Мараня, миражи, пек непоносим, ние сърбаме шОрба и тайни си шептим-119 арабска

Мила Рени, да е щастлив и весел живота ти! И много любов ти пожелавам.



Дълго се чудех дали и какво да напиша. Аз на никого не се сърдя. Всеки има право на мнение.

Монсун, - съжалявам, че атмосферата не ти е харесала. Да, има много негативи. Има много момичета, живеещи в Магреба, които ми споделят негативи на лични, но не желаят да го правят там или въобще публично. Моето мнение за магребците се промени откакто живея във Франция. И не в положителна посока. Какво положително да напишат за тези хора, когато в реалния живот в момента пият само горчилка.

- е, не, не е вярно! Всяка, абсолютно всяка от писателките там е споделяла позитиви. Аз лично не веднъж съм споделяла, че ги намирам за оптимисти, артистични, посрещат и изпращат по тертип, помагат със съвети, общителни, поздравяват дори непознати в асансьора (като французите, в БГ се дразнех, после видях, че и в Англия не поздравяват непознат), имат стил и колорит в облеклото, добри готвачи (това специално за тебе ), религиозно толерантни итн, итн. Понякога прекарвам дълго време в търсене на снимки, линкове към исторически, ботанически и други особености, нищо че не винаги има интерес. Ето ти малко позитиви, пуснати там от друг автор наскоро:





Това е от последните дни. Както виждате, не е само черно. Мисля, че ако някой не е разбрал или иска уточнение, отговор няма да му бъде отказан. Аз лично питам. Културният сблъсък и смесицата от нрави явно си казват думата. Разбирам, че написаното често ви е странно (понякога и на мене), негативизмът понякога е ежедневен спътник. Французите и съседите им са си оплаквачи. Моят мъж като се прибере псува метрото, времето, кара се на децата, на мене, абе, и на мене не ми е лесно. Мисля че след години във Франция и Белгия попиваме от тях

Лека

Здравей Невена,

Радвам се, че все пак си решила да пишеш.

Искаше ми се и аз като теб да отговарям с цитати за да е по-точно, но някак си оформянето на цитати ме нервира, така че ще говоря общо и не подред. При това наистина говоря общо, а не във връзка със спора, който смятам за приключен. Всъщност под секрет да ти кажа, че имаш огромна вина за раздорите днес. Преди въобще не четях магребската тема, но откакто ти се появи започнах да следя твоите постинги, така де, да получавам знания наготово понеже си много информативна, та почнах да хвърлям око и на другите мнения.

Да, всеки има право на мнение, но много е важно как е изказано, с какво отношение. Тук подчертавам дебело, че не смятам себе си за образец за такт и чуствителен изказ, поне невинаги...Също това, че някой живее някъде не е критерий за обективност. За пример мога да дам портала на българите във Великобритания. Някои виждат тази страна само в розово, а други, и то съвсем немалко, я виждат само в черни краски. Често човек вижда това, което му се иска да види, и когато се попрекали с някоя от двете бои, става вече или смешно, или тъжно.

Като цяло в тези страни (Франция, Великобритания) има много негативно отношение към малцинствата от бившите колонии. Разбирам ненавистта към магребците във Франция, разбирам гетата, разбирам незавидния им живот и статут. В Британята също знаеш какво е отношението към индийци, пакистанци, карибци. Е, едната страна от тези бивши колонии я посетих...и опровергах за себе си доста от стереотипите, които са се утвърдили за нея...

Магребците в Лондон също не са малко. Само че нямат лошата слава, която им се носи в Париж. Всъщност нямат почти никаква слава. За това как къде някой се възприема и какво му е поведението сигурно си има доста солидни социологически обяснения, които не мога да дам. Но факт е, че в Лондон наистина нямат лоша слава, най-лошото което съм чувала, че стоят прави пред кафенетата си и говорят гърлено на висок глас, та някои минувачки си мислят, че това е проява на агресия и се стряскат. Относно моите лични магребски познати, наистина няма да преувелича ако кажа, че познавам стотина смесени семейства (някои доста близки, други не толкова) - алжирци, или мароканци със съпруги от буквално целия свят, включително с чернокожи съпруги, и всички са много свестни семейства.

Тук в Малага същата работа - пълно с мароканци...но нищо лошо, просто семейства с малки бизнеси, смейства на разходка с децата си, влюбени държащи се за ръчичка...нормално.... В Алжир очевидно има ОГРОМНА общност от чужденки омъжени за местни и живеещи там. Чувала съм неизмеримо повече позитиви отколкот негативи за Алжир, тук не включвам битови неволи и подобни. Разбира се, несъмнено е трудно за европейската снаха в третия свят...но несправедливо е някак да приписваме неволите си само на техния 'ужасен манталитет'. Сигурна съм, на много от тях , ние им се струваме повече от ужасни.

Малко встрани от темата, иска ми се да покоментирам и за карибците. Мисля че тук интересите ни към езици, етноси и прочие се припокриват, затова захващам и тази темичка, но ще бъда кратка. Не знам дали имаш впечатления от тях...като изключим типажа надрусан черен тийнейджър с качулка...старала съм се да погледна малко по-далече от този типаж, който винаги е на предна линия, и съм виждала изключително интелигентни хора, с интересни философски възгледи с нестандартни гледни точки, реален поглед върху живота, света, политиката...Случвало ми се е буквално да 'летя' след разговор с някой от Монсерат, или Санта Лусия, дори Ямайка, сигурно ще се смеете за 'летенето',   но нямам предвид определени субстанции, просто това удовлетвотение, когато си имал пълноценен разговор с някого, научил си и си разбрал много неща от него, вникнал си в нова гледна точка...


Така е, като че ли останаха много малко места, където живота не е изпълнен със стрес...А на твоя мъж му кажи да не се оплаква поне от времето, че ще го пратим на Острова да види що е лошо време.

Лека нощ.

Рени, честит рожден ден !!!


Честит празник и на имениците  днес!


Пожелавам на всички приятен и мирен ден!

НСЕ,
тази стара тема изглежда още не съм я про4ела. Сега ще се опитам да я намеря  за мен поне това е доста интересен въпрос.
Замислих се покрай две братов4едки на моето мом4е, които са с мама французойка. Те са израснали, ходили на у4илище във Франция, след това следвали в престижен Университет в Англия. Общо взето са прекарвали не пове4е от месец на година в Йордания, ноот две години и двете живеят там (а родителите не са там) по собствено желание. Голямата фамилия е силно религиозна, те двете не са, но това не е при4ина те да не харесват родата си, или да се срамуват от нея, или да странят. Напротив, и двете споделят 4е са имали нужда да живеят в арабско, една 4аст от тях е арабска и се нуждаела от това "зареждане".
Та за тази роля на родителя говорех - да не позволи детето да загуби връзката с корените си, независимо къде живее.

Беба-момо,
Нямах предвид стара тема от арабските, а тема от чужбинския форум... Ето линк към нея...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=377158.0


Най-малко имах предвид някакъв срам  и нежелание , по-скоро ставаше дума за чувството, че малко или повече нещата там са им чужди... Чувстват се неловко, не са като сред свои...Лично мнение е това! Нямам предвид само смесени бракове от типа арабин-европейка. Дори и децата от смесени бракове между двама европейци споделят подобни терзания..
И забележи, в повечето случаи говорим за деца, родени, отраснали и живеещи за постоянно в една от страните на родителите..Какво става обаче с онези деца от смесен брак, които живеят на територията на трета страна, с порядки, нрави и език, коренно различни от тези на родителското тяло?Колкото  и усилено  да се опитват родителите  да поддържат огънчето живо, не е толкова лесно на чужда територия...

Тъй като пак се върнахте на темата за децата ,се сетих нещо -в нашата група имаше едно момиче от Франция с майка французойка и баща алжирец-момичето беше много добре с езика,интересуваше се от всичко арабско,имаше големи познания в областа на литературата и историята,приятелката и също от Франция -но дете на родители алжирци,беше другата крайност-почти никакви познания за езика-за останалото пък въобще.
Не знам  ,май тук този пример не съм го дала- в култ. център водят 2 деца ,бащата син на дипломати -сириец отраснал в БГ-но държащ децата му да научат бг, майка им е четвърт французойка и четвърт рускиня и полусирийка- та ,от нея децата учат френски и посещават руският културен център-така,че ролята на родителите е огромна.

А бре хора, знам, че ролята на родителите е огромна. Ама имах предвид нещо друго, дори и децата доста добре да владеят езика на родителя, дори и да са чели тонове литература и да са се интересували живо  от страната, някак в нея не се чувстват толкова комфортно и сред свои, както в страната, в която принципно пребивават..Това в никакъв случай не значи, че се отричат от корените си. По-скоро става въпрос за трудности при адаптацията...

добро утро,

НСЕ, аз разбрах какво имаш предвид. Много е важно къде детето ходи на училище...език, на който учи и тамошната култура започват да преобладават в него. В Англия е пълно с подобни деца, родени и образовани там, които меко казано изглеждат неадекватно в държавата, откъдето произхождат. Да вземем турчетата например...в семействата им по принцип винаги се говори турски (повечето родители показват особена устойчивост към английския ), така че те си говорят турския като роден, но манталитета, поведението им...определено това дете се откроява сред своите връстници в Турция, и намира повече общ език с други етноси, които са получили образованието си в Англия. Мен лично ме притесняват тези неща и често си мисля по въпроса. не искам детето ми да изгуби връзката с корените си, от друга страна култирата на страната където израсте ще стане доминантна. Много българи записват децата си на българско училище, но...веднъж в седмицата е крайно недостатъчно, в карайна сметка братя и сестри общуват между тях си на английски, а 'родния' език го пазят само за родителите си.

Честит Рожден Ден Рени!                                                    Пожелавам ти много здраве,щастливи мигове изпълнени с любов и хиляди усмивки.       ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!                      Тези дни не ми остава много време за компа ,но ще наваксам.Няколко дни ще отсъствам,но ви пожелавам добро настроение и приятни емоции през следващите дни.От мен много  

Здравейте и хубав ден от мен. Виждам че пак се е почнал спор и покрай него ми хрумна нещо. Снощи бях на едно събиране с колеги и към края на вечерта картинката беше (при някои повече от грозна). Можете да се сетите защо. Сигурно при арабите края на вечерта няма да завърши с това някой да притеснява колежката си с предложения от типа хайде да продължим вечерта да отидем тук и там и да не може да стои на краката си   Не е особено приятно и да ви кажа по принцип обичам да се събирам с приятели колеги, обаче не знам защо снощи не ми беше особено приятна гледката и ситуацията в която изпаднах и добре че другите колежки се намесиха и си тръгнахме заедно. Сигурна съм че ако бях на събиране с арабски колеги нямаше да има такива издънки, а може би малко или много мисленето ми се е променило покрай арабското ми момче.
 Желая ви прекрасен ден.

напротив Ники, точно  арабите ще те гледат мазно и потупват отзад  
оппа, сори това беше шегичка, ако някой не е разбрал.
това ме подсети нещо
когато емирейтс дойдоха в България за първи път да правят конкурс за стюардеси настана някаква истерия по медиите как така нашите моми щели да ходят да работят там покрай тия пилоти със 'султански' навици, които щели да ги пошляпват отзад по време на работа. това писано в национални медии...Жалко е.

Рени, честит празник! Желая ти здраве, щастие, късмет и много любов!

Още преди изобщо да се роди синът ми (нали го чакахме цяла вечност, та имах време да мисля за тези неща), бях наясно че на децата ми може би ще им бъде трудно да се самоопределят, да намерят себе си, да са в мир със себе си. То е ясно, че ние с мъжа ми ще направим всичко възможно да им покажем корените им, произхода им, но оттам нататък си е до характера на самото дете.
Та затова искам да направя сина си достатъчно силен, къде с възпитание, къде с личен пример. Не мисля да му спестявам истините за живота и да отлагам разговори за "когато стане голям". Единствено ще се опитам да държа всякакви намеци за агресия от какъвто и да било вид по-далеч от него, или ако не мога, да му внуша, че агресията никога не може да бъде решение.
Искам да го науча да се приспособява, да приема нови неща, хора, гледни точки. Да се поставя на мястото на другия, да не осъжда. Да не е предубеден, да изслушва преди да говори.
Искам да е мобилен, да не се привързва към места и вещи, защото всичко е в главите ни- можеш да си на хиляди км от любимо място, но то е в сърцето и ума ти. Можеш да си представиш и гледките, и усещането, мириса дори, стига да го искаш наистина.
Искам да го науча, че домът му е там, където е семейството му. Не аз и баща му, а бъдещите му жена и деца. Дори да замине да живее на Марс, никога няма да му покажа че страдам, защото не искам да се чувства виновен.
Знам, че ще се чувства различен, където и да отиде, това се определя от произхода му и няма как да се избегне. Но искам да му покаже, че да си различен, не е недостатък, а предимство. Надявам се, искрено се надявам и той да мисли така, поне през повечето време...
Надявам се, че разбрахте какво имам впредвид (тая дума се оказа, че не знам как се пише). Мога още да пиша, ама дребния май се разбужда.

Лек ден от мен! 

Честит рожден ден, Рени!




Пожелавам ти много здраве, късмет, щастие, любов, усмивки, хубави моменти и приятели, с който да ги споделиш!