За лошите деца и съжалението, че не набих едно такова

Именно. Учуди ме фактът, че никой не си представи своето собствено 1,5-годишно дете  и себе си като майката в тази ситуация.

и аз бих постъпила така... има страшно много лоши деца без реална преценка кое е редно и кое - не .

Не бих си позволила да ошамаря чуждо дете. Не е редно да бием собствените си деца, какво пък остава за другите.
По-скоро бих насочила усилията си в посока да убедя възрастния /в случая бабата/, че е нужно не просто леко порицание, а да се направи сериозна забележка на детето.
И все пак да не забравяме, че и 6-7 годишните са деца, да не са малки, но не са и толкова големи, колкото изглежда на родителите на по-малките.

Детето на 6-7 години си е още ДЕТЕ.
Незнам как изобщо ти е хрумнало да го ошамариш 
По тази логика защо майката на малкото дете, което не може само да се опазва още, не е била плътно до него? Ако беше, щеше да спре количката и нямаше да се случи това.
Не се знае дали после това дете не е било наказано. Това, че жената с него/баба или майка/ не го е набила, за да ви направи кефа, не значи, че не е изтърпяло последствията.

Като и по-голямото си е още дете, къде е блял възрастният с него, за да спре той количката? Значи в случая жертвата пак излиза виновна.

Не мисля, че жертвата излиза виновна. Но подобни мисли за шамарене на едно дете не са хубави!
Бих насочила вниманието си върху бабата.
Доколкото разбрах са се движили по алея за колоездачи..ми какво прави там 1,5г дете без родител до себе си? Това е все едно да го пуснеш да си върви по улицата и после шофьора да е виновен. Бабата е пуснала детето да кара на спокойствие количката си, откъд да предположи, че на пътя му ще изкочи 1 годишно бебе без родител до себе си?!

Пак казвам, не оправдавам 6-годишното дете. Но ако се погледне обективно, ние родителите сме виновни за всичко случващо се с децата ни.

Авторката казва, че по-голямото дете първо е спряло, после е казало на малкото, че му пречи, и вместо да го заобиколи, е минало директно през него. Не е толкова малко, че да не може да прецени, че не бива да минава с количката през бебето. Освен това алеята не е била за колоездачи, вероятно просто за разходка, но децата си карат акумулаторните колички по тези алеи. Наистина е грозно да ти минават мисли за шамаросване, но някои деца определено си го заслужават.
Мисля, че жертвата в случая излиза виновна, защото от прочетеното дотук ми прави впечатление, че всички се нахвърлиха върху авторката, че са й минали такива мисли, а никой не поиска да се постави на мястото на майката на пострадалото дете. Сигурна съм, че ако тяхното дете беше пострадало, реакциите щяха да са съвсем други.

Днес с акумулаторна количка ще сгази дете, а утре с истинска кола.Тук е мястото да погледнем от друг ъгъл това че ненаказаната агресия води до нова агресия/в бъдеще време/.
"Шофьора" си е за бой, въпросът е кой трябва да го набие - майката на бутнатото дете или бабата/гледачката, майката..../.
В никакав клучай не поощрявам биенето, но лигавите деца са прекалено много вече, а незаинтересованите от поведението им родители кротко наблюдават отстрани.

Аз вече казах, че ако се бе случило с моето дете бих реагирала, като се обърна към бабата.

А откъде всъщност знаете, че въпросното дете не е наказано и не му е четен морал по въпроса? Това никой не го знае.
Поставям се и на мястото, че дъщеря ми може да блъсне някое детенце(въпреки, че силно се съмнявам). Бъдете сигурни, че няма да я набия на площадката, за да са доволни другите. Ще й се скарам, но вкъщи ще е наказанието.

Благодаря за включването на всички
Нека поясня: алеята е в обикновена градинка, не за колоездачи. Но е асфалтирана току що и е пълно с такива. Затова по принцип не се отделям от детето си и не се вторачвам кой какво би могъл да направи.
Знам, че не е редно да се бият чужди деца. Вече споменах, че ДОСЕГА за мен така е било правилно. Но не се бях сблъсквала с такава преднамереност и съответно с липса на реакция. Още повече, че досега не ми се е случвало да си бия детето, но то на 2 г. много добре знае, че не се наранява друг.
След като бабата пита момиченцето защо не внимава, се насочи към пейка с още 4-5 жени, а детето продължи да кара
Разбрах, че съм много лоша, задето ми минава през ума да шляпна дете, но нека си задам въпроса по друг начин: Какво да направя, че същото дете повече да не повтори действието си?
Възпитанието е дълъг процес. Опитът показва, че ако авторитетът в лицето на родителя нехае, детето не обръща внимание на чужди приказки. Т.е. ефект не би имало. Както при възрастните в повечето случай, ако няма санкция, няма промяна на вредно поведение на база осъзнаване.
И не разбирам защо повечето се поставят на мястото на родителя на момиченцето, ако било ударено. А ако се поставите на мястото на другата майка? Не оправдавам, че не е била съвсем близо до детето, макар че 10 м. не са ненормално разстояние. Ненормално е да има велосипедисти, коли и деца на тях без придружител, но това е друга тема.
Не оправдавам себе си, че не се разправях с бабата Обаче както казах, дотолкова се изненадах, че наистина не реагирах адекватно.
Някой спомена, че можело да пиша обяснения в районното. А дали ще накарат родителите на момичето да обясняват защо не са го възпитали? Все пак това не е инцидент, а преднамереност от едно6-годишно. А какво би направило, като стане на 10-15
И докато мисленето е, че няма какво да се направи, нещата ще са зле.
Пак питам - как да се постигне действително ефективност? Защото наистина агресивните остават ненаказани, а жертвите се отдръпват. И се учат да се пазят по-добре Естествено, на майката на потърпевшото дете не и беше до разправии - гледаше да си успокои дечкото.

Два дни се косиш за такова нещо?
Ако моето дете е на мястото на пострадалото, единственият, който заслужава шамари ще съм аз.
И не мислете, че шестгодишните са много големи.

Мила-мама, истината е, че няма как да възпитаваме/превъзпитаваме чуждите деца!

Наистина реакцията на бабата/гледачката не е била адекватна, но нямам идея как да се променят нещата.

И аз съм в подобна ситуация на жертвата. Защото дъщеря ми е много добра, възпитавам я на толерантност и т.н. А в същото време остава тя наранената и бяга ако се съберат повече от 3-4 деца.
Имаше такава тема, пусната от Дея, ако не се лъжа.
И именно поради тази причина не се отделям от нея за секунда, винаги съм до дупето. Все си казвам да я оставя да се оправя сама, но немога да гледам как я бутат по люлки и пързалки и съм там да въвеждам ред.

Ето това се питвам да обясня вече в 3-ти пост.
Ама пусто само локуми разтягам.

Да, два дни и не ми е минало И си представям, че утре, когато дъщеря ми е с 2 години по-голяма, същото дето може да я метне от пързалката, щото му пречи И някой ще го пита "Що така бе, бабе?"
А за наказанията вкъщи, мисля, че мигновено трябва да се окачестви поведението и да се реагира - да се свали детето от колата, да се накара да се извини, да си тръгнат, а не да си продължат всеки докъдето е стигнал - лафче и самостоятелни обиколки с кола...

А за следенето отблизо съм съгласна, но докога? И защо при нас нещо естествено като да си оставиш детето да потича, трябва да е свързано с такива кошмари? И аз съм на педя, буквално, защото родителите на деца, които се нуждаят от това, не са

Нека не забравяме и внимаваме- и нашите хрисими и кротки, неагресивни деца може да се превърнат в лоши, предизвикващи желание за раздаване на шамари у някой възрастен.
Преди две-три години и аз си мислех, че 5-6 годишните са вече едва ли не зрели индивиди. Е, сега като майка на почти пет годишно дете съм на друго мнение.
Определено усещам, че доста от родителите на деца до около 3-годишна възраст се дразнят от голеееемите 5-6 годишни и тяхното нетолерантно поведение към малките им отрочета.
Площадките и парковете са като джунгла, колкото и гадно да звучи това сравнение. Когато едно дете не може все още да се пази и да се защитава само е нужно до него да има родител. Аз пък изтръпвам от едногодишни свободно движещи се.

П.П. И едно не ми е ясно как това дете е било под акумулаторната кола? Питам това сериозно, защото дъщеря ми има две и сега ги гледах. Трудно може дете на година и половина да попадне под гумите на колата.