За лошите деца и съжалението, че не набих едно такова

А де кой е чукчата ?
Към детенцето прегазило другото не е проявена никаква агресия.Тъй ,че като цяло от това не произлиза никакъв проблем.
Желанието е едно действието е съвсем различно.

Andariel  не виждам нищо не правилно в това дори тя да му се скара.Майките в такъв момент не реагират,казвам го ,защото наскоро имах подобна случка,просто нямах време да се карам,НО ако я видя пак тази бабка смятай че скандалът ще е грандиозен.повярвай ми съжелявам че нямах време тогава за нея.

Оф, това ще направя, онова ще направя... Миналата година едно момченце в първи - втори клас мина през дъщеря ми с голямо колело, при това се беше засилил. Тя си удари челото доста лошо. Реакцията ми беше да си успокоя детето, и през ум не мина да се нахвърлям върху момчето, хеле пък да търся родителите му и да се разправям с тях.
Цели романи изписахте тук. Никой не може да предвиди как ще реагира в такъв случай. И дано да не ви се налага.

Сиса,

И какво, понеже ти не можеш да се скараш на детето, заради което е пострадало твоето, тази работа я делегираш на страничен човек, така ли?
Сори, ама имам 2 деца, които са доста по-големи и съм прекарала доста повече време от теб по детските площадки! Била съм свидетел на какво ли не. Но това не променя мнението ми, че трети човек не трябва да се прави на велик съдия и да се изживява като олицетворение на справедливостта и да се кара на 6-годишно дете!

Много идеалистично звучи всичко, но пък аз съм на мнение, че никой няма право да удря моето дете  

Веднъж едно момче разплака и двете моите, то не беше блъскане, плюене, удряне, направих забележка накрая и онова ревна. Майката се оказа пълна кукувица, започна да ни заплашва, мъжа й бил полицай  

 Явно детето се възпитава в безнаказаност, да не говорим, че тя приема поведението на сина си за нормално. Е, какъв разговор може да се проведе с такива родители. Затова сме на тоя хал, защото търпим простотията да ни се качи на главата.

Най-голямата грешка, която ще направя е да оставя децата ми да се чувстват незащитени, а аз да мълча и блея и да търпя всичко това ... Не мога да го допусна  Да си възпитават децата другите, моите няма да страдат заради тях, сори!

Не си ме разбрала,детето не беше виновно в моя случай а баба му.Но в тази ситуация едва ли ще ми пука кой е виновният.Няма да го оставя сам да се оправя с по голямо дете,особедно ако е и агресивно.Като не го гледа човекът с който е излязъл не означава,че трябва да си мълча понеже е чуждо.

Моята цел в такъв случай би била да накарам виновните дете плюс баба да ги втресе тка, че следващ път да няма.
Това няма да стане с шамари. АБСУРД!
Стисвам бабата за лакътя и казвам - викаме полиция. Не ме интересува! На детето ми е причинена лека телесна повреда - искам вашите данни - моментално, защото ще ви съдя. Няма скандали, викове, шамари. Моля някой да викне полицай, правя така, че работата да изглежда дебела и сериозна...

УБЕДЕНА съм, че втори път няма да има

От всички мнения до тук това е най-точно и най-правилното поведение. 

Съгласна съм с теб,но не съм убедена,че ще стреснеш някого по този начин,както не съм убедена и,че няма да се повтори....за съжаление.

Радвам се че в темата се появиха и майки с по-умерени възгледи - иначе щях съвсем да се отчая

Не виждам смисъл да пиша вече казани неща - подкрепям напълно мненията на Andariel, Duhi-puhi, гост .Ели. и някои други майки

Ето две статии в подкрепа на казаното - надявам се че поне на някой може и да са интересни.

http://bg-mamma.com/?action=article;id=1138
http://bg-mamma.com/?action=article;id=895

Това, което е станало е ужасно. Само че никой няма право да бие чужди деца, да не говорим че не трябва да се вьзпитават по този начин... При нас ако набиеш дете може да те осьдят... 

Изчетох цялата тема мнооого внимателно. От всичко изписано до тук разбрах следното: Никой няма право да възпитава децата на другите (по какъвто и да било начин) и да им показва кое е правилно и кое не. Когато и както родителите на детето преценят, тогава ще му бъде обяснено, че дадена негова постъпка е неправилна. Принципно съм много ЗА и именно затова гледам да възпитавам добре своето дете (и ясно и категорично да му показвам какво може и какво не може да прави), за да не се стига до ситуация другите да го правят...
Въпросът е когато подобен родителски контрол липсва... тогава какво правим. Идеалистичният вариант е да подминем подобни случки и да се правим, че не ни засягат. Само дето, когато подобни случки застрашават нашите деца, някак не върви да ги подминаваме, защото те реално ни засягат. В конкретния случай белята е станала и тя не може да се върне назад. Кой е бил виновен (от прочетеното за мен всички възрастни в картинката имат вина) и дали момичето го е направило нарочно или не се е усетило за последствията е трудно да се каже само по един разказ... (пък и пост фактум е малко безсмислено да се разсъждава, вече е свършен факт). По важна е реакцията на отговарящия за детето след това и това, че на детето по никакъв ясен начин не му е показано, че е сгрешило.
Прочетох мненията на майките, защитаващи тезата, че детето се наказва вкъщи, а не пред хора. Детето (както и възрастния) трябва да се наказват (или поощряват) на момента, а не след време. Това "след време" може никога да не дойде - кой знае какво още ще се случи докато детето се прибере вкъщи, може още 100 бели да извърши, ще знае ли за коя точно е наказано и ще направи ли връзката между конкретната случка и наказанието. Аз лично дълбоко се съмнявам. Всички тук сме съгласни, че 6-7г. деца са си все още деца и не могат да преценяват и да се съобразяват (очевидно не могат и за минута напред да помислят, щом има толкова мнения, че момичето просто не е помислило какво ще стане). Въпреки това обаче се разчита, че преди да извърши беля ще помисли 2-3часа напред (когато ще се прибере вкъщи и евентуално ще бъде наказано) и именно това ще го спре да върши бели.....децата не мислят толкова напред и когато наказанието е отложено, то въобще не ги притеснява. За мен лично наказанието само и единствено вкъщи води до много кротко и прилично дете вкъщи и дивак сред други хора (понеже детето си знае, че пред хора няма как да го накажат).
По въпроса дали 6-7г. може да преценява правилно и неправилно - всичко си зависи от детето, но пък това не отменя отговорността на родителите (или хората, които се грижат за детето). Едно дете, за да успее да разграничи кога е постъпило добре или не, това трябва ясно да му се показва, изпуснат ли се нещата... просто забрави като порастне тепърва да се учи. Факт е, че може и като латерна да обясняваш на дете, че така не бива и то пак да прави точно конкретното нещо...това обаче не отменя отговорността на родителите или ги оправдава, че са спрели да обясняват. А когато детето е по-палаво и непослушно, родителите не може просто да го пуснат да се забавлява (давайки му опасна за околните играчка) и да не упражняват контрол върху действията му. Още повече както в конкретния случай - бабата вече е видяла на какво е способно нейното слънце, видяла е, че белята става за секунди и по-малко дете може да пострада.... нито е обяснила на детето, че това е опасно и неправилно, нито го е свалила от количката...(може да го остави още малко да покара, ако може и други деца да нарани, пък после като се приберат, чак тогава евентуално да му обясни, че това не е правилно). това е, което мен лично ме притеснява от описаната случка.

Скарлет4444,много точно казано.

Децата са си деца, и начина на възприемане и отразяване си е детски, но аз винаги гледам от тяхна позиция с очите на възрастен.

Помислете - ако вас ви нападнат/ошамарят/овикат как ще реагирате. Независимо от това дали вие сами не сте предизвикали агресията. Ще нападнете и вие, най-вероятно. Какво произлиза - шамарим се насред градинката - жестоко просто!!!

Децата се респектират тогава, когато има правила и видят, че възрастния, който е с тях също е "застрашен". Затова викам аз полицай и организирам панаир, пък да видим....

За съжаление  полицията едва ли ще дойде.
Иначе и аз съм за полиция в такива ситуации, с цел създаване на респект.

Аз не бих ударила  чуждо дете, но не искам и моето дете да става жертва на детската глупост или липса на възпитание. Ужасена съм от случаите, които споделиха някои майки тук, просто не знам дали бих си завела детето на площадка в София. Такава агресия у деца и възрастни не съм виждала.
Върхът беше, когато някой каза, че кара джип и разбираш ли, всичко може и не се страхува от никой. С такъв манталитет не се стига далече.

Разбирам авторката на темата, търси адекватен начин за реагиране в такава ситуация, но тя предполагам вече е разбрала, че такъв няма.