа   "Мама остава вкъщи с бебето, а мен дава на градина където ме бият децата", тук за мен съществена е първата част на изречението...
Говори с нея, питай я дали нещо я притеснява, като през цялото време подчертавяй, че ти я обичаш и няма да спреш да я обичаш, дори и когато прави бели. Нека да е уверена в това. Децата търпят някакви наказания за провиненията си, но трябва да са сигурни, че това не нарушава обичта на родителя. Да, родителят е сърдит, кара се, но не спира да обича. Някак я предразположи да сподели и негативните си мисли по отношение на бебето. Има едно нещо, описано от д-р Додсън... отразяване на чувствата се нарича. Когато детето говори за чувствата си ти връщаш казаното към него   Така изясняваш за себе си какво мисли детето. Пример: Мамо, аз не харесвам бебето! Ти: Дея, ти не харесваш бебето, защото (казваш защо според теб). Ако е така детето ще потвърди, ако не е, много вероятно е да каже защо...   В същото време то разбира, че ти го разбираш, което е много важно. Ще се опитам да пусна тук цитат от една от книгите на Додсън по въпроса, защото в момента импровизирам така както аз съм разбрала отразяването на чувствата. Та за по-сигурно ей сега ще го пусна. А иначе горещо ти препоръчвам книгите му. За мен лично са чудесни и обясняват много неща.



А мъжът ти не е прав!   Реагира типично по мъжки  
Добронамереност и защита изобщо не са самоизключващи се неща   Аз уча дъщеря ми да отстъпва в определени случаи. Например в случая с палатката споменат по-горе изобщо нямаше да я уча да отстъпи, точно обратното. Винаги съм изхождала от справедливостта. Тази думичка се опитвам да втъпля и на детето си. Както аз се водя от нея в моя живот, така я уча и нея. В случая не е справедливо другите деца да играят в палатката на детето ми, а то да гледа отстрани... съответно тя трябва да отстоява правата си. В обратния случай.. когато двете приятелчета на дъщеря ми изтичаха и взеха нашия федербал да поиграят (докато тя правеше друго).. Дъщеря ми хукна и изтъргна от едното детенце ракетата. Това не е справедливо и й го казах. Опитах по метода на убеждаването. Казах й, че не е права, защото децата са взели свободния федербал. Помолих я да бъде разумна и да размисли дали е права. Предложих й да се сменят. Тя се запъна като каза, че федербала е неин. Аз прошепнах само в ухото й "Бъди разумна!" и я оставих. След голяма вътрешна борба тя даде ракетата. Децата вече се бяха отказали да играят след сценката... обаче факт е, че тя постъпи правилно. постепенно ще се научи. Не съм привърженик на оттеглянето от играта в тоя случай, защото един такъв разговор би имал влияние върху всички деца участващи в случката.   Така че, гонете справедливостта! Вярно, че може да се тълкува различно, но все пак си има някакви общоприети норми за справедливост  

Първото, на което психотерапията научава възрастните с психологически проблеми, е да изразяват нормално чувствата си. Но ако научим на същото децата в най-ранна възраст, когато пораснат, те ще бъдат в прекрасно душевно здраве.
Малките деца не могат да изтласкват само някои чувства, като гнева и страха например, без да потиснат и останалите. Ако ги възпитаме да не дават воля на гнева и страха си, несъзнателно ги възпитаваме да сдържат и „добрите" си чувства на обич и нежност.
Не е достатъчно впрочем децата да обяснят какво става в тях. Те трябва също да знаят, че родителите им наистина разбират чувствата им. Когато са нещастни или ядосани, или обидени, те търсят разбиране. Как да покажете на детето си, че ви е ясно какво изпитва?
Можете да сторите-това формално, като просто му заявите: „Знам какво ти е". Но това е прекалено лесно и бързо и рискува да не го убеди. Има по-сигурен начин да засвидетелствате на детето си дълбокото си разбиране. Този начин бе открит още през четирийсетте години от психолога д-р Карл Роджърс и се нарича „отразяване на чувствата".

Техника на отразяване на чувствата

Ето как се прави: показвате на някой друг, че наистина разбирате какво изпитва, като предавате чувствата му със свои думи, така че да ги отразите, все едно сте огледало. С двегодишни деца е много лесно, тъй като можете да повторите същите думи, които те са употребили.
Например двегодишното ви хлапе пристига с рев. Бясно е: „Джими (петгодишен) ме бие!" Тук повечето родители въздъхват отегчено и си казват: „Хайде пак започна!" Събират двете деца и процесът е открит. „Кой започна пръв?" и т. н. Методът на отразените чувства окончателно ви лишава от ролята на арбитър. Наместо това, когато двегодишното ви дете се оплаче: „Джими ме наби!", можете да отговорите със съчувстващ тон: „Ядосан си, защото Джими те е набил!" или „Ядосваш се, когато Джими те бие, нали?"
Думите ви предават неговите чувства, като ги отразяват. Наричам този метод техника на обратното действие, защото препращайки на детето си собствените му чувства, вие му показвате, че наистина разбирате какво изпитва.
Преди няколко години една майка, която бях посветил в техниката на обратното действие, ми разказа случка, добре илюстрираща начина на действието й. Майката, която членуваше в приятелска асоциация на детегледачи, една вечер гледала децата на друга семейна двойка. Родителите сложили Тими да спи и излезли. По едно време Тими изскочил от стаята си уплашен и притеснен й рекъл: „Госпожо Джоунс, в стаята ми има вълк!" Майката ми обясни, че преди да усвои въпросната техника, тя би реагирала зле в дадената ситуация, както впрочем повечето родители. Би казала: „Хайде сега, не ставай смешен, Тими, много добре знаеш, че в стаята ти няма вълк." И би обиколила стаята с момченцето, показвайки му, че вътре няма вълк, което ни най-малко нямаше да намали страха му. Вместо да действа по този на пръв поглед разумен, но неправилен начин, тя под-ходила към въпроса другояче - приложила нашия метод.
Казала му: „Седни до мен и ми разкажи за вълка." И детето споделило колко се бои от вълка. Тя му отговаряла с фрази като: „Наистина те е страх от този вълк!" или „Този стар вълк май много те плаши!" и други подобни. Не се опитвала да го успокоява, нито да го разсейва. Задоволила се да му препраща чувствата, които описвало. Момченцето й казало, че много се бои от този вълк, че го мрази и че ще го хвърли в морето от скалите. Накрая, след около двайсет минути, през които тя само отразявала чувствата му, то се обърнало към нея и й рекло: „Госпожо Джоунс, сега мисля, че мога да отида да спя." Тя го завела в стаята му, завила го и след няколко минути то вече спяло.
Госпожа Джоунс ми разказа всичко това седмица след случката и забеляза: „Знаете ли, наистина помага." Така е, помага. Опитайте. Впрочем тази техника съдържа нещо
като саморегулатор. Ако не разберете какво изпитва детето, то почти сигурно ще реагира с думите: „Не, не е това, не ми е така."
Методът на обратното действие е лесен за разбиране, но труден за приложение, защото когато ние, родителите, сме . били деца, към нас са се отнасяли другояче. И защото сме прекарали много години от живота си в опити да успокояваме другите, да ги съветваме или да ги отклоняваме от чувствата им, особено ако ни се струват лоши. Методът на обратното действие противоречи на цялото ни възпитание.
Винаги съм оставял децата си да изразяват „отрицателните" си и враждебни към мен чувства. Но трябва да призная, че понякога, в момента, когато действам така, чувам в себе си едно гласче, което шепне: „Внимавай с кого говориш, момчето ми! Аз съм ти баща!" Това гласче, което не принадлежи на психологически и научно осъзнатия баща, какъвто съм аз, е гласът на собствения ми баща - той ми казва, както когато бях дете, че нямам право да заявявам на всеослушание какво изпитвам.
Та ето защо не е толкова просто да се приложи техниката на афективното отразяване - след като не са ни позволявали свободно да изразяваме чувствата си, когато сме били малки, несъмнено ще ни е трудно да позволим на децата си да го правят.
„Но не означава ли това да позволим на детето да покаже неуважение към нас, особено ако го оставим да ни заяви, че ни мрази?" Този въпрос си задават много майки. Не мисля, че свободното изразяване на поривите има каквато и да е връзка с уважението или неуважението. Детето уважава родителите си, когато усеща, че те знаят повече от него, че се отнасят с него справедливо и на свой ред го уважават. Но от време на време детето „се сърди" на родителите си. И тъй или инак ще „им се сърди", дори ако, не му позволят да го изрази.                            ,

Темата е много хубава. Прочетох всичко. Намерих неща които ще са ми полезни.
За мен доброто самочувствие е свързано с това човек да има реална оценка за качествата и възможностите си и тази оценка да не се влияе от външни фактори. Това става с времето, с опитите, с разочарованията. За това според мен е грешно да се "възпитава" самочувствие, ако родителя си постави самоцелно такава задача, често децата израстват опърничави и нахални, а в по-късна възраст ефекта е направо обратен.
Дея, не мисля че си допуснала грешка. Децата минават през различни фази. И това което възпитаваш в момента, добро или лошо, не се вижда веднага. Проблема който виждаш сега е резултат от това, че тя е приела това което ти си опитала да й предадеш. Мисля че ще мине време и детенцето ти ще добие увереност. Успех   

 

  Ваче,големи благодарности за "синият" ти постинг! 

  „Но не означава ли това да позволим на детето да покаже неуважение към нас, особено ако го оставим да ни заяви, че ни мрази?" Този въпрос си задават много майки.
  При един руски педагог четох,когато детето му му каза,че го мрази,първия му порив беше да го накаже,но го е сдържал и вместо това попита:"защо ме мразиш?".Детето каза причината.Тогава той(педагогът) започна да разнищва причината и да разпитва детето за мислите и чувствата му и в край на краищата думата "мразя" се е обезсмислила.

Селма, на мен дъщеря ми е казвала същото... Гадничко ми стана.. запазих хладнокръвие и казах "Аз пък те обичам! Всеки има право да мрази и да обича" Тя каза "Не искам да съм ти дъщеря!".. Аз: "А аз пък искам да съм ти майка"   Малко безмислен разговор, обаче я хвърли в тъч  
Била е на 5 г. тогава. Децата изобщо в думата мразя не влагат това, което ние.. или просто са доста първични и реагират така. Винаги съм я поощрявала да каже когато е ядосана. Имахме малък спор със свекърва ми по въпроса.. Тя твърдеше, че не бива да показвам гнева си пред детето. Аз изобщо не бях съгласна и й казах " Аз съм най-близкитя й човек, тя на мен също. Ако пред най-близкия не можеш да покажеш в пълна сила чувствата си и емоциите, значи ще избие и то навън". Така че твърдо не сдържам никакви чувства пред детето.. гняв, радост,, щастие... Когато не съм права й се извинявам. Вчера й завъртях шамар по лицето, защото изчезна в парка... Много се притесних, като я пипнах я бих. Знам, че казват, че не е правилно, но в главата ми беше само картинката как я отвлича някой педофил из храсталаците. Вечерта й се извиних за шамара. Обясних й защо съм постъпила така, че не искам да го правя повече и съответно тя да не прави глупости... Прегърнахме се и това беше..

П.С. Книгата на д-р Додсън.. Ето я http://www.izvorite.com/docs/roditel.rar   Съжалявам, че не я прочетох още когато детето ми беше бебе 

Не искам да градя толкова самочувствие, колкото увереност.
За мен има разлика.
Самочувствието е някак си спрямо другите - по-умна ли съм, по-красива ли, каква?
Увереността е спрямо себе си, вътрешното убеждение и достойнство.

Днес примерно я учих как да си отстоява правото с уверен тон.
Онзи ден я пратих да си купи нещо от кафенето в същата сграда - взема асансьора, купува си мъфин и се връща обратно. Справи се, но ми се оплака, че възрастните все я предреждали на опашката. Тя си подреждаше думички как другия път ще им каже, че тя е на ред, но ми ги редеше с такъв извинителен тон, сякаш току-що се е провинила в нещо.
В най-практичен план я тренирах да казва спокойно и силно "Извинете, аз съм на ред". Е много беше трудно.

   Явно имаш  много добър педагогически усет,Ваче!
   Може би,си права,че децата не влагат в думата "мразя",както и в много други "лоши" думи този смисъл,какъвто влагаме ние.И е много мъдро да не им отговаряме с лошо.
   Освен това,лично за себе си си спомням,че кат малка някой път експериментирах,като казвах нещо лошо или постъпвах лошо само и само да видя,каква ли ще е реакцията на възрастния.
   Досега помня сцената,как нарочно пръскам с вода в огледалото,в което се гледа Майка ми.А тя без упрек,без сърдит поглед,просто тихичко го избърсва.Бях толкова впечатлена от резултата на "експеримента" си,че никога повече не го повторих.И само си мислех,колко е добра моята Мама .
   Руският педагог казва,че ако отговориш на злото със зло,ще породиш още повече зло.Но,ако отговориш с добро и с мъдрост,ще го тушираш.

Имам аз! Грънци...  
То тука е лесно да го кажа.. ама  като трябва да го направя... бе много било трудно да си родител.. аз не съм очаквала...


Анда.. права си, но според мен вече в по-късна възраст трябват и двете неща и увереност и самочувствие. Моята пък вечно е уверена. Тя всичко може и знае, което пък също не е добре.. Но много хубаво постъпваш като я тренираш. Всичко това всъщност се учи.

Селма, кой е тоз руски педагог, я го дай насам  
А майка ти е постъпила много добре. Аз нямам нерви в повечето случаи и затова Саша победоносно прави следващата "беля". Абе имам чувството, че умира от кеф да ме види ядосана. Аз като цяло не съм от спокойните майки. Е, опитвам се да се владея, но не се получава винаги. И при това се ядосвам на поведение, точно копирано от моето. И тя е експанзивна като мен, но чудно защо това ме ядосва