Съседката от долния етаж (около 75-годишна) редовно идва в нас прилично почерпена да ме моли за ракия с оправданието, че са й вадили зъб и "докторката казала да се жабури с ракийка". Ако наистина всеки път, когато идва да пита за ракия й вадят зъб, то явно има поне по три реда зъби на горното и долното си чене. Странното е, че аз никога не й давам, просто защото не държа алкохол вкъщи, всеки път й обяснявам това, но тя продължава да настоява.
Друг съсед от долния етаж е професионален алкохолик. Напива се вкъщи, надува музиката до дупка и припада. За да не пречи на спокойствието на останалите съседи, обаче, услужливо оставя вратата на апартамента си отключена, така щото като наближат тихите часове, който има нужда от тишина, за да си почива може спокойно да влезе в тях и да изключи телевизора или уредбата.
Съседката срещу нас работи като кръчмарка в кварталната кръчма. Яка, едра българка на средна възраст, пие наравно с кварталните алкохолици и всяка вечер към 22.30 се прибира доста подпийнала. Винаги води със себе си бездомна кучка, наречена с така типичното кучешко име "Писа" (?!). Прибирайки се с Писа разлайва бездомните псета пред блока. В ответ на техния лай, съседката започва да сипе просташки псувни, от които ушите на най-закоравелия каруцар биха се зачервили. Всичко това на висок глас, така че да може целият вход да я чуе. Качва се в апартамента си и излиза на терасата с манджа предназначена за Писа. Естествено, докато се е качила горе, Писа се е скрила и трябва да бъде прикоткана да се покаже. За да я насърчи, съседката надава вой "Писееееее, Писе, майкааааа, излез, ела да ядеш" и други разни от този сорт, изречени с тон сякаш говори на пеленаче, рязко контрастиращ с псувните допреди малко. Писа се показва, но не сама, а придружена от още няколко кучета. Съседката обаче явно е стисната жена, защото отказва да храни натрапниците. За да се освободи от тях започва да мята пиратки (междувременно часът минава 23.00). След недълга борба врагът бива отстранен, Писа е нахранена и ние съседите вече можем да спим.