За лошите деца и съжалението, че не набих едно такова

  • 16 991
  • 359
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 5 221
Аз пък си мисля, че именно човек, който познава най-добре едно дете и има най-дълбока емоционална връзка с него, той може най-добре да усети дали има проблем.  А това са хората, които се грижат за детето. И ако не забележат, че нещо не е както трябва, това не е защото "не са обективни", а защото някъде по пътя, или към кариера, или към нещо друго си, или просто защото не са физически около децата си, са загубили дълбоката връзка с тях (или пък никога не са успели да я създадат).

Би трябвало, не не винаги е така. Това, че един човек е възрастен и има дете не означава, че задължително има необходимата зрялост и аналитичност, пък и желание, за да надникне отвъд видимото поведение на детето. Освен това промените в поведението на детето в повечето случаи стават постепенно, а не изведнъж, така че е точно за ежедневно наблюдаващия го може промяната да остане незабелязана. Затова като родители трябва да създаваме силна и топла връзка с детето от най-ранна възраст, то да ни има доверие и да споделя, да не го съдим, а да го учим.

# 346
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 531
Именно. Точно за необходимостта от дълбока и топла емоционална връзка родител-дете говорех.

Последна редакция: вт, 30 юни 2009, 20:19 от ЧеКа

# 347
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 531
Сеткавица, дано презумпцията да не е, че щом някои родители имат нереалистична представа за детето си, то случаен непознат го познава по-добре и реакцията му непременно е адекватна.

Възпитателният похват със забележка, целяща някой да се почувства "неудобно", "засрамен", "виновен" никога не ми е допадал.

# 348
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Сеткавица, дано презумпцията да не е, че щом някои родители имат нереалистична представа за детето си, то случаен непознат го познава по-добре и реакцията му непременно е адекватна.

Възпитателният похват със забележка, целяща някой да се почувства "неудобно", "засрамен", "виновен" никога не ми е допадал.
Не "някои". Всички. Факт, валиден колкото и законът за гравитацията. И да, понякога случайният непознат може по-добре да усети проблема и да се намеси адекватно. А топлата емоционална връзка, за която стана дума по-горе, доста често пречи да се види реалността. Научно доказан факт е, че е много по-лесно да бъдем излъгани и манипулирани от близък, отколкото от непознат човек, защото на близките си искаме да вярваме.

# 349
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 531
Ако ще изпадаме в ненужен буквализъм, няма човек, който напълно да познава друго човешко същество, нито дори самия себе си.

"Адекватна намеса" всъщност е субективно понятие, с различен пълнеж за различни родители, различни психолози даже. И ако понякога някой случаен минувач реагира адекватно (според мен, но може би не според друг), това не означава, че всеки непознат реагира адекватно. В този ред на мисли (а и предвид някои от българските реалности) не съм много сигурна кое е по-малкото зло: дали масово хората да са убедени, че са длъжни да възпитават чужди деца или масово да смятат, че не трябва.

Здравословната и топла емоционална връзка родител-дете може да не дава 100% гаранция, че родителят ще забележи, че има нещо тревожно в поведението на детето (след което може да го заведе на специалист), но е предпоставка. Тази връзка, чието изграждане започва от най-ранна детска възраст, е условие за едно по-добро опознаване на детето, за създаване на сигурност и доверие в родителя. А вероятността едно дете да лъже и манипулира родителите си е много по-голяма именно когато му липсва доверие в, разбиране от и емоционална връзка с тях.

Последна редакция: ср, 01 юли 2009, 02:48 от ЧеКа

# 350
  • Мнения: 5 221
Не "някои". Всички. Факт, валиден колкото и законът за гравитацията. И да, понякога случайният непознат може по-добре да усети проблема и да се намеси адекватно.

Случайният непознат вижда едно моментно поведение или настроение на детето, което може да няма нищо общо нито с обичайното му поведение, нито с проблеми, нито с дефицити. Случайният непознат може да философства колкото си иска на тема психологическото състояние на чуждите деца, на родителят е този, който може и трябва да забележи тенденцията и да направи нещо, ако се налага.

# 351
  • софия
  • Мнения: 2 569
Нека не забравяме и внимаваме- и нашите хрисими и кротки, неагресивни деца може да се превърнат в лоши, предизвикващи желание за раздаване на шамари у някой възрастен.
Преди две-три години и аз си мислех, че 5-6 годишните са вече едва ли не зрели индивиди. Е, сега като майка на почти пет годишно дете съм на друго мнение.
Определено усещам, че доста от родителите на деца до около 3-годишна възраст се дразнят от голеееемите 5-6 годишни и тяхното нетолерантно поведение към малките им отрочета.
Площадките и парковете са като джунгла, колкото и гадно да звучи това сравнение. Когато едно дете не може все още да се пази и да се защитава само е нужно до него да има родител. Аз пък изтръпвам от едногодишни свободно движещи се.

П.П. И едно не ми е ясно как това дете е било под акумулаторната кола? Питам това сериозно, защото дъщеря ми има две и сега ги гледах. Трудно може дете на година и половина да попадне под гумите на колата.

[/quote Абсолютно подкрепям.На площадката на която ходим има две мами с деца на 1г и 7 месеца.И двете деца си тичат като атоми във всички посоки.Само ,че мамите са различни.Едната ходи по петите на сина си, втората крепи пепелника в кафето и крещи непрекъснато по децата да не го блъснат.Аз съм завела дъщеря си да играе , а не да върши работата на дроплите.Поне веднъж седмично детенцето участва в инциденти.Поне 20 деца има на площадката непрекъснато.И вече взе да ми писва от тая.

# 352
  • Seattle-USA
  • Мнения: 192
Не е по темата, но е и по темата. Вие решете.
Изключват ли деца от детските градини в БГ заради лошо поведение?  Наскоро ми попадна официална статистика за САЩ , че на 1000 деца 8 са изключени във възраст 2-5 години. И че честотата на изключване е пъти по голяма на тази възраст отколкото от 1до 3-ти клас. Говорим за поведение от рода на тръшкане, системно неподчиняване и подобни, което на мен ми се струва абсурд и нормално за 2-5 годишно дете, но се случва. Лоши ли са тези деца?

# 353
  • Мнения: 668
MaryAnn наскоро имах пресен случай за това.Не,че детето е лошо,ангелче е.Но самите сестри казали на майката,че просто не могат да се справят с нея.Проблема няма да го пиша по различни причини,но смятам,че е по добре да кажат дали могат или не,отколкото да стане фал в един момент.

# 354
  • Мнения: 553
не можах да изчета всичко, не знам кака бих реагирала на момента, това докато не ти се случи може много да се разсъждава, кое е правилно, но никой не може да е сигурен как ще реагира и колко бързо ще се случат нещата, и т.н.
Обаче, бих следила за това дете в градинката и когато го срещна с Родител, не с баба и т.н. бих си поговорила много подробно какаво е станало, защото според мен такова поведение за 6-7 годишно дете с нормално развитие е НЕНОРМАЛНО
имама син на 8, племенник на 6 племенница над 10 и бебе и наблюдение върху куп деца поскрай тях и не мга да се съглася че е нормално на дете да му хрумне да прегази друго, макари  с кола играчка, в случая бая огромна...

# 355
  • Мнения: 24
Незнам дали е за тук, но искам да попитам защото аз вече тотално се обърках. Вчера имах спречване с майка на 5-6 додишно момиченце. Ситуацията е следанта: Отиваме  с приятелка с децата ни на по 2-3 години в заведение с пясъчник. Персонала се е погрижил и е  оставил играчки в пясъчника, но аз въпреки това винаги ма в чантата си лопатки и формички и ги оставих и тях децата да си играят. В един момент идва по-голямото момиченце и започва да си играе. Едното от нашите деца поиска формичката но каката не му я даде и се провикваше на майка си че бебето иска да му вземе играчката. До 5 мин. по-малкото беше съборено от какта по гръб хем че нито се репчеше, а само гледаше. В последствие моето дете се заигра с някаква играчка и каката като го видя веднага се стрелна и му я грабна от ръцете. Аз вече неиздържах станах и се опитах да върна играчката на детето ми, но уви майката стана и ми се развика че не трябва да взимам от на детето и ръцете. Е да ама на мен ми писна. Уча си детето да отстъпва, да играе с това което е свободно, правя му забележки ако се опита да вземе нещо от чужди ръце, а в последствие виждам че всеки го гази. Дори от яслената група миналата седмица ме питаха защо той е такъв. Никога е посяга и дори там 10 да минат да го ударят или да му вземат нещо той не реагирал по никакъв начин агресивно, а се обръщал и се заигравал с друго. Незнам в мен ли е грешката, че така си уча детето. Моля Ви дайте ми съвет. Да не постъпих правилно с каката, но незнам какво друго трябваше да направя за да и покажа, че света не е в краката и.

# 356
  • Мнения: 668
Viktor4o моето дете съм го научила точно като теб.Така трябва да бъдат всички деца на площадката.На мен не са ми задавали въпросите които си чула.На мен ми казват,че трябва да се гордея с тоакова дете и винаги е даван за пример как трябва да се държат останалите.По някога и на мен ми се е искало да се намесвам,но не го правя или ако синът ми дойде при мен и ме помоли да му помогна по скоро се опитвам да разреша проблема така,че да не засегна другото детенце независимо на каква възраст е.

# 357
  • Мнения: 2 675
Има две страни виновни в ситуацията - майката на бебето, че не е плътно до него. Бабата на 6 годишната пикла, която сигурно си е клюкарела със съседката по пейка. Момичето може да не е лошо, просто да е невнимателно..няма бърза реакция и пр. newsm78


И ако трябва да се върнем на темата- затова мисля, е в реда на нещата да се направи забележка и на чуждо дете.Със съответния строг тон.Насилието, боят, не ги приемам, но забележка- задължително.



На пързалките сме.Нов детски кът, съвременни и безопасни съоръжения. Три пързалки с различна височина една до друга.На едната- най-привлекателната, съдейки, че там се трупаха деца, си играят три деца ........ "малките деца нямат работа при големите
Да, понякога не само се налага, но мисля, че е задължително да се дават уроци по  поведение и на чужди деца.



....в същата ситуация доста често изпадам ..Постъпвам по следният начин. Гледам, гледам отстрани как малкия ми син чака като насран пред стълбичките на пързалката, която очевидно не е за дангалаци, а за малки хора като него. Дангулите не само, че не го пазят но го бутат и той въобще няма време да се качи, а те за една минута се пускат по 5 пъти..Чакам, чакам и понеже дангулите, макар че са добри деца са безконтролни\родителите седят на пейките и люпят слънчоглед\ самата аз минавам пред дългуна и с лъвско самочувствие, бавно се качвам по стъпалата, пропускайки пред себе си малкото ми лъвче. Да, това наистина е закона на джунглата ...Силния винаги печели, но от време на време има и малко справедливост!

Последна редакция: пт, 17 юли 2009, 14:49 от Кari

# 358
  • Stuck in a moment
  • Мнения: 1 354
Не знам лично аз дали бих го ошамарила, но със сигурност щях да издивея, ако бях на мястото на майката на пострадалото дете. Бих се скарала на детето, защото 6-7 години не са чак толкова малко, че да не осъзнава какво прави. И след това ще вдигна скандал на възрастния, който е с по-голямото дете, независимо дали му е майка, баба, детегледачка или тетка му от Аржентина.

Подкрепям това мнение  Peace

# 359
  • Мнения: 7
Моя син е същия като отидем някъде в градинка постояно се сбива с другите деца и аз отреагирвам веднага веднъж замери едно детенци с пясък по очите детето зарева и аз какво друго трябваше да направя освен да ги напердаша едно хубаво

Общи условия

Активация на акаунт