Публикувана: 18 юни 2009, 14:11 ч.
Последно мнение: 22 юни 2009, 16:42 ч.

Наистина да ви очароват......

3 679
61
1

# 30 18 юни 2009, 21:13 ч.

Мнения: 1 517

Да, случвало се е да ме очароват. И мъже, и жени. Това не се ли препокрива с темата от кого се възхищаваме...разликата между възхищение и очарование не е кой знае каква.
Напоследък обче, само ме разочароват хора, на които съм имала доверие.
Случавало се е и аз да очаровам някого. Когато очарованият е мъж, си имам едно наум. Когато е майката на някой мъж - също Mr. Green

# 31 18 юни 2009, 21:28 ч.

Мнения: X

Безброй много пъти съм била очарована от най-различни хора. Аз много лесно се очаровам, и също толкова лесно се разочаровам де Laughing

# 32 18 юни 2009, 21:51 ч.

Мнения: 4 555

Истински очарована съм от жената, на която кръстих детето си Wink

# 33 18 юни 2009, 23:13 ч.

Мнения: 5 940

Преди малко от един много, много симпатичен дядо.
Докато въртеше четири дечица на една въртележка, много набързо разбра как всяко едно от тях би предпочело да отиде на точно определена планета с космическия кораб -въртележка. Едното се разходи до планетата на играчките, другото на животните, третото на принцесите, а Иво искаше да види луната отблизо.
Децата имаха ракети с различни цветове, той ги попита точно през коя звезда искат да минат, с каква скорост, какво искат да видят. Разказа им за веселите жаби, които се чуваха от езерото и за дядо Коледа.
Накрая едно от децата се обърна към него и му заяви, че той самият е дядо Коледа и бях склонна да му повярвам.
Ако тук някой си разпознае като роднина дядото на къдрокосия Цецко, който разказа хубава приказка преди сън и на детето ми, искам да му кажа, че се е доверил на точния човек и че съм очарована.

# 34 19 юни 2009, 00:41 ч.

Москва
Мнения: 165

Да,случвало ми се е.Един от колегите в офиса,в който си карах стажа.Няма по-усмихнат и приветлив човек.Колкото и да е ядосан сърдит или друго,винаги се усмихва.И винаги намираше време сред купищата работа да ме попита как съм или да ме накара да се усмихна,ако нещо ми е криво.Просто,когато го видя и веднага мога да повярвам,че всичко ще е наред и света е едно прекрасно място.Мисля,че са малко такива хора-да се усмихнат и да те попитат как си дори на тях да им е криво.

# 35 19 юни 2009, 01:01 ч.

Мнения: 1 217

Последно бях очарована от една възрастна жена. Спря ни на улицата, защото не и достигали стотинки да си купи лекарства. Дадохме и дребна сума и се разплака от радост. Никой политик не може да ме очарова така.

# 36 19 юни 2009, 01:07 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Лизбет в чт, 18 юни 2009, 14:36

В далечната си младост попаднах на такава "очарователка". Оказа се, че й е хоби да очарова и превзема, след което демонтративно да изхвърля и да минава на следващия "домашен любимец". Колекционираше странни, некомуникативни хора, защото били по-интересни. Харесваше й да наранява, правеше го умишлено. Мисля, че ми помля скромничките социални умения в пълна степен. Беше много вълнуващо. Simple Smile

Отваряш интересна тема. А какво става, когато очарованият се залепи до степен, която те плаши? Ако очаква от теб неща, на които не си способен? Ако иска да стане теб? Раздялата би била болезнена, независим колко такт си приложила.
Некомуникативните хора наистина са по- интересни, защото не всичко им е на тепсията. Е, не всички, някои са си просто темерути.

Последна редакция: пт, 19 юни 2009, 01:16 от Босоногата

# 37 19 юни 2009, 01:12 ч.

София
Мнения: 2 840

Нито ме очароват, нито ме разочароват хората.
Емоциите, които някои хора ме карат да изпитвам, са очарователни, не самите хора.

# 38 19 юни 2009, 01:53 ч.

Мнения: 419

Цитат на: tihomira_bakalova в чт, 18 юни 2009, 14:11

Били ли сте някога истинкси очаровани от даден човек...

Била съм и съм очарована от такъв човек. Когато мисля за него, единствената и най-подходящта дума, която изниква в съзнанието ми, и която важи в пълна сила за него, /само и единствено за него/ е благ.

# 39 19 юни 2009, 03:47 ч.

Мнения: 4 380

Да, от много хора за кратко или по-дълго съм била очарована. Ако не ме очароваха непрекъснато вероятно съвсем бих изгубила вяра и доверие към хората.

Доста години бях очарована от един лекар. До степен на влюбеност, която всячески опитвах да преборя в себе си търсейки недостатъци. В момент когато малко бях поохладяла вече, заведох майка си на преглед. Майка ми и тя се влюби в него от пръв поглед и после ми продъни ушите. Joy