Франция - ваканция! (22)

Благодаря ви момичета за мъдрите мисли и съвети, обобщили сте моите мисли напълно!
kookai това е най-големия проблем - "залудо работи, залудо не стой" не ми е девиз, идеята само и само да не съм в къщи да се хвана на работа и да си оставя детето да ми го гледа друг не ми допада.Ако запазвах кариера, ако беше свястна работа - добре, но както е видно ще трябва да се учи за френска диплома и пак не е сигурно.Парите ни стигат - точно, без да остава и стотинка, но ни стигат.Може би ако се ориентираме още малко по-добре и преразпределим разходите може и да се подобри положението, но...пари, нали знаеш, никога не са излишни...
Та както разбирам момичета (не че не си го подозирах), няма кой да се умили от българската ми диплома отпреди 10 години и да ме вземе на работа, още повече в тая криза.Остава или наново мастър или докторат или някаква формация тук, която значи инвестиране на време и пари, или компромис и работа за която не се иска квалификация или диплома.Но детенце е още много мъничко за целта.Откога започва градината (или матернела) тука?
Мария К на 3 и моя плачеше в началото, почакай още някоя и друга година и ще почне да те пъди като наближите училището още!
duc и аз се замислям за някаква чисто практическа професия - нещо, което да върша с ръцете си дет се вика.Нещо, което ще го има навсякъде по света и ще се котира.Аз съм се замислила за кулинарския бизнес - апрентита в ресторанти се търсят, инетресно ми е, а и си имам една мечта да си отворя ресторантче някой ден  
Мистик аз ви обърках със снупи в предния ми пост  , аз не се депресирам от неработенето, не е като да си нямам работа.Социалните контакти наистина ми липсват, но сега съм мама на пълен работен ден и това не ми тежи, мой избор си е.Ако си имах малко свой доход не би било никак зле,но не и за сметка на децата.
Мдаааа, проблем било намирането на работа във франция....

Много ти благодаря!

Роца - днес седнах да дочета за пътешествието ви, толкова увлекателно разказваш, а снимките са много интересно допълнение към всички тези екзотични преживявания. Направо си е жив късмет, да попаднете на такова това място, в комбинация с прекрасната церемония. Спомен за цял живот.
Сигурно вече някъде си го споменала, но ако е удобно да попитам пак- как попаднахте на тази сватба? Много ли са скъпи официални сарита и шалове за сватбения ден? Има един много хубав любовен роман на един съвременен индийски автор - Tarun Tejpal, не знам дали си чувала или чела нещо от него. Пише почти толкова хубаво като теб. 
За блога - наистина е хубава идея, ако ти се занимава и имаш идеи, с които да го запълниш. Има само няколко, 1-2, български блога, които чета редовно, в България не е още толкова разпространено това явление, както тук във Франция.
Мария К - големи преживявания покрай това рантре, а кака му, защо и тя е плакала, от солидарност?
Ние вече имаме толкова домашни в СП....децата не са свикнали още на такова темпо. Едно стихче да се научи наизуст, да се пишат няколко думички ръкописно без модел и един текст да се чете - този текст май да се научи наизуст и да се чете, като се разпознават думите, иначе не виждам как ще се научи да чете за един ден.
Поне се записахме на балет от тази година, малката е много доволна.

коокай, каката непрекъснато повтаря, че я е жал за братчето и като го види в градината Тя никога не се е оплаквала, нито е отказвала да ходи, никога не е плакала преди. Може би е заобиколен начин да ни каже, че все пак не етолкова лесно за малчовците. Жал я било , че го карат да "прави работа" толкова малък. Дано новата седмица е по-лека за всички.

Четох, четох, но не можах да разбера, ако си купя карнетка с 10 билета или карта за три дни за целия транспорт(1-3 зона), но реша да отида до Версай, Дисни или летището, изцяло нови билети ли трябва да си взема и от всяка спирка ли важат(заедно с прекачванията) или само от определени места. Напр. от хотела до Версай трябва да се прекача на Монпарнас. Как трябва да процедирам с билети от карнетка или тридневната карта?
И въобще по какво се различават билетите от 1-3 зона от тези за 4-6?

Ние от седмица сме на френска земя , и най после да се разпиша.
Роца, останах с отворени уста докато четях разказа ти Толкова добре си го пресъздала, че все едно аз бях там
Ивче, много се зарадвах от новината Лека и безпроблемна
За трепетите около тръгването на училище ще се включвам след няколко години
Марú, на различна цена са билетите ,с билет от първа-трета зона не можеш да отидеш до шеста например

Влизам да изрева, па дано ми мине.
Днес беше нашата рантре в матернела. Заведох я сутринта и казвам на директорката, че таткото ще мине да я вземе в 18ч. Тя ми отговаря - "Вие нямате абонамент за столовата, нито за гардьори до 18ч". Почувствах как кръвта ми се вдигна в главата и слепоочията ми започнаха да пулсират. Аз казвам " Как ще нямам абонамент, като съм попълнила формулярите още лятото и съм ги предала в кметството". Нямало такова нещо. Аз и казвам, че работя, че не мога да я взимам между 12 и 14 и още по-малко да я прибирам в 16ч30. Казвам, че бащата работи в Германия, той също не може. Тя само ме гледа и цъка с уста.
Оттам като тръгнах от кметство на кметсво да се разправям защо и какво е станало със записаванията. Не можах да отида на работа. Звъннах на шефката ми, тя ми се развика и ми затвори телефона. След 2 часа чакане в инстанция на майната си от центъра на града, успях да направя експресен абонамент поне за столовата. Трябваше да купя тике-ресто за почти 200? ( за два месеца ) и да разбера, че няма как ей тъй да получа бързо записване за следобедната занималня. Това, казах си, здраве да е за момента.
Връщам се в градината, моля се на готвачката да ми вземе тике-то, че трябва да ходя на работа, а детето трябва да яде и да остане там, смилиха се. И в тоя момент аз случайно разбирам, че матернелът е затворен в сряда!  Демек детето трябва да си е вкъщи всяка сряда! Боже, цяла една година ходи на jardin d'enfants, такова чудо не съм чувала! То вярно, че за първи път се сблъсквам с матернел, но чак пък толкова да съм неинформирана, не очаквах! Минавам покрай работата и шефката ми казва " Какво правиш тук". Аз още малко и ще ревна, понеже виждам на къде отива работата... Тя ми казва да си ходя, да съм си "гледала детето",  да съм отишла утре, вече моят проект бил даден на друг.

И вашите матернели ли почиват в сряда? Добре де, как работите в такъв случай? Кой ви гледа децата в сряда?

Мистик в много кофти ситуация си попаднала. Ужас!
Явно във всяко училище е различно, защото при нас няма абсолютно никакъв проблем със стола, accueil pre- et post scolaire - децата да се водят по-рано и по-късно да се взимат, за ваканциите и сряда също има специални занимания. Всички тези неща се уреждат в мерито, даже ако двамата родители работят са с предимство пред родителите, които не работят, ако да кажем няма места. Но при нас има места за всички. Документите се подават през целия септември в кметството, за определяне на таксата за заплащане, която е  според доходите ви. Какви са тези тике??? Ние плащаме за стол не повече от 40 евро на месец. Много странна ми се вижда цялата тази работа, нека другите да се включат как е при тях, но това което разказваш не е нормално и такова отношение....

Аз съм в шок, Кокай, в шок!
Мадлен ходи една цяла година на jardin d'enfants понеже нямаше възрастта за матернел. Това са пак държавни градини, плащахме около 200? на месец. Но това включваше столова, две гутé-та етц. И беше 5 дни в седмицата, от понеделник до петък.
В матернел съм я записала отдавна в кметството още, това е кварталният матернел, също държавен естествено. После и лично ходих в матернела да я записвам, през юни беше. Тогава взех от градината формуляри за столовата и за гардьори-то следобед, което е резервирано за двама работеши родители. Всичко попълних и предадох в кметството. Имах даже издадени формуляри за préinscription. Едно, че тези записвания не са били enregistrés, ами и аз тотално игнорирах факта, че няма матернел в сряда! Ще кажете сега, моя е грешката. Ами да, моя или не моя, аз наистина не знаех, че градината е на принципа на училищата, а и детето все пак ходеше преди това на градина по цяла седмица, бях далеч от тази мисъл за срядата.
А тези tickets restaurant са сега по-скъпата и единствена алтернатива за столова, понеже записването за абонамент ( което те не са свършили през юни ) е било до края на август, а сега само такива тикé мога да купя и всеки божи ден сутрин да го оставям на възпитателките.
И сега си давам сметка, че аз по всяка вероятност ще си изгубя работата, ами и друга май няма да мога да намеря с тая сряда. Ще се поболея просто! 

Правиш скандал в кметството, те са ти загубили документите, тук става въпрос за работа, а не за някакъв си каприз, в крайна сметка.
Те са абсолютно задължени да ти приемат документите, ако и двамата родители работят.  Какви 200 евро за стол, това ми се вижда много скъпо за едно малко дете, което яде като врабче.
За срядата, аз мислех, че всяко училище осигурява гардери и за ваканциите също, разпитай пак, не може да няма някакво гардери....
Всъщност сега не се учудвам....и ние си имахме разни проблеми, но по друга линия, някои неща във Франция стават само със скандал, колкото и тъпо да звучи. Даже със заплахи за даване по съд, опитай всичко, това не е шега работа да си загубиш работата, защото някой не си е свършил коректно своята работа.

Аз днес се изпокарах с кварталното кметство, както и с директорката на матернела. Като се върнах към обяд с тикé ресто, тази жена ме гледаше така зле и накриво, че на всички мои въпроси отговаряше с "Je ne sais pas, Madame", затова и ходих лично в стола да се моля на готвачките да ми вземат тикé-то. Да се смея ли, да плача ли....Съответно не разбрах как да подам молба за гардьори в сряда, а в кметството не ми намират никъде предадените документи и сега искат един списък от мен, който не мога да осигуря утре или вдругиден.
Това което работя сега е нова работа - не е предишната отпреди лятото. Тоест не мога да дам същия договор и атестасион дьо травай. То е ясно, че ще настоявам, че ще има още много псувни да изпсувам, ама само това ми липсваше в момента....

Както и да е, хайде да не занимавам цялата тема с моите терзания.

Мистик, с директорката не е имало смисъл да се караш!
Но в кметството си в пълното си право да искаш обяснение, дори персонално от човека, който е приел и обработил досието. Даже ако си по-нахална можеш да поискаш от кметството да ти върнат парите от тези тике, аз не знам как си се навила да дадеш толкова пари....В крайна сметка, попадаш в толкова деликатна ситуация по тяхна вина.

Ами те ми изкарват аргумента, че е трябвало да получа по пощата някакво потвърждение, което аз обаче не съм получила. Но аз понеже не зная, че е трябвало, не съм си и мислила, че може нещо да не стане след като имам пре-инскрипсион. Тоест - те са в правото си, аз в кривото. Абе, ************!
Хайде, приключваме с темата.

Мистик, с кметството няма какво да се церемониш - все някъде трябва да са ти регистрирали документите, колкото и да е неприятно, трябва да си потърсиш правата.  И наистина би трябвало да направят нещо за да ти възстановят тази огромна сума! Въоръжи се с търпение - началото на учебната година е особено стресов период, но не се ли организират нещата сега, после вече е съвсем невъзможно!

А за почивната сряда за матернела кой знае как си го пропуснала - това е такова пълно безумие на системата! Откога роптаем всички български мами, и аз също се чудя как се справят французойките. Май си вземат гледачка специално за срядата. Аз досега правех сума комбинации с баби, лели, сантр аерé, но тази година се прибавя и девойката и в момента усърдно разработвам схеми.

 Кураж и не се давай на разни тъпи функционери - нали затова им плащаме заплатите, тормози ги без никакви угризения. Обясни им, че си сменила работата - това че атестацията е различна има значение евентуално само за тарифите, по които трябва да се плаща стола  - в крайна сметка, в днешно време се случват постоянно такива неща... Дано само и шефката ти прояви разбиране!

Здравейте и от мен    С голямо удоволствие виждам, че темата се е оживила. Не успях да видя снимки, но поне от описанията ви разбирам, че сте си изкарали страхотно ваканциите ! Ние със съпруга ми се завърнахме снощи от Сицилия, където гостувахме на свекърите. Ваканцията беше фантастична, ранообразна и достатъчно дълга, за да забравя всичките спрежения на френските глаголи, точно преди изпита за определяне на ниво за Университета.  
 Имам да качвам много снимки  и ще разказвам подробно, само малко да се окопитя .
 Сега съм още афектирана от преживяването ни вчера и по-точно пътуването Катаня- Рим–Тулуза. Знам от опит, че да се лети в Италия  е авантюра, след като миналото лято пак на връщане от Сицилия всички полети на Алиталия бяха анулирани, заради банкрута на компанията и ние 2 часа преди полета не знаехме изобщо как ще се прибираме от острова. В последствие ние излетяхме, но десетки други полети си останаха анулирани. Вчера всичко изглеждаше нормално. Докато на чисто новото и много красиво летище в Катаня, качвайки се на автобусчето за отвеждане до самолета не видях на метри от мен как една от количките, които транспортират багаж за нашият полет, движеща се неразумно бързо към самолета при един завой буквално изхвърли един голям куфар върху пистата и така си остана да лежи там поне 10 мин,  докато един човек не го забеляза и го премести от средата на пътя по-настрани зад една колона, така че съвсем да не го забележат. Качих се на самолета и обясних на главната стюардеса, какво съм видяла и едва ли не я молих да сигнализира, че багажа на един от пасажерите е паднал на пистата и дори й посочих, къде се намира. Тя се държа надуто, че я карам да прави нещо дето не е нейн проблем, а на транспортиращите, но обеща, че ще съобщи.  Ние излетяхме, а куфара така и не го донесоха... В Рим имахме 2 часа транзит и докато чакахме на гейта един човек седящ срещу мен си беше забравил до седалката един кафяв сак Louis Vuitton и изчезна към самолета. Аз с мойта будна съвест пак  тичам при наземната стюардеса и й обясних, че не ми е работа да му гледам багажа на човека, че си седи до седалката, ако могат те да видят какво има вътре и да питат пътниците дали някой няма липсваща чанта. Голям зор, убеждаване докато се обадят  до самолета да питат. Пак излетяхме, но вече на френска земя беше кулминацията. Багажа на мъжа ми О.К. моят куфар го нямаше..След известно време останахме само ние двамата на лентата да чакаме и аз  пак забелязах, че има само няколко чанти и само един куфар останал да циркулира. Същият като моят, от същият полет, само името не отговаря . Записвам аз адреса и името от етикета и вече ме гложди съмнението, дали моят багаж не е във въпросната госпожа и просто да се е объркала. Една дама влиза от външната врата на летището и пита за куфара, на който аз записах адреса. Обяснихме й ситуацията, а тя съответно, че куфара е на сестра й близначка, която отчаяно го е търсила на някаква друга лента. Моят багаж изобщо го нямаше. Сега си седя и нервно чакам, дано да го намерят,   защото това са всичките ми летни дрехи, очила, а също и на мъжа ми. относно сигурността на летището в Тулуза , направо тръпки ме побиват. Такова ново и хубаво летище, а такава безумна организация не съм виждала никъде по света. Недопустимо е пътниците и посрещачите  да имат едновременно достъп до багажните ленти. Такива криминални лица се подмотаваха наоколо..., определено не им беше там мястото.  След това и небрежното отношение, което бях видяла през целия ден върху собствеността на пътниците, ще си летя за България след 2 седмици - сигурно само с ръчен багаж.