За лошите деца и съжалението, че не набих едно такова

  • 17 011
  • 359
  •   1
Отговори
# 300
  • София
  • Мнения: 62 595
А ти да си видяла някой, който кара джип да се страхува от някого? Няма и да видиш!  Peace

# 301
  • Мнения: 1 472
За късмет хората с джипове, които познавам не се смятат за недосегаеми и велики, заради джиповете си. Ако беше така, щеше да значи, че те нямат никакви други качества и достойнства и разчитат само на джипа си, за да бъдат забелязани...

# 302
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Когато някой или нещо застрашава живота на детето й, реакциите на майката са непредвидими и изумителни за околните. Аз не правя изключение. Не знам как бих реагирала в този случай, но със сигурност нямаше да ошамаря детето. Не е това начина, а и нямам това право, но гледачката, която и да е тя /баба, детегледачка и пр..../ ще си ме спомня доста дълго време за мен.
Семейната среда е в основата на всичко. Агресията не е вродена, тя се възпитава.
Децата са наше огледално копие и ако не ги харесваме такива, каквито са, то вината е само наша и на никой друг.

# 303
  • Мнения: 991
А ти да си видяла някой, който кара джип да се страхува от някого? Няма и да видиш!  Peace
Ох да се смея ли, да плача ли... Тъпият джип е една тъпа тенекия, която по никакъв начин не променя човека. Включая страховете му.

# 304
  • София
  • Мнения: 62 595
Еее, ама ти, сега! Джипът е символ на прехода! Wink

Вижте сега, разбира се, че не всички шофьори на джипове са от "онези". Обаче джиповете, поне истинските, са с доста внушителни габарити и са направени от доста здрава ламарина. Един нормален джип може да отнесе колиците по нашенските пътища като стой, та гледай. Помните катастрофата със Стависки - на хората в джипа нищо им нямаше, самата кола беше изкривена само от дясната страна, обаче от другата кола и хората в нея нищо не остана. Така че, когато си с голяма и здрава кола нещата изглеждат по по-рлазличен начин.

# 305
  • Мнения: 804
А ти да си видяла някой, който кара джип да се страхува от някого? Няма и да видиш!  Peace
Ех, клишета, клишета...
Каращите 100-годишни "Жигулки" са точно толкова опасни, ако между ушите им няма никой...
Не обръщайте темата на бедни и богати, тук става въпрос за неадекватни родителски (придружителски) реакции.
Това само като допълнение - На пешеходната пътека (с количка и 4-годишно дете за ръка) ме отсвириха няколко млади "дами" с дете в столче, спря "врат" с джип.
Колата не е мярка. Има неща, които се крият в родословното дърво.

# 306
  • Мнения: 16
Успях да прочета по-голямата част от темата и добих представа за различните гледни точки. Не знам как бих реагирала, дано не ми се налага, ако съм на мястото на майката с пострадалото дете. Но за шамар не бих и помислила, предвид това, че никога не съм удряла нито един от синовете си, просто боят не го разбирам, камо ли да го приемам. Искам да ви кажа, че на площадката до нашия блок играят деца от различна възраст- 6-7 годишни ритат топка, но пазят малките, ако им се навират в краката, 2-3 годишни карат малки колички бясно и с тях трябва да се внимава, както и дребосъци в пясъка, които понякога могат да хвърлят пясък в очите на детето до себе си. Дали защото се познаваме, но майките се грижат за всички деца, които са близо до тях и са в опасност, пазят от люлка, помагат на пързалката, дават играчки. Определено смятам, че проблема е във възрастните. Въпреки, че съм била свидетел на агресия от страна на деца, не смея да съдя преднамерена или не, и много пъти съм се чудила как би се справил големият ми син, предвид това, че съм го възпитавала да бъде толерантен и той наистина е такъв?/малкия още го пазя от ситуации да се спавя сам/.

# 307
  • Мнения: 2 161
Върхът беше, когато някой каза, че кара джип и разбираш ли, всичко може и не се страхува от никой. С такъв манталитет не се стига далече.

Интерпретацията върху думите ми не е правилна,но толкова можеш,толкова си написала.Наистина не бих се страхувала от никого и от нищо,ако пипна някого,да се саморазправя с детето ми,вместо да потърси мен.Ти какво искаш,с форд ка ли да го мачкам такъв малоумник?

# 308
  • Мнения: 5 221
Децата се респектират тогава, когато има правила и видят, че възрастния, който е с тях също е "застрашен". Затова викам аз полицай и организирам панаир, пък да видим....

Децата би трябвало да се респектират от родителите си, а не от измислени персонажи. Авторитетът трябва да е в семейството. Това за полицая ми звучи като съвременна версия на Торбалан, а с насаждане на страхове няма да решиш проблема, а ще фиксираш детето върху него.

# 309
  • Мнения: 29 034
Тотално изместихте темата.какви джипове,какви фордове?!Бабила го е казала:

Каращите 100-годишни "Жигулки" са точно толкова опасни, ако между ушите им няма никой...
Не обръщайте темата на бедни и богати, тук става въпрос за неадекватни родителски (придружителски) реакции.
Това само като допълнение - На пешеходната пътека (с количка и 4-годишно дете за ръка) ме отсвириха няколко млади "дами" с дете в столче, спря "врат" с джип.
Колата не е мярка. Има неща, които се крият в родословното дърво.
Само да допълня,че онзи ден точно един с"врат" ми отстъпи място на една огромна опашка.

Последна редакция: нд, 28 юни 2009, 12:09 от ДесиХ2

# 310
  • Мнения: 8
Имах подобен инцдент. Синът ми е на 5г. и докато си играеше с едно по- голямо от него дете, онова го замери с камък. Попитах го- защо, а то ми отговори- "Той започна пръв. Каза, хайде да се борим!". Тогава се намеси баба му с думите:"Защо, бе баба, той е малък и не разбира". Взех си детето и си тръгнахме. Бях бясна, но единственото, което направих е да обясня на моето дете защо постъпката на баткото е лоша. Зная, че един ден това дете ще удари по- голям от него батко и тогава законът на джунглата ще го научи, че така не се постъпва.
И понеже знам, че злите езици ще ме разнищят- да отбележа за статистиката- седях на пейкана около 3м от децата, защото не смятам, че децата трябва да се задушават от излишно обгрижени и невротизирани майки. Те са индивиди, които имат нужда от свобода, чрез която се изграждат като самостоятелни личности, придобиват умения и самочувствие. Раните се превързват, но не и психичните.
 

# 311
  • Мнения: 2 161
Ами всъщност твоето дете е предизвикало инцидента.На 5 години не е като на 2-3.Но законите на джунглата ще научат всички на това-онова.Колко годишен беше "баткото"?

# 312
  • Мнения: 8
Ами всъщност твоето дете е предизвикало инцидента.
Не, инцидентът е моя грешка, защото у дома си се "борим" докато си играем, всички бащи го правят или поне се надявам. За това си замълчах. Рботата е там, че децата, дори на 8 /баткото е на толкова/ наистина нямат спирачки. Не могат да преценят кое е жестоко и опасно, ако някой не ги научи. Проблемът е, че много родители оставят това на обществото, за да имат кого да обвиняват.
Извинете, че се отклоних от темата, но ние моделираме децата си и бабата- бавачка или не е е придружител, отговорен за поведението на детето. Ако не може да се справи с възпитанието му- да напусне.

# 313
  • София
  • Мнения: 62 595
Явно твоето дете и голямото дете имат различна представа за борене. Определено голямото не е трябвало да замерва с камък.

# 314
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 535

По някога наистина ме изумяват изказванията ти. Нима наистина приравняваш децата си с вещи!? Нима за теб целостта на една играчка и потенциален побой над детето ти са съизмерими действия? Или може би намираш скъпата играчка за по- ценна? Ако е така, това би обяснило част от постовете в тази тема... но ако не е, наистина не мога да си обясня от къде вадиш такива абсурдни сравнения.

А мен ме изумява неспособността да разбереш за какво става дума. Масово се реве за агресията, която ни заобикаля и сред която растат децата ни, но тя винаги се търси "някъде другаде", само не и в собствените ни действия.

Общи условия

Активация на акаунт